Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 9118/2023 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1468/01.08.2023г., постановено по адм. дело № 325/2023г. на Административен съд Пловдив, в частта в която е изменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16001620005190-091-001/05.04.2021г., издаден от орган по приходите, в частта потвърден с решение № 337/16.06.2021г., на директора на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП Пловдив, като допълнително начисления ДДС за периода 01.04.2018г. – 30.04.2018г. е намален от 19 772.77лв. на 17 366.20лв. главница и от 5 805лв. на 5 099.32лв. лихви за забава.
Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Според касатора неправилно съдът се е позовал на дадените от управителя на дружеството обяснения и от счетоводните документи за ползване право на пълен данъчен кредит по издадените фактури, тъй като видно от извлечения от счетоводни сметки 302 „Материали“ и счет. сметки от гр. 60 направените разходи от дружеството касаят периода от засяване на пшеницата през октомври 2017г. до бракуване на част от нея през април 2018г., но дружеството е извършвало и други разходи в този период, касаещи не само бракуваните количества пшеница. Освен това в. л. дава заключение, че счетоводството на дружеството не е водено аналитично и не може да се обвържат конкретни разходи директно с производството на пшеница.
Сочи се, че тъй като съгласно протокола за брак себестойността на бракуваната продукция е в размер на 348 207лв., в това число 98 918.86лв. разходи за материали и външни услуги, по които е ползван пълен ДК, то правилно органите по приходите са начислили допълнителен ДДС в размер на 19 772.77лв.
Моли се за отмяна на съдебното решение в оспорваната му част и за отхвърляне на жалбата на дружеството срещу процесния РА. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – „Т. А. ООД, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище.
Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд.
Първоначално с решение № 182/04.02.2022г., постановено по адм. дело № 1839/2021г. състав на АС - Пловдив е отменил оспорения РА с който на дружеството са определени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер главница от 19 772.77лв. и лихви за забава в размер на 5 805.97лв.
С решение № 1031/31.01.2023г. по адм. дело № 3065/2022г. на ВАС, е отменил първоинстанционното решение и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Пловдивския административен съд. В отменителното решение са дадени указания за изискване предоставянето на официални документи за твърдяната непреодолима сила и обсъждане на всички приети по делото доказателства, както и да се съберат доказателства относно размера на ползвания ДК за придобиване на засятото зърно, което е бракувано и съответно да се определи размера на дължимата корекция съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС.
При новото разглеждане на делото, АС – Пловдив е назначил допълнителна ССЕ, която два варианта на изчисления прилагайки чл. 79, ал. 1 от ЗДДС : Първи вариант за 2018г. са засети общо площи с пшеница от 418.02ха, от които са бракуване площи от 366.93ха, което представлява 87.78%; общо извършените разходи, за които е ползван ДК са в размер на 98 863.86лв. или пропорционално извършените разходи с ползван пълен ДК по отношение бракуваните площи са в размер на 86 782.70лв. и дължимия ДДС е в размер на 17 356.54лв. и лихва в размер на 5 096.48лв.; Втори вариант – за 2018г. са засети общо площи с пшеница от 366.92ха, от които биха могли да се бракуват площи съгласно САЕ 28.60ха т. е. неоснователно са бракувани 338.32ха, което представлява 92.21%; общо извършените разходи за които е ползван пълен ДК са в размер на 98 863.86лв. или пропорционално извършените разходи с ползван ДК по отношение на бракуваните площи е в размер на 91 157.80лв. и дължимия ДДС е в размер на 18 231.56лв. и лихви в размер на 5 353.42лв.
Въпреки дадените указания от съда до дружеството-жалбоподател да представи официални документи относно твърдяната непреодолима сила довела до бракуване на процесните култури, такива не са били представени.
За да отмени частично оспорения РА, първоинстанционния съд е приел, че той е издаден от компетентен орган, в писмена форма и не са допуснати нарушения на административно-процесуалните правила.
АС – Пловдив предвид събраните по делото доказателства, вкл. и тези при предходното разглеждане на спора и заключенията на ССЕ и СТЕ е приел, че липсват доказателства установяващи по безспорен начин наличие на непреодолима сила, довела до погиване на засятата продукция от пшеница, бракувана от дружеството. Съдът се е позовал на нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, както и извличайки от закона понятия за „непреодолима сила“ и „брак на активи“ и предвид представения протокол за брак на насаждения „пшеница за силаж“, „препоръка“ от агроном и справка за разходите за производството на бракуваната пшеница за стопанската 2017/2018г., както и на липсата на представени официални документи от РЛ за наличие на непреодолима сила в землищата където е била засята бракуваната на по-късен етап пшеница.
По отношение размера на ползвания от дружеството ДК за закупуване на стоки и услуги и обвръзката им с бракуваните количества пшеница, съдът е посочил, че липсва конкретен експертен извод относно размера на разходите отнасящи се пряко до производството на пшеницата върху бракуваните площи и не е кредитирал заключенията на двете ССЕ. Приел е обаче, че по делото са представени доказателства относно общата стойност на направените разходи с право на ДК, като пропорционално на бракуваните площи са извършени разходи в размер на 86 830.98лв. и върху тази именно основа следва да се извърши и корекцията по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, като се изчисли ДДС в размер на 17 366.20лв.
Предвид горното АС – Пловдив е изменил РА като е намалил размера на определената с него главница и лихва за забава.
Обжалваното решение е правилно.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗДДС регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, кражба, установяване на загуба или на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Между страните по делото не е формиран спор относно обстоятелството, че при извършване на засяване на площи с пшеница РЛ е извършило разходи за закупуване на стоки и услуги, за които е ползвало право на пълен ДК. Предвиденото от законодателя ограничение, не се прилага, когато се установи наличие на хипотезата по чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС, която предвижда, че не се прилага корекционния механизъм, когато е налице унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила. Относно дефинирането на понятието непреодолима сила, то е регламентирано в чл. 306, ал. 2 ТЗ и означава непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.
В конкретния случай, както правилно е отбелязал решаващия съд липсват доказателства за наличие на непреодолима сила, довела до издаване на приложения по делото протокол за брак. Доказателства – официални документи в тази насока не са представени от страна на РЛ, въпреки дадените от съда указания в тази насока. Не се установява наличие на непреодолима сила и от заключението на вл. по САгрЕ, при предходното разглеждане на спора. В тази насока правилно АС – Пловдив е достигнал до извода, че твърденията на дружеството-жалбоподател за наличие на непреодолима сила, изразяваща се в настъпило засушаване и появата на нематода по пшеницата за силаж си остават само неподкрепени с доказателства такива и нормата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС е неприложима, като не са опровергани констатациите на данъчния орган за приложението на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС.
Както се посочи по-горе няма спор относно факта, че РЛ е извършило разходи за материали и услуги свързани със засяване на площи с пшеница за силаж, част от които са били бракувани и е ползвало пълно право на ДК по издадени фактури. Вещото лице в първоначалната и в допълнителната ССЕ сочи, че счетоводството на дружеството не е водено аналитично и не може да се обвържат конкретните разходи директно с производството на пшеницата, но от доказателствата по делото се установява, че извършените разходи са били разделени пропорционално на бракуваните и ожънати площи с пшеница, като разходите са в размер на 86 830.98лв., за общо бракувани 366.92ха култури, както правилно е отбелязал съда.
Предвид горното решението в оспорената му част като правилно следва да се остави в сила. Довода, че на дружеството е издаден РА за задължения по ЗКПО за 2018г. с който на основание чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на дружеството вкл. и сумата от 98 863.86лв. разходи за материали и външни услуги, по които е ползван ДК не обвързва съда, тъй като акта не е минал през съдебна проверка, като единствено съдебното решение има сила на пресъдено нещо и следва да се съобразява и от друга съдебна инстанция.
Не се присъждат разноски на ответната страна, тъй като такива не са претендирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1468/01.08.2023г., постановено по адм. дело № 325/2023г. на Административен съд Пловдив, в частта в която е изменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16001620005190-091-001/05.04.2021г., издаден от орган по приходите, в частта потвърден с решение № 337/16.06.2021г., на директора на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП Пловдив, като допълнително начисления ДДС за периода 01.04.2018г. – 30.04.2018г. е намален от 19 772.77лв. на 17 366.20лв. главница и от 5 805лв. на 5 099.32лв. лихви за забава.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ