5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 666

гр. София, 15.02.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. К.

ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева

В. М.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 2452 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 141 от 03.02.2023г. постановено по гр. д. № 1415/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е постановено следното: 1/ отменено е решение № 260766 от 04.03.2022 г., постановено по гр. д. № 3982/2020г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 45 ЗЗД за разликата над 200лв. до 19800лв. и вместо това е осъден Л. Р. Т. да заплати на В. В. Б. на основание чл. 45 ЗЗД сумата 19800 лв. обезщетение за неимуществени вреди от извършено на 21.08.2016г. престъпление по чл. 128 НК, за което е признат за виновен с акт на наказателния съд, заедно със законната лихва от 18.05.2017г.; 2/ потвърдено е горепосоченото първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 45 ЗЗД между същите страни за разликата над уважения размер от 20 000лв. до предявения такъв от 60 000лв.

Касационни жалби са подадени и от двете страни по спора.

Касационната жалба на ищеца В. В. Б. касае отхвърлената част на иска - над уважения размер от 20 000лв. до предявения такъв от 60 000лв. Претендира се допускане на касационно обжалване по правните въпроси: 1/ длъжен ли е съдът при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да изведе собствени критерии, приложими за конкретния случай и да ги мотивира, като определи възможно най-справедливо обезщетение; 2/ размерът на обезщетението по чл. 52 ЗЗД следва ли да бъде съобразен с бъдещите последици за здравето на пострадалия; 3/ за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства в съвкупност.

Касационната жалба на ответника по иска Л. Р. Т. е срещу уважения от въззивния съд размер на иска 19 800лв. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поставят въпросите: 1/ необходимо ли е деянията, с които пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите, да са отразени в окончателния акт на наказателния съд, за да могат да бъдат взети предвид от гражданския съд при определяне размера на обезщетението; 2/ извършването на престъпление по чл. 128, ал.2 НК изключва ли възможността за съпричиняване от страна на пострадалия или е съвместимо с него; 3/в гражданско производство по определяне размера на обезщетение за вреди причинителят на тежка телесна повреда може ли да се позовава на действия на пострадалия, с които е допринесъл за настъпване на вредите, извън хипотезата на чл. 132, ал.1, т.1 НК. Според касатора не се открива практика по тези въпроси, поради което той сочи допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Страните взаимно оспорват жалбите си и предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.

Предявеният иск е по чл.45 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди на ищеца Б., причинени от ответника Т. на 21.08.2016г. от деяние, което е признато за престъпление с одобрено споразумение по чл. 384 НПК, а именно: нанасяне на удар с предмет с остър връх и режещ ръб /нож/ в областта на торса, с което е причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в травматичен пневмоторакс с травматичен хемоторакс, с остра кръвозагуба, анемия, което реализира медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, опасно за живота - престъпление по чл. 128, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК. За претърпените болки и страдания ищецът претендира сумата 60 000 лв. Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.

С първоинстанционното решение е присъдено обезщетение от 200 лв. като е признато съпричиняване от страна на ищеца в размер на 99%, тъй като с поведението си е предизвикал ответника да извърши процесните противоправни действия. Осъдителната част не е обжалвана от ответника. Въззивното производство е образувано по жалба на ищеца против отхвърлената част на иска.

От фактическа страна е установено, че с протоколно определение от 30.01.2018 г., постановено по нохд. № 4594/2017 г. на Софийски районен съд е одобрено споразумение по чл. 384 от НПК, с което настоящият ответник Л. Т. е признат за виновен в това, че на 21.08.2016 г., около 16:30 часа, в [населено място],[жк], [улица], № 1, чрез нанасяне на удар с предмет с остър връх и режещ ръб /нож/ в областта на торса на тялото на ищеца В. В. Б. му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща с в травматичен пневмоторакс с травматичен хемоторакс, с остра кръвозагуба, анемия, което реализира медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, опасно за живота - престъпление по чл. 128, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Приетата медицинска експертиза установява, че е извършено едно проникващо в гръдната кухина прободно порезно нараняване, довело до пневмохемоторакс - проникване на кръв и въздух в гръдната кухина, което е наложило оперативно лечение; няма данни да е бил засегнат белия дроб. Възстановяването при подобни увреждания отнема около 30 дни след операцията. В резултат на оперативната интервенция са се развили плеврални сраствания, които ще предизвикват болезненост и чувство за дърпане в тази област до края на живота на пострадалия. Според експерта е била налице реална опасност за живота на пострадалия. От представените медицински документи вещото лице установява и увреждания, съставляващи лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 НК - кръвонасядания, съчетани с травматичен оток на меките тъкани и охлузвания, локализирани в областта на главата, гръдния кош и крайниците, които са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Събрани са гласни доказателства за установяване болките и страданията на ищеца, както и по възражението на ответника за съпричиняване.

Въззивният съд, без да обсъжда тези доказателства е приел, че спорът е концентриран върху размера на обезщетението и до наличието или отсъствието на поведение, с което ищецът пряко и непосредствено е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

На първо място съдът е посочил, че съгласно чл. 383 НПК, одобреното от наказателния съд споразумение има последици на влязла в сила осъдителна присъда, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и вината на дееца, защото именно те са били предмет на изследване в това производство - чл. 300 от ГПК. Изтъкнал е, че присъдата на наказателния съд обвързва гражданския съд по отношение на всички съставомерни признаци на престъпния състав, съобразно дадената правна квалификация на извършеното престъпление. В случая ответникът е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 128, ал. 2 от НК, а не в извършването на престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 1 от НК. Вторият състав визира извършване на престъплението по чл. 128 от НК в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния, за негови ближни. Тъй като в акта на наказателния съд тази правна квалификация отсъства, то подсъдимият няма право в производството пред гражданския съд да релевира възражение за поведение на ищеца, с което пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Това възражение е следвало да бъде направено от подсъдимия пред наказателния съд и последният да постанови съдебния си акт, съобразно пълното им доказване, в който случай се предвижда по леко наказание. По тези съображения съдът е отхвърлил възражението за съпричиняване.

Намерил е иска за доказан по основание и е пристъпил към определянето на размера на обезщетението по справедливост. Счел е, че за претърпените от ищеца неимуществени вреди се полага обезщетение от 20000 лв. Този размер, според съда, съответства на критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС и на конкретните данни по делото, относно: възрастта на ищеца; неговото обществено положение; броя и характера на претърпените увреждания; продължителността на периода, в който болките и страданията са били с интензивен характер; продължителността на общия лечебен и възстановителен период; наличие на остатъчните проявления на уврежданията и обществено-икономическите условия към деня на настъпване на деликта.

При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да се допусне и по двете жалби.

Посочените в жалбата на ответника по иска правни въпроси имат значение за изхода на спора - те са решаващи за отхвърлянето на възражението за съпричиняване. Трите въпроса могат да бъдат обобщени и конкретизирани така: когато се претендира обезщетение за вреди от деяние, установено с акт на наказателния съд (влязла в сила присъда или одобрено от съда споразумение), необходимо ли е в този акт да бъдат отразени и деянията, с които пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите, за да могат да бъдат съобразени от гражданския съд при определяне размера на обезщетението; осъждането за престъпление по чл. 128, ал.2 НК изключва ли възможността за съпричиняване от страна на пострадалия или такова може да се доказва в гражданския процес.

Като практика, на която обжалваното решение противоречи, е посочено от касатора Решение № 51 от 03.05.2017г. по т. д. № 1971/2016г. на ІІ т. о. Това решение е постановено в производство по чл. 303 и сл. ГПК по отмяна на влязло в сила решение и не съставлява практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Независимо от това, горепосоченият въпрос има разрешение в практиката на Върховния касационен съд, а именно по Решение 46 от 19.05.2022г. по т. д. №408/2021г. на І т. о., Решение №7 от 09.03.2022г., гр. д. №2000/2021г. на III г. о., Решение № 85 от 03.08 2016 г. по т. д. № 1047/2015 г. на ІІ т. о., Решение № 127/29.10.2015 г. по т. д.№ 1882/2014г. на ІІ т. о. и др. Според тях влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, включително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат на доказване от страната, която ги твърди с допустимите за това доказателства. Поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако се касае за съпричиняване, което е елемент от състава на престъплението. Посочената практика обуславя допускането на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

От значение за изхода на спора е и поставеният от жалбоподателя-ищец въпрос, свързан с критериите за определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД и задължението на съда да изложи мотиви, основани на конкретните за случая обстоятелства, установени по делото. Д. С. апелативен съд се е задоволил да изброи посочените в ППВС № 4/1968г. критерии, но без да обсъди конкретните данни по делото, запълващи тези критерии, то следва да се прецени съответствието на постановеното решение с посочената от касатора практика по Решение № 112 от 21.06.2017г. по т. д. № 60334/2016г. на І г. о., Решение № 111 от 17.03.2014г. по гр. д. № 4207/2013г. на ІV г. о., както и с друга, известна на състава практика. Основанието за допускане на касационно обжалване е също по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на I г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 141 от 03.02.2023г. постановено по гр. д. № 1415/2022г. на Софийски апелативен съд в обжалваната от Л. Р. Т. част, с която е осъден да заплати на В. В. Б. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200лв. до 19 800лв. и в обжалваната от В. В. Б. част, с която е отхвърлен иска му по чл. 45 ЗЗД за разликата над уважения размер от 20 000лв. до предявения такъв от 60 000лв.

УКАЗВА на жалбоподателя Л. Р. Т. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд за разглеждане на касационната жалба в размер на 396/триста деветдесет и шест/ лева.

При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

При постъпване на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.

Жалбоподателят В. В. Б. е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал.1, т.4 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: