Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 9114/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 5113 от 27.07.2023 г., постановено по адм. д. № 5241/2023г. Административен съд София град, първо отделение, 65-ти състав, е отменил ревизионен акт № Р 22220219000440 - 091 - 001 от 18.11.2021г., потвърден с решение № 190/03.02.2022г. на директора на Д. О. и данъчно осигурителна практика София, с който са установени по отношение на М. П., действаща в качеството й на ЕТ М. П. Е. [ЕИК], задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.06 и м.10 на 2016г., м.05 и м11 на 2017г. в размер общо на 3 442,09лв. и съответни лихви в размер на 1 572,88лв. и задължения за данък върху доходите от стопанска дейност като ЕТ за 2016г. и 2017г. общо в размер на 5 375лв. и лихви за забава в размер на 2 158,58лв. С решението съдът е осъдил НАП да заплати на жалбоподателката разноски по делото общо в размер на 950лева.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. П. в качеството й на директор на Д. О. и данъчно осигурителна практика София, чрез процесуалния й представител главен юрисконсулт А. В. - Данаилова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба М. П. Е. [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [жк] , [адрес], представляван от М. П., чрез своя процесуален представител адв. Д. Е. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

С решението си Административен съд - София град е отменил по жалба ревизионен акт № Р 22220219000440 - 091 - 001 от 18.11.2021г., потвърден с решение № 190/03.02.2022г. на директора на Д. О. и данъчно осигурителна практика София, с който са установени по отношение на М. П., действаща в качеството й на ЕТ М. П. Е. [ЕИК], задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.06 и м.10 на 2016г., м.05 и м11 на 2017г. в размер общо на 3 442,09лв. и съответни лихви в размер на 1 572,88лв. и задължения за данък върху доходите от стопанска дейност като ЕТ за 2016г. и 2017г. общо в размер на 5 375лв. и лихви за забава в размер на 2 158,58лв. Производството пред съда се е развило по реда на чл.226,ал.1 АПК след отмяна на първоначално постановеното решение № 5685 от 11.10.2022г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. № 2704/2022г. с решение № 5662 от 31.05.2023г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 11645/2022г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическата обстановка по издаване на оспорения ревизионен акт, в това число издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените действия по събиране на доказателства, събраните такива. Съдът е описал и констатациите на органите по приходите, поради които не е признато право на данъчен кредит в размер общо на 3 442,09лв. за посочените данъчни периоди по 4бр. фактури, издадени от ТОПАЗ МЕЛ ООД . Възпроизведени са и констатациите на органа по приходите, поради което е извършено преобразуване на финансовия резултат на търговеца за 2016г. и 2017г. и са определени допълнителни задължения за данък върху доходите от стопанска дейност в размер на 5 375лв. и лихви за забава. Решаващият съд е възпроизвел и проведеното административно оспорване на ревизионния акт, с решението по който той е бил потвърден, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Отбелязано е, че при новото разглеждане на делото не са събирани нови писмени доказателства, като в отменителното решение на ВАС не са давани и указания в тази насока.

Прието е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в това число е подписан с валидни електронни подписи, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно съответствието на акта с материалния закон са изложени на стр.9 и сл. от решението.

Мотивите относно непризнато право на данъчен кредит по доставките на ТОПАЗ МЕЛ ООД са изложени на стр.9 14 от решението. Систематизирани за целите на настоящето изложение, същите могат да бъдат сведени до следното: 1. При отделяне на спорното от безспорното съдът е посочил, че основният спорен въпрос между страните е дали процесните 4бр. фактури отразяват реално извършени доставки. 2. Преди да отговори на спорния въпрос, съдът е дал тълкуване на относими правни разпоредби относно правото на данъчен кредит, за това кой носи доказателстванета тежест, вида и кръга на доказателствата, в това число и възпроизведена практика на Съда на Европейския съюз. 3. При анализ на събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че същите установяват реалното извършване на доставките по процесните фактури. На първо място е посочено, че задълженото лице притежава редовен данъчен документ фактура, който отговаря на изискванията на чл.114 ЗДДС. Прието е, че са налице и годни доказателства, които установяват факта на предаване на стоките съгласно чл.24,ал.2 ЗЗД. Според съдът това е станало със самите фактури, които са двустранно подписани от доставчик и получател. Коментирано е, че от заключението на вещото лице се установява, че получените доставки са използвани в стопанската дейност на ревизираното лице за извършване на последващи доставки, което е установено чрез съдебно-счетоводната експертиза. Като допълнително косвено доказателства е коментирано и установеното разплащане по доставките, което също е установено от експерта. На отделен ред са коментирани констатациите на органите по приходите за липса на реални доставки. В тази връзка, на база на приетото в решението на СЕС от 21.06.2012г. по съединени дела С 80/11 и С -142/11 е посочено, че произходът на стоката е без значение за правото на данъчен кредит. Цитирайки друга практика на СЕС по тези и други дела е прието, че без значение за реалността на доставката е дали доставчикът е имал кадрова и материално-техническа обезпеченост да извърши доставката. Акцентирано е, че решаващото обстоятелството, което следва да бъде доказано за установяване на реалността на доставките е фактът на предаване на стоката от доставчика на получателя. Направен е краен извод, че констатациите на органите по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по въпросните 4бр. фактури не могат да бъдат споделени и като незаконосъобразен ревизионният акт следва да бъде отменен в тази му част.

Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно установените допълнителни задължения за данък от стопанска дейност като ЕТ са изложени на стр.15 и 16 от решението. Систематизирани за целите на настоящето изложение, същите могат да бъдат сведени до следното: 1. Финансовият резултат на търговеца за 2016г. и 2017г. е преобразуван поради две обстоятелства: 1. Липса на документална обоснованост по процесните фактури, издадени от ТОПАЗ МЕЛ ООД, тъй като те не отразяват реално извършени доставки хипотеза по чл.26,т.2 ЗКПО и 2. Непризнато преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.189б ЗКПО поради неизпълнено изискване на чл.189б, ал.2, т.3 дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации. 2. Предвид приетото по-горе относно задълженията по ЗДДС са изложени мотиви, че след като фактурите издадени от ТОПАЗ МЕЛ ООД документират реално извършени доставки, то и разходът по тях е документално обоснован чл.10,ал.1 ЗКПО. 3. Дадено е тълкуване на нормата на чл.189б ЗКПО относно кумулативните предпоставки за преотстъпване на данъка. 4. Прието е, че констатациите на органите по приходите за отсъствие на условието по чл.189б, ал.2,.3 ЗКПО са необосновани и при неправилно тълкуване на закона. Отбелязано е, че прочитът на нормата обосновава извод, че въпросният елемент се изразява в това регистрираният земеделски производител да продължава да осъществява дейността по ал.1, което обстоятелство е установено в хода на ревизията. Посочено е още, че нормата не поставя изискване относно вида на земеделските култури, които следва да се отглеждат, както и няма изискване земеделският производител да извършва продажби или да реализира продажби. Като косвено обстоятелство за извършване на дейността е посочен факта, че за процесните години ЕТ е получавал субсидии, от което следва, че дейността не е прекъсвана. 5. Изграден е извод, че ревизионният акт е незаконосъобразен и в тази си част и като такъв следва да бъде отменен.

Решението на Административен съд - София-град е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон.

В касационната жалба на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика София се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че не могат да бъдат споделени изводите на решаващия съд, че фактът на предаване на стоките и тяхното индивидуализиране е извършено с факта на подписване на фактурата. Посочва се, че фактът на предаване на стоката се установява въз основа на редица обстоятелства, които не са установени в случая. Поддържат се и оплаквания за незаконосъобразност на изводите на решаващия съд относно определените допълнителни задължения за данък от стопанска дейност като ЕТ.

По отношение на оплаквания на касатора за неправилност на съдебното решение, настоящата съдебна инстанция намира за установено следното:

В частта относно непризнато право на данъчен кредит по фактурите на ТОПАЗ МЕЛ ООД.

Направеното от първоинстанционния съд тълкуване на правните норми относно правото на данъчен кредит, подлежащите на доказване факти и обстоятелства, разпредяляне на доказателствената тежест и прочие е правилно и се споделя от настоящата съдебна инстанция. При правилно тълкуване на закона решаващият съд е направил обаче неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото, в резултат на което е изградил грешен извод за наличие на реални доставки и незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното право на данъчен кредит на данъчно-задълженото лице от кумулативното възникване на елементите от регламентирания от ЗДДС сложен фактически състав. В съдебната практика се приема, че наред с изискването за притежаване на данъчен документ по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, следва да е налице и реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липса на нормативна уредба, която да въвежда изисквания за съставянето на определен тип документи, доказващи осъществяването на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, преценката дали една доставка е действително извършена, се гради на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства. Тези доказателства, в преобладаващата си част са частни документи, определяни от характера на търговския оборот, като на практика за много малко факти и обстоятелства биха могли да бъдат съставени официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. с 2 от ДР на ДОПК, които да имат обвързваща съда доказателствена сила. При съставените на такива документи стопанските субекти следва да се съобразяват с изискванията на ЗСч. и издадените въз основа или във връзка с него подзаконови нормативни актове. Съставяните документи следва да се намират в държане на икономическите субекти и да се съхраняват в законоустановените срокове, като в хода на ревизията чрез определените от ДОПК способи органът по приходите събира и извършва преценка именно на такива документи, въз основа на което се правят констатации дали са налице или не реално извършени доставки.

Трайна е практиката на ВАС, че само въз основа на фактури и доказателства за счетоводното им отразяване от получателя не може да се обоснове извод за реалност на доставките, по които е начислен ДДС. Фактурата е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила за съда. Осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката или услугата, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдяния факт. За целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък.

В конкретния случай няма спор, че ревизираното ЕТ притежава данъчни фактури. Неправилно обаче е прието, че с факта на подписване на фактурата от двете страни /получател и доставчик/ е установен факта на получаване на стоките и извършване на тяхното индивидуализиране и предаване по смисъла на чл.24,ал.2 ЗЗД.

Установяването на физическото съществуване на фактурираната стока, съответно нейното предаване на получателя, предполага изследване на въпроса за нейното придобиване и последваща продажба, за съхранението и придобиването й, мястото на предаването й, съответно транспортирането й, както и за нейното изписване в счетоводството на доставчика и заприходяването й при получателя. Така в решението на Съда на Европейския съюз по дело С 78/12, т.38 се приема, че е необходимо установяването от обективна страна на обстоятелството, че задълженото лице е получил стока от съответния вид и качество, а доставчикът е разполагал с тези количества и видове стоки, чиято собственост може да прехвърли.

В конкретния случай именно общата преценка на събраните доказателства и установените в хода на ревизията факти и обстоятелства обосновават извода, че се касае за фактури, които не документират реално извършени стопански операции, т. е. издадени са при отсъствие на развили се търговски взаимоотношения между страните. В хода на ревизията е установено, че между страните по доставките няма подписан договор. Това обстоятелство не е установено и в хода на административното и съдебното оспорване. Предвид основния предмет на дейност на доставчика производство на мелнична продукция, е изискано в хода на делото да представи доказателства, че е притежавал и стоки от типа на процесните, каквито доказателства не са представени. В случая не е установено къде точно е станало предаване на стоките /предвид естеството на стоките, това едва ли е ставало в седалището на търговеца в гр.София/, между кои лица, как е била транспортирана стоката и т. н. Както и друг път е посочвал Върховният административен съд в решенията си, само фактите на притежавана на фактура, на осчетоводяването й от задълженото лице и на извършено плащане не са достатъчни за установяване на реалното извършване на доставките.

Изложеното обосновава извод, че констатациите на органите по приходите за липса на реални доставки по процесните фактури са обосновани на фактите по делото и не са опровергават от ангажираните от задълженото лице доказателства.

Като е приел друго и е отменил процесния ревизионен акт в посочената му част, Административен съд София град е постановил едно неправилно съдебно решение.

По отношение на установените допълнителни задължения за данък от стопанска дейност като ЕТ

Направените в касационната жалба оплаквания против тази част от решението на административния съд са в следните направления: По отношение на извършеното преобразуване на финансовия резултат поради наличие на хипотеза по чл.26,т.2 по отчетените разходи по фактурите, по които не е признато право на данъчен кредит, се правят аналогични оплаквания на изложените по-горе за непризнатото право на данъчен кредит. По отношение отказаното преотстъпване на корпоративен данък поради отсъствие на условието на чл.189б, ал.2, т.3 ЗКПО се поддържат оплаквания, че изводите на съда не се основават на конкретни и реални обстоятелства, а единствено се посочва, че тълкуването на разпоредбата не изисква отчитане на приходи от дейността. Посочва се, че в хода на ревизията е установено, че за посочените периоди в дневниците за покупки на търговеца са декларирани фактури за счетоводни и нотариални услуги, но няма такива, които да сочат за извършване на дейност като земеделски производител. Твърди се още, че не са ангажирани доказателства, че през 2019г. и 2020г. действително е извършвана дейност, не са отчитани разходи, пряко свързани с производство на селскостопанска продукция, без каквито разходи няма как да се развива дейността.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Извършеното преобразуване на финансовия резултат при условията на чл.26,т.2 ЗКПО със сумите за отчетени разходи по фактурите, издадени от ТОПАЗ МЕЛ ООД е обосновано от органите по приходите с това, че не е налице документална обоснованост по смисъла на чл.10,ал.1 ЗКПО, след като фактурите не отразяват реални доставки. Предвид изложеното по-горе в мотивите на настоящето решение по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по тези фактури, следва да бъде прието, че решението на административния съд в тази му част също се явява неправилно и незаконосъобразно.

В хода на ревизията е установено, че при условията на чл.189б ЗКПО едноличният търговец е извършил преотстъпване на корпоративен данък в размер на за 2016г. в размер на 508,00лв. и за 2017г. в размер на 1 924,00лв. На база на събраните доказателства в хода на ревизията органите по приходите са приели, че не са налице условия за извършено преотстъпване на данъка, тъй като от задълженото лице не е изпълнено условието по чл.189б, ал.2, т.3 ЗКПО - дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че ревизионният акт в тази му част е необоснован, тъй като тълкуването на посочената разпоредба обосновава извод, че законът не поставя изискване за посочения период търговецът да получава приходи, както и без значение вида на културите, които земеделският производител отглежда. Отбелязано е, че земеделският производител може да извършва дейност и без да извършва продажби през определен период от време. Като допълнителен аргумент, че задълженото лице е развивало дейност е отбелязано обстоятелството, че през въпросните периоди то е получавало субсидии, които е отчитало в счетоводството си.

Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи на първоинстанционния съд и ги намира за необосновани на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Буквалният прочит на нормата на чл.189б, ал.2, т. 3 ЗКПО обосновава извод, че едно от кумулативните условия за преотстъпване на данъка на регистриран земеделски производител е той да продължи да осъществява дейността за период от поне три години след годината на преотстъпване, като под дейност се разбира дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция чл.189,ал.2, т.3 във вр. с ал.1 ЗКПО.

Нормата на чл.3,ал.2 ЗСч определя, предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред.

От посочените разпоредби се следва извод, че ако предприятието на едноличния търговец извършва дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, то следва да отчита извършваните в тази насока стопански операции от него. Под стопански операции не следва да се имат предвид само такива свързани с извършвани продажби на произведена продукция, но и такива по самото производство на продукцията.

Продължаването на дейността по смисъла на чл.189б, ал.2, т.3 ЗКПО е положителен факт от обективната действителност, от неговото съществуване възникват благоприятни за задълженото лице последици, поради което на него тежи доказателствената тежест за доказване на неговото съществуване. Обратното отсъствието на дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция съставлява отрицателен факт, съждение, което се изгражда на база на анализ на други обективни факти и обстоятелства, поради което при преценката за неговата правилност следва да бъде преценено дали са спазени правилата на формалната логика при неговото изграждане.

В конкретния случай, от установеното в хода на ревизията, че за една от трите последващи години търговецът има декларирани в дневниците за покупки само счетоводни и нотариални услуги, а за другите две години няма декларирани извършвани стопански операции, била разходи, било приходи, обосновава логичния факт, че през посочените периоди задълженото лице не е извършвало дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. От страна на задълженото лице не са ангажирани доказателства, които да оборват тази констатация и които да установяват извършване на стопански операции във връзка с дейността. Поради спецификата на субсидиите, същите не могат да бъдат разглеждани като критерий, че стопанка дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция е била извършвана.

С оглед на това правилно е прието в ревизионния акт, че не са налице кумулативните условия за извършеното преотстъпване на данъка за 2016г. и 2017г.

Като е приел друго и е отменил ревизионния акт в тази му част, първоинстанционният съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго такова, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна в тази й част.

При условията на чл. 222, ал.1 АПК първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на ЕТ М. П. Е. [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [жк] , [адрес], представляван от М. П., против ревизионен акт № Р 22220219000440 - 091 - 001 от 18.11.2021г., потвърден с решение № 190/03.02.2022г. на директора на Д. О. и данъчно осигурителна практика София, с който са установени по отношение на ЕТ М. П. Е. [ЕИК], задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.06 и м.10 на 2016г., м.05 и м11 на 2017г. в размер общо на 3 442,09лв. и съответни лихви в размер на 1 572,88лв. и задължения за данък върху доходите от стопанска дейност като ЕТ за 2016г. и 2017г. общо в размер на 5 375лв. и лихви за забава в размер на 2 158,58лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на процеса ЕТ М. П. Е. [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [жк] , [адрес], представляван от М. П., следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ДОДОП София, разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 5456,78лв., включващи 200,78лв. заплатена държавна такса и юрисконсулско възнаграждение за четири съдебни инстанции общо в размер на 5 256,00лв., така както са поискани в приложения на л.25 от делото списък с разноски. Принципно дължимото юрисконсулско възнаграждение е общо в размер на 5 494,56лв., от които по 1 529,36лв. за втората първа и двете касационни инстанции, определено при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 906,46лв. за първата инстанция, определено при условията на чл.8,ал.1,т.4 /отм./ от същата наредба

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5113 от 27.07.2023 г. на Административен съд София град, първо отделение, 65-ти състав, постановено по адм. д. № 5241/2023 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на ЕТ М. П. Е. [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [жк] , [адрес], представляван от М. П., против ревизионен акт № Р 22220219000440 - 091 - 001 от 18.11.2021г., потвърден с решение № 190/03.02.2022г. на директора на Д. О. и данъчно осигурителна практика София, с който са установени по отношение на ЕТ М. П. Е. [ЕИК], задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.06 и м.10 на 2016г., м.05 и м11 на 2017г. в размер общо на 3 442,09лв. и съответни лихви в размер на 1 572,88лв. и задължения за данък върху доходите от стопанска дейност като ЕТ за 2016г. и 2017г. общо в размер на 5 375лв. и лихви за забава в размер на 2 158,58лв.

ОСЪЖДА ЕТ М. П. Е. [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [жк] , [адрес], представляван от М. П., да заплати на Национална агенция по приходите София разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 5456,78 /пет хиляди четиристотин петдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ