Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. З. Членове: Б. Л. П. Я. при секретар С. П. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 9080/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Х. Ф. Ю ЕООД, [ЕИК], гр. София, [адрес], представлявано от управителя В. Х., чрез адв. С., срещу Решение № 4557/06.07.2023 г., постановено в производство по чл. 226 АПК по адм. д. № 4124/2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221017009255-091-001 от 26.09.2018 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) № П-22221019055845-003-001 от 27.03.2019 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София в потвърдената с Решение № 476 от 20.03.2019 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчноосигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП част на установените задължения за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 9558,82 лв. и лихва 5329,93 лв. и установен корпоративен данък за 2013 г. в размер на 87 252,11 лв. със съответните лихви.

Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с нередовност на процедурата по призоваване на касатора за откритото съдебно заседание, насрочено в АССГ за 31.05.2023 г., тъй като адв. С. не е била надлежно упълномощена да представлява дружеството за производството по чл. 226 АПК. Твърди се и липса на мотиви в обжалваното решение. Претендира се отмяната му и отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. С., която поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, чрез юрк. М., оспорва основателността й и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 216 лв.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.

Пред АССГ е оспорен РА № Р-22221017009255-091-001 от 26.09.2018 г., поправен с РАПРА № П-22221019055845-003-001 от 27.03.2019 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София в потвърдената с Решение № 476 от 20.03.2019 г. на директора на дирекция ОДОП София част на установените задължения за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 9558,82 лв. и лихва 5329,93 лв. и установен корпоративен данък за 2013 г. в размер на 87 252,11 лв. със съответните лихви.

С Решение № 250 от 14.01.2022 г. по адм. дело № 5457/2019 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на дружеството срещу цитирания РА в потвърдената с Решение № 476 от 20.03.2019 г. на ответника част. Това решение е отменено с Решение № 4478/26.04.2023 г., постановено по адм. д. № 7596/2022 г. по описа на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, който да направи собствени фактически установявания като извърши преценка на съответните доказателства и формира изводи дали сочените от приходната администрация разходи, с които е преобразуван финансовият резултат на ревизираното лице, следва да се признаят или не за данъчни цели.

В обжалваното решение, постановено в производството по чл. 226 АПК, съдът е мотивирал извод за законосъобразност на РА. Разгледал е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, обсъдил е доводите на страните, изложил е подробни и последователни правни изводи по спорните факти.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на мотиви.

Процесуално нарушение, притежаващо белега същественост, е нарушение, което, ако не беше допуснато, би се достигнало да различни фактически и/или правни изводи, т. е. до различен резултат при разрешаването на конкретния правен спор.

Решението на АССГ съдържа достатъчно съществени и подробни мотиви, осигуряващи ефективен касационен контрол и даващи възможност на страната, за която то е неблагоприятно, да се защити. Обстоятелството, че съдът е счел за правилни правните изводи на ответника по делото, не означава, че не е изложил собствени мотиви.

Не се подкрепя от данните по делото доводът на касатора, че дружеството не е редовно призовано за насроченото за 31.05.2023 г. открито съдебно заседание по адм. д. 4124/2023 г. Твърдението на адв. С., че не е процесуален представител на Х. Ф. Ю ЕООД за производството по чл. 226 АПК не кореспондира със съдържанието на пълномощното с дата 02.04.2019 г. (л. 145 от първоинстанционното дело), според което представителната й власт по отношение на дружеството е до окончателното приключване на делото във всички съдебни инстанции. Адв. С. е получила лично призовката за насроченото за 31.05.2023 г. заседание по цитираното дело.

По съответствието на решението с материалния закон:

Решението на АССГ е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми от ЗКПО в частта му, касаеща отнесените от Х. Ф. Ю ЕООД по дебита на сч см 602 Разходи за външни услуги такива в размер на 49 128,17 лв. по издадените от А. Х. АД фактури с предмет настаняване и изхранване ГХ Велинград, допълнителни услуги към мероприятие в ГХ Велинград. Правилно е приел АССГ, че липсата на доказателства за връзката между фактурираните услуги и осъществяваната от ревизираното лице независима икономическа дейност е основание за непризнаване на разходите за целите на облагането с корпоративен данък на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО.

В частта на извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2012 г. и за 2013 г. със сумата 36 681,75 лв., отнесена по кредита на сч см 602 Разходи за амортизации първостепенният съд е приел за безспорно установено, че през 2012 г. от касатора са осчетоводени разходи за амортизация на нематериален дълготраен материален актив в цитирания размер, за който актив се поддържа, че придобит от дружеството по силата на договор за изработка, сключен с Д. С. ЕООД на 10.01.2008 г. Касае се за Маркетингова стратегия и маркетингов план на ваканционно селище Оазис, [населено място], представена на хартиен носител едва за целите на ССчЕ по адм. дело № 5457/2019 г. АССГ подробно е аргументирал тезата си, че съдържанието на разработката има общ характер, обуславящ приложимостта й към всеки хотелски комплекс, без да се отчитат спецификите и особеностите на ваканционно селище Оазис, при това без да са необходими специални знания от областта на науката.

По дефиницията на т. 2 от Счетоводен стандарт 38 нематериалните активи са установими нефинансови ресурси, придобити и контролирани от предприятието, които:

а) нямат физическа субстанция, въпреки че:

- могат да се съдържат във физическа субстанция, или

- носителят им може да има физическа субстанция;

б) са със съществено значение при употребата им;

в) от използването им се очаква икономическа изгода.

Маркетингова стратегия и маркетингов план на ваканционно селище Оазис, [населено място] съответства единствено на б. а), предл. 2 от определението. По делото липсват дори косвени данни, че тя е от съществено значение за дейността на дружеството и от използването й се очаква икономическа изгода. В никоя от фазите на ревизионното производство от дружеството не са заявени твърдения и не са посочени доказателства как разработката би могла или е допринесла за неговото занятие. По силата на чл. 59, ал. 1 ЗКПО разходите за амортизации се начисляват само ако и когато активът носи икономическа изгода. Следователно не е достатъчно той да бъде счетоводно заприходен като актив, а да се използва като такъв в икономическата дейност на собственика му. В тежест на ревизирания е да посочи доказателства в тази насока, но това не е сторено. Ето защо увеличението на СФР на дружеството за данъчен период 2012 г. и 2013 г. с разходите за амортизации на НДМА е правомерно.

Правилно е първоинстанционното решение и в частта по приложението на чл. 26, т. 2 ЗКПО във връзка с разходите по фактура № 2337/12.12.2012 г., издадена от Интербилд ЕООД.

Съгласно цитираната разпоредба не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Според чл. 10, ал. 1 ЗКПО разходът следва да е документално обоснован с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция, а според ал. 2 счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.

Отнесената от касатора по сч см 609/1 Други разходи Оазис сума в размер на 778 106,18 лв. е по цитираната фактура с посочено основание плащане по протокол от 10.12.2012 г. Не се спори, че същата е издадена през 2012 г., но е осчетоводена през 2013 г., което е нарушение на установения в чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството (отм., в сила до 31.12.2015 г.) принцип на съпоставимост между приходите и разходите (разходите, извършени във връзка с определена сделка следва да се отразят счетоводно във финансовия резултат, в който предприятието черпи изгода от тях). Нарушението на счетоводното законодателство обуславя приложимост на чл. 78 ЗКПО.

Независимо от изложеното, сумата 778 106,18 лв. няма характера на разход, разбиран като паричен израз на потребените ресурси за осъществяване на дейността. Според т. 18.1 на Счетоводен стандарт 1 Представяне на финансови отчети разходите са за суровини, материали, външни услуги, персонал, амортизации и обезценки, за обезценка на текущи активи, намаление на запаси от продукция и незавършено производство. Според протокола от 10.12.2012 г. към договор за поддръжка и опериране на хотелска част, сключен между касатора и Интербилд ЕООД, в резултат на извършените по него дейности ревизираният е реализирал приходи без ДДС в размер на 1 891 580,57 лв. и разходи без ДДС в размер на 779 973,10 лв., в резултат на което дейността по поддръжка и опериране на хотелската част е приключила с печалба в размер на 1 111 580,26 лв., която сума следва да бъде преведена на възложителя след като приспадне възнаграждението си в размер на 30 % от чистата печалба т. 9.6 от договора. Следователно възнаграждението по договора е приход от изпълнението му. Всички разходи, произтичащи от изпълнението му поддръжка и опериране на хотелската част са вече отчетени и съпоставени с реализираните от дейностите приходи така и заключението на основната и допълнителна ССчЕ. Ето защо частта от чистата печалба от дейността, която по силата на договора се разпределя в полза на възложителя, не представлява разход за ревизирания търговец и неправилно е осчетоводена от него в намаление на финансовия му резултат.

Решението е правилно и в частта, отхвърляща жалбата на дружеството срещу РА в частта на преобразуването на СФР със сумата 38 927,06 лв., осчетоводени на основание чл. 37, т. 1 ЗКПО. В приложимата редакция разпоредбата предвижда, че непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо.

При липсата на първични счетоводни документи и на доказателства, въз основа на които да се установи моментът, в който е настъпила изискуемостта на вземанията отказът да се признаят разходи в посочения размер е законосъобразен.

По изложените съображения касационният състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане само ответникът има право на разноски съобразно чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер на 10 216 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4557/06.07.2023 г., постановено по адм. д. № 4124/2023 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Х. Ф. Ю ЕООД, [ЕИК], гр. София, [адрес], представлявано от управителя В. Х., да заплати на Националната агенция за приходите 10 216 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА