ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 633

гр. София, 11.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Камелия Ефремова

Членове: Людмила Цолова

Иво Димитров

като разгледа докладваното от К. Е. Ч. касационно търговско дело № 20238003900925 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от „Морска градина Варна“ АД, гр. Варна срещу определение № 318 от 25.04.2023 г. по в. ч. т. д. № 227/2023 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 260123 от 21.03.2023 г. по т. д.№ 935/2018 г. на Варненски окръжен съд за оставяне без уважение молбата на „Морска градина Варна“ АД, в качеството му на трето лице-помагач на длъжника в производството по чл. 694, ал. 2 ТЗ, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 248 ГПК.

В частната касационна жалба е наведено оплакване за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт с твърдението, че въззивният съд е извършил стеснително тълкуване на чл. 78, ал. 10 ГПК, без да съобрази специалните разпоредби на чл. 694, ал. 4 и ал. 8 ТЗ и характера на производството по чл. 694 ТЗ. Според частния касатор, решаващият състав не е отчел, че несъстоятелният длъжник „Морско казино“ ЕАД /н/ е 100 % собственост на ищеца по иска „Петрол холдинг“ АД /н/ и прекратяването на производството по делото поради заличаването на длъжника се дължи именно на процесуалното бездействие на ищеца да финансира производството по несъстоятелност. Жалбоподателят аргументира интереса си от производството и с разпоредбата на чл. 694, ал. 8 ТЗ, както и по аналогия от друго производство – по т. д. № 918/2018г. на Варненски окръжен съд. Поддържа, че встъпилият не е просто трето лице-помагач на длъжника, а трето заинтересовано лице, което налага специфичен прочит на правилото в чл. 78, ал. 10 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор не е формулирал конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос, а бланкетно се е позовал на нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдението, че по отношение на чл. 78, ал. 10 ГПК е налице противоречива с основните принципи на правото съдебна практика: определение № 527 от 13.10.2011 г. по ч. гр. д. № 422/2011 г. на ВКС, III г. о. и решение № 131 от 04.11.2020 г. по т. д. № 2645/2019 г. на ВКС, II т. о.

Ответникът по частната касационна жалба – постоянният синдик на „Петрол холдинг“ АД /н/ – оспорва същата и моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 30.05.2023 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

При постановяване на обжалвания акт въззивният съд е взел предвид, че: Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по искова молба на „Петрол холдинг“ АД /н/ срещу „Морско казино“ ЕАД /н/, при задължителното участие на синдика на същото, по обективно съединени искове за установяване съществуването на вземане на ищеца от длъжника, произтичащо от договор за заем от 28.12.2002г.; С определение от 11.11.22 г. на Варненски окръжен съд настоящият частен касатор, който е кредитор с прието вземане, е конституиран като трето лице-помагач на длъжника „Морско казино“ ЕАД /н/; В хода на производството третото лице-помагач е направило искане за прекратяването му поради липса на процесуална правоспособност на длъжника „Морско казино“ ЕАД /н/, предвид заличаването му от ТР на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, въз основа на влязло в сила решение по т. д. № 1495/2016 г. на Варненски окръжен съд; С определение от 27.01.2023 г. производството по т. д. № 935/2018 г. на Варненски окръжен съд е прекратено.

За да остави без уважение молбата на „Морска градина Варна“ АД по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК, въз основа на препращането и по аргумент от чл. 621а ТЗ, съгласно която на третото лице-помагач не се дължат разноски. Според него, посочената разпоредба оставя на третото лице - помагач само да прецени дали и доколко неговият собствен интерес диктува да участва активно и да извършва процесуални действия, респ. да понесе разноски за това в рамките на чуждия процес, в който то е встъпило или е било привлечено да помага, при положение, че по този начин то брани пряко чужди субективни материални права, действайки само косвено в свой интерес.

Варненски апелативен съд е застъпил становището, че процесуалното положение на третото лице (кредитор) в това производство не е по-различно от положението на третото лице в общото исково производство съгласно чл. 223 ГПК вр. с чл. 694, ал. 8 ТЗ. Приел е, че нормата на чл. 78, ал. 10 ГПК, която изключва правото на третото лице на разноски, не следва да се тълкува разширително или корективно поради факта, че тя се намира в частта, уреждаща съразмерното разпределение на разноските в производството съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 - 4 ГПК, като не допуска възможност за друго, освен буквално тълкуване на разпоредбата на ал. 10. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

На първо място, напълно достатъчно за недопускане на касационния контрол е бланкетното позоваване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да е аргументирано наличието на визираните в нея две кумулативни предпоставки, а също и липсата на конкретен правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), по отношение на който да бъде извършена преценка за това дали е обуславящ за изхода на делото и дали решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

На второ място, дори да се приеме, че частният касатор е поставил правен въпрос, свързан с приложимостта на чл. 78, ал. 10 ГПК, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не може да се счете за осъществено, предвид съществуващата последователна и непротиворечива съдебна практика по чл. 78, ал. 10 ГПК, с която въззивният съд се е съобразил.

Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 318 от 25.04.2023 г. по в. ч. т. д. № 227/2023 г. на Варненски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.