Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: В. Н. Н. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Н. Г. по административно дело № 9333/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Салим от [населено място], обл. Кърджали, чрез процесуалния представител адв. В. М. против Решение № 242/12.07.2023 г., постановено по адм. дело № 173/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали. Релевирани са оплаквания за неправилност на съдебния кат поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Кърджали, чрез старши юрисконсулт З. Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде потвърдено като правилно.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи, постановявайки правилно съдебно решение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С Решение № 242/12.07.2023 г., постановено по адм. дело № 173/2023 г., Административен съд Кърджали е отхвърлил жалбата на А. Салим против Решение № 2153-08-104 от 03.04.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против Разпореждане № 2113-08-116#5 от 06.02.2023 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е присъдил разноски. Съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е правилно.

От фактическа страна е установено, че А. Салим е подала заявление с което е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Приложила е удостоверителни документи за притежавания от нея осигурителен стаж, както е приложено и Удостоверение за родените от жалбоподателката шест деца с изх. № 334 от 25.01.2023год., издадено от издадено от Отдел ГРАО при О. А. в което те са посочени с трите им имена и ЕГН. След като е разгледал искането ръководителят на ПО е издал Разпореждане № 2113- 08-116#5 от 06.02.2023 г. Било е отказано отпускането на ЛПОСВ на основание чл.68, ал.3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО) с мотив, че лицето не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по цитираната разпоредба поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. Зачетен е осигурителен стаж, както следва: от трета категория труд - 13 год., 00 мес. и 00 дни, от които действителен осигурителен стаж - 13 год., 00 мес. и 00 дни, като е посочено, че към датата на подаване на заявлението - 26.01.2023 год. Салим е имала навършена възраст - [заличен текст]. Недоволна от постановения административен акт, Салим е подала жалба до горестоящия административен орган. Било е постановено Решение № 2153-08-104 от 03.04.2023г. на директора на ТП на НОИ - град Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № 2113-08-116#5 от 06.02.2023 г.

Административен съд Кърджали е обсъдил и изяснил относимите фактите по делото като правилно е установил липсата на спор между страните по отношение на същите. Въз основа на напълно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че спорът в настоящия случай е относно приложението на правото и е постановил своя акт в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба.

Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ относно приложимите към установените факти правни норми, въз основа на които е извел правилни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт.

Спорният момент в развилото се първоинстанционно производство е този относно наличието на предпоставки за зачитане периодите, в които ответната страна е била неработеща майка за действителен осигурителен стаж по смисъла на разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО. След като е анализирал относимите правни норми, Административен съд - Кърджали е достигнал до извод за липса на изискуемия закона 15 години действителен осигурителен стаж, предвид което е приел обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Кърджали за законосъобразно.

Съгласно чл. 68, ал. 3, изр. първо от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

В първоинстанционното решение е обсъдено приложеното по административната преписка Удостоверение изх. № 334/25.01.2023 г., издадено от Отдел ГРАО при О. А. въз основа на което жалбоподателката претендира наличие на стаж, достатъчен за прилагането на текста на чл. 68, ал. 3 от КСО. Съдът е счел, че на основание 9, ал. 1 от П3P KCO преценката за горното следва да се осъществи съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби на закона, което се споделя от касационната инстанция.

Текстът на 9, ал. 1 от ПЗР на КСО предвижда, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В настоящия случай се разглежда трудов стаж, придобит през периода от 01.01.1974 г. до 31.12.1988 г., поради което на основание 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Правилно е преценено от съда, че приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), според която за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП, отм.) се зачита и времето, прекарано в законоустановения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда.

Това гласи и нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж би влязло в противоречие с чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение № 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Р. Б.

Изложеното е съобразено от Административен съд Кърджали, който вярно е преценил установените факти.

От представеното с административната преписка писмено доказателство, а именно Удостоверение обр. УП-30, с изх.№ 638/22.07.1992 год., издадено от Кооперативно земеделско стопанство - село Млечино, област Хасковска, е видно, че за жалбоподателката А. Салим е посочен осигурителен стаж като тютюнопроизводител за периода 01.01.1974 год. 31.12.1988 год., със заверена продължителност на стажа от 13 /тринадесет/ години. От Удостоверение изх. № 334/25.01.2023 г., издадено от Отдел ГРАО при О. А. е видно, че А. Салим е родила шестте си деца в посочения период. От Удостоверение обр. УП-15 с изх.№ 5516-23-62#1/27.01.2023 год., издадено от сектор Осигурителен архив при ТП на НОИ С. З. за получено брутно трудово възнаграждение/осигурителен доход за определяне на размера на пенсията е видно, че жалбоподателката като тютюнопроизводител, за периода от 1985 год. до 1988 год. има брутно трудово възнаграждение/осигурителен доход за определяне на размера на пенсията, както следва: 1985 год. 1111.60 лева; 1986 год. 391.65 лева; 1987 год. 921.30 лева и 1988 год. 166.68 лева, които суми са отразени в колона 4 на това удостоверение, за която колона 4 е пояснено, че същата съдържа възнаграждение за отглеждане на тютюн. В същото удостоверение е посочено, че е издадено въз основа на разплащателните ведомости, намиращи се в сектор Осигурителен архив към ТП на НОИ С. З.

Съобразно чл.96, ал.7 от ППЗП /отм./, на работещите в селското стопанство, включително на земеделските стопани-кооператори, след 1 юли 1975 год. за една година трудов стаж се зачита, ако през календарната година са изработили най-малко 200 дни непосредствено на производствена работа в растениевъдството или 250 дни в другите селскостопански дейности и че трудовият стаж в месеци, когато са изработени по-малко от 200, съответно 250 дни, се определя, като сборът на изработените дни през календарната година се раздели на 25. Въз основа на посочената разпоредба и прилагайки същата, при данните, вписани в Удостоверението, обр. УП-15 с изх.№ 5516-23-62#1/27.01.2023 год., издадено от сектор Осигурителен архив при ТП на НОИ С. З. за полученото от жалбоподателката брутно трудово възнаграждение за посочените периоди, които не са били оспорени и съобразно тарифната ставка за втори разред по тарифната мрежа за работниците в растениевъдството 4.80 лева, административният орган е изчислил действително отработените дни за посочените три последователни години 1986 год., 1987 год. и 1988 год., които съответстват на осигурителния стаж за тези години. На жалбоподателката е зачетен осигурителен стаж, както следва: 01.01.1974 год. - 31.12.1985 год. - 11 год., 11 мес. и 20 дни /т. е. зачетен е почти целият период, без 10 календарни дни/; 01.01.1986 год. - 31.12.1986 год. - 03 мес. и 08 дни; 01.01.1987 год. - 31.12.1987 год. - 07 мес. и 20 дни; 01.01.1988 год. - 31.12.1988 год. - 01 мес. и 12 дни или, в полза на жалбоподателката САЛИМ, за процесния период от 01.01.1974 год. 31.12.1988 год., е зачетен осигурителен стаж от общо 13 /тринадесет/ години.

От така събраните и обсъдени от първоинстанционния съд доказателства се установява, че през периода от 25.08.1974 год. датата на раждане на първото дете на жалбоподателката, до 20.01.1982 год. - датата на раждане на последното й шесто дете, А. Салим не е била неработеща майка, а осигурено лице, тютюнопроизводител, член на ТКЗС, поради което периодите на бременност и раждане и отглеждане на малко дете са й зачетени за действителен осигурителен стаж по смисъла на 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

Ето защо Административен съд Кърджали обосновано е приел, че А. Салим не отговаря на условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като за нея не се установява наличието на действителен осигурителен стаж в размер на15 години.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл 36 от АПК. Липсата на фактически основания за издаване на акта е нарушение на изискванията за форма, тъй като лишават както адресата, така и контролната инстанция от възможност да прецени фактите, а оттам и приложимия закон. Неспазването на административнопроизводствените правила по чл.35, чл.36 от АПК е съществено и води до нарушаване на принципа по чл.7 от АПК. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти тоест на фактите, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл.35 АПК е една от импликациите на принципа за участие за страните, както и за постигане на обективната истина. Нормата на чл.35 АПК създава насрещно задължение на административния орган да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Тази превантивна защита се намира в пряка връзка с разпоредбите на чл.34 АПК и се явява тяхно логическо продължение, както и във връзка с принципа на истинност, установен в разпоредбата на чл.7 АПК. Не на последно място значение има и фактът, че пълното изясняване на фактическата обстановка има определящо значение за коректната правна квалификация на всеки конкретен случай. Приемайки, че в случая не са допуснати процесуални нарушения по чл. 35 и чл. 36 АПК, административният съд е достигнал до законосъобразни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция.

По така изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, същото се определя в размер на 100,00 (сто) лева за настоящата съдебна инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 242/12.07.2023 г., постановено по адм. дело № 173/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали.

ОСЪЖДА А. Салим, [ЕГН] от [населено място], община Ардино, област Кърджали да заплати на Национален осигурителен институт, сумата от 100,00 (сто) лева разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

/п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ