Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 9087/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Н. Д., подадена чрез пълномощник адвокат М. Д., против Решение № 863/21.06.2023 г., постановено по административно дело № 474/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 462/20.04.2021 г. на Кмета на О. А. в частта нареждаща премахване на незаконен строеж „Навес с метална конструкция“ пред търговски магазин, находящ се в УПИ XI – за магазин, кв. 72 по регулационния план на [населено място], общ. Аврен, обл. Варна.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови друг акт по съществото на спора чрез отмяна на процесната заповед.

Ответната страна, Кмет на О. А. посредством писмен отговор, изготвен от процесуален представител оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Варна е заповед, издадена от Кмета на О. А. с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, на Н. Д. е наредено да премахне процесния строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, изграден без разрешение за строеж.

Въз основа на приетите по делото доказателства, в това число и заключенията по допуснатите основна и повторна съдебно-техническа експертиза, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Приел е компетентност на издалия я орган, спазване на законоустановената форма и на административно-производствените правила, както и съответствие с материалния закон. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни.

Установено, че навесът, предмет на оспорената заповед съответства по обективното си състояние на описанието, извършено от контролните органи в хода на административното производство и представлява постройка на допълващото застрояване, със застроена площ от 23 кв. м., изграден от метална конструкция, допрян по дължината си до фасадата на магазин и закрепен за нея с метални болтове. Не е спорно обстоятелството, че навесът е реализиран без разрешение за строеж, както и, че представлява строеж по смисъла на закона, независимо от конструкцията, вида и материалите, от които е изграден.

Основният спорен момент касае преценката за търпимост на строежа при условията на § 16 ПР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. За да отговори на този въпрос, съдът е изследвал внимателно и задълбочено всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, след което е достигнал до верния извод, че не се доказва наличието на една от предпоставките за да се приложат посочените разпоредби, а именно да е изграден преди 31 март 2001 г. Правилно показанията на разпитаните свидетели са приети за непълни и противоречиви, поради което съдът е дал превес на представеното по делото геодезическо заснемане на УПИ ХІ, кв. 72 по плана на [населено място], изготвено през 2016 г., от което се установява, че за разлика от другия навес в имота, който също е разположен до магазина, процесният такъв не е заснет като съществуващ, от което се налага изводът, че към този времеви момент не е бил изграден. При тези фактически установявания, правилно решаващият съд е изключил търпимост на строежа, поради което същият като незаконно изграден и без данни за започнало или приключило производство по узаконяване, подлежи на премахване.

Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Правилно е разпределена доказателствената тежест и са дадени конкретни указания на страните в този смисъл, проведени са открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на оспорващия, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи.

По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на О. А. следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 863/21.06.2023 г., постановено по административно дело № 474/2023 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА Н. Д., [ЕГН], да заплати в полза на О. А. съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ