O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60765

гр. София, 10.11.2021г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско

отделение, в закрито заседание на четвърти ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2083/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България срещу решение № 123 от 18.02.2021г. по в. гр. дело № 2661/2020г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 2984 от 05.05.2020г. по гр. д. № 1025/2019г. на Софийски градски съд /СГС/ в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на ищцата А. К. М. - Д., на основание чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 214, ал. 1 НК, производството по което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 13.03.2018г. до окончателното изплащане.

Ответникът - Прокуратурата на Република България поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли то да бъде отменено частично, като бъде намалено по размер присъденото обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с принципа на справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към касационната си жалба, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, ответникът поставя правния въпрос за съдържанието на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за това дали при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът дължи преценка на всички конкретно...