Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 9221/2023 г. Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Н., чрез адв. Я., срещу решение №946/23.05.2023г., постановено по адм. дело №921/2022г. по описа на Административен съд – Благоевград. С доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесулни правила, се претендира отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски. В съдебно заседание поддържа касационната жалба.

Ответникът - началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Благоевград, не ангажира становище по касационната жалба.

Ответникът – О. Р. в писмен отговор, чрез юриск. Пандева, взема становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез адв. Б., поддържа касационната жалба и претенира присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар.

Ответниците Л. К., П. К., Р. К., Б. К., И. П., Г. К., Д. М., С. К., С. К., В. Т., Ю. К., В. К. и В. К., не взимат становище по касационната жалба и не се представляват в съдебно заседание.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна, по оспорване на О. Р. Заповед №18-6977/05.07.2022 г. на началника на СГКК – Благоевград, с която на основание чл. 53б, ал. 5, т.1 и във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР е одобрено изменение в КККР на гр.Разлог, състоящо се в заличаване на поземлени имоти с идентификатори 61813.660.1, 61813.660.2 и сградите в тях - 61813.660.1. 1, 61813.660.2. 1 и 61813.660.2. 2 и 61813.660.2. 3; коригиране границите на имоти с идентификатори 61813.660.4, 61813.113.17 и 61813.115.685; допълване на нов поземлен имот с идентификатор 61813.660.5 и три броя сгради - 61813.660.5. 1, 61813.660.5. 2, 61813.660.5. 3; обособяване на два нови поземлени имота - 61813.660.6 и 61813.660.5 61813.660.7 на основание геодезическо заснемане.

Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР, в предвидената писмена форма, но в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Правното основание за издаване на оспорения административен акт е отстраняване на явна фактическа грешка в одобрената кадастрална карта, но административният орган не е посочил в коя от двете хипотези по 1, т. 9 от ДР на ЗКИР е извършено процесното изменение - поради несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 или поради несъответствие в границите на съществуващите на терена трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия. В оспорената заповед липсват каквито и да било фактически основания, въз основа на които е извършено изменението, какви са констатациите, които е направил органа и въз основа на какви доказателства. Не са посочени фактите, които са приети за установени, което не позволява да се извърши проверка на разпореденото в обжалваната заповед. Същата е постановена при пълна липса на мотиви и непосочването на фактическите основания за издаването ѝ прави невъзможна преценката за коя от хипотезите по 1, т. 9 от ДР на ЗКИР се касае и възпрепятства съдебния контрол за законосъобразността ѝ. Мотивите и фактическите основания не могат да се извлекат и от другите писмени документи, съдържащи се в административната преписка. Непосочването на фактическите основания и правните такива за постановяване на процесната заповед препятства защитата на негативно засегнатите от него лица и представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно.

Настоящия касационен състав споделя напълно фактическите установявания и правните изводи, изведени в обжалваното съдебно решение.

Заповедта е издадена при съществено нарушение на установената форма – липсват фактически и правни основания за изването ѝ, каквито не могат да се извлекат и от доказателствата по административната преписка. Изписването само на приложените текстове от закона не санират този пропуск. Липсата на мотиви за издаването на индивидуалния административен акт, винаги е от категорията на съществените процесуални нарушения, водещи до отмяната му.

Обоснован се явява и правния извод на административния съд, че процесната заповед е постановена в нарушение изискванията на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който изключва възможността за изменение на КККР при установена "индиция за спор за собственост" между имота на заявителя и собственика на съседния, засегнат от изменението имот. В този случай, при изрично възражение от вписани в КР собственици на засегнати от поисканото изменение имоти, единствена законосъобразна последица следва да е постановяване на отказ за допускане на изменението на КККР. Нормата изрично сочи, че изменението е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, т. е. след провеждане на исково производство за установяване на спорната граница. В тази връзка всички доводи в касационната жалба са ирелевантни в настоящето производство и не опровергават наличието на спор за собственост между страните.

С оглед горното, процесната заповед, с която е одобрено исканото изменение е незаконосъобразна и същата правилно е отменена от административния съд.

Обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника - О. Р. своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 /сто/ лева. Претенцията за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева остана недоказана и не следва да се присъжда, тъй като видно от приети и приложени по делото /лист 61/ пълномощно и договор за правна помощ, липсва отбелязване за реално заплащане и доказване на такова от ответника към адв. Б. до приключване на съдебното дирене.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №946/23.05.2023г. по адм. дело №921/2022г. по описа на Административен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА И. Н., [ЕГН], от гр.Разлог, [улица], да заплати на О. Р. направените разноски пред касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ