№ 60107 София, 08.11. 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Е. П. като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4143/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 208/17.05.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 260119/24.09.2020 г. по в. гр. д. № 937/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, 14-ти състав, в частта, с която Е. Д. С. и И. Н. С. са осъдени да премахнат построените в имота сгради, за да може И. Т. И. да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ...............по кадастралната карта на [населено място],[жк].

Касационното обжалване на въззивното решение не е допуснато в частта, с която ответниците са осъдени да премахнат позициониранте в имота автомобили.

Ответникът по касация - ищецът И. Т. И., поддържа становище, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е установено, че ищецът И. И. е собственик на 1/2 ид. ч., а ответницата Е. С. е собственица на 1/4 ид. ч. от поземления имот, предмет на иска с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС. Ответникът И. С. е съпруг на ответницата С..

Въззивният съд е приел, че в имота са заснети две сгради: жилищна сграда на два етажа със застроена площ 69 кв. м. и стопанска сграда на един етаж с площ 59 кв. м. Със заключения на техническа експертиза е установено, че в южната половина, където се намират тези сгради, е поставена ограда около пространството, което се използва от ответниците, с площ около 1 386 кв. м.; не са предприемани действия за смяна на статута на имота от земеделска земя в парцел за строителство; сградите са незаконно построени и по отношение на същите има протоколи, издадени от органите на общината, за събарянето им; извършеното строителство не може да се узакони или да попадне в режим на търпимост.

Свидетелите М. И. и С. Р. са установили, че още при закупуването от ищеца сградите са били построени, както и че в имота е имало автомобили, които пречат да се засее нивата. Свидетелите И. М. и М. М. са установили, че постройките са изградени много отдавна, тъй като там са отглеждани крави, а впоследствие са стегнати и пригодени за живеене.

Въззивният съд приел, че сградите пречат на ищеца, тъй като са оградени с ограда и не е възможно да се влезе в ограденото от ответниците пространство, поради което е ограничено неговото право на собственост върху тази част от имота. За сградите липсват всякакъв вид строителни книжа, поради което същите са построени незаконно и не подлежат на узаконяване, нито са в режим на търпимост по смисъла на ЗУТ. Оттук съдът заключил, че единствената възможност за ползването на имота в пълния му обем от ищеца е събарянето на сградите и извеждането на автомобилите, за да не е налице пречка в ползването му. Посочил, че имотът е съсобствен в идеални части, поради което не може да се установи точно кой от съсобствениците коя част ползва, без да е извършено реално разпределение на правото на ползване. Постройките са изградени съобразно Наредба № 2/20.05.1993 г. за застрояване в земеделските земи /отм./, но строителството е извършено без знанието и съгласието на съсобственика, както и без представяне на законоустановените строителни книжа.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: представлява ли неоснователно действие и подлежи ли на премахване в производство по чл. 109, ал. 1 ЗС строеж, находящ се в съсобствен към момента на предявяването на иска поземлен имот, ако същият е извършен по време, когато имотът е бил еднолична собственост, т. е. преди ищецът да придобие права в съсобствеността.

С т. 1 на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че искът по чл. 109, ал. 1 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването на иска се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта /имота/.

Едно от възможните въздействия е застрояването на имота. То следва да бъде определено като неоснователно действие по смисъла на чл. 109, ал. 1 ЗС в случай, че лицето, което го е извършило, не притежава облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху имота / т. 3 на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС/. Когато въздействието е осъществено от собственика на имота, то не е неоснователно, тъй като притежанието на правото на собственост дава възможност на собственика да извършва различни въздействия върху имота, включително да го застроява. В случай, че след извършване на строителството имотът придобие статут на съсобствен, преценката дали строежът подлежи на премахване може да се извърши единствено от гледна точка на допустимостта съсобственикът да търпи този строеж като ограничение на правото му на собственост, повече от допустимото.

По касационната жалба:

По делото е установено от показанията на св. И. М., че постройките в имота /с изключение на разширяването на помещенията за живеене, извършено от ответниците според св. М. М./ са изградени преди възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ от първоначалния собственик на земята Д. П. Т., който с н. а. № .../10.01.1996 г. дарил по 1/4 ид. ч. от поземления имот на дъщеря си - ответницата Е. Д. С., и на сина си Д. Д. Т., и по 1/8 ид. ч. на четирима внуци. Последните през 1997 г. се разпоредили с притежаваната общо 1/2 ид. ч. в полза на трети за съсобствеността лица чрез договор за замяна с движима вещ, а те от своя страна първоначално дарили на ищеца 1/20 ид. ч. и впоследствие му продали 9/20 ид. ч. от имота /н. а. № ...../02.07.1999 г. и н. а. № ..../02.07.1999 г./. Обстоятелството, че двуетажната жилищна сграда е съществувала към датата на придобиване от ищеца на права в собствеността, се установява от показанията на свидетелите М. И., И. М. и М. М., от представената по делото скица № Ф01019/15.04.1999 г., в която тази сграда е заснета, и от заключението на вещото лице, според което сградата не се различава по размери от заснетата в действащата кадастрална карта. От заключението на техническата експертиза се установява и това, че според предвижданията както на подробния устройствен план от 2010 г. за[жк], отменен по отношение на спорния имот, така и на общия устройствен план на [населено място] от 2007 г., не е възможно запазването на жилищната сграда, тъй като имотът се пресича от улица. За процесния имот и сградата няма изготвено застроително решение и ситуационен план за разполагане на застрояването, не е издавано разрешение за строеж, не са одобрявани проекти, не е провеждана процедура по промяна на предназначението на имота, който е земеделска земя. През 1998 г. са предприети действия за изготвяне на акт за узаконяване на жилищната сграда, но административната процедура не е завършена. Издадена е заповед на кмета на [община], район „Ю.“, за премахване на жилищната сграда, като липсват данни същата да е влязла в сила.

Съгласно приетото в т. 3 на ТР № 4/06.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното въздействие /действие или бездействие/ на ответника върху имота създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

При приложение на това разрешение и с оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се прецени дали находящите се в имота строежи: двуетажна жилищна сграда, едноетажна стопанска сграда, навеси, външна тоалетна, открит склад, метална клетка за отглеждане на кучета, обозначени на скицата към заключението на техническата експертиза, приложена на л. 99 от първоинстанционното гр. д. № 14542/2018 г. на Пловдивския районен съд, Х-ти гр. състав, създават за ищеца пречки за използването на имота по-големи от обикновените. Същевременно тази преценка следва да се извърши съобразно с обстоятелствата, на които искът се основава, тъй като съдът е длъжен да даде защита на спорното право в рамките на твърденията на ищеца относно това какви са извършените от ответника неоснователни действия и с какво те смущават неговото право на собственост.

Ищецът твърди, че строителството е осъществено без знанието и съгласието на съсобствениците, както и че сградите са построени в противоречие със строителните правила и нормативи, заемат значителна площ от имота и по този начин се препятства неговото ползване, а с оглед предназначението на имота - нива, наличието на сгради представлява пречка и смущава допустимото пълноценно ползване на същата.

По делото е установено, че строителството е извършено преди ищецът да придобие права в общото място, поради което липсата на съгласие от негова страна е ирелевантна; ирелевантен е и фактът, че съгласно общия устройствен план жилищната сграда не се запазва - този факт е свързан с бъдещи благоустройствени мероприятия и не е част от предмета на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС. Обстоятелството, че сградите представляват незаконен строеж, не е достатъчно за уважаване на негаторния иск - незаконното строителство само по себе си не означава, че ищецът е възпрепятстван да ползва общото място. Трайната съдебна практика приема, че основание за защита при незаконно строителство се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, произтичащо от упражняване на правомощия, които пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита /решение № 625/03.12.2010 г. по гр. д. № 1426/2009 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 130/20.12.2018 г. по гр. д. № 4650/2017 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 291/25.06.2010 г. по гр. д. № 629/2009 г. на ВКС, I-во г. о./. Такива факти по делото не са установени. Освен това - данните по делото сочат, че ответниците са заградили и ползват площ от имота в размер на 1 386 кв. м., която е по-малка от полагаемата се на ответницата С. според правата в съсобствеността, при площ на целия имот от 11 882 кв. м. Заградената площ е обособена в единия край на имота и е с дължина откъм улицата 22 кв. м., при което, видно от скица - приложение № 2 към основното заключение на вещото лице /л. 99 от първоинстанционното дело/, за ищеца остава достатъчно пространство, което да му осигури достъп и със селскостопанска техника, при положение, че би искал да засее нивата съобразно правата си в съсобствеността, както твърди свидетелката С. Р..

Изложеното налага извода, че осъщественото строителство не ограничава правата на ищеца в съсобствеността, не пречи на пълноценното ползване на имота от негова страна и не отнема възможността му да ползва общата вещ, поради което искът по чл. 109, ал. 1 ЗС за премахване на постройките се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Въззивното решение, с което е прието обратното, е неправилно. При основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК то следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от Върховния касационен съд, като искът бъде отхвърлен.

По разноските, сторени от страните по водене на делото:

Предмет на делото са искове за премахване на построени в поземлен имот сгради и на позиционирани в имота автомобили. С въззивното решение исковете са уважени. С определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване в частта, с която искът за премахване на автомобилите е уважен, а с настоящото решение искът за премахване на сградите се отхвърля. С оглед изхода на спора ищецът има право на половината от разноските, сторени от него по водене на делото във всички инстанции. На толкова имат право и ответниците по исковете.

Видно от данните по делото, сторените от ищеца разноски за всички инстанции възлизат на 8 377.30 лева.

Сторените от ответниците разноски за всички инстанции възлизат на 2 455 лева.

С определение № 260481/09.11.2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, въззивният съд е изменил въззивното решение в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца, като намалил същите от 6 330 лева на 3 930 лева. Определението, което е редовно съобщено на ищеца, не е обжалвано и е влязло в сила. Именно то следва да бъде съобразено при определяне на дължимите на ищеца разноски, като се присъди половината от 3 930 лева или 1 965 лева за първата и въззивната инстанция. За производството пред Върховния касационен съд ищецът е направил разноски в размер на 2 000 лева - заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Възражението на насрещната страна за прекомерност, основано на чл. 78, ал. 5 ГПК, е основателно. Настоящото дело не разкрива особена правна и фактическа сложност, поради което възнаграждението се явява прекомерно и следва да бъде намалено на 1 000 лева, при минимален размер от 600 лева съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /негаторният иск е разгледан от съда в предходните инстанции като неоценяем и това следва да бъде съобразено при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение пред ВКС/. Или - общият размер на разноските, на които ищецът има право по уважения иск, възлиза на 2 965 лева, които следва да му бъдат присъдени.

Ответниците имат право на разноски по отхвърления иск в размер на 1 227.50 лева, колкото следва да им бъдат присъдени.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260119/24.09.2020 г. по в. гр. д. № 937/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, 14-ти състав, в частта, с която Е. Д. С. и И. Н. С. са осъдени да премахнат построените в имота сгради, за да може И. Т. И. да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор .............по кадастралната карта на [населено място],[жк], и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Т. И. срещу Е. Д. С. и И. Н. С. иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС за премахване на сградите, находящи се в поземлен имот с идентификатор ...........по кадастралната карта на [населено място],[жк], с площ 11 882 кв. м., съставляващи: жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи - 2, със застроена площ 69 кв. м. и идентификатор .........., селскостопанска сграда, брой етажи - 1, със застроена площ 59 кв. м. и идентификатор .........., и останалите сгради, обозначени на скицата, приложена на л. 99 по гр. д. № 14542/2018 г. на Пловдивския районен съд, Х-ти гр. състав, която е приподписана от настоящия състав и следва да се счита неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА И. Т. И. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на Е. Д. С. и И. Н. С. разноски за водене на делото във всички инстанции в размер на 1 227.50 /хиляда двеста двадесет и седем лв. и 50 ст./ лева.

ОСЪЖДА Е. Д. С. с ЕГН [ЕГН] и И. Н. С. с ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място],[жк], да заплатят на И. Т. И. разноски за водене на делото във всички инстанции в размер на 2 965 /две хиляди деветстотин шестдесет и пет лв./ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: