Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Б. Членове: ЛЮБКА ПЕ. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 9124/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на „ДУБЪЛ-ВЕ“ ЕООД, от с. Михайлово, общ. Хайредин, обл. Враца чрез пълномощника си адв. Р. М. срещу решение № 262/21.07.2023г. по адм. д №587/2022г. на Административен съд - Враца /АдмСВр/, с което са отхвърлени изцяло предявените от дружеството обективно съединени искове за присъждане на обезщетение в размер на 1982,00 лв. за претърпени загуби от обработка на имот с идентификатор 48492.2.26, с площ от 35,236 дка в землището на с. Михайлово, общ. Хайредин; 2590,00 лв. за претърпени загуби от разходи по сключени договори за аренда и 3804,00 лв. пропуснати ползи при обработката и получаването на среден добив на декар за 35 дка земеделска земя, ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Посочените вреди ищецът твърди, че са произтекли от незаконосъобразно действие на Директора на О. Д. „Земеделие” гр. Враца, издал Заповед № 399/23.12.2021 г. извън срока по чл. 37в от ЗСПЗЗ - до 01 октомври 2021 г. и при нарушаване на споразумението по чл. 72 ППЗСПЗЗ, постигнато съобразно заявленията по чл. 70 от ППЗСПЗЗ. Размерът на исковите претенции е увеличен на основание чл. 214 от ГПК без противопоставяне от страна на ответника. Дружеството е осъдено да заплати и направените по делото разноски от ответника. Излагат се доводи за необоснованост и неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, уважаване на иска. В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответната страна – О. Д. „Земеделие” гр. Враца, чрез процесуален представител и в писмен отговор по делото счита касационната жалба за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила оспореното съдебно решение. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, ответникът редовно призован не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното решение АдмСВр е отхвърлил предявените от „ДУБЪЛ-ВЕ“ ЕООД, от с. Михайлово, общ. Хайредин, обл. Враца искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против О. Д. „Земеделие” гр. Враца, за присъждане на обезщетение в размер на 1982,00 лв. за претърпени загуби от обработка на имот с идентификатор 48492.2.26, с площ от 35,236 дка в землището на с. Михайлово, общ. Хайредин, 2590,00 лв. за претърпени загуби от разходи по сключени договори за аренда и 3804,00 лв. пропуснати ползи при обработката и получаването на среден добив на декар за 35 дка земеделска земя, ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, произтичащи от незаконосъобразно действие на Директора на О. Д. „Земеделие” гр. Враца, издал Заповед № 399/23.12.2021 г. извън срока по чл. 37в от ЗСПЗЗ - до 01 октомври 2021 г. и при нарушаване на споразумението по чл. 72 ППЗСПЗЗ, постигнато съобразно заявленията по чл. 70 от ППЗСПЗЗ..

За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа и правна страна, че не е налице първата предпоставка за приложимостта на чл. 203, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – да е налице отменен административен акт или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган. Съдът се е позовал на твърденията в исковата молба, че претенцията за имуществени вреди произтича от действията на директора на ОД „Земеделие“ гр. Враца, издал Заповед № 399/23.12.2021 г. извън срока по чл. 37в от ЗСПЗЗ - до 01 октомври 2021 г. и при нарушаване на споразумението по чл. 72 ППЗСПЗЗ, постигнато съобразно заявленията по чл. 70 от ППЗСПЗЗ. Съдът преценил, че действието по издаването на заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ за разпределение на масивите е извършено в хипотезата на чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ. В нормата е предвидено, че ако в срока по ал. 1 и ал. 4 на с. чл. директорът на ОДЗ не издаде заповедта за определяне масивите за ползване, всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от министъра на земеделието или определено от него длъжностно лице от състава на министерството.

Отделно от това, имот с идентификатор 48492.2.26 /процесният/, предоставен на „ДУБЪЛ-ВЕ“ ЕООД по силата на споразумение за стопанската 2021/2022 г. според съда, е приспаднат от общо предоставените на дружеството площи по силата на заповед № 399/23.12.2021 г. на директора на ОДЗ - Враца и е предоставен на „АГРО ФИЛТ“ ООД. Въпросът за законосъобразността на посочената заповед обаче не е бил предмет на обсъждане в производството, доколкото заповедта е подлежала на обжалване, но като необжалвана е влязла в сила.

В допълнение съдът е събрал доказателства /вкл. чрез изслушване на свидетелски показания/, че процесният имот е бил в масива на „ДУБЪЛ-ВЕ“ ЕООД, но при подписването на Споразумение за стопанската 2021/2022 г. за землището на с. Михайлово е бил заявен от „АГРО ФИЛТ“ ЕООД.

Що се касае до извършените в имота дейности - през м. септември 2021 г. масива от 1600 дка, в който се намира и процесният имот, е бил напръскан от „ДУБЪЛ-ВЕ“ ЕООД с тотален хербицид, за да бъдат унищожени плевелите, израснали след жътвата на пшеницата. През м. октомври 2021 г. целият масив бил изоран. През м. март 2022 г. било направено култивиране на целия имот и след това бил наторен с 20 кг. тор на декар. След това отново бил култивиран, окопан, били сложени още 20 кг. тор. Конкретно процесният имот не бил засаждан.

По делото е изслушано заключение от съдебно агротехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице стойността на разходите за обработка на имота към октомври 2021 г. за пръскане, оране, култивиране и торене са 1982,00 лв. без ДДС; стойността на рентата, заплатена от ищцовото дружество на лица, предоставили по споразумението тази площ, е в размер на 2590,00 лв. без ДДС; печалбата от обработката на имота при среден добив от царевица за стопанската 2021/2022г. би била в размер на 3804,00 лв. без ДДС.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно, тъй като е постановено е в нарушение на процесуалноправните изисквания на закона и задължението на съда да даде правната квалификация на спора и по чл. 170, ал. 3 АПК да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест.

Административният съд е обсъдил подробно фактите и доказателствата представени по делото. Изложил е своите изводи за липсата на първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди, които обаче не се споделят от настоящата инстанция. Вярно, че в исковата молба като основание за възникване на вредите е посочено незаконосъобразното действие по късното издаване на заповедта на директора на Областната дирекция „Земеделие“, което съдът е счел за законосъобразно поради издаването ѝ в хода на допълнителната процедура по чл. 37в, ал. 12 ЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд обаче, не е обърнал внимание на твърдението, че заповедта е издадена извън срока по чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ. В този период – от 01 октомври 2021г. до 23.12.2021г. директорът на областната дирекция е бездействал и не са представени никакви доказателства за законосъобразността на това бездействие. Съдът е следвало служебно да даде правната квалификация, съобразно твърденията на ищеца като посочи, че се касае за твърдяно незаконосъобразно бездействие, а не за действие, доколкото действието по издаването на заповедта е правно и не може да се оспори извън процеса по оспорване на самата заповед. Обратното, неиздаването на административен акт без основание, който по закон административният орган е длъжен да издаде в определен срок /в настоящия случай 01. октомври на съответната година/ ще представлява незаконосъобразно бездействие, което следва да се установи от съда. По изложените съображения и при липса на доказателства за законосъобразността на това бездействие, настоящата инстанция смята, че е налице първата предпоставка за осъществяване на отговорността на ответника по ЗОДОВ, а именно – незаконосъобразно бездействие на директора на ОДЗ-Враца, който за периода от 01 октомври 2021г. до 23.12.2021г. не е осъществил задължението си по чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ да издаде заповед за разпределение на масивите в землището.

Настоящият състав обаче не може да се произнесе по останалите предпоставки за осъществяване на отговорността и по съществото на спора, доколкото по делото липсват доказателства за съществени обстоятелства по твърденията на страните.

На първо място, по размера на вредите не е ясно имот с идентификатор 48492.2.26 в кой масив на землището на с. Михайлово попада, за да може да се идентифицира каква земеделска култура през стопанската 21г./22г. там е била засадена и какви биха били евентуалните пропуснати ползи от нея, доколкото дружеството е садило няколко вида земеделски култури на обработваните от него земи.

На второ място, не може да се прецени наличието на пряка причинно следствена връзка, защото съдът не е дал указания на страните, че липсват доказателства по техните твърдения. В нарушение на чл. 170, ал. 3 АПК с определение от 30.01.2023г. само формално е цитиран текста на закона без да е разпределена доказателствената тежест между страните. На ищецът е следвало да бъде указано да представи доказателства не само, че е обработвал процесния имот, каквито твърдения е направил, но и че е имал правно основание за обработване на имота, както и че го е заявил за ползване в съответната стопанска година, съобразно изискването на чл. 37б ЗСПЗЗ, за да е имал легитимно очакване, че може да го обработва и получава добиви от него /което очакване не е било оправдано с оглед късното получаване на заповедта на директора на ОблДЗ-Враца/. Липсва и указание по твърдението на ищеца, че на него със споразумението за разпределение на масивите по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ е възложен за съответната година имота /липсва в кориците на делото подобно споразумение или доказателства, от който да се вижда, че обработените от дружеството 104,073дка, за които са заплатени 8325,84лв. рентно възнаграждение са включвали имот с идентификатор 48492.2.26/.

В този смисъл, делото не е попълнено с доказателства, при евентуалното представяне на които съдът би могъл да стигне до други правни изводи по отношение на спорното право.

Ето защо, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от АдмС-Враца, при което на страните по делото да се дадат съответните указания за доказване на твърдените от тях обстоятелства.

При този изход на спора, по разноските по делото ще се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 262/21.07.2023г. по адм. д №587/2022г. на Административен съд - Враца и връща делото за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията, дадени от съда в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА