Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 9211/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Бургас, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител против решение № 279/17.03.2023г., постановено по адм. дело № 2096/2022г., на Административен съд Бургас, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-200-0093461/14.11.2022г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на първоинстанционния съд за противоречие на оспорения индивидуален административен акт с целта на закона и за нарушение на принципа за съразмерност, обосновани с липсата на мотиви относно продължителността на принудителната административна мярка. Касаторът счита за безспорно установено извършеното от дружеството нарушение на разпоредбите на ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите, като излага съображения, че в конкретния случай са взети предвид всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното прилагане на ПАМ, вкл. и за срока на действие на мярката.

Моли съда за отмяна на решението и за отхвърляне жалбата на дружеството срещу процесната ЗПАМ. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

О. Д. Ф. ЕООД гр. Бургас не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-200-0093461/14.11.2022г. на началник отдел Оперативни дейности Бургас, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложено запечатване на търговски обект фитнес-клуб, находящ се в гр. Бургас, [жк], [номер], за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС неиздаване на фискална касова бележка за извършена контролна покупка на услуга единична тренировка във фитнес залата на стойност 4.00 лева и на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС е забранен достъпа до обекта.

При извършената проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването му. От събраните по делото доказателства е приел за установено извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка за отчитане на извършената продажба, което представлява основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 а от ЗДДС.

За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че определяният срок за запечатване на обекта не е мотивиран с конкретни обстоятелства и актът е издаден в противоречие с целта на закона. Според съда в заповедта не са посочени ясни и конкретни мотиви за разпореденото запечатване на обекта за срок от 14 дни. Изложените мотиви са изцяло бланкетни и биха били относими към всяко нарушение от вида на процесното и независимо от определения срок на действие на запечатването. Административният орган не е установил по никакъв начин, че в проверявания обект е налице трайна практика да не се издават фискални бонове за извършените продажби и в този смисъл изводът му, че създадената от търговеца организация в обекта няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти, приема за недоказан и необоснован. Липсата на конкретни мотиви, обосноваващи прилагането на срок на мярката от 14 дни, е определено от съда като нарушение на изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. Наред с изложеното, съставът е приел, че запечатването на обекта за срок от 14 дни, е очевидно несъразмерно на тежестта на конкретното нарушение и продължителността на мярката не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца и охраняваните с прилагането на същата обществени отношения.

По изложените мотиви оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е отменена като незаконосъобразна.

Решението е правилно постановено.

Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. а във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ - запечатване на обект за срок до 30 дни с мотивирана заповед на органа по приходите, на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка (ФКБ) от ФУ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това, дали е поискан друг данъчен документ. В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на дружеството за неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан.

Обосновано и в съгласие със закона първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено. Извършена е покупка, като плащането е прието от продавача в търговския обект, а фискален бон не е издаден.

Безспорно неспазването на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаването на фискален бон, както и установеното наличие на положителна разлика в размер на 13.70лв. са основание за прилагане на предприемане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, както правилно е прието от първоинстанционния съд. При констатирано неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г., административният орган е задължен да наложи ПАМ при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да я стори това или не.

Обоснована на съдържанието на ЗНПАМ е преценката на първоинстанционния съд, че решението на административния орган за предприемането й за срок от 14 дни не е мотивирано. При определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС запечатване на обект административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. За да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени във връзка с извършеното нарушение. Избраният от издателя на акта срок на мярката следва да е съобразен с тежестта на констатираното нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН.

В случая изложените в ЗНПАМ мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, съобразени от първоинстанционния съд при проверката по чл. 169 АПК, касаят най-общо: тежестта на извършеното нарушение, а именно неотчетената контролна продажба и последиците от същата. Правилно АС Бургас е приел, че така формулираните от административния орган съображения във връзка със срока на наложената ПАМ не съставляват същински мотиви, които да обосноват необходимостта от определянето му. Те не съдържат необходимата конкретика, обосноваваща запечатване на обекта за срок от 14 дни.

Изложените в обжалваното съдебно решение съображения, че оспорената ЗНПАМ не съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, се споделят от настоящия съдебен състав. Заповедта е издадена без да се извърши преценка за наличието на баланс между лични и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, който при това следва да се определи по-скоро като бланкетно и общо формулиран. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като с установения необосновано висок размер на срока от 14 дни на продължителността й, се засягат права и законни интереси на търговеца в по-голяма степен от най-необходимото за целта, която тя преследва. Изложените от първоинстанционния съд съображения и в тази връзка се споделят от настоящия състав.

Въз основа на гореизложеното обжалваното съдебно решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 279/17.03.2023г., постановено по адм. дело № 2096/2022г., на Административен съд Бургас.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ