О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4552

гр. София, 09.10.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седми април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

С. Н.

изслуша докладваното от съдията С. Н. гр. д. № 3067/2024 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на община Разград, чрез надлежно упълномощен ст. юрк. П. Т., срещу въззивно решение № 68/26.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 61/2024 г. на Апелативен съд - Варна.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответната страна по касационната жалба К. Т. С., чрез процесуалния си представител адв. М. Е., с писмен отговор възразява, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а по същество намира подадената жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба против въззивното решение в частта, с които съдът се е произнесъл по иска за обезщетение за имуществени вреди, уважен за предявения размер от 3053 лв., е процесуално недопустима по аргумент от чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК. Тази разпоредба изключва касационния контрол на въззивни решения, постановени по искове с цена до 5 000 лв. Искът е облигационен, а не вещен иск, и за него не са налице изключенията по чл.280, ал.3, т.1 ГПК, поради което в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане и производството по нея да се прекрати.

В останалата част касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

С въззивно решение в допустимата за касационно обжалване част, е потвърдено първоинстанционното решение № 181/14.11.2023 г. по гр. д. № 143/2023 г. на Окръжен съд - Разград, в обжалваните пред въззивния съд части, с които община Разград е била осъдена да заплати на ищеца К. Т. С. обезщетение за неимуществени вреди, причинени при падане от велосипед, поради попадането му в металната решетка на дъждоприемна шахта върху пътното платно, за сумата от 24 000 лв., и съответно е определил съда отговорността за разноски по чл.78 ГПК. В частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 24 000 лв. до предявения размер 30 000 лв., първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила.

В частта, в която с въззивното решение е потвърдено първоинстанцинно определение по чл.248 ГПК с № 543/29.12.2023 г. по гр. д. № 143/2023 г. на Окръжен съд – Разград, е подадена касационна частна жалба, която се разглежда с друго дело пред ВКС по чл.274, ал.3 ГПК, и не е предмет на настоящето производство.

Въззивният съд е приел, че присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди е справедливо и кореспондира с доказателствения материал по делото. Механизмът на настъпване на инцидента е установен посредством показанията на свидетел очевидец – А. И. А.. Установено е, че на 10.05.2022 г. ищецът, движейки се в дясната част пътното платно на ул. „Грънчарска“ в гр. Разград, попаднал в дупка в асфалтовата настилка пред дъждоприемната шахта, поради което изгубил контрол над пътното превозно средство и се преобърнал. Установено е, че при настъпване на инцидента, пострадалото лице е управлявало градски велосипед с допълнително монтиран велосипеден двигател с вътрешно горене, квалифицирано като двуколесен мотопед, какъвто не е одобряван от български държавен орган и не подлежи на регистрация, както и че при управлението ищецът и не е носел предпазна каска. Вследствие на получените травматични увреждания, ищецът е постъпил на същата дата в „Многопрофилна болница за активно лечение Св. И. Р. – Разград“ АД, при претърпян травматичен шок със съчетана травма: глава, гърди и корем, множество лацероконтузни рани по лицето, оток на лицето, оток на горни дихателни пътища, фрактура на носните кости, фрактура на максила, фрактура на десен максиларен синус, комоцио церебри, контузио торацис и контузио абдоминис. Приет е в операционна зала за хирургична обработка на разкъсно-контузните рани. Заради засилващ се оток на лицето и горните дихателни пътища, и необходимост от осигуряване на свободни такива, ищецът е интубиран. Извършени са му хирургични интервенции под обща анестезия. След оперативния период е приведен в ОАИЛ, медикаментозно седиран и включен на ИБВ. Отпочната е терапия по реанимационен лист. Проведени са диагностични и терапевтични процедури. За по-добра хигиена на устната кухина и изолиране на горните дихателни пътища било взето решение пострадалият да бъде трахеостомиран. След редукция на отока при възстановено съзнание, стабилна хемодинамика и добри дихателни параметри, ищецът бил изключен от ИБВ и насочен към ХО. На 13.05.2022 г. в общо тежко състояние К. С. е приет в отделението по хирургия на горепосоченото лечебно заведение, в което са му проведени диагностични процедури и медикаментозно лечение. Ищецът е изписан на 19.05.2022 г. като е насочен към лечение, и консулт с лицево-челюстен хирург в гр. Русе. На същата дата е приет в „УМБАЛ М. Р. ООД. През периода до изписването на пострадалият на 03.06.2022 г. са извършени две оперативни интервенции. В периода 11-16.06.2022 г. ищецът е бил на лечение в „УМБАЛ М. Р. ООД по повод увредени междупрешлени дискове в поясния отдел с радиокулопатия и придружаващи фрактури.В последствие е приеман за болнично лечение за смесена астма и хроничен бронхит.

В първоинстанционното производство са приети съдебно-медицинска/СМЕ/ и съдебно инженерно-технически експертизи, които въззивният съд е кредитирал. От заключението на СМЕ е прието за установено, че пострадалият е претърпял увреждания: травматичен шок; травматична кома – загуба на съзнание с пълно откъсване от обкръжаващата го среда, наличие на патологични рефлекси от групата Бабински двустранно; черепно-мозъчна травма с отслабени зенични реакции; счупване на долна челюст – открита разместена фрактура в средата на долната челюст с дентално ангажиране на корена на първи десен резец, наличен фрагмент на корена на първи горен резец в ляво; фрактура на горна челюст вдясно Le Fort 2 /тотална фрактура на горна челюст, ведно с носните и слъзни кости/ с дентално ангажиране на първи молар /кътник/ вдясно; полифрагментна фрактура на десен максиларен /горночелюстен/ синус с дислокация на фрагменти от задна, латерална /външностранична/ и предна стена; счупване на носни кости с продължително кръвотечение; екстракция на зъби 17 и 31 – силно подвижни; оток на горни дихателни пътища, наложило интубация и впоследствие трахеостомия за осигуряване на дишането; двустранен периорбитален хематом, подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на склерата на лявото око; множество разкъсно-контузни рани на лицето с хирургична обработка, оток и деформация на лицето; възпалителен процес; временно повишени стойности 4 на кръвната захар; понижаване на хемоглобина в кръвта; наднормено микробиологично посяване на материал от интубационна тръба и носен секрет; малки плеврални изливи двустранно. Част от горепосочените увреждания са квалифицирани като разстройства на здравето, обуславящи временна опасност за живота, а други като неопасни за живота, но все пак причинили болки и страдания на лицето. Посочено е, че възстановителният период е с минимална продължителност от 6 месеца. Вещото лице отбелязва, че заболяванията „смесена астма“, „хроничен бронхит“, уврежданията на междупрешленните дискове в поясния отдел с радикулопатия и сънна апнея не са в причинно-следствена връзка с инцидента от 10.05.2022 г. От заключенията на кредитираните съдебна инженерно-техническа и допълнителна съдебна инженерно-техническа експертизи се установява, че шахтата, при преминаването на която е настъпил инцидента, не отговаря на стандарта за полагане – решетката е поставена с отворите по посока на движението. Вещото лице е констатирало видими деформации /хлътване – провисване на капака/. Шахтата не е била почиствана периодично, което затруднява проводимостта на повърхностните /дъждовните/ води и става невидима при обилен валеж като по този начин става недопустимо препятствие за движението. Така също е посочено, че нивото на асфалтово покритие видимо се е разминавало с равнището на горния ръб на решетката на шахтата. В открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че са наблюдавани не само експлоатационни провисвания на решетката от натовареност на движението, но и допълнителни деформации, изразяващи се в изрязвания на асфалта около шахтата. Заключението на изслушаната във въззивното производство СТЕ, според което преходът между шахтата и асфалтовата настилка е нормален, не е кредитирано като изготвено месеци след инцидента, противоречащо на установеното състояние от първата СТЕ, поради което е направен извод, че дефектът е бил отстранен чрез ремонтни дейности.

Кредитирани са показанията на свид.А. А.-очевидец, за механизма на настъпване на инцидента, на свид.А. И. и свид.А. К.-за получените травми и състояние веднага след инцидента и за възстановителния период и преживяванията на ищеца в тази връзка.

Прието е, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на общината по реда на чл. 45 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД, тъй като не е изпълнила задължението си по чл.11, ЗОС и чл. чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от ЗП във вр. с § 1, т. 3 и 14 от ДР на закона и чл. 31 на ЗП да поддържа пътищата и техните съоръжения, сред които са и водоотвеждащите устройства, като осигурява необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Установено е по категоричен начин, че към 10.05.2022 г. ответникът не е изпълнил задължението да положи грижата на добър стопанин, осигурявайки безопасността на движението като стопанисва инфрастуктурния обект, представляващ общинска собственост – дъждоприемната шахта, в чиито пропаднал ръб ищеца като участник в движението се е ударил и реализирал телесни увреждания. Налице е причинно-следствена връзка между противоправното бездействие на общината и реализираните увреждания на пострадалият. Предвид гореизложеното и при преценка на събраните по делото доказателства относно обема и интензитета на претърпените неимуществени вреди съдът е приел за доказано, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил посочените в СМЕ телесни увреждания, които са в причинно-следствена връзка с установения механизъм от вещото лице по назначената в първоинстанционното производство СИТЕ, а именно: попадане на мотопеда в провиснала шахта, при което е осъществен удар на предното колело на управлявания от ищеца мотопед, довел до падане по лице от страна на пострадалия. При постановяване на решението си съда е отчел, възрастта на пострадалия /32 години към момента на настъпване на деликта/; възстановителния период – не по-малко от 6 месеца; загубата на съзнание вследствие на удара; обезобразяването на лицето на ищеца причинено от получените травми; изпитаните физически болки и страдания; двумесечния престой в болница /с известни прекъсвания/; фактът, че лицето живее с родителите си и се е налагало да бъде обгрижван от тях при задоволяване на физиологичните си потребности непосредствено след изписването му от болницата; неспособността да разговаря свободно; обстоятелството, че неизбежното състояние на зависимост от близките си е създало у пострадалия неудобства, напрежение и притеснителност; претърпеният психически стрес, безспорно обусловил влошаване качеството му на живот - невъзможност да замине за Германия, каквито са били първоначалните му планове, тревожност, страх и безпокойство, ограничаване на социалните контакти.

С оглед гореизложеното инстанцията по същество е приела, че определеният от първоинстанционния съд размер на дължимо обезщетение от 30 000 лева съответства както на общественоикономическото развитие на обществото към датата на процесното ПТП, така и на общественото понятие за справедливост. Съобразявайки установените обстоятелства, довели до ПТП, както и тези обусловили настъпването на вредите, съдът е определил, че процентът на съпричиняване от ищеца е в размер на 20%, след приспадане на който принос справедливото обезщетение възлиза на 24 000 лв., и поради съвпадане на крайния резултат с този по първоинстанционното решение, последното подлежи на потвърждаване в тази част.

В представеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поддържа наличието на тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, с доводи за противоречие с Постановление ППВС № 2/1967 г., ППВС №17/1963 г. , решение № 79 от 12.07.2017 г. по гр. д. №3244/2016 г. на ВКС, IV г. о, решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр. д. №759/2010 г. на ВКС, II г. о, решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр. д. №4216/20008 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 60246 от 12.01.2022 г. по гр. д. №1265/2021 г. на ВКС, III г. о, решение № 60313 от 08.02.2022 г. по гр. д. №937/2021 г. на ВКС, IV г. о. Конкретен правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, обаче, не е формулиран, а в аргументация в 4 пункта в изложението са преповторени оплакванията за неправилност, изложени и в самата касационна жалба, отнасящи се до допуснати процесуални нарушения при преценка на събраните доказателства, за необоснованост, за нарушение на чл.52 ЗЗД. Изложението има характер на преформулирани оплаквания за неправилност на въззивното решение, представляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а те се различават от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивно решение. Съгласно задължителните разяснения в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК (приложимо и в производството по частните касационни жалби), като израз на диспозитивното начало касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, който е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, т. е. не може да се допусне касационното обжалване по доводи за нарушение на материалния закон, респ. за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като те имат отношение към правилността на решението и подлежат на обсъждане при допуснато касационно обжалване. В същото тълкувателно решение е изяснено, че касационният съд няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира, като непосочването на ясно и точно формулиран правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Настоящият случай е именно такъв. Липсата на конкретно формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК препятства преценката дали е налице и някое от посочените специфични предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК или чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като последната и не е обоснована от касатора.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Доводи за такива касаторът не е направил, а и служебната проверка не сочи на съмнение за тяхната наличност в допустимата за обжалване част на въззивното решение.

Предвид изхода на спора, касаторът няма право на разноски, като следва да заплати на пълномощника на насрещната страна - на адвокат М. Е., поисканото с отговора на касационната жалба възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, което съдът определя в размер на 2560 лв. - минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на община Разград срещу въззивно решение № 68/26.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 61/2024 г. на Апелативен съд - Варна, В ЧАСТТА по произнасянето по иска за обезщетение за имуществени вреди за 3053 лв., като процесуално недопустима, и ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част .

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 68/26.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 61/2024 г. на Апелативен съд - Варна, в останалата обжалвана част по произнасянето по иска за обезщетение за неимуществени вреди за 30 000 лв.

ОСЪЖДА община Разград да заплати на адвокат М. Е. от АК-Р., адвокатско възнаграждение в размер на 2560 лв. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв за касационната инстанция.

Определението в частта му, с която е прекратено частично производството, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора, а в останалата му част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: