Р Е Ш Е Н И Е
№ 60137
София, 08.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №1277 от 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№260679/15.01.2021г., подадена от И. И. Я. от [населено място], П. И. С. от [населено място], Д. И. П. от [населено място] и Т. И. Ц. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв.М. Д. П. от САК, срещу решение №V-232, постановено на 18.11.2020г. от Бургаския окръжен съд, II гражданско отделение, въззивен граждански състав по в. гр. д.№1405/2020г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това предявените от И. И. Я., П. И. С., Д. И. П. и Т. И. Ц. против Т. А. Р. и В. П. Р. активно и пасивно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор .....по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-22/24.03.2016г. на ИД на АГКК, целият имот с площ от 2009 км., която реална част е с площ от 915 кв. м. и е в границите, защриховани в жълто в скица-приложение №5 на вещото лице по СТЕ, обявена за неразделна част от решението, и за осъждането на ответниците да предадат владението върху тази реална част, са отхвърлени като неоснователни.
Касаторите поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат, че в нарушение на правилото на чл.299 ГПК въззивният съд не е зачел обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение №1480 от 08.12.2008г. по гр. д.№1326/2007г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на ЗКПУ „Съгласие“, че ищците по настоящето производство са собственици на терен от 2450 кв. м., представляващ бивш парцел ...в бивш кв....по плана на [населено място] от 1945г. и не е отговорил на въпроса относно субективните му предели въпреки настъпилото в хода на този процес правоприемство; произнесъл се е по основания и възражения, които не са заявени от ответниците нито в отговора по чл.131 ГПК, нито в какъвто и да е друг момент. За неправилен считат извода на въззивния съд, че за силажовместилището следва да бъде определена прилежаща площ, като поддържат, че същото попада в необходимия терен за животновъдния обект-телчарник. Поддържат, че този извод противоречи на нормите, установени в чл.26 от Наредбата за размера на необходимата земя при изграждането на строителни обекти. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от тях иск бъде уважен.
Допълнителни съображения излагат в проведеното по делото открито съдебно заседание, както и в представените писмени бележки. Претендират присъждане на направените по делото разноски при предявяването на иска.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Т. А. Р. и В. П. Р., чрез процесуалния си представител адв.Н. Д. от АК-Бургас, изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
И. И. Я., П. И. С., Д. И. П. и Т. И. Ц. са предявили против Т. А. Р. и В. П. Р. по реда на чл.108 ЗС иск за признаване право на собственост и предаване на владението върху процесната реална част от ПИ с идентификатор ....по КК на [населено място], Бургаска област, с твърдението, че са собственици на този имот в качеството им на наследници по закон на П. И. Д., починал на 14.06.1968г. и оставил за законен наследник сина си И. П. Д., който от своя страна след смъртта си на 19.10.2007г. е оставил като наследници по закон предявилите иска лица. Поддържат, че П. И. Д. е придобил процесния имот по давност, тъй като в продължение на повече от 10 години преди 1961г. го е владял, като владението му не е било оспорвано и прекъсвано, упражнявал е фактическата власт върху имота с намерението да държи вещта като своя несъмнено, спокойно и явно и е станал собственик на основание изтекъл давностен срок. Твърдят, че правото му на собственост на това основание е признато с решение №1480/08.12.2008г. по гр. д.№1326/2007г. на Бургаския районен съд, с което е прието, че са налице предпоставките за възстановяване на правото им на собственост в качеството им на наследници на П. И. Д. на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ – прието е, че имотът е бил собственост на техния наследодател при отнемането му, съществувал е към датата на постановяване на съдебното решение като обект на собственост във вида, в който е бил отчужден; наследодателят не е бил обезщетен при отчуждаването; към датата на влизане на ЗВСОНИ в сила и на постановяване на съдебното решение имотът не е бил лична или кооперативна собственост, а е бил собственост на посочените в ЗВСОНИ субекти.
Ответниците са оспорили така предявения иск с твърдението, че решение №1480/08.12.2008г., постановено по гр. д.№1326/2007г. от Бургаския районен съд по отношение на тях не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като в това производство като ответник е участвала ЗКПУ „Съгласие“ – [населено място], като решението е постановено след извършената с н. а.№....г. сделка, по силата на която те са закупили от ЗКПУ „Съгласие“ в ликвидация три стопански постройки, като спорът по гр. д.№1326/2007г. е касаел терена, но не и постройките, които те са закупили. Оспорват твърдението, че праводателят на ищците е притежавал собственост, която е била одържавена, съответно възстановена по силата на ЗВСОНИ. Твърдят, че върху процесния терен са изградени стопански сгради на вече ликвидирана земеделска кооперация, които са били част от бившия стопански двор, с оглед на което поддържат, че теренът на този стопански двор, който е бил предмет на съдебен спор по гр. д.№1326/2007г., е държавна собственост, като за терена не е проведена процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Освен това считат, че реституцията по ЗСПЗЗ би била и невъзможна, тъй като имотът е застроен със стопански сгради. Поддържат също така, че след като притежават постройки в имота, които са закупили от ЗКПУ “Съгласие“, то могат да ползват земята, доколкото това е необходимо за използването на постройките. Твърдят, че сградата-силажовместилище е съществувала на място, което ще докажат в производството, като поддържат, че силажовместилището представлява едноетажна, масивна сграда, която представлява самостоятелен обект по смисъла на §5, т.39 ДР на ЗУТ и като „селскостопанска сграда“ е обект по КККР.
От фактическа страна въззивният съд е взел предвид, че с решение №1480 от 08.12.2008г. по гр. д.№1326/2007г. на Районен съд-Бургас, влязло в сила на 31.12.2008г., е прието за установено по отношение на ЗКПУ „Съгласие“ – [населено място], че И. И. Я., П. И. С., Д. И. П. и Т. И. Ц. са собственици на терен от 2450 кв. м., представляващ бивш парцел .... в бивш кв....по плана на [населено място] от 1945г., понастоящем попадащ върху УПИ ... (отреден за стопански двор) в кв.... по плана на [населено място] от 1973г., целият УПИ с площ от 24 810 кв. м.
За безспорно е прието обстоятелството, че в хода на производството по гр. д.№1326/2007г. с н. а.№....г. ЗКПУ „Съгласие“ е продала на Т. А. Р. селскостопански обект – телчарник №1, представляващ едноетажна масивна сграда с площ от 196 кв. м., построена в УПИ ... в кв...., целият с площ от 24 810 кв. м., представляващ стопански двор, собственост на Държавен поземлен фонд и физически лица, находящ се в землището на М.; селскостопански обект – телчарник №2, представляващ едноетажна масивна сграда с площ от 196 кв. м., построена в УПИ ... в кв...., целият с площ от 24 810 кв. м., представляващ стопански двор, собственост на Държавен поземлен фонд и физически лица, находящ се в землището на [населено място]; селскостопански обект – силажовместилище, представляващ едноетажна масивна сграда със застроена площ от 1386 кв. м., построен в УПИ ... в кв...., целият с площ от 24 810 кв. м., представляващ стопански двор, собственост на Държавен поземлен фонд и физически лица, находящ се в землището на [населено място].
Взето е предвид също така, че въз основа на влязлото в сила решение по гр. д.№1326/2007г. на РС-Бургас е съставен констативен нотариален акт №....г. за право на собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗВСОНИ, по силата на който Д. И. П. е признат за собственик на 1/4 ид. част от ПИ №...в кв....по действащия план на [населено място], целият с площ от 2450 кв. м., представляващ бивш парцел ... в бивш кв....по плана на селото от 1945г., както и че въз основа на влязлото в сила решение по гр. д.№1326/2007г. на РС-Бургас и н. а.№....г., по реда на чл.16, ал.5 ЗУТ е издадена заповед №2188 от 01.09.2015г. на директора на Дирекция „Строителство“ при О. Б. с която И. И. Я., П. И. С., Д. И. П. и Т. И. Ц. са определени за собственици на УПИ ...., целият с площ от 2009 кв. м. по ПУП-ПРЗ на [населено място], отреден за „смесено предназначение“, а О. Б. е придобила в собственост отстъпените за инфраструктура 441/2450 ид. части от неурегулиран ПИ №...в кв.....по кадастралния план на селото.
Взето е предвид и обстоятелството, че с писмо изх.№1310/12.09.2014г. на Областна дирекция „Земеделие“-гр.Бургас, адресирано до Т. А. Р., същият е уведомен за реда и необходимите документи за закупуване на държавна земя към сгради „телчарник №1“, „телчарник №2“ и „силажовместилище“, представляващи имущество на заличени организации по §12 ПЗР ЗСПЗЗ, находящи се в УПИ ... в кв....по плана на [населено място], общ.Бургас.
Въз основа на изслушаното по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, въззивният съд е приел, че за [населено място] са били одобрени три регулационни плана – от 1945г., 1973г. и 2012г., както и частични изменения, засягащи процесния имот. Прието е, че по плана от 1945г. процесният имот е съставлявал парцел ... в кв...., записан в разписния лист на наследниците на И. Д., като за него няма записано изрично отреждане, но той е един от множеството парцели в квартала, обособени за индивидуално жилищно застрояване. Взето е предвид, че с ПМС №216/1961г. кв.... и кв....са изключени от регулацията и са отредени за „спомагателен стопански двор“, като по плана от 1973г. имотът попада в кв....– целият отреден за стопански двор, но по-голямата част от имота попада в ивица край уличната регулация, отредена за „задължително озеленяване“. Въз основа на констатациите на вещото лице въззивният съд е приел, че със заповед №2189/14.08.2009г. на кмета на [община], издадена въз основа на решение по гр. д.№1326/2007г. на РС-Бургас, е одобрено допълването на кадастралния план на [населено място], кв....с нов ПИ с пл.№....с площ от 2450 кв. м. по границите му по плана от 1945г., а с решение №11-10/26.06.2012г. на Общинския съвет – [населено място] е одобрена „Актуализация на ПУП-ПРЗ и разширение на [населено място]“, по който план процесният имот е отреден за УПИ ....в кв....„за смесено предназначение, а площта му е редуцирана съгласно чл.16, ал.5 ЗУТ от 2450 кв. м. на 2009 кв. м. Взето е предвид също така, че със заповед № РД-18-22/24.03.2016г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастралната карта за [населено място], в която процесният имот е нанесен с идентификатор ...., идентичен с УПИ №....в кв.... по регулационния план на [населено място] от 2012г.
Съобразена е констатацията на вещото лице, че през 1994г. за стопанския двор на [населено място] е бил изработен парцеларен план по чл.45 ППЗСПЗЗ, като за всяка стопанска сграда е определена прилежаща площ съгласно Наредбата за размера на необходимата земя при изграждането на строителни обекти, приета с ПМС №41/23.11.1982г., но за силажовместилището няма определена прилежаща площ, тъй като в размера на необходимия терен за животновъдните обекти се включват и силажните ями и траншеи съгласно чл.26, ал.2 от Наредбата. Взето е предвид, че според вещото лице определената прилежаща площ на двата телчарника трябва да включва и площта на силажовместилището, което не представлява сграда, а съоръжение, обслужващо селскостопанските сгради, както и че при огледа е установено, че силажовместилището няма покрив и се състои само от две успоредни стени, изградени от панели, монтирани на бетонни стъпки – между стените се складират и съхраняват балите слама, служещи за храна на животните през зимата.
От правна страна въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по гр. д.№1326/2007г. на Районен съд – Бургас няма сила на пресъдено нещо по отношение на ответниците по предявения в настоящето производство ревандикационен иск, тъй като липсва идентичност между предмета на спора по това дело и предмета на извършената в процеса разпоредителна сделка.
Взето е предвид, че с решение №1480 от 08.12.2008г. по гр. д.№1326/2007г. на РС-Бургас, влязло в сила на 31.12.2008г., е прието за установено по отношение на ЗКПУ „Съгласие“, че И. И. Я., П. И. С., Д. И. П. и Т. И. Ц. са собственици на недвижим имот, идентичен с процесния ПИ с идентификатор ...., както и че по време на висящия процес е сключена сделката, с която ЗКПУ „Съгласие“ е продало на Т. А. Р. два телчарника и едно силажовместилище, част от което попада върху процесната реална част от ПИ с идентификатор ...., като с решението е отречено правото на собственост на праводателя ЗКПУ „Съгласие“ върху земята, но не и върху постройките – предмет на договора за продажба, в който е отразено, че земята представлява стопански двор – държавен поземлен фонд и на физически лица. Поради това е прието, че не е налице идентичност на спорното вещно право, което е било предмет на производството по гр. д.№1326/2007г. и правото на собственост – предмет на сделката, извършена с н. а.№....г., а оттам – че не е налице основанието по чл.226, ал.1 вр. ал.3 ГПК за разпростиране на силата на пресъдено нещо на решението по гр. д.№1326/2007г. и по отношение на Т. А. Р., доколкото той не е правоприемник на спорното право в това производство. С оглед на това е прието, че ищците в настоящето производство не могат да се позовават на влязлото в сила решение по гр. д.№1326/2007г., за да установят правото си на собственост върху процесната реална част от поземления имот.
И тъй като по настоящето дело, въпреки разпределената доказателствена тежест и дадената възможност за ангажиране на доказателства пред въззивната инстанция по делото не са представени удостоверения за наследници, които да легитимират предявилите иска лица като правоприемници на И. П. Д. и П. И. Д., за когото поддържат, че е придобил правото на собственост върху процесния имот чрез давностно владение в продължение на повече от 10 години преди 1961г., въззивният съд е приел за недоказано твърдението, че предявилите иска лица са правоприемници на лице, което е притежавало правото на собственост върху процесния имот преди неговото отнемане.
За неоснователно е прието и твърдението, че имотът подлежи на реституция по реда на ЗВСОНИ – изложени са съображения, че след изключването на имота от регулация той се счита внесен в ТКЗС, като загубва своите реални граници и се променя неговото предназначение по силата на чл.7 и чл.12 от Примерния устав на ТКЗС, откъдето произтича и необходимостта за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, вкл. в хипотеза на последващо включване в регулация, освен в хипотеза, при която имотът е бил изключен от този режим по причина, че е признат за единствен стопански двор и жилище на член на ТКЗС, каквито твърдения не се поддържат и установяват в настоящето производство.
Прието е, че в случая предпоставки за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху процесния имот в полза на предявилите иска лица не са налице, тъй като имотът е включен в стопанския двор на ТКЗС и върху него попада част от силажовместилището, което, макар да не представлява сграда, е съоръжение, обслужващо стопанските сгради и съгласно чл.26, ал.2 от Наредбата за размера на необходимата земя при изграждането на строителните обекти, приета с ПМС №41/23.11.1982г., се включва в прилежащата площ на двата телчарника, придобити от Т. А. Р. на 29.10.2007г. С оглед разпоредбата на чл.10б, ал.4 ЗСПЗЗ е прието, че са налице пречки за възстановяване на собствеността върху процесния имот съгласно ЗСПЗЗ.
В основата на извода на въззивния съд за неоснователността на предявения ревандикационен иск следователно е становището му, че решение №1480/08.12.2008г., постановено по гр. д.№1326/2007г. от Бургаския районен съд, е непротивопоставимо на ответниците Т. А. Р. и В. П. Р..
Действително, както е прието в обжалваното решение, правото на собственост върху двете стопански сгради, продадени на Т. А. Р. от ЗКПУ “Съгласие“ в хода на производството по гр. д.№1326/2007г. по описа на Бургаския районен съд, не е било включено в предмета на производството. В настоящето производство обаче не се спори, че двата телчарника, които ЗКПУ “Съгласие“ е продало на Т. А. Р. на 29.10.2007г., не са разположени в имота, предмет на предявения установителен иск в производството по гр. д.№1326/2007г., а по отношение на силажовместилището въззивният съд е приел, че не представлява сграда, а съоръжение, обслужващо тези две стопански сгради.
Именно поради тази особеност на настоящия правен спор, с определение №216 от 19.05.2021г., постановено по настоящето дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса влязлото в сила съдебно решение, с което е признато право на собственост върху терен като възстановено по реда на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, противопоставимо ли е на трети лица, които са закупили от ответника в хода на това производство правото на собственост върху построени върху този терен съоръжения, които в последващ процес претендират права върху част от терена с твърдението, че същият представлява прилежаща площ към закупените от тях сгради, находящи се в съседен имот.
По така поставения въпрос настоящият състав приема, че влязлото в сила съдебно решение, с което е признато право на собственост върху терен като възстановено по реда на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, е противопоставимо на трети лица, които са закупили от ответника в хода на това производство правото на собственост върху построените в терена съоръжения. Съображенията за това са следните:
Правилото на чл.226, ал.1 ГПК е категорично – ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни, като постановеното решение съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя. След като правото на собственост върху постройките не е било предмет на производството по гр. д.№1326/2007г. по описа на Бургаския районен съд, то и по отношение на тях сила на пресъдено нещо не е била формирана, за да се преценява дали решението би било противопоставимо на лицата, които са придобили правото на собственост върху тези постройки в хода на висящото производство. Спорен по гр. д.№1326/2007г. обаче е бил въпросът дали правото на собственост върху имота подлежи на възстановяване по реда на ЗВСОНИ, вкл. с оглед неговото застрояване и съдът при постановяване на решението си е приел, че не съществуват пречки правото на собственост да бъде възстановено, тъй като претендираната част от имота не е била застроена по начин, който да пречи на възстановяването на собствеността. Правата на ЗКПУ „Съгласие“, основани на застрояването на имота, са били отречени в производството по гр. д.№1326/2007г. Отречени са били следователно и правата на кооперацията върху прилежащия към сградите терен, по отношение на който ответниците в настоящето производство претендират права. Претенциите им за прилежащия терен са основани за извършената в хода на производството по гр. д.№1326/2007г. разпоредителна сделка, поради което следва да се приеме, че са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което правата на техния праводател върху този терен са отречени.
С оглед така изразеното становище по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че постановеното от въззивния съд решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл.235 ГПК и чл.298, ал.2 ГПК).
След като с решение №1480 от 08.12.2008г. по гр. д.№1326/2007г. на Бургаския районен съд правата на наследниците на П. И. Д. по отношение на терена са установени със сила на пресъдено нещо спрямо ЗКПУ „Съгласие“, праводател на Т. А. Р. и В. П. Р., като е установено, че възстановеният имот не е бил застроен по начин, който да препятства възстановяването на собствеността, неправилно въззивният съд е приел, че не е налице основанието на чл.226, ал.1, вр. ал.3 ГПК за разпростиране на силата на пресъдено нещо на решението по гр. д.№1326/2007г. и по отношение на Т. А. Р..
По отношение на терена правата на наследниците на П. И. Д. са установени със сила на пресъдено нещо, като е установено, че възстановеният имот не е бил застроен по начин, който да препятства възстановяването на собствеността. Прехвърлянето в хода на производството на право на собственост върху постройки и съоръжения, които не препятстват възстановяването на собствеността (силажовместилище), е непротивопоставимо на лицата, които са имали качеството „ищци“ в производството по гр. д.№1326/2007г. Въведените от приобретателите по сключения на 29.10.2007г. договор за покупко-продажба договор възражения, че процесният имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗВСОНИ следва да се приемат за преклудирани – спорът за наличието на предпоставките за възстановяване на правото на собственост по реда на този закон е вече разрешен с участието на техния праводател ЗКПУ „Съгласие“. Още повече, че Т. Р. и В. Р. се позовават в хода на настоящето производство на чужди права като твърдят, че държавата притежава правото на собственост върху спорния недвижим имот, а в случая не може да се приеме, че същите имат качеството „процесуални субституенти“ на държавата в настоящето производство.
Дори възраженията на Т. Р. и В. Р. възражения, че процесният имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗВСОНИ да се приемат за допустими, с оглед данните по делото същите са неоснователни.
Както е установено по делото, на основание ПМС №216/1961г. целите квартали ...и ...по плана на селото от 1945г. са изключени от регулация и включени в стопанския двор, но с одобряването на последващите и действащия към настоящия момент регулационен план, одобрен със заповед №221/24.02.1973г. отново са включени в него и са отредени за стопански двор на ТКЗС, но описаното мероприятие не е било реализирано за частта, в която се намира процесния недвижим имот. Тази част, според заключението на изслушаната по делото СТЕ, се намира в частта, отредена за озеленяване, а не в частта, отредена за стопански двор, поради което възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, а не по реда на ЗСПЗЗ. По делото не са представени доказателства силажовместилището да е изградено в отредената за озеленяване част на предвидено в закона основание, т. е. липсват данни за законност на строежа. Не са представени и доказателства силажовместилището да е било изградено преди влизане в сила на одобрения през 1973г. регулационен план, т. е. да е изградено в спорния имот към момент, в който същият е представлявал стопански двор на ТКЗС. При тези данни, дори да се приеме, че силажовместилището представлява необходим терен за животновъден обект, тезата, че разполагането му в терен, отреден за „озеленяване“ представлява пречка за възстановяване на собствеността по реда на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и е противопоставимо на наследниците на лицето, от което имотът е бил отнет, не може да бъде споделена. Както ОСГК на ВКС приема в т.1 на ТР №6 от 10.05.2006г. по тълк. д.№6/2005г., реституцията е изключена само когато върху земята е осъществено законно строителство, т. е. обектът е променен и не съществува до размера, в който макар и да не е бил отчужден, е бил отнет от държавата.
Както ВКС приема в своята практика, при неправомерно отнемане на един имот от значение за това по реда на кой от реституционните закони ще се възстанови собствеността върху него (по реда на чл.10, ал.4 ЗСПЗЗ или по реда на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ) е обстоятелството дали този имот е бил земеделска земя по своя характер към момента на отнемането му от собственика, а не по реда на кой закон е бил отнет от него (решение №767 от 16.11.2010г. по гр. д.№1760/2009г. на I г. о. на ВКС). Това становище се споделя и от настоящия състав на I г. о. на ВКС. В настоящия случай според заключението на изслушаната по делото СТЕ, по регулационния план на [населено място] от 1945г. процесният имот съставлява парцел ... в кв....и макар върху парцела да няма записано изрично отреждане, той е един от множеството парцели в квартала, отредени за индивидуално жилищно строителство. Към момента на отнемането му следователно имотът не е бил земеделска земя по своя характер, поради което тезата, че същият подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ не може да бъде споделена.
По тези съображения следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно. По реда на чл.293, ал.2 ГПК същото следва да бъде отменено и вместо това предявеният от И. И. Я., П. И. С., Д. И. П. и Т. И. Ц. ревандикационен иск бъде уважен, като ответниците Т. А. Р. и В. П. Р. бъдат осъдени да предадат владението на процесния недвижим имот, както и да заплатят сумата от 921.50 лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №V-232 от 18.11.2020г., постановено от Бургаския окръжен съд, II гражданско отделение по в. гр. д.№1405/2020г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО по отношение на Т. А. Р., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] В. П. Р., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], че И. И. Я., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], П. И. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Д. И. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] Т. И. Ц., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.1, ап.2 са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор ....по КККР, одобрени със заповед № РД-18-22/24.03.2016г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: [населено място], целият с площ от 2009 кв. м., която реална част е с площ от 915 кв. м. и е в границите, защриховани в жълто в скица-приложение №5 към СТЕ на в. л.В.Г., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, и ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС Т. А. Р. и В. П. Р. да предадат на И. И. Я., П. И. С., Д. И. П. и Т. И. Ц. владението върху тази реална част от ПИ .....
ОСЪЖДА Т. А. Р. и В. П. Р. на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на И. И. Я., П. И. С., Д. И. П. и Т. И. Ц. сумата от 921.50 лв. ( деветстотин двадесет и един лева и 50 ст.), представляващи направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: