Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: Й. К. П. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията Й. К. по административно дело № 9287/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.

С решение № 1267 от 03.07.2023г., постановено по адм. д. № 1089/2023г. Административен съд Пловдив, ХІ-ти състав, е отхвърлил жалбата на МДЖИ търговска компания ЕООД, [ЕИК], против ревизионен акт № Р 16001620005519 091 001 от 06.04.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 341 от 22.06.2021г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика Пловдив, в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 115 868,81лв. и прилежащи лихви в размер на 313,42лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 9 297,29лв.

С определение № 1848 от 01.08.2023г. административният съд е оставил без уважение искането на процесуалния представител на директора на Д ОДОП Пловдив за изменение на решението в частта му за разноските.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от МДЖИ търговска компания ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, [улица], представлявано от управителя М. М., чрез процесуалния му представител адв. З. Д.. В същата се прави оплакване, че постановеното решение на Административен съд Пловдив е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необосновано. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт П. Я. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от Е. Р. в качеството й на директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика Пловдив, приподписана от главен юрисконсулт П. Я.. В същата се прави оплакване, че определението на Административен съд Пловдив е неправилно поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. В частната жалба се излагат конкретни оплаквания. М. В. административен съд да постанови определение, с което да отмени определението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго такова, с което да присъди в полза на НАП следващото се юрисконсулско възнаграждение в размер на 22 448,32лв.

Ответното по частната жалба дружество МДЖИ търговска компания ЕООД, [ЕИК], чрез процесуалния му представител адв. З. Д. взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната и частната жалби.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбите, приема за установено следното: По касационната жалба.

Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна.

С решението си Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на МДЖИ търговска компания ЕООД, [ЕИК], против ревизионен акт № Р 16001620005519 091 001 от 06.04.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 341 от 22.06.2021г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика Пловдив, в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 115 868,81лв. и прилежащи лихви в размер на 313,42лв. Отбелязано е, че производството по делото е по реда на чл.226 АПК след отмяна на първоначално постановеното решение на Административен съд Пловдив № 1380 от 14.07.2022 г., постановено по адм. д. № 1983/2021г. в частта, в която е отхвърлена жалбата, предявена от МДЖИ Търговска компания ЕООД относно задълженията за допълнително начислен данък върху добавената стойност в общ размер на 115868,81 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 313,42 лв. и в частта на присъдените в полза на Националната агенция за приходите разноски за сумата над 594,04 (петстотин деветдесет и четири лева и четири стотинки) лв. и делото е върнато за ново разглеждане в тази част от друг състав на Административен съд Пловдив при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Посочено е, че спорът между страните е правен и се отнася относно това извършени ли са от задълженото лице вътрешно-общностни доставки /ВОД/ към контрагенти от Гърция, а именно: - ALEKSANDROV A. с EL[номер]; с EL[номер]; с EL[номер]; с EL[номер]. Съдът е дал тълкуване на относими правни разпоредби относно правната регламентация на ВОД чл.7 ЗДДС и чл.45 ППЗДДС. Посочено е, че последната разпоредба определя кръга от документите, чрез които се установява извършването на ВОД, в зависимост от това кой от участниците в сделката извършва превоза на стоката. Отбелязано е, че след като между страните няма спор, че транспортът на стоките е извършен от трето лице за сметка на доставчика, то доказване на сделката следва да се извърши чрез представяне на транспортен документ. В продължение /на стр.4 от решението/ е извършено тълкуване на относими правни разпоредби от Конвенцията за международен автомобилен транспорт, в това число кои са необходимите реквизити на товарителницата, начин на съставяне и прочие. Посочено е, че в качеството й на документ, който удостоверява единствено и само / и то с оборима презумпция/ факта на получаване на стоката от превозвача, същата не представлява доказателство за прехвърляне на собствеността на стоката от доставчика /задълженото лице/ към посочените по-горе контрагенти в Гърция. Аргументите на съда в тази насока са следните: 1. МДЖИ Търговска компания ЕООД не притежава международни товарителници (оригинал в червен цвят), придружаващи оспорените фактури за ВОД. 2.На второ място, в представените от дружеството-жалбоподател ЧМР, в кл.24 липсват попълнени данни за място и дата, на която стоките са получени от клиента в Гърция; липсват име и подпис на получателите на стоките гръцките контрагенти. 3.На трето място, вписаният в кл. 02 получател е различен от посочения в кл.24 и стоката е получена от дружество, което не е клиент на РЛ; 4. На следващо място, не са посочени регистрационните номера на транспортните средства, с които са транспортирани стоките. По изложеното съдът е намерил за неоснователни възраженията на жалбоподател, че представените от него ЧМР и от транспортните фирми са редовно откъм реквизити, подписи на получатели, дата на получаване и регистрационни номера на транспортните средства, както и отбелязване на получатели, които не са клиенти на дружеството. Като съществено обстоятелство за липса на ВОД е отбелязано и това, че по данни на А. М. модул Пътни такси и разрешителен режим, за вписаните в ЧМР регистрационни номера на МПС няма регистриран изход през ГКПП на РБългария; от представените ЧМР не могат да се установят нито мястото, нито лицата, фактически участвали в предаването, съответно приемането на стоките поради липса на подписи, посочване на имена, длъжностно качество или други идентификационни данни; шофьорите, извършили транспорт по представените пътни листове не са назначени в съответната транспортна фирма по трудови правоотношения през съответния период. Като отделно обстоятелство е отбелязано, че транспортните фирми вписани в ЧМР като презвозвачи, не са представени удостоверения за одобрения на ППС, превозващи опасни товари, издадени от ИА Автомобилна администрация, както и ADR свидетелства на водачите на транспортните средства, от ревизираното лице не са представени доказателства, че декларираните ВОД на стоки са възмездни. Отбелязано е, че посочените констатации се потвърждават и от заключението на вещото лице по назначената ССЕ.

На база на изложеното е изграден генерален извод, че липсата на необходими реквизити на транспортните документи означава, че същите не притежават формална доказателствена сила и с тях не може да се докаже транспортирането на стоката на територията на друга държава .

Направено е и позоваване на практиката на СЕС в решения по дела С 409/04 и С 273/11 относно понятието изпратен/и, като е обоснован извод, че вътрешнообщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътрешнообщностната доставка става приложимо само когато правото на разпореждане е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тя е изпратена или превозена в друга държава-членка, т.е. кумулативно се изисква не само изпращане на стоката, но и установяване на факта на нейното получаване, което в настоящия случай не е доказано.

Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд Пловдив е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано на събраните по делото доказателства.

В касационната жалба на МДЖИ търговска компания ЕООД, [ЕИК], се поддържат оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Навеждат се доводи, че административният съд не е изпълнил дадените му указания в отменителното решение на ВАС и не е извършил анализ на всички приложени по делото доказателства, придружаващи отделните фактури, в резултат на което са направени общи и необосновани изводи за липса на реални доставки. Излагат се конкретни аргументи по отделните констатации на ревизиращите органи по всяка една от процесните фактури, като се твърди, че обобщеният анализ на събраните в хода на ревизията и на делото доказателства, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, обосновават извод за наличие на реални ВОД, поради което оспореният ревизионен акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

На дружество МДЖИ търговска компания ЕООД, [ЕИК], е извършена ревизия по ЗДДС за данъчни периоди м.04 и м.05 на 2019г. Установено е, че за него периоди дружеството е извършило ВОД на стоки сложен органичен разтворител Insa high test и маслен препарат И. П. към контрагенти в Гърция - ALEKSANDROV A. с EL[номер]; с EL[номер]; с EL[номер]; с EL[номер]. В хода на ревизията са извършени множество процесуални действия за установяване на реалността на декларираните доставки /описани подробно в ревизионния доклад и решението на директора на Д ОДОП Пловдив при административното оспорване, в това число поискани справки и доказателства от производител на стоката, ревизираното лице, лицата посочени като превозвачи, информация от данъчната администрация на Гърция, справки от А. М. и прочие. На база на това са изградени констатации в следните насоки: 1.От ревизираното лице и транспортните фирми са представени ЧМР за транспорт на стоките, предмет на ВОД, като в една част от тях не са посочени дати на получаване, регистрационните номера на транспортните средства, в някои няма подпис на получател, а в други на изпращач. Обоснован е извод, че поради липса на посочените реквизити представените ЧМР нямат доказателствена сила за удостоверените в тях обстоятелства. На отделен ред са коментирани редица несъответствия между представените ЧМР и другите събрани доказателства по делото, липса на фактури за транспорт и прочие. 2.От транспортните фирми, вписани в ЧМР като извършили превоза на стоките, не са представени удостоверения за одобрения на ППС, превозващи определени опасни товари, издадени от ИА Автомобилна администрация; ADR свидетелства на всички водачи на транспортните средства; 3. Ревизираното лице не разполага с достатъчно бидони за покупката, съхранението и транспортирането на стоката, както и за връщане на празните бидони в Пазарджик; не са представени доказателства, че съдовете в които е превозвана стоката отговарят на изискванията за опаковка; 4. Превозвачът ТСТ Т. О. ЕООД дава обяснения, че е извършил транспорта на въпросните стоки с превозни средства под наем, но наемодателите не потвърждават, че са предоставили същите на дружеството под наем. 5. В представените договори, сключени с гръцките клиенти, е посочено, че разходите за транспортиране на стоката и нейното предаване на купувача са за сметка на последния и ще бъде заплатен след предаване на стоката, а при ревизията са представени документи за транспорт на стоката за сметка на продавача ревизираното дружество. 6. Липсват доказателства за извършени плащания от гръцките клиенти, което обосновава извод, че не са представени доказателства, че декларираните ВОД са възмездни. 7. Получателите на стоката не са декларирали ВОП, според информация от гръцката данъчна администрация, дружествата получатели не осъществяват стопанска дейност и не са открити на декларираните адреси за кореспонденция. На база на изложеното е обоснован извод, че ревизираното дружество не притежава безспорни доказателства за действително извършени ВОД на стоки по 16бр. фактури към гръцки клиенти, не е изпълнено условието на чл.7,ал.1 ЗДДС и задълженото лице неправилно е приложило нулева ставка на данъка по чл.53,ал.1 ЗДДС, тъй като стоките не са налични е прието, че същите са реализирани на територията на Р. Б. и на основание чл.86,ал.1 и 2 ЗДДС е начислен ДДС за двата данъчни периоди общо в размер на 115 868,81лв. и лихви за забава в размер на 313,42лв.

С оспорения ревизионен акт на дружеството са определени и задължения за корпоративен данък за 2018г. в размер на 4 668,57лв. и лихви в размер на 612,24лв.

С решение № 1380 от 14.07.2022г. по адм. д. № 1983/2021г. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството против оспорения ревизионен акт № Р 16001620005519 091 001 от 06.04.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив.

С решение № 4302 от 24.04.2023г. по адм. д. № 9586/2022г. Върховният административен съд, състав на първо отделение, е отменил решение № 1380 от 14.07.2022г. по адм. д. № 1983/2021г. на Административен съд Пловдив в отхвърлителната му част относно установените с ревизионния акт задължения за ДДС и е в тази част е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.

В решението на ВАС са дадени указания на първоинстанционния съд в следния смисъл : При постановяване на съдебното решение по тази част от спора, съдът следва да съобрази предявените от закона изисквания към съдържанието на акта съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. с 2 ДР на ДОПК. Следва да извърши преценка на всички приобщени по делото писмени доказателствата, относими към случая, да съобрази правилата на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК и да изложи пълноценни мотиви в рамките на съдебния контрол по всички спорни въпроси във връзка с процесните ВОД. Следва също така мотивирано да отговори на повдигнатите от настоящия касационен жалбоподател в жалбата му до АС Пловдив въпроси във връзка с констатациите в РА по тази част от спора. Доколкото оплакването, че съдът не взел предвид и не коментирал направените още в първоинстанционната жалба доводи относно допуснатите в РА логически грешки, които водят до неправилно определяне на задълженията за ДДС като последица на допусната техническа грешка, при новото разглеждане е дължим отговор и на този въпрос. .

Така дадени указания не са изпълнени от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Постановеното в производството по чл. 226,ал.1 АПК решение има схематични мотиви, изразяващи се в очертаване на правната рамка на ВОД чл.7 ЗДДС, необходимите доказателства за установяването й от задълженото лице, общо излагане на основните констатации, поради което ревизиращите органи приемат, че не са доказани декларираните ВОД. На практика в решението липсва анализ на събраните в хода на ревизията доказателства /делото е в обем от осем тома/, на доводите на задълженото лице. Направен е краен извод, че констатациите на органите по приходите не са опровергани от задълженото лице, на което е доказателствената тежест да установи изпълнението на изискванията на чл.7 ЗДДС чрез допустимите доказателства по чл.45 ППЗДДС.

С оглед на разпоредбата на чл.227 АПК за правомощията на Върховния административен съд при отмяна на новото решение, настоящата съдебна инстанция е длъжна да изложи мотиви по същество на спора.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС ВОД на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11). Според чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Нормата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В чл. 45, т. 2, б. а от ППЗДДС е посочено изискването за представяне на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. В чл.45,т.2, б. б ППЗДДС е посочено, че когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика, следва да се представи транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.

От тълкуването на цитираната правна уредба следва, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама.

По-горе в мотивната част на настоящето решение са изложени констатациите на органите по приходите, поради които се приема, че в случая не е доказано извършването на декларираните ВОД, поради което при условията на чл.86 ЗДДС са определени допълнителни задължения за ДДС и лихви за забава. Първоинстанционният съд е приел, че тези констатации не са оборени чрез ангажираните доказателства от задълженото лице, поради което оспореният ревизионен акт се явява законосъобразен.

Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за необоснован на фактите по делото.

При първоначалното разглеждане на делото е допуснато назначаване на съдебно-счетоводна експертиза / л.1 677 и сл. от т.8 от адм. д. № 1983/21г./, която между впрочем не е коментирана и обсъждана от първоинстанционния съд. В заключението вещото лице извършва подробен анализ на събраните по делото доказателства, в това число по т.19 /л.1772 и сл./ възпроизвежда много подробно по всяка една от процесните фактури какви други документи са приложени ЧМР, в това число какви реквизити имат, съответно не притежават, фактури за транспортната услуга, пътни листове, номера на транспортни средства, документи свързани с амбалажа, с който са превозвани стоките фактури, ЧМР, справка дали и кога транспортните средства са напускали страната, доказателства за заплатено гориво и винетни такси и прочие. На база на тези доказателства жалбоподателят е направил доводи, че те обсъдени в съвкупност могат да обосноват извод за реалното изпълнение на декларираните ВОД . Тези негови доводи, както и доказателствата на които се градят те, не са обсъдени от първоинстанционния съд.

Противно на изложеното от първоинстанционния съд, настоящата съдебна инстанция намира, че събраните по делото доказателства обосновават извод за действително извършени ВОД . Доводи и аргументите в тази насока се изразяват в следното:

1. Една от констатациите, послужила като основание за изграждане на извод за липса на извършени ВОД е свързана с това, че съгласно сключените договори с гръцките контрагенти, транспортът на стоките следва да бъде извършен от тях, а от събраните по делото доказателства, че транспортът на същите е извършен за сметка на доставчика /ревизираното лице/. Това обстоятелство не е решаващо, тъй като страните при условията на свобода на договарянето могат да променят клаузите на сключения между тях договор. Казано по друг начин, това че съгласно клаузите на договора транспортът на стоките е бил за сметка на получателя, а фактически е станало за сметка на договора, не го прави недействителен. Промяна на посоченото обстоятелство има значение относно доказателства, чрез които следва да бъде доказано извършването на доставката в случая при изискванията на чл.45, т.2, б. б ППЗДДС - транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.

2. Друга констатация, послужила като основание за изграждане на извод за липса на ВОД, че не е доказано че сделките са възмездни. Видно от т. 26 /л.1734 от адм. д. № 1983/2021г./ и за двата данъчни периода дължимите суми за доставката от гръцките дружества-получатели са заплатени по банковата сметка на ревизираното дружество. Кой и по какъв начин е заплатил същите е обстоятелство, което е без значение за спора, тъй като плащането не е елемент от фактическия състав на доставката, респективно на ВОД-а.

3. По делото са налице доказателства, че всички получени доставки от ревизираното дружество от производителя И. О. ЕООД са заплатени по банков път. В същото време по делото е установено, че за всяка една доставка са приложени свидетелство и декларация за съответствие, които отговарят на техническите спецификации на този вид сложен органичен разтворител, произведен от български производител.

4. Друга констатация, свързана с обосноваването на извода за липса на ВОД е свързана с това, че по време на ревизията не са събрани доказателства някои от дружествата, извършили транспортната услуга, да са притежавали разрешителни за транспорт на опасни товари, не са ангажирани доказателства някои от шофьорите да притежавали ADR-сертификати за управление на транспортни средства за превоз на опасни товари, липсват доказателства относно наетите транспортни средства и прочие. В тълкуването на закона, дадено решението на СЕС от 21.06.2011г. по съединени дела С 80/11 и С 142/11 , е посочено, че не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчно-задълженото лице право на приспадане на данъка върху добавената стойност поради това, че издателят на фактурата или някои от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва въз основа на обективни данни, че въпросното данъчно-задължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или от друг стопански субект по веригата от доставки. При подобно тълкуване и при липса на доводи за наличие на данъчна измама, няма как да бъде отказано наличието на ВОД по причини или обстоятелства, които не зависят от волята на ревизираното лице.

5. По аналогични причини е без значение и констатацията, свързана с извършена справка в А. М. и Фискален контрол на НАП относно датите на напускане на територията на страната на транспортните средства. От простия факт, че за някои от транспортните средства са налице само данни за влизане в България, без данни за напускане на страната, се следва логичния извод, че въпросните справки, макар и да са официални документи, не могат да служат като достоверно доказателство относно съдържащата се в тях информация.

6. По същите причини без значение е и констатацията, че получателите не са били открити на декларираните данъчни адреси при проверката, извършена от гръцката данъчна администрация.

7. МДЖИ търговска компания ЕООД притежава валидни, надлежно издадени фактури за всяка една от процесните доставки. Същите притежават необходимото съдържание съгласно чл.114 ЗДДС, към тях са приложени анализно свидетелство и декларация за съответствие, които доказват че доставката отговаря на техническите спецификации на този тип стока.

8. Всъщност основните доводи на органите по приходите да не признаят наличието на ВОД са свързани с наличие на пороци и разминавания в ЧМР, чрез които се цели да се докаже извършването на транспорта до Гърция и получаване на стоката от гръцките дружества. Посочва се, че в товарителниците липсват попълни данни за място и дата на получаване на стоките в Гърция, липсва име и подпис на получател, вписания в клетка 02 получател и различен от посечения в клетка 24 и стоката фактически е получена от лице, което не е клиент на МДЖИ търговска компания ЕООД; не са вписани номерата на транспортните средства, с които е извършен превоза, по справка в А. М. не се установява последните да са напуснали страната на посочената в ЧМР дата и прочие. Въпросните разминавания и насрещните доводи на задълженото лице не са обсъдени от първоинстанционния съд, въпреки дадените указания в отменителното решение на ВАС.

В по-голямата си част представените ЧМР притежават подпис и печат на получателя. Към тези които не притежават такъв реквизит, са приложени други транспортни документи фактури за превоз, пътни листове, заплатени разходи за винетни такси и гориво, ЧМР за амбалаж, които косвено обосновават извод, че стоката по фактура, към която са издадени, е получена и предадена на получателя. В тази насока следва да бъдат споделени доводите на касатора, изложени на стр.8 от касационната жалба /л.10 от настоящето дело/.

По отношение на констатациите, свързани с реквизита място на получаване/приемане на стоката следва да бъде прието, че то съвпада с отбелязания в т.3 от товарителницата разтоварен пункт /какъвто представените ЧМР притежават/.

На база на изложеното следва да бъде изграден извод, че представените ЧМР и съпътстващите ги документи са годни да установят транспортираните на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Същите, в отлика от приетото от първоинстанционния съд, са редовни от външна страна и се ползват с материална доказателствена сила досежно условията на договора за превоз и получаването на стоките. Тяхното съдържание се подкрепя и от останалите относими доказателства за транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. След като са налице нормативно изискуемите документи за установяването на ВОД, то несъответен на тълкувателно приложимите разяснения на СЕС е изводът на Административен съд Пловдив, че законосъобразно органите по приходите са приели, че не се установяват вътреобщностни доставки с получатели, посочените по-горе лица.

В този смисъл по сходен спор за /същата стока и получатели и доставчик е едно от дружествата, извършило транспорта по настоящето дело/ е решение № 3091 от 23.03.2023г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 7629/22г.

След като е стигнал до извод, че не е доказано извършване на ВОД и са налице предпоставки са облагане на с ДДС, т. е. че оспореният ревизионен акт е законосъобразен, Административен съд Пловдив е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което процесния ревизионен акт № Р 16001620005519 091 001 от 06.04.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 341 от 22.06.2021г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика Пловдив, в частта в която на МДЖИ търговска компания ЕООД, [ЕИК], са определени задължения за допълнително начислен ДДС в размер на 115 868,81лв. и прилежащи лихви в размер на 313,42лв., следва да бъде отменен.

При този изход на процеса Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ДОДОП Пловдив, следва да бъде осъдена да заплати на МДЖИ търговска компания ЕООД, [ЕИК], разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 14 690лв., съгласно представения на л.49 от настоящето дело списък с разноски и доказателства за тяхното извършване.

По частната жалба.

С оспореното определение административният съд е оставил без уважение искането на процесуалния представител на директора на Д ОДОП Пловдив за изменение на решението в частта му за разноските. Предвид отмяната на ревизионния акт определението се явява правилно и законосъобразно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.222,ал.1 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1267 от 03.07.2023г. на Административен съд Пловдив, ХІ-ти състав, постановено по адм. д. № 1089/2023г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р 16001620005519 091 001 от 06.04.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 341 от 22.06.2021г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика Пловдив, в частта в която на МДЖИ търговска компания ЕООД, [ЕИК], са определени задължения за допълнително начислен ДДС в размер на 115 868,81лв. и прилежащи лихви в размер на 313,42лв.

ОСТАВЯ В СИЛА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1848 от 01.08.2023г. на Административен съд Пловдив, ХІ-ти състав, постановено по адм. д. № 1089/2023г.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите София да заплати на МДЖИ търговска компания ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, [улица], представлявано от управителя М. М., разноски по делото за всички инстанции в размер на 14 690 /четиринадесет хиляди шестстотин и деветдесет/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА