Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: Т. К. В. Д. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 9182/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на икономиката и индустрията, чрез пълномощника юрк. М. С., срещу решение № 3494 от 30.05.2023 г., постановено по адм. дело № 8531/2022 г. ат Административен съд София - град в частта, с която е осъдено да заплати на Й. Е. Т.: 1. сумата от 148. 53 лв., представляваща законната лихва върху главница от 24 305. 59 лв. за периода от 16.11.2022 г. до 07.12.2022 г.; 2. сумата от 2 292. 11 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение с отменена от съда заповед № ЧР-П-34/16.05.2022 г. на министъра на икономиката и индустрията, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението и 3. сумата от 139. 50 лв., представляваща разноски по делото.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна в обжалваната част и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Ответната страна Й. Е. Т., чрез пълномощника си адв. М. Кривачка, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли същата да се остави без уважение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Подадена е и частна жалба от Й. Е. Т. срещу определение № 6018 от 13.07.2023 г. по делото, с което е изменено решение № 3494 от 30.05.2023 г., постановено по адм. дело № 8531/2022 г. от Административен съд София-град в частта му за разноските, в която са развити доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Иска се неговата отмяна и решаване на спора за разноските по същество.

В отговор си насрещната страна министерство на икономиката и индустрията, чрез пълномощник, поддържа становище за неоснователност на така подадената жалба и претендира разноски.

Прокурор при Върховна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната и частната жалба, като излага доводи за обоснованост и правилност на обжалвания съдебен акт.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намери за установено следното:

С обжалваното решение е отхвърлен иска на Й. Е. Т. срещу Министерство на икономиката и индустрията с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл за присъждане на обезщетение в размер на 24 305. 59 лв., за периода от 17.05.2022 г. до 16.11.2022 г., през който не е бил на държавна служба като директор на дирекция Външноикономическа политика; Министерството на икономиката и индустрията е осъдено да му заплати сумата от 148.53 лв., представляваща законната лихва върху главницата от 24 305. 59 лв. за периода от 16.11.2022 г. до 07.12.2022 г.. Със същото решение Министерството на икономиката и индустрията е осъдено да заплати на Й. Т. сумата от 2 292. 11 лв. представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. за оставане без работа вследствие незаконно уволнение с отменена от съда заповед № ЧР-П-34/16.05.2022 г. на министъра на икономиката и индустрията, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Министерството на икономиката и индустрията е осъдено да заплати на Й. Т. разноски по делото в размер на 139. 50 лв., а Й. Т. е осъден да заплати на МИИ разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

С определение № 6018 от 13.07.2023г. по адм. дело №8531/2022г. в производство по чл. 248 ГПК, съдът е изменил решението (допусната е очевидна фактическа грешка при изписване на номера на решението, посочен е №3324/ от 20.05.2021г., вместо решение №3494 от 30.05.2023г.), като съдът е осъдил МИИ да заплати на Й. Т. разноски по делото в размер на 141,44лв.

Предмет на касационната жалба е решението в осъдителната му част.

За да се произнесе по спора, съдът е приел, че производството е по реда на чл.121, ал.1, т.3 във вр. с чл.104, ал.1 от ЗДСл. и е образувано по обективно съединени, осъдителни искове на Й. Т. срещу министерство на икономиката и индустрията за заплащане на обезщетение в размер на 24 305. 59 лв. за периода от 17.05.2022 г. до 16.11.2022 г. , през което не е бил на държавна служба в качеството му на директор на дирекция Външноикономическа политика при МИИ, обезщетение в размер на 2 292. 11 лв. за периода от 17.05.2022 г. до 31.08.2022 г. през което не е бил на държавна служба на длъжността главен секретар по съвместителство, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедите за прекратяване на служебното правоотношение за двете длъжности.

Въз основа на анализа на представените по делото доказателства, съдът е приел за установено, че със заповед № ЧР-Н-01 от 07.01.2022 г., Й. Т. е назначен на длъжност директор на дирекция Външноикономическа политика към МИИ, считано от 10.01.2022 г. с основна месечна заплата от 4 300 лв. Със заповед № ЧР-И-16 от 01.03.2022 г. е преназначен на същата длъжност в специализираната администрация със същата основна месечна заплата.

Със заповед № ЧР -Н-13 от 31.01.2022 г., издадена на осн. чл. 16 ЗДСл., е наредено считано от 01.02.2022 г. Т. да изпълнява по вътрешно съвместителство длъжността главен секретар до назначаването на титуляр, но за срок не по-дълъг от 6 месеца - до 31.07.2022 г., за което му е определена заплата за изпълняваната длъжност 650 лв. С друга заповед № ЧР-Н-19 от 01.03.2022 г., издадена също на осн. чл. 16 ЗДСл., е наредено ищецът да изпълнява по вътрешно съвместителство длъжността главен секретар до назначаването на титуляр, но не по-дълъг от 6 месеца - до 31.08.2022 г. вкл., за което му е определена заплата от 650 лв., представляващи 50% от минималния размер на основната заплата за незаетата длъжност.

Със заповед № ЧР - П - 33 от 16.05.2022 г. на министъра на икономиката и индустрията, считано от 17.05.2022 г. е прекратено служебното правоотношение на ищеца като директор на дирекция на основание чл. 107а ЗДСл., а със заповед № ЧР - П- 34 от същата дата, считано от 17.05.2022 г., е прекратено и вътрешното съвместителство на длъжността главен секретар.

Съдът е установил, че с решение № 6102 от 24.10.2022 г., постановено от АССГ по адм. дело № 5037/2022 г., влязло в сила на 16.11.2022 г., са отменени и двете заповеди № ЧР-П-33/16.05.2022 г. и заповед № ЧР-П-34 от 16.05.2022г. за прекратяване на служебните правоотношения на ищеца. Със заповед № РД -16 -1441 от 25.11.2022 г. на министъра на икономиката и индустрията Т. е възстановен на длъжността директор на дирекция Външноикономическа политика, считано от 28.11.2022 г. при условията на чл. 15 ЗДСл /по срочно служебно правоотношение, възникнало по заместване на отсъстващ служител/, с основно месечно възнаграждение от 4 300 лв. Със същата заповед е наредено на държавния служител да бъде изплатено обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, за времето от 17 май до 16 ноември 2022 г. вкл., като е безспорно установено, че в периода от 26.05.2022 г. до 14.07.2022 г. ищецът е работил по трудово правоотношение с основна месечна заплата от 1 100 лв. На 06.12.2022 г. с банков превод на ищеца е изплатено обезщетение в общ размер на 25 233. 82 лв., от които 24 305. 59 лв. с правно основание чл. 104 ЗДСл.

При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че искът за обезщетение в размер на 24 305. 59 лв. е неоснователен, тъй като ответникът по делото е представил безспорни доказателства - платежно нареждане от 06.12.2022 г., с което по сметка на ищеца са преведени 25 233. 82 лв., от които 24 305. 59 лв. обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл и ищецът не е оспорил този факт.

Претенцията за присъждане на законна лихва в размер на 148. 53 лв. върху главницата от 24 305. 59 лв. съдът е приел за основателна, като се е обосновал с нормите на чл. 86 ЗЗД и т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС постановено по т. дело № 3/2004 г. досежно началния момент, от който такава се дължи това е датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт /16.11.2022 г./.

Искът за присъждане на обезщетение с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл, в размер на 2 292. 11 лв., ведно с лихвата върху тази сума, считано от 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, също е приет за основателен. В мотивите си е посочил, че правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. се отнася до всяка длъжност, която държавният служител е изпълнявал и от която незаконно е уволнен. В случая ищецът е страна по две служебни правоотношения, назначен е с два отделни административни акта, в които са определени две отделни възнаграждения, служебното му правоотношение е било прекратено също с две отделни заповеди, поради което има право на обезщетение и за длъжността, която е изпълнявал по вътрешно съвместителство за времето, през което е останал без работа, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на решението за отмяна на незаконосъобразните заповеди за уволнение до окончателното изплащане на задължението. За неоснователни е приел доводите на ответника, че не са налице предпоставките за реализиране на отговорността по реда на чл. 104, ал. 1 досежно допълнителното правоотношение и обезщетение по този ред за него не се дължи.

Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно.

Съдът е изяснил фактите по делото, събрал е релевантните за решаването на спора доказателства и ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, като не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, но неправилно е приложил материалния закон.

В специалния Закон за държавния служител е уредено правото на обезщетение на държавните служители, чието служебно правоотношение е прекратено с отменена, като незаконосъобразна заповед за времето, през което са останали без работа, или са изпълнявали друга, по-ниско платена работа, ограничено до 6 месеца. Касае се за специален иск, определящ възможността за търсене на обезщетение, след отмяната на незаконно уволнение при точно определени условия, период и допустим размер. Установените в специалния закон ограничения досежно основанията, размера на обезщетението и времето, за което такова се дължи, далеч не покрива всички понесени от незаконосъобразно уволнения държавен служител вреди имуществени и/или неимуществени, пряка последица от незаконосъобразен акт на държавната администрация, каквито житейски е възможно да настъпят. Обезщетението по реда на чл. 104, ал. 1 ЗДСл е предвидено да покрива единствено оставането на служителя без работа и доходи за посочения в закона период /т. нар. принудителна безработица/, поради което то не е обусловено от броя служебни правоотношения, възникнали между държавния служител и държавната администрация, респ. с колко незаконосъобразни административни акта са прекратени.

За разлика от специалния закон ЗДСл. ,/а такива са и ЗМВР, ЗОВСРБ, ЗДАНС и др./ в чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от общия Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предвидена пълната имуществена отговорност на държавата и общините за всички имуществени и неимуществени вреди, реално причинени на граждани и юридически лица и настъпили вследствие на незаконосъобразна административна дейност /акт, действие и/или бездействие/.

В случая ищецът е претендирал да му бъдат възмездени понесените от него имуществени вреди, представляващи неполучените, вследствие незаконосъобразното прекратяване на основното и допълнителното служебно правоотношение, възнаграждения за периода, в който е останал без работа и е изпълнявал по-ниско платена работа. Всички реални вреди имуществени и неимуществени обаче не могат да реализират по реда на специалния закон ЗДСл. чл. 104, ал. 1, предвид изложеното по-горе.

Ето защо искът, с който Й. Т. претендира да му бъде присъдено обезщетение в размер на 2 292. 11 лв. на осн. чл. 104, ал. 1 ЗДСл, за периода от 16.11.2022 г. до 31.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Обжалваното решение в тази част е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Обосновано и правилно съдът от първата инстанция е приел иска за присъждане на обезщетение в размер на 24 305. 59 лв. за неоснователен поради извършеното с дата 06.12.2022 г., на осн. чл. 104 ЗДСл, плащане от страна на ответника в полза на ищеца. Обосновано и правилно също така е присъдил в полза на ищеца претендираната законна лихва върху посочената главница, дължима на осн. чл. 86 ЗЗД. Мотивите му изцяло се споделят от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят. Решението в тази част, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Частната жалба срещу определение № 6018 от 13.07.2023 г., постановено по адм. дело № 8531/2022 г. в производство по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна, а касационната жалба срещу решението в частта му за разноските е основателна по следните съображения:

С решение № 3494 от 30.05.2023 г., постановено по адм. дело № 8531/2022 г. ат Административен съд София-град е присъдил претендираните от страните разноски по делото съобразно уважената, респ. отхвърлената, част от иска.

С молба от 07.06.2023 г., подадена от процесуалния пълномощник на г-н Т. адв. Ю. Й. на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК е поискано да се измени решението в частта за разноските като адвокатското възнаграждение в полза на ищеца бъде присъдено изцяло в размер на 1 550 лв. съобразно с измененията от 2022 г. на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 36 ЗЗД и т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г.

С обжалваното определение административният съд е уважил частично молбата като е посочил, че с оглед защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност на делото, обема на извършените действия по правна защита и процесуално представителство, изхода на правния спор и своевременно направеното от насрещната страна възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, заплатеното от Й. Т. възнаграждение за един адвокат не е прекомерно завишено. Посочил е още, че в представения по делото договор за правна помощ и съдействие липсва договаряне на възнаграждение за всеки един от обективно съединените искове съобразно изискването на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. След прилагане на математическата формула и правилата на чл. 78 ГПК съдът е приел, че решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като МИИ бъде осъдено да заплати на Й. Т. сумата от 141. 44 лв. разноски.

Мотивите на решаващия съд се споделят от настоящата инстанция.

Фактическият състав, от който се поражда отговорността за разноските по делото включва: неоснователно предизвикан правен спор; разноски, причинени от водене на делото по повод на тоя спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски и отхвърля правното твърдение на отговарящия за разноски. Тя е обективна, невиновна отговорност и обхваща само направените разноски. При частично уважаване на иска отговорността за разноски се разпределя пропорционално на уважената и отхвърлена част от иска, съгласно чл. 78 ГПК.

В настоящото исково производство разпределението на тежестта за разноските в производството правилно е определена по правилата на чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК. С оглед изхода на правния спор - ответникът следва да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска. На ответника също се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

С оглед на защитавания материален интерес, който е определен от ищеца на 26 597. 70 лв. /молбата-уточнение от 01.12.2022 г./, претендираните разноски за платено от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция - 1 550 лв. и факта, че искът е бил основателен само за сумата от 148. 53 лв., ответникът дължи да възстанови на ищеца разноски в размер на 8. 66 лв. Дължимите на ответника разноски съдът правилно е определил по реда на чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 300 лв.

Предвид изложеното претенцията на касатора за присъждане на разноски за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважено в размер на 240 лв., определено по реда на чл. 24, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3494 от 30.05.2023 г., постановено по адм. дело № 8531/2022 г. от Административен съд София - град в частта, с която Министерството на икономиката и индустрията е осъдено да заплати на Й. Е. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], [адрес] сумата от 2 292. 11 лв. /две хиляди двеста деветдесет и два лв. и 11 ст./, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2022 г. до окончателното изпълнение на задължението и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Й. Е. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], [адрес] срещу Министерство на икономиката и индустрията за присъждане на обезщетение, на осн. чл. 104, ал. 1 ЗДСл, в размер на 2 292. 11 лв. /две хиляди двеста деветдесет и два лв. и 11 ст./, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, ведно със законната лихва, като неоснователен.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3494 от 30.05.2023 г., постановено по адм. дело № 8531/2022 г. от Административен съд София - град в останалата му част.

ОТМЕНЯ определение № 6018 от 13.07.2023 г., постановено по адм. дело № 8531/2022 г. в частта, с която Министерството на икономиката и индустрията е осъдено да заплати на Й. Е. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], [адрес] понесените по делото разноски за разликата над 8. 66 лв. до 141. 44 лв.

ОСЪЖДА Й. Е. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], [адрес] да заплати на Министерство на икономиката и индустрията разноски за настоящото производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ТИНКА КОСЕВА

/п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА