Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: СВЕТЛАНА БОР. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията К. Б. по административно дело № 9149/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. Т. - главен инспектор и А. И. - началник на отдел в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", Ю. Б. към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН срещу решение № 4775/14.07.2023 г. по адм. дело № 1296/2023 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Посочва, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица имат право да издават предписания на собствениците на язовири, съобразно правомощията предвидени в Закона за водите. Моли за отмяна на обжалваното решение и вместо това отхвърляне на жалбата на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ), в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С атакуваното съдебно решение на АССГ е прогласил нищожността на задължителни предписания дадени с Констативен протокол № 01-01-201/11.11.2022 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, издадени от Л. Т. - главен инспектор и А. И. - началник на отдел в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", Ю. Б. към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН. С решението ДАМТН е осъдена да заплати на ДПУСЯ сумата в размер на 100 лв.

От фактическа страна по делото е установено, че язовир „Глобочина/Корница 34“, с. Корница, общ. Г. Д. обл. Благоевград е публична държавна собственост, като правата на управление са предоставени на ДПУСЯ (АПДС № 3836/2020г.), който по силата на чл. 139а, ал. 6 ЗВ упражнява права и изпълнява задълженията на собственик.

След извършена проверка от страна на длъжностни лица към РО на НЯСС към ДАМТН на държавното предприятие е съставен оспореният констативен протокол, в присъствието на представител на собственика. С КП са дадени 6 предписания, като се поддържа жалбата само тези в раздел V, т. 2.2, т. 2.3 и т. 2.4.

Административният съд е преценил за основателно възражението на жалбоподателя, че КП е нищожен. Мотивите на съда са, че предписанията са издадени от некомпетентни органи, извън законоустановените им правомощия по Закона за водите, въпреки че по делото е налице заповед № 776/22.12.2021 г., с която са делегирани такива от председателя на ДАМТН – на л. 21, вкл. и да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръжения към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 190, ал. 4 от ЗВ, предвиждаща законовите правомощия на председателя на ДАМТН. В същата според съда липсват изброени правомощия от вида на процесните, а именно: да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръжения към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. В допълнение съдът е посочил, че органите на ДАМТН, видно от нормата на чл. 190, ал. 4 от ЗВ имат правомощия единствено да контролират такива предписания, като издават и съответни правораздавателни актове, но не и самостоятелно да дават предписания. Така мотивиран решаващият първоинстанционен състав е прогласил нищожността на задължителни предписания, дадени с Констативен протокол № 01-01-201/11.11.2022 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, издадени от Л. Т. - главен инспектор и А. И. - началник на отдел в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", Ю. Б. към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН. Решението на административния съд е неправилно.

Настоящия касационен състав не се споделя изводите на административния съд, че административният акт е нищожен.

Съдът е установил фактическите обстоятелства по повод издадените на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите предписания, обективирани в КП.

КП е издаден на основание чл. 190б и чл. 190а ал. 2 от ЗВ. Същият е издаден от длъжностни лица, на които са делегирани правомощията на Председателя на ДАМТН по чл. 190 ал. 4 от ЗВ.

Неправилни са доводите на съда, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Констативен КП № 06-03-92/ 05.10.22г. е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4, във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ. Със заповед № 776/22.12.2021 г. на председателя на ДАМТН, са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта (т.22 и т.19), да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/ или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Съгласно чл. 140, ал. 2, т. 1 ЗВ, контролът за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 се извършва от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица - за дейностите по т. 8, включително за изпълнение на „мерки за поддържане на язовирните стени и съоръженията“ към тях в изправно техническо състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация.

Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/ или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние.

Според чл. 4, ал. 1 от последната Наредба, собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасна му експлоатация и опазването на околната среда. Именно в съответствие с контролните правомощията на ДАМТН се дават предписания, насочени за осигуряване изправното техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, каквито са тези „Да се премахне дървесната, храстовидната растителност и оградата по въздушния откос“, „Да се възстанови геометричния профил на въздушния откос“, „Да се възстанови геометричния профил на водния откос“, „Да се възстанови на короната“, „Да се почистят земните наноси от преливника“, „Водното ниво в язовира да се поддържа до кота мъртъв обем“.

С оглед изложеното, не се констатира порок на предписанието в хипотезата на чл. 146, ал. 1 АПК. Прецизният прочит на прежде посочените разпоредби и приложението им спрямо процесния случай, налагат извода, че липса на компетентност за издаване на предписания в този смисъл не е налице и не може да се говори за нищожност на издадения индивидуален административен акт.

В случая административният съд неправилно е приел, че издаването на предписанията обективирани в КП от страна на оправомощени от председателя на ДАМТН лица, е при липса на законова възможност както за издаване, така и за делегация на такива правомощия на други лица. Като е стигнал до извод за нищожност на оспорените предписания обективирани в КП, поради липсата на компетентност на издателя им, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. В касационното производство не може да бъде извършена за първи път проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на останалите основания по чл. 146 АПК, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ.

Разноските следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4775/14.07.2023 г. по адм. дело № 1296/2023 г. на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото на Административен съд София-град за ново разглеждане от друг състав, при спазване на указанията дадени в мотивите на решението.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ С. Б. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА