О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4520

София, 09.10.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

А. К.

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело № 2864 /2025 година

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Д. М. В., ЕГН [ЕГН] против определение № 176 от 24.04.2025 г. по гр. д.№ 173/2025 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено Определение № 471/18.02.2015г. по гр. дело №2093/2024 г. на Окръжен съд - гр. Пловдив и вместо това подадената от нея молба по чл.248, ал.1 ГПК обективирана в „частна жалба“ вх. №41800/18.12.2024г. е оставена без уважение. С отмененото определение от апелативния съд е изменено Определение №3403 от 04.12.2024г., постановено по гр. д. №2093/2024г. на Окръжен съд - гр. Пловдив, в частта за разноските, като на частната жалбоподателка са били присъдени деловодни разноски в размер на 870 лв. на основание чл. 78, ал.4 ГПК, поради оттегляне на иска и прекратяване на производството по отношение на нея.

В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност на определението, тъй като договорът за правна помощ е сключен след връчване на препис от исковата молба и на ответницата Д. М. В., въпреки заявеното оттегляне на иска по отношение на нея, а производството против нея на това основание е прекратено, но по-късно.

В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърдят основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК по следните въпроси: 1.Следва ли да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение на ответник по делото, при условие, че искът по отношение на него е оттеглен, но производството не е било прекратено и препис от исковата молба е връчен на този ответник? 2.Представлява ли изключение от общото правило на чл. 78, ал.4 ГПК, при което да не се следват разноски на ответника при прекратяване на делото поради това, че производството е прекратено в начална фаза след постъпване на исковата молба в съда? 3.Представлява ли проява на недобросъвестност и злоупотреба с процесуални права подаване на отговор на исковата молба с искане за присъждане на разноски от ответник, по отношение на който е направено оттегляне на иска преди изпращане на препис от исковата молба, но производството не е било прекратено спрямо него? Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е посочено евентуално, ако съдът приеме, че не е обосновано основанието по т.1 на същия текст. Изводите на въззивния съд по същите въпроси се оспорват и като очевидно неправилно.

Ответникът по частната жалба А. В. В. оспорва доводите в нея. Счита, че е направил отказа от иска своевременно и не може да носи отговорност за по-късното прекратяване на производството от съда по отношение на частната жалбаподателка. Счита, че доводите на апелативният съд са законосъобразни и обосновани..

Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното:

П. Р. съд-Пловдив е подадена искова молба вх. № 35230/ 29.03.2024г. от А. В. В. против трима ответника: Д. М. В., В. В. В. и А. В. В. по чл. 30 ЗС, по която е образувано гр. дело №5780/2024 г. С определение №7158/11.06.2024г. делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на ОС-Пловдив, пред който е образувано гр. дело №1798/24г. С разпореждане №2831/05.07.2024г. исковата молба е оставена без движение, за да обоснове ищеца правния си интерес от насочване на иска и срещу ответницата Д. В.. С молба вх.№24885/19.07.2024г. ищецът е заявил, че оттегля исковата претенция по отношение на ответника Д. В., тъй като същата не е облагодетелствано лице. По тази молба няма произнасяне, а с Определение №2051/22.07.2024г., окръжният съд повдига препирня за подсъдност, за разрешаването на която делото е изпратено на Апелативен съд-Пловдив. С определение №279/29.07.2024г. по в. ч.гр. дело №350/2024г., апелативният съд определя, че компетентен да разгледа делото като първа инстанция е Окръжен съд-Пловдив, на който делото е върнато, като е преобразувано под №2093/2024г. по описа на същия съд. След образуването на делото под посочения нов номер няма произнасяне по молбата на ищеца за оттегляне на иска срещу ответника Д. В., а следва еднократно оставяне без движение на исковата молба за довнасяне на държавна такса. Съдът е разпоредил да се връчат преписи от исковата молба на ответниците, без да ги конкретизира поотделно. Съобщенията, ведно с преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на 09.10.2024г. на тримата ответници - включително и на Д. В.. На 08.11.2024г. е подаден общ отговор на исковата молба, изхождащ от тримата ответници, посочени в първоначалната искова молба, подаден в РС-Пловдив, препратен служебно в ОС-Пловдив. С определение №3403 от 04.12.2024г. е прекратено производството по отношение на ответницата Д. В. поради заявеното оттегляне от иска по отношение на нея, изготвен е проект за доклад на делото и е насрочено 1-во открито съдебно заседание. Със същото определение, съдът е оставил без уважение искането на Д. В. за присъждане на разноски поради прекратяване на производството по отношение на нея поради частичното оттегляне на иска спрямо нея. По искане от Д. В., инициирано с „частна жалба“ вх. № 41800/18.12.2024г., имаща характер на молба по чл.248, ал.1 ГПК, съдът е постановил определение №471 от 18.02.2025г., с което е изменил определението си от 04.12.2024г. като е присъдил в полза В. сумата от 870 лв разноски за адв. в.ие, на основание чл.78, ал.4 ГПК, които ищецът е осъден да й заплати.

По подадена частна жалба против това определение от ищеца А. В., Апелативен съд – Пловдив е постановил обжалваното сега определение, като е приел, че изводите на първата инстанция по приложението на чл. 78, ал.4 ГПК са неправилни, защото не е съобразено ранното десезиране на съда и диспозитивното начало в гражданския процес, изразяващо се в това, че производството започва по молба на страна, че насрещната страна се определя от ищеца, че предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните по аргумент от чл.127, ал.1, т.2 и 4 ГПК. Въззивният съд е посочил, че исковата молба се изпраща на ответника, когато е редовна. Когато исковата молба е нередовна и когато се връща поради неизправяне на нередовностите, не се изпраща препис от нея на ответника, не му се изпраща и препис от определението за връщането й, от което следва, че той не може да претендира разноски в тази хипотеза, защото с ответника не възниква процесуално правоотношение. Приел е, че в случая отказа е заявен в начална фаза на процеса, ответницата Д. В. е могла да узнае за направения отказ и е без значение, че й е връчен препис от исковата молба, а производството е прекратено след подаване на отговор от нея и сключване на договора за правна помощ на основание заявеното много преди това оттегляне, за което законодателя не предвижда срок. Съдът е окачествил сключването на договор за правна помощ на 31.10.2024 г. от ответницата, след като по отношения на нея е заявено оттегляне на иска, с подадената молба по чл. 232 ГПК на 19.07.2024 г., но преди уведомяване за прекратяване на производството, за злоупотреба с право, целяща да натовари ищеца с разноски.

Въззивното определение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК.

Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор.

Относно дължимостта на деловодни разноски на ответника по спора при прекратяване на производството е формирана съдебна практика /определение № 89/22.01.2010 г. по ч. т. д. № 752/2009 г. на I-во търг. отд. на ВКС, определение № 429/02.11.2010 г. по ч. гр. д. № 417/2010 г. на II-ро гр. отд. на ВКС, определение № 289/12.05.2011 г. по ч. гр. д. № 255/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Определение № 142 от 24.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 449/2016 г., IV г. о., според която правото по чл. 78, ал.4 ГПК е имуществено право в полза на ответника по иска при прекратяване на производството без значение на кое основание и цели възмездяване на сторените от него разноски. Опира се на това, че срещу ответника са предприети неоснователни действия, които са довери до това да реализира разходи за защитата си. С тези определения се приема, че на обезщетяване подлежат сторените разноски след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяването на производството. Същевременно обаче съдебната практика приема, включително и в някои от тези определение, че отговорността за разноски е обективна и по своя характер е деликтна. /Определение № 264 от 27.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1249/2018 г., IV г. о., Определение № 50006 от 25.04.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1721/2022 г., II т. о., Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о./ Основава се на правилото, че всяка от страните е длъжна да възмезди насрещната страна за направените пред съответната инстанция разноски, ако разноските са извършени по повод на неоснователно предприети процесуални действия - предявяване на неоснователен или недопустим иск, подаване на неоснователна въззивна или касационна жалба /Определение № 371 от 28.06.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1291/2018 г., II т. о./ Деликтният характер на отговорността на разноски е подчертан и в посоченото от жалбоподателя Определение № 670 от 19.10.2015. г. на ВКС по ч. гр. д. № 3982/2015 г., IV г. о.

Цитираната практика обаче не отговаря на поставените въпроси, свързани с решаването на настоящия казус. В случая ищецът своевременно е заявил оттегляне на иска по отношение на ответницата Д. В. – два месеца и половина преди да й е връчен препис от исковата молба. Поради това, че е изпратен препис от исковата молба на ответника, по отношение на който иска вече е оттеглен и производството е прекратено по-късно /след получаване на отговор по чл. 131 ГПК/ не следва той да бъде натоварен с отговорността за разноски за насрещната страна. Поради заявеното своевременно оттегляне на иска - преди да възникне процесуално отношение с ответницата В. /преди да й е връчен препис от исковата молба/. Поведението на ищеца в този случай не е в причинна връзка с имуществената вреда за В. /сторените от нея разноски/. Поради това съдът приема, че цитираните определения не се отнасят за казус, идентичен с настоящия, поради което не е доказано противоречие с цитираната съдебна практика по първия поставен въпрос.

В случая не се касае за изключение, а за съобразяване и прилагане на конкретните факти по спора. Нормата на чл. 78, ал.4 ГПК не определя моменти и фази на процеса, до когато се приема, че се дължат разноски на ответника поради прекратяване на делото. Определящо е поведението на ищеца, а и на ответника, когато е дал повод за предявяване на иск /какъвто не е настоящия случай/. Затова по втория въпрос не може да се уеднаквява съдебната практика. По него не е доказано и противоречие със съдебната практика. Затова не са налице основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и т.3 ГПК.

Злоупотребата с право се дефинира като недобросъвестно /неправомерно/ упражняване на права. Частната жалбоподателка е действала в изпълнение на указанията на съда да представи отговор на исковата молба и в защита на интересите си, а това не е злоупотреба с право. Дори обаче да се приеме, че не се касае за злоупотреба с право от жалбоподателката при сключване на договор за правна помощ и подаване на отговор и от нейно име, то това не е единствения довод на съда да остави искането за присъждане на разноски без уважение. Затова третия поставен въпрос не е определящ за изхода от спора.

Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице когато за разрешаване на праният спор е необходимо прилагане на правна норма, която е непълна или неясна, или когато по прилагането й има противоречива съдебна практика. В случая по приложението на чл. 78, ал.4 ГПК има богата съдебна практика, която не може да отчете спецификата на всеки казус, но ясно определя насоките при приложението им, а съдът следва да отчита особеностите на всеки казус. В случай съдът е отчел, че поведението на ищеца не е в пряка причинна връзка с претърпените от ответницата В. вреди поради това, че й е връчен препис от исковата молба въпреки заявеното оттегляне преди това и късното прекратяване на производството по отношение на нея. Затова съдът не приема, че е налице основанието по чл. 280, ал1, т.3 ГПК.

Съдът не констатира и очевидна неправилност, тъй като не е налице нито прилагане на императивна правна норма в обратен смисъл нито неприлагане на такава норма. Спазени са и съдопроизводствените правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на спор за разноски, при зачитане равенството на страните. Не е налице и нарушение на основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото.

Предвид изложеното не се допуска касационно обжалване на наведените основания по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 176 от 24.04.2025 г. по гр. д.№ 173/2025 г. на Пловдивски апелативен съд по частна касационна жалба, подадена от Д. М. В., ЕГН [ЕГН].

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: