Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 9189/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. К., чрез пълномощника адв. Р. Р., против Решение № 4648 от 11.07.2023 г., постановено по адм. дело №436/2023 г. от Административен съд София - град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против Решение №ППН-01-499/08.12.2022 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД, Комисията/ и е осъден да заплати на КЗЛД разноски за юриск. възнаграждение в размер на 100 лв. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и се претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява от адв. Т., който поддържа касационната жалба. Претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба – Комисията за защита на личните данни и Столична община, не депозират писмен отговор по касационната жалба.
В открито съдебно заседание ответниците не се представляват, постъпили са писмени бележки от КЗЛД, чрез процесуалния представител М. Р., в които са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско такова.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Административното производство пред КЗЛД е започнало по жалба на Б. К. с рег. №ППН-01-499-2/26.10.2021 г., в която се сочи, че Столична община е предоставила по искане на НАП справка относно платените от него задължения в периода 01.06.2015 г.- 01.06.2020 г., като с нея са предоставили на НАП и копие от данъчната декларация, подадена на 16.03.2011 г., която не е искана от данъчните органи и е извън ревизирания период. Каменов сочи, че за нарушението е разбрал на 02.06.2021 г., когато му е бил връчен ревизионния доклад. Сочи се от касатора, че изпращайки на НАП копие от данъчната му декларация служителите на Столична община са предоставили чувствителна за него информация, която не е изисквана от НАП и е извън ревизирания период.
С обжалваното пред АССГ Решение ППН-01-499/2021 от 08.12.2022 г. на КЗЛД е обявена за неоснователна жалба на Б. К. с рег. №ППН-01-499/28.06.2021 г., срещу Столична община - администратор на лични данни. Решението е прието при изразено особено мнение на Председателя на Комисията В. К..
За да отхвърли жалбата на Б. К. против решението на КЗЛД, първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени административно - процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Административният съд е посочил, че в конкретния случай обработката на личните данни от администратора Столична община е извършено съобразно принципа на законосъобразността по чл.5, 1, б. “а“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Регламента, а именно - в съответствие с чл.6, 1, б. “в“, съгласно която разпоредба обработването да е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора. Според съда, в настоящата хипотеза става въпрос за изпълнение на задължение по чл.37, ал.5, вр. с чл.12, ал.1, т.11 от Данъчно - осигурителния кодекс/ДОПК/.
След анализ на относимите разпоредби в настоящия случай и по - конкретно на чл. 4 - 6 от Регламент /ЕС/ 2016/679, първоинстанционият съд неправилно е заключил, че не е налице нарушение по смисъла на чл.5, б. “в“ от цитирания регламент, изразяващо се предоставяне на данни, които да са ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват /“свеждане на данните до минимум“/. В Искане за предоставяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица № П-22221220127585-041-035/30.07.2020 г. до Столична община НАП, Териториална дирекция – София е поискала в 14-дневен срок справки относно извършените от Б. К. плащания за периода 01.06.2015 г.- 01.06.2020 г. Никъде в горецитираното искане не е посочено да се предостави съответната декларация, въз основа на която са възникнали процесните задължения. Противно на приетото от първоинстанционния съд предоставянето на данъчната декларация по чл.14 от ЗМДТ от 16.03.2011 г. не е извършено в съответствие с искането на органите по приходите, поради което Столична община е нарушила разпоредбата на чл.5, 1, б. “в“ от Регламент /ЕС/ 2016/679. Анализът на цитираните от АССГ разпоредби на чл. 37, ал.5, вр. с чл.12, ал.1, т.11 от Данъчно - осигурителния кодекс не води до обратния извод, тъй като по делото не се спори, че предоставянето от Столична община на данни относно платените от Каменов задължения за процесния период е именно в изпълнение на тези норми от ДОПК. При така формулираното искане от НАП за Столична община не е възникнало задължение да предостави на данъчните органи копие от данъчната декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена на 16.03.2011 г.
От горното се налага извод, че доколкото предоставянето на данъчната декларация съставлява обработване на лични данни и предвид липсата на основания по чл. 6 от ОРЗД за законосъобразното им обработване, в процесния случай е налице нарушение на условията за допустимост, посочени в чл.5,1, б. “в“ от Регламента.
Предвид изложените съображения, следва да бъде отменено оспореното пред касационната инстанция решение на АССГ И и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени административният акт на КЗЛД.
С оглед изхода на спора, Комисията за защита на личните данни следва да бъде осъдена да заплати на касатора Б. К. разноски за настоящата съдебна инстанция, представляващи такива за държавна такса за касационно обжалване в размер на 70 лв., които са надлежно претендирани и доказани.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4648 от 11.07.2023 г., постановено по адм. дело № 436/2023 г. от Административен съд София - град и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № ППН-01-499/2021 от 08.12.2022 г. на Комисията за защита на личните данни.
ОСЪЖДА Комисията за защита на личните данни да заплати на Б. К. с [ЕГН] сумата от 70.00 /седемдесет/ лева – разноски за касационната съдебна инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
секретар:
Членове:
/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА