Р Е Ш Е Н И Е
№ 572
гр. София, 09.10.2025 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Ц. П. като разгледа докладваното от съдия Р. Б. гр. дело № 4187 по описа на съда за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от О. А. против решение № 656 от 31.05.2023 г. по в. гр. дело № 708/2023 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 172 от 18.01.2023 г. по гр. дело № 10568/2021 г. на Варненски районен съд за уважаване на предявен от Д. Ж. Н. против О. А. отрицателен установителен иск за собственост относно имот пл. № *** по КП на местност „П.“, селищно образувание (СО) „Ч. п.“ в землището на [населено място], общ. А., обл. В., при граници: имот пл. № ***, имот пл. № ***, имот пл. № *** и път, и са присъдени разноските по производството.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, а при евентуалност – неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда доводи за отсъствие на правен интерес за ищеца от предявения иск поради неустановяване на претендираното от него за придобито по давност право на собственост върху процесния имот, който дори и не е индивидуализиран по площ, и изключване на давността като придобивно основание при неприключила административна процедура по възстановяване на собствеността и липса на индивидуализация на имотите с влязъл в сила план на новообразуваните имоти (ПНИ) за територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за която, включваща и процесния имот по проекта на ПНИ, върху който общината има право на собственост и е съставен акт за общинска собственост, е обнародвана в ДВ, бр. 58 от 07 юли 2023 г., издадената за одобрение на плана заповед на областния управител. Поддържа се придобиване на процесния имот от общината, характерът на който също препятства придобиване по давност на имота от ищеца и липса на данни относно начин и момент на установяване на твърдяното владение и осъществяването му като явно, непрекъснато и несъмнително, възраженията за която с тези по другите доказателства са останали необсъдени. Иска обезсилване на решението и прекратяване на производството, а при евентуалност – неговата отмяна. Претендира разноски.
Ответникът по касация Д. Ж. Н. оспорва касационната жалба в законоустановения срок с писмен отговор, в който се излагат правни съображения за неоснователност на поддържаните касационни отменителни основания, навеждайки доводи за възможност на давностно владение върху възстановен с решение на реституционния орган до 30.07.1999 г. имот и нищожност на решението поради липса на доказателства за собствеността към момента на одържавяването. Претендира разноски.
С определение № 3411 от 03.07.2024 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за проверка на съответствието му с практиката на ВС и ВКС, по уточнените и конкретизирани процесуалноправни въпроси в изложението към касационната жалба (т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС) в процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени доводи и възражения от страните и да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като отрази в мотивите към решението си фактическите си констатации и правните си изводи относно съществуването или не на спорното субективно право.
В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител.
Върховният касационен съд, състав на Първо г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:
В тълкувателната практика на ВС и ВКС последователно се възприема, че мотивите на съдебния акт задължително трябва да съдържат отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по делото, като надлежното изпълнение на това процесуално задължение на съда е гаранция за справедлив съдебен процес. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В изпълнение на основополагащия за гражданското съдопроизводство принцип за законност по чл. 5 ГПК въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното решение. В този смисъл ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК. на ВКС.
Постановките на тълкувателната практика са доразвити в трайно установената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 554 от 8.02.2012 г. по гр. дело № 1163/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 52 от 7.06.2017 г. по гр. дело № 3463/2016 г. на ВКС, I г. о., решение № 247 от 06.01.2020 г. по гр. дело № 540/2018 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 145 от 5.08.2021 г. по гр. дело № 1178/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 212 от 1.02.2012 г. по т. дело № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., и други. В посочената практика е прието, че по силата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи, като не може да пропусне да изясни фактическите положения във връзка с предмета на иска и възраженията на страните, щом това има отношение към предмета на спора. Посоченото процесуално задължение, което произтича от характеристиката на дейността на въззивната инстанция като решаваща, предполага да се изследва целият допустим и релевантен доказателствен материал, събран по делото и да се даде отговор на всички доводи и възражения на страните, като ясно и точно се изложат съображенията по тях. Ако не стори това, нарушавайки чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът засяга принципа за установяване на истината, разписан като основен в чл. 10 ГПК.
По основателността на касационната жалба:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано на 20.07.2021 г. по предявен от ищеца Д. Н. против ответника О. А. отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. Обоснован е с фактически твърдения за придобито право на собственост върху процесния имот, въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, считано от м. май 2005 г. до завеждане на делото, за който ответната община е съставила акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 6952 от 27.01.2021 г., макар и попадащ в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за която няма влязъл в сила план на новообразуваните имоти (ПНИ) и реституционното производство не е приключило. Актът е съставен след като е поискал да се снабди с констативен нотариален акт за собственост на имота, за издаването на който следва да бъде отречено правото на собственост на ответника.
В отговора на исковата молба от ответната община са наведени възражения за недопустимост на иска поради липса на ПНИ за територията по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и неприключване на административната процедура по възстановяване на собственост, респ. за невъзможността на ищеца, който не е сред лицата, чийто права се установяват с ПНИ, да придобие право на собственост въз основа на давностно владение върху процесния имот, индивидуализиран по неодобрен кадастрален план и с непосочена площ и за който по проекта на ПНИ са предвидени два новообразувани имоти, а при евентуалност – неоснователен, поради тези доводи и легитимирането й като собственик на имота, за който е съставен акт за частна общинска собственост (АЧОС) на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 58 ЗОС и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като ползвателят не е трансформирал правото на ползване в право на собственост за процесния имот, попадащ в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, и липсва на друг собственик, което също изключва възможността за придобиването му от ищеца въз основа на давностно владение, каквото и не е осъществявано от него с противопоставянето му на общината.
Видно от доказателствата по делото на 07.01.2021 г. ищецът Д. Н. е подал заявление до О. А. за заверка на молба-декларация за издаване на констативен нотариален акт за собственост по чл. 587 ГПК въз основа на давностно владение по чл. 79 ЗС за процесния имот с пл. № ***, описан в приложената към него скица № 1024 -1517 от 18.12.2020 г., издадена по заявление от 09.12.2019 г. и влязло в сила решение на АС - Варна, като имот с пл. № *** по кадастрален и регулационен план на местност „П.“ в землището на [населено място], общ. А., обл. В., изработен през 1990 г., с площ по графични данни от 700 кв. м и при граници: на север – имот пл. № ***; на изток – имот пл. № ***; на юг – имот пл. ***, и на запад – път. В молбата декларация са направени съответно на 13.05.2021 г. и 20.05.2021 г. от служители от общинската администрация отбелязвания за съставен АЧОС № 6952 от 27.01.2021 г. и за декларирането на имота от ищеца. Този имот попада в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и по данни от разписния лист към КП от 1990 г. е предоставен за ползване на С. Ж. С. въз основа на решение по протокол № 17 от 02.09.1987 г. на ИК на Общински народен съвет – с. Аксаково за предоставяне на земи на работници, служители и пенсионери съгласно ПМС № 26 от 23.04.1987 г., за което е издадено вписаното в разписния лист удостоверение № 1966 от 24.09.1989 г., а по проекта на ПНИ по реда на чл. 28 ППЗСПЗЗ (скица и удостоверение № ОП-21-9400-238 (2) от 16.06.2021 г.) същият попада в обхвата на два новообразувани имоти, предвидени за възстановяване на наследници на лица, предявили реституционни претенции, и за О. А. На общината е съставен за процесния имот и акт за частна общинска собственост № 6952 от 27.01.2021 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 58, ал. 1 ЗОС и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Според експертното заключение на техническата експертиза процесният имот по първия кадастрален и регулационен план от 1990 г. за територията на местността „П.“ в землището на [населено място], който не е неодобрен, но действал за тази територия и използван до изработване на последващи планове, се индивидуализира като имот с пл. № ***, с площ от 676 кв. м (по оцифрени данни), при граници: имот пл. № ***, имот пл. № ***, имот пл. № *** и път, и попада в територия на земи по пар. ПЗР на ЗСПЗЗ на землището на [населено място], общ. А.. За тази територия като кадастрална единица *** по КВС на землището на [населено място] въз основа на решение по протокол № 9 от 14.03.2000 г. на Общински съвет Аксаково, обн. – ДВ, бр. 94 от 17.11.2000 г., е създадено СО „Ч. п.“ (включващо местността „С.“ и местността „П.“) за землището на [населено място], в обхвата на което попада и процесният имот по КП от 1990 г., с което същият от имот със статут на земеделска земя е придобил статут на урбанизирана територия и включен в строителните граници на населеното място – [населено място]. Установява се от експертното заключение и че за имота по плана от 1990 г. е налице съответствие с голямо приближение по граници и площи (припокриване с площ 668 кв. м) с имот *** с площ от 702 кв. м по ползвателски план, представляващ съставна част от проектния помощен план за територията на м. „П.“, СО „Ч. п.“ и приет с решение по протокол № 170 от 30.06.2020 г. на комисия, назначена от областния управител, и части от него попадат върху стари имоти по плана на старите имотни граници (ПСИГ), представляващ също съставна част от помощния план и одобрен от комисията, като част с площ от 219 кв. м попада върху стар имот пл. № ***, част с площ от 77 кв. м - върху стар имот път с пл. № ***, и част с площ от 380 кв. м върху стар имот с пл. № ***.
По ползвателския план и ПСИГ от 2020 г. (като части от проектния помощен план за територията в местността) е установено, че имотът е индивидуализиран като ползвателски имот с пл. № ***, с площ от 702 кв. м (по оцифрени данни), с предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за ниско застрояване, и граници: имот пл. № ***, имот пл. № ***, имот пл. № *** и имот пл. № *** – път, с ползвател С. С. по удостоверение № УД 1966 от 24.11.1989 г. и в границите на който имот попадат части от старите имоти по ПСИГ, като част с площ от 214 кв. м от стар имот пл. № ***, част с площ от 79 кв. м от стар имот път с пл. № *** и част с площ от 409 кв. м от стар имот с пл. № ***, а по проектния ПНИ части от два новообразувани имоти – част с площ от 288 кв. м от имот пл. № *** и част с площ от 409 кв. м от имот пл. № ***. Тези новообразувани имоти са предвидени на собствениците на съответните стари имоти – Й. Д. Н. за стар имот пл. № ***, О. А. за стар имот пл. № *** – път, и С. Д. Й. за стар имот пл. № ***, а не за ползватели на имотите. За посочените стари имоти при извършените справки в ОСЗ Аксаково е установено, че за наследниците на Й. Н. има издадено решение № 13851 от 13.05.1999 г. на ПК – Аксаково по заявление вх. № 363 от 21.02.1992 г. за възстановяване на право на собственост в съществуващи/възстановими стари реални граници върху два имота, един от които е нива с площ от 5.600 дка, находяща се в терен по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на землището на [населено място], м. П., и за наследниците на С. Й. – решение № 12675 от 30.11.2009 г. ОСЗ Аксаково по заявление вх. 248 от 05.02.1992 г. за възстановяване на право на собственост върху пет имота, включващи и нива с площ от 5 дка в същия терен. Тези лица са и вписаните в регистрите (разписните списъци) по тези планове. По КП от 1990 г. за собственик на процесния имот първоначално е вписан С. С. въз основа на посоченото удостоверение от 1989 г., а след това ответникът О. А. въз основа на съставения й АЧОС от 2021 г., като друг предходен акт за собственост на общината или държавата не е съставян.
При извършения на 14.12.2021 г. оглед на процесния имот, видно и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание, е установено, че същият е заграден с полумасивна ограда, представляваща телена мрежа с височина от около 1.50 м, закрепена на метални и други колове, и е незастроен със сгради и други постройки. Изяснено е, че така ограден имотът е идентичен с имот с пл. № *** по плана от 1990 г. и в него има плодни овощни дървета – осем 2-годишни дървета и две 20-годишни дървета (ябълка и орех). За състоянието на имота и стопанисването му са събрани и гласни доказателствени средства пред първоинстанционния съд, чрез разпит на св. И. А. и св. М. Д., последната в съдебен спор с ответната община и показанията на която следва да бъдат ценени съгласно чл. 172 ГПК с другите данни, според показанията на които имотът се стопанисвал от ищеца Д. Н., с който заедно през м. май 2005 г. след гостуване на техен познат решили да разчистят имоти в местността за безопасност на децата си и да ги оградят, като в процесния имот имало две стари дървета отпреди, а другите били млади (2-годишни по експертното заключение). Имотът не е бил застрояван и нямал ел. и ВиК инсталации, като се посещавал през лятото и се поддържал от ищеца окосен.
Въпросът за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск за собственост относно наличието на годен обект на вещни права е окончателно разрешен с определение № 50200 от 30.09.2022 г. по ч. гр. дело № 2923/2022 г. на ВКС, Второ г. о. С него при упражнен инстанционен контрол са отменени въззивното и потвърденото с него първоинстанционно определение за прекратяване на производството на основание чл. 130 ГПК и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Прието е, че в границите на територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е възможно освен имотите на ползватели или лица, претендиращи реституция, да се включат и имоти, които са собственост на самостоятелно придобивно основание на трети лица, поради което правен спор по отношение на такъв имот, включително и основан на твърдения за придобивна давност на третото лице, е процесуално допустим, доколкото е налице обособен обект на вещни права, определен с границите на правото на собственост и следващи от придобивното му основание (затова е без значение дали е одобрен и кога ПНИ за територията на земите по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ).
Разглежданият спор попада в хипотеза, при която интересът от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост се обосновава от ищеца с твърдение за придобито право на собственост върху процесния имот, поради което доказването, че му принадлежи е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация на иска. При тази хипотеза наличието на самостоятелно право на ищеца, макар и да не е част от предмета на претенцията, се превръща във въпрос от значение за основателността на иска. Така постановките на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2018 г. на ОСГТК на ВКС, доразвити в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - определение № 427 от 12 декември 2013 г. по ч. гр. дело № 3593/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 9 от 10.02.2017 г. по гр. дело № 6320/2015 г. на ВКС, II г. о., решение № 52 от 19.06.2018 г. по гр. дело № 2154/2017 г. на ВКС, II г. о., и други.
При произнасяне по спора с обжалваното решение въззивният съд в противоречие с разпоредбите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и тълкуването им, дадено при отговора на процесуалноправния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, не е обсъдил наведените в тази насока възражения на ответната община с всички релевантни доказателства по делото и установени въз основа на тях относими данни при изграждане на своите изводи. При извеждането им не е обсъдено в цялост експертното заключение и съвкупно с другите събрани доказателствени средства и с несъмнено установените въз основа на тях данни за попадането в процесния имот по неодобрения план от 1990 г., предоставен за ползване с акт по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на ползвател и неупражнил право на придобиване на собственост, както на части от стари имоти с пл. № *** и пл. № *** по ПСИГ от 2020 г. като съставна част от проектния помощен план за тази територия и за които има лица, претендиращи реституция, така и на част от стар имот с пл. № ***, представляващ път, във връзка с своевременно наведените от ответната община възражения за възможното настъпване за ефекта на придобивната давност с направеното с предявяване на иска позоваване, като обосноваващо и правния интерес от иска за ищеца, респ. за придобиването му от нея, респ. за правото й да придобие собствеността.
Придобиването на право на собственост въз основа на осъществявано по чл. 79, ал. 1 ЗС давностно владение, позоваването на което е направено от ищеца Д. Н. с предявяване на иска, е предпоставено не само от установяването на фактическа власт върху процесния имот, но и от демонстриране на намерението за своене срещу този, който претендира право на собственост върху същия, респ. легитимиращ се като негов собственик. Преди съставянето на АЧОС от 2021 г. на ответната община това са лицата, които са предявили реституционни претенции по реда на ЗСПЗЗ и по които административната процедура за възстановяване на собствеността върху земеделска земя, включително и попадаща в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е приключила. Прилагането на института на придобивна давност спрямо такива лица е невъзможно докато трае производството, тъй като те не могат да се защитят (заявилите реституционни претенции лица все още не са собственици на определен имот). Същото се счита приключено, когато е извършена индивидуализацията на имота (т. 1 от ТР № 1 по гр. дело № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС), от който момент е възможно и прилагане на института на придобивната давност. Когато административният процес на възстановяване на собствеността на имоти, намиращи се в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, е приключило след влизане в сила на изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, обн. - ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г., възстановяване на правото на собственост настъпва по силата на заповедта на кмета на общината, издадена по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Това е релевантният момент за приключване на процедурата, респ. за възстановяване на собствеността и когато е издадено решение на реституционния орган при действието на старата редакция на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, без посочване на граници на възстановения имот, тъй като същото има значението единствено на решение, признаващо право на възстановяване при условията на пар. 4 - 4л ПЗР на ЗСПЗЗ (решение № 49 от 26.07.2016 г. по гр. дело № 5168/2015 г. на ВКС, II г. о., и други).
За частта с площ от 380 кв. м от процесния имот, попадаща в стар имот с пл. № *** по ПСИГ от 2020 г., част от проектния помощен план за територията по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за който в полза на наследниците на С. Й. е издадено решение № 12675 от 30.11.2009 г. на ОСЗ Аксаково, не е текла давност за ищеца Д. Н.. Възстановяване на правото на собственост в тяхна полза не е настъпило при липса на издадена по пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ заповед на кмета на общината въз основа на новообразуван имот с ПНИ, поради което придобивна давност по отношение на тази част от процесния имот не е могла да тече.
Давност не е текла и за частта от 219 кв. м от процесния имот, в която попада стар имот с пл. № *** по ПСИГ от 2020 г. на Й. Н.. Ищецът Д. Н. не доказва, че с издаденото в полза на наследниците на Й. Н. решение № 13851 от 13.05.1999 г. на ПК за възстановяване на собствеността преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, обн. - ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г., имотът в него е индивидуализиран с граници и такива данни за него в решението не се посочват от вещото лице в експертното заключение и не се съдържат в представените писмени доказателства. При липсата на такава индивидуализация на имота издаденото решение на ПК (ОСЗ) има значението единствено на признаващо право на възстановяване на претендиращите реституция лица при условията на пар. 4 - 4л ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и наведените от ищеца доводи за конститутивно действие на решението на ПК и неприложимост на новата уредба за придобити при действие на стария закон права (каквито в случая по изложените съображения не са налице) са неоснователни. Неоснователни са и доводите за липса на предпоставки за възстановяване на имота с решението, включително и поради липса на обобществяване на старите имоти. Процесният имот, площта на който не е присъщ белег, е предоставен за земеделско ползване на С. С., който не е упражнил право на изкупуване, въз основа на ПМС № 26 от 2.04.1987 г., като с него и другите актове по пар. 4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ се предоставя право на ползване от изпълнителните комитети при общинските народни съвети върху изоставени, нископродуктивни, маломерни и други неизползвани земи, които не са годни за интензивно земеделие на селскостопанските организации и не са се намирали в регулационните или строителните граници на населените места. За територията на земите по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в която попада процесният имот, е създадено селищно образование през 2000 г., с което същият от имот с предназначение на земеделска земя по чл. 2, т. 1 ЗСПЗЗ е придобил такова на имот в урбанизирана територия и включен в строителните граници на [населено място]. Следователно към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и на пар. 4а - 4л ПЗР на ЗСПЗЗ, регламентиращи условията за възстановяване на собствеността, респ. за придобиването й от ползватели, имотът е бил земеделски и за него се е прилагала процедурата по пар. 4 – 4л ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи. А по предпоставките за възстановяването й не може да възразява от лице, което не заявява права върху имота към момента на обобществяването му, каквито в случая не се навеждат от ищеца.
Придобивната давност е изключена и по отношение на реалната част от 77 кв. м от процесния имот. Тя е не е текла не само поради предходното й конкретно предназначение по положението на имотите, съществували преди образуване на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства, за които се съдържат данни в помощния план по пар. 4к, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗСПЗЗ - път, имащ обществена значимост, но и поради това, че същата реална част от имота (арг. от чл. 19 ЗУТ) е недостатъчна, за да се придобие като самостоятелен обект на право на собственост (урегулиран имот) в селищно образование.
Тъй като ищецът Д. Н. навежда придобито право на собственост с позоваване на придобивна давност, направено с предявяването на отрицателния установителния иск, с което се изключва правото на собственост на ответната община, въпросът за титулярството на правото собственост, въз основа на което се извлича и правният интерес на търсената от него защита, е въпрос на материалноправна легитимация. С оглед на тези съображения и неустановяване от ищеца на придобиване на право на собственост въз основа на давностно владение за всяка част от процесния имот, поради наличието на пречка за настъпване на ефекта на придобивна давност, предявеният отрицателен установителен иск следва да се отхвърли.
Изложеното налага отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК като неправилно и тъй като не е необходимо повтарянето или извършването на други процесуални действия, по арг. от противното на чл. 293, ал. 3 ГПК следва да бъде постановено решение по същество на спора, с което да се отхвърли предявеният отрицателен установителен иск за собственост.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата от 630 лева, представляваща разноски за държавна такса от 80 лева и 550 лева за юрисконсултско възнаграждение пред трите съдебни инстанции.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо г. о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 656 от 31.05.2023 г. по в. гр. дело № 708/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Ж. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 7, ап. 70, против О. А. с адрес: гр. Аксаково, обл. Варна, ул. Г. П. № 58Б, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че О. А. не е собственик на имот с пл. № *** по КП, изработен през 1990 г., на м. „П.“, СО „Ч. п.“ в землище на [населено място], общ. А., обл. В., при граници: имот с пл. № ***, имот с пл. № ***, имот с пл. № *** и път.
ОСЪЖДА Д. Ж. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 7, ап. 70, да заплати на О. А. с адрес: гр. Аксаково, обл. Варна, ул. Г. П. № 58Б, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата 630 лева, представляваща разноски по производството за трите инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.