Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 9207/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Директорът на Териториална дирекция (ТД) М. Р. чрез юрк. С. Я. обжалва решение № 409/21.06.2023 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм. дело № 141/2023 г., с което по жалба на Д. К. е отменено решение № 32-347181/12.10.2022 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за нарушение на чл. 22 6 и чл. 74 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (МКС), като подробно описва фактите, въз основа на които е издаден оспореният индивидуален административен акт. Счита, че на основание чл. 74 параграф 3 от МКС митническата стойност на употребявани автомобили следва да се определи на база експертно заключение за пазарната стойност на автомобилите.

Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност поддържа възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

Ответникът – Д. К., от гр. Пещера, чрез адвокат В. Я. моли да се отхвърли касационната жалба и да се потвърди първоинстанционното съдебно решение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор и в устните състезания по делото. Претендира разноски.

Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд – Пазарджик е било решение № 32-347181/12.10.2022 г. издадено от директора на ТД М. Р. с което е отказано приемането на митническата стойност на употребявано моторно превозно средство марка MERCEDES, модел SL500 шаси № WDBFA68F52F202527, декларирана с MRN № 20BG004300001603R3/21.02.2020 г., определена е нова митническа стойност на стоката на основание чл. 74 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 в размер на 11 919.79 лева и вносителят Д. К. от гр. Пещера е задължен да заплати допълнително мито в размер на 1 015.59 лева и ДДС в размер на 2 234.29 лева и съответните лихви на основание чл. 114, параграф 1 и 2 от Митническия кодекс на съюза. По делото са установени следните факти:

С MRN № 20BG004300001603R3/21.02.2020 г. Д. К. е декларирал при режим допускане до свободно обращение посоченото употребявано моторно превозно средство, марка MERCEDES, модел SL500, внос от САЩ, с митническа стойност, определена съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 при фактурна цена на стоката от 500 USD и включени разходи за транспорт. Към декларацията лицето е приложило Buyers agreement (договор) от 17.11.2019 г., Certificate of title СА97314306, invoice/фактура от 17.11.2019 г., Payment Receipt и удостоверение, издадени от износителя Florida Prestige Collection LLC, според които реалната продажна цена на автомобила, платена в брой е 500 USD. Във връзка с разходите за транспорт са представени фактура № 059059/17.02.2020 г. и коносамент (Bill of landing). Приложена е и транзитна декларация за автомобила.

Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал.1, т.1 ЗМ, в резултат на който за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, вследствие на което е определена нова митническа стойност по метода, предвиден в чл. 74 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и допълнителни задължения за довнасяне на мито и ДДС.

В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество с Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, Служба „Митници и гранична охрана на САЩ“ съгласно Спогодба между правителството на Р. Б. и правителството на Съединените американски щати за взаимна помощ между техните митнически администрации (утвърдена с РМС № 754/15.11.2002 г. на МФ и обн. ДВ бр. 45/27.05.2004 г. в сила от 01.04.2004 г.) и по-конкретно на данните от приложената Електронна информация за износ (Electronic Export Information – EEI), според която декларираната при експорт от САЩ стойност за процесния употребяван автомобил е в размер на 10 525 USD.

При тези факти и след изключване на методите по чл. 74 2 от МКС, поради липса на данни с оглед техническото състояние на автомобила, митническият орган е приел, че митническата стойност на стоката следва да се определи по метода, предвиден в чл. 74 3 МКС въз основа на експертна пазарна оценка, определена в размер на 11 037.83 лева с доклад за пазарна оценка вх. № 32-290535/30.08.2022 г. изготвен от инж. Н. Г., притежаващ сертификат на оценител, изготвена въз основа на възлагателно писмо № 32-257185/02.08.2022 г.

За образуването на административното производство Д. К. е уведомен на основание чл. 22 6 от МКС с писмо изх. № 32-293992/01.09.2022 г., срещу което е подал възражение от 07.10.2022 г. чрез адв. Я..

За да отмени оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Преценката си съдът е основал на решение от 19 март 2009 г., Mitsui Co Deutschland, C-256/07, т. 20 и решение от 15 юли 2010, Gaston Schul, С-354/09, според които правната уредба на ЕС относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. В мотивите си съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, както и задължението на митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение съгласно чл. 22 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална.

В конкретния случай, според съда, митническият орган е определил различна от декларираната митническа стойност въз основа на данните получени от Департамента за вътрешна сигурност, Служба за митническа и гранична защита на САЩ, без да се аргументира защо не взема предвид стойността на сделката, посочена в издадените от продавача документи. Преценил е, че необосновано митническите органи са заменили посочената в тези документи договорна цена на стоката, с цена, определена от вещо лице.

Като необоснован е определен и изводът на органите, че е невъзможно митническата стойност на моторното превозно средство да се определи посредством съпоставяне с други, близки по характеристики и параметри превозни средства от същия вид, модел, пробег, цвят, дата на производство и т. н.

Според съда в случая е допуснато нарушение и на чл. 22 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като органът не е посочил фактическите и правни основания, въз основа на които приема за меродавни данните, с които възнамерява да определи коригираната митническа стойност. Подаденото изрично становище е пренебрегнато и в резултат актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка.

С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е постановил неговата отмяна.

Решение е правилно като краен резултат.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на чл. 22 6 и чл. 74 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Законосъобразен е крайният извод на първоинстанционния съд, че при издаване на оспореното митническо решение заявителят не е уведомен надлежно за обстоятелствата, въз основа на които не се приема декларираната митническа стойност. В уведомлението по чл. 22 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо изх. № 32-293992/01.09.2022 г. не са посочени никакви конкретни данни и документи установени при проверката, извършена съгласно Спогодбата между правителството на РБ и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните администрации. В писмото бланкетно е посочено, че проверката е извършена по установения ред и в съответната форма и документите и информацията, получени от официалните власти на САЩ представляват годно доказателство за целите на извършваната проверка. Не е посочено какви документи и информация са получени. Липсва уведомяване за получената от американските власти Електронна информация за износ (Electronic Export Information – EEI) за процесния автомобил, която е еквивалент на износна митническа декларация и е послужила като фактическо основание за неприемане на декларираната митническа стойност на МПС. Бланкетно предоставената в писмото възможност за запознаване с документи, касаещи административното производство, не изпълнява изискването по чл. 22 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване на заявителя за мотивите, на които ще се основава неблагоприятното за него митническо решение.

Правилно съдът е приел, че при издаването на оспорения административен акт, митническият орган е обосновал основателните съмнения в декларираната договорна стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 с декларираната от износителя износна стойност на МПС в Електронна информация за износ (Electronic Export Information – EEI), без да обсъди изходящите от износителя документи, придружаващи стоката - Buyers agreement (договор) от 17.11.2019 г., invoice/фактура от 17.11.2019 г., Payment Receipt и удостоверение на Florida Prestige Collection LLC, в които продавачът декларира, че действително получена цена на стоката е в размер на 500 USD.

Законосъобразни са и крайните изводи на съда, че митническата стойност на стоката е определена в нарушение на чл. 74 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, но по съображения, различни от изложените в обжалваното съдебно решение.

Използваният от митническия орган метод е на последно място в йерархията на предвидените в Регламент (ЕС) № 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37). В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в 3 на чл. 74. Бланкетното посочване, че е направена справка в Митническата информационна система 3А (МИС -3А) и са извлечени случаи на деклариране за допускане до свободно обращение на стоки по зададени критерии, държава на изпращане/износ САЩ, чиято митническа стойност е декларирана на основание чл. 70 от МКС и съответно приета от митническите органи, без каквито и да било други конкретни данни и доказателства за резултатите от тази справка, не е достатъчно да обоснове изключването им.

Неправилно митническият орган е приел, че прилагането на метода по чл. 74 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 се състои в изготвянето на експертна пазарна оценка на автомобила, предмет на внос от САЩ, дадена по метода на пазарните аналози въз основа на данни от auto.bg (пазарен аналог 1) и mobile.bg (пазарен аналог 2). Този метод изисква митническата стойност да се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) № 952/2013.

Съгласно чл. 144 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 при определяне на митническата стойност по резервния метод може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. В този смисъл е и решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, „Baltic Master“ UAB, според което митническата стойност, определена съгласно разпоредбите на член 31, параграф 1, (който съответства на действащия чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013) трябва в максимално възможната степен да се основава на по-рано определяни митнически стойности, както и че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи (по членове 2930, параграф 2 от Кодекса, сега чл. 70 и чл. 74 2 от МКС) е в съответствие с целите и разпоредбите на член 31 от посочения кодекс.

Съгласно чл. 144 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, се използват други подходящи методи. В този случай митническата стойност не може да се определя въз основа на някое от следните: а) продажната цена в рамките на митническата територия на Съюза на стоките, произведени на митническата територия на Съюза; б) система, при която за определяне на митническата стойност се използва по-високата от две възможни стойности; в) цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне; г) разходите за производство, различни от изчислените стойности, които са определени за идентични или сходни стоки по член 74, параграф 2, буква г) от Кодекса; д) цените за износ в трета държава; е) минимални митнически стойности; ж) произволно определени или фиктивни стойности.

В конкретния случай методът по чл. 74 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е приложен в нарушение на чл. 144 1 от Регламента за изпълнение, тъй като определената в оспорения акт митническа стойност не се основава на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно „употребявани“, „катастрофирали“ или „с повреди“ и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74 2 от Кодекса в разумна гъвкавост. Митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27).

Като е достигнал до аналогични правни изводи и е отменил оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 АПК, съдът е постановил правилно по своя резултат решение, което следва да се остави в сила.

Доводите на процесуалния представител на ответника по касация за нарушение по чл. 183 ГПК при събирането на доказателства, не следва да се обсъждат, тъй като нарушения на съдопроизводствените правила не са посочени в касационната жалба и за това касационно основание съдът не следи служебно съгласно чл. 218, ал. 2 АПК.

Разноски за касационното производство се дължат на Д. К. с оглед изхода от спора, но не следва да се присъждат, поради липса на доказателства за направени разходи във връзка с осъществената адвокатска защита по делото.

Водим от горното, Върховният административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 409/21.06.2023 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм. дело № 141/2023 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА