Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. М. ЧЛЕНОВЕ:Р. Д. Х. К. при секретар Г. У. и с участието на прокурора С. П. докладваното от председателяМ. М. по адм. дело № 11922/2020 Делото е във фаза на втора касация.

С влязло в сила Решение №11579/02.10.2018 г., поправено с Решение №7071/10.06.2021 г. на Върховен административен съд – Първо отделение, постановени по адм. д. № 5627 по описа за 2018 г. на този съд, е отменено Решение №734/29.03.2018 г., постановено по адм. д. № 2378/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ „П. Е. Ф. – К. У.“ – гр. Пазарджик срещу РА № Р – 16001314001768 – 091 – 001/08.06.2015 г., издаден от орган по приходите . Пловдив, потвърден с решение №656/13.08.2015 г. на директора на Д „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП за определени задължения по чл.48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 235,53 лв. и лихви – 149,91 лв.; за 2009 г. в размер на 269,80 лв. и лихви – 141,04 лв.; за 2010 г. в размер на 1218,84 лв. и лихви – 512,17 лв., както и за лихви върху вноски за ДОО за 2011 г. в размер на 0,92 лв. и за 2012 г. в размер на 2,87 лв. и за лихви върху вноски за ЗО за 2011 г. в размер на 0,20 лв. и за 2012 г. в размер на 0,95 лв. и за задълженията за ДДС за данъчен период от 01.01.2008 г. до 30.11.2013 г. в размер на 80072,75 лв. и лихви – 39897,93 лева, като е върнато делото в посочените части на Административен съд – Пловдив за ново разглеждане от друг съдебен състав.

К. У., действащ като ЕТ „П. Е. Ф. – К. У.”, е депозирал чрез адв. Б. касационна жалба след новото връщане, против решение № 1667/30.09.2020 г. постановено по адм. дело № 3031/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която Ревизионен акт № Р-16001314001768-091-001/08.06.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 656/13.08.2015 г. на директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив е изменен като допълнително начисленият ДДС в размер на 80 072,75 лв. е намален на 22 648,07 лв. и размерът на прилежащите лихви е намален от 39 897,93 лв. на 11 125,86 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че направените изчисления от съда, довели до изменението на акта, са погрешни и противоречат на изводите на приетото заключение по ССчЕ. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Алтернативно – за неговото изменение, съобразно заключението на вещото лице.

Ответникът – Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Ш., сочи в писмено становище доводи за неоснователност на касационната жалба, както прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, преценява жалбата като процесуално допустима, а по същество – неоснователна, поради следното: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е била законосъобразността и обосноваността на РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, предвид наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, с който на ревизираното лице са установени допълнително дължими суми за ДДС за периода 01.01.2008 г. - 30.11.2013 година. С оспореното решение съдът е изменил процесния ревизионен акт, намалявайки допълнително начисления ДДС от 80 072,75 лв. на 22 648,07 лв. и размера на прилежащите лихви от 39 897,93 лв. на 11 125,86 лева. Останалите задължения, установени с Ревизионен акт № Р-16001314001768-091-001/08.06.2015 г. не са предмет на настоящото производство.

Въз основа на събраните при ревизията доказателства, както и на приобщения доказателствен материал при предходното разглеждане на делото, съдът е установил следното от фактическа и правна страна: Оосновната дейност на ЕТ през ревизирания период е търговия на дребно с лекарства, медицински изделия и козметика, извършвана в следните търговски обекти: аптека и дрогерия в с. Семчиново (през периода 2008 г. – 2013 г.), аптека в с. Лозен (през 2008 г.) и дрогерия в с. Сарая (през 2013 г.). Извършени са насрещни проверки на доставчиците на търговеца - „ЛИБРА“ ЕАД (с правоприемник „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД), „ЕЙ ЕНД ДИ ФАРМА БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, „СТИНГ“ АД, „СОФАРМА ТРЕЙДИНГ“ АД, „БИОМЕДА 2000“ ЕООД и „АРИШОП ФАРМА“ АД, при които е констатирано, че посочените дружества са издали фактури, ненамерили счетоводно отражение в счетоводството на ревизираното лице. След прибавяне на общата стойност на неотчетените приходи от продажбите на лекарства и козметични продукти към декларираните от ЕТ приходи в ГДД за съответната година, е констатирано, че към 31.12.2007 г. е достигнат оборот, надвишаващ 50 000 лв. за задължителна регистрация по ЗДДС, а именно 126 291,64 лв. = 26 806,15 лв. декларирани приходи в ГДД + 99 485,49 лв. недекларирани приходи (92 511,60 лв. отчетна стойност на фактурите х 8% декларирана надценка). Търговецът е представил актове за брак на СМЦ към 31.12.2010 г., 31.12.2011 г. и 31.01.2013 г. поради изтекъл срок на годност със следните стойности: 6163,34 лв., 7369,63 лв. и 11 993,65 лева. Ревизиращите органи са направили извод за недостоверност на отразените в справката данни за СМЦ поради обстоятелството, че не са извършени годишни инвентаризации, от които да е виден срокът на годност на лекарствата и/или другите козметични продукти и в годишните оборотни ведомости, включително по кредита на сметка 302 „Стоки“ не са изписвани стоки поради бракуване на посочените в заповедите дати и към 31 декември на съответната година. Съгласно данните в представената в хода на ПУФО книга за M3 за 2011 г. е видно, че наличностите на стоки към 01 януари на годината са на стойност 7828,74 лв., към 31 декември на годината - на стойност 51 403,21 лв. и към края на годината няма изписани стоки поради брак. Същото се отнася и за книгата за M3 за 2012 г., като едва през 2013 г. е направен запис като от наличните към 31.03.2013 г. стоки на стойност 24 823,68 лв. е приспадната стойността 11 993,65 лв. с основание „акт за брак“ и е посочен остатък от 12 830,03 лева. Това е дало основание на приходните органи да извършат ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК, изчислявайки неотчетени приходи от продажбата на стоки за всяка една от ревизираните години, като към отчетната стойност на закупените стоки е приложен процент надценка 8%, деклариран от ЕТ. Съдът е преценил като неоснователно възражението за липса на основания за провеждане на ревизионно производство по реда на чл. 122 ДОПК. Посочил е, че въз основа на представените по делото заверени копия на издадените фактури от доставчиците, се установява наличие на доказателства за укрити приходи. Позовал се на приетите по делото заключения по ССчЕ и СГрЕ, в които е констатирано, че процесните фактури не са осчетоводени от ревизираното лице - жалбоподателя, като част от тях, (изчерпателно изброени в основното заключение на СГрЕ), съдържат подпис „за получател“, който според вещото лице е положен от жалбоподателя К. У., неговата съпруга М. У. и дъщерята Е. У., работили в предприятието на ЕТ.

За да измени ревизионния акт, първоинстанционният съд се е мотивирал с установеното, че при прибавянето на неотчетените приходи за 2008 г. в размер на 10 993,84 лв. към декларираните в ГДД приходи в размер на 33 249,84 лв. се получава общ размер на приходите от 44 243,68 лв., който не надвишава оборота за задължителна регистрация по ЗДДС, но сочи на неправилност на изчисленията на вещото лице и оказва влияние върху изчисленията на облагаемия оборот за следващите 12 последователни месеца преди текущия. Решаващият състав е извършил собствени изчисления, при които е стигнал до извод, че общо дължимият ДДС за периода от 01.02.2010 г. до 31.12.2012 г. и от 01.07.2013 г. до 30.10.2013 г. възлиза на 22 648,07лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 11 125,86 лв. и за разликата до установените задължения в размер на 80 072,75 лв. и лихви - 39 897,93 лв. обжалваният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон, при правилна преценка на събраните доказателства и установените факти по делото. Настоящият касационен състав счита за доказано наличието на предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК, а именно – наличие на укрити приходи или доходи и липса или непредставяне на счетоводна отчетност или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане, съставляващи хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. С оглед на изложеното относно фактурите от посочените в ревизионния доклад доставчици, установеното от органите на приходната администрация и неопроверганото от касатора обстоятелство, че всеки от доставчиците е могъл да да достави стоките, констатираното редовно водено счетоводство на доставчиците и отразяването от тяхна страна на процесиите фактури в регистрите по ДДС и осчетоводени плащания в брой, наред с писмените обяснения на всеки от представляващите отделните доставчици лица, правилно съдебният състав е счел за доказано наличието на закупени от ЕТ, но незаприходени стоки, респективно на реализирани последващи продажби, (с оглед неустановяване на излишъци на стоки към 31.12. на съответната календарна година). Този факт се потвърждава и от заключението на ССчЕ.

Настоящият касационен състав споделя изложеното от съда в неговото решение, че съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 4 ЗДДС фактурата се издава в петдневен срок при извършване на доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане. По отношение на спорните фактури не се твърди и не се доказва да е извършено авансово плащане. Следователно, основанието за издаване на данъчния документ е именно доставката на стоките от доставчика на получателя. Последният, с подписването им, по същество се е съгласил и удостоверил това обстоятелство. Като частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК фактурите съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от лицата, които са ги издали. Тези фактури съгласно заключението на СГрЕ, притежават качеството на разписка за получени от лицето стоки и с оглед характера на процесния правен спор, удостоверяват неизгодни за жалбоподателя обстоятелства. Обоснован е извода, че стоките по фактурите, съдържащи подписи на собственика на предприятието на ЕТ, на неговите съпруга и дъщеря, също работили в търговските обекти, са реално получени от търговеца във връзка с извършване на икономическата му дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя. От това следва, че в производството по обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е било да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизирания субект е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Съдът счита, че събраните в хода на ревизията доказателства установяват основанията за извършване на ревизия при особени случаи, поради което следва да се приеме, че констатираните от приходните органи факти и обстоятелства са верни, тъй като същите не са опровергани по делото.

Неоснователно е възражението на касатора за извършени неправилни изчисления от съда, довели до установяване на погрешни задължения. Съдът точно и коректно е описал размера на данъка по години, като правилно е счел, че при прибавянето на неотчетените приходи за 2008 г. в размер на 10 993,84 лв. към декларираните в ГДД приходи в размер на 33 249,84 лв. се получава общ размер на приходите от 44 243,68 лв., който не надвишава оборота за задължителна регистрация по ЗДДС, но сочи на неправилност на изчисленията на вещото лице и оказва влияние върху изчисленията на облагаемия оборот за следващите 12 последователни месеца преди текущия. При изчисляването на облагаемия оборот за 2009 г. правилно е констатирано, че същият е в размер на 56 182,25 лв., т. е. облагаемият оборот за регистрация по ЗДДС на ЕТ е достигнат към 31.12.2009 година. Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 102 ЗДДС, заявлението за регистрация следва да бъде подадено до 14.01.2010 г. и считано от 15.01.2010 г. е дължим ДДС. Правилно не е кредитирано заключението по ССчЕ в частта, в която се посочва друг начален момент на дължимост на ДДС, тъй като същото противоречи на закона. Предвид липсата на данни за реализиран оборот до 15.01.2010 г., за касатора е по-благоприятно началният момент да е първо число на следващия месец - 01.02.2010 г., така както е приел и първоинстанционният съд. При наличие на неотчетени приходи за 2010 г. в общ размер на 15 231,27 лв. и за 2011 г. в размер на 14 455,31 лв., както и при увеличени наличности на стоки към 01.01.2011 г. и 01.01.2012 г. вследствие непризнат за данъчни цели брак на лекарства, облагаемият оборот не спада до 31.12.2012 г., както е посочено и в РА.

Не са налице описаните в касационната жалба основания за отмяна на оспореното решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила.

При този резултат по спора, в полза на ответника предвид своевременно заявеното искане, следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 1543,22 лв., определени по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № № 1667/30.09.2020 г. постановено по адм. дело № 3031/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която Ревизионен акт № Р-16001314001768-091-001/08.06.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 656/13.08.2015 г. на директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – Пловдив е изменен като допълнително начисленият ДДС в размер на 80 072,75 лв. е намален на 22 648,07 лв. и размерът на прилежащите лихви е намален от 39 897,93 лв. на 11 125,86 лева.

ОСЪЖДА К. У., [ЕГН] с ЕТ „ПЕТ ЕЛИ ФАРМ - К. УЗУНОВ“, [ЕИК] да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 1543,22 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мирослав Мирчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Росица Драганова

/п/ Христо Койчев