Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Р. Членове: А. А. . при секретар И. К. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от председателя И. Р. по административно дело № 9398/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез юрк.В. В., против решение № 4938/20.07.2023 г., постановено по адм. дело № 3747/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Излагат се твърдения, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Изтъква се нарушение на закона при издаване на акта в установената форма, несъобразяване с целта на закона, неспазване на административнопроизводствените правила свързани с уведомяване на касатора за започване на производството, липса на мотиви за издаване на оспорения акт. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на обжалвания административен акт. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско представителство.

Ответните страни – инж. Л. Т. и инж. А. И. - инспектори в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ - С. Б. към Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. Благоевград, офис Благоевград като съставители на Констативен протокол № 01-01-14 от 27.01.2023 г., чрез процесуален представител Е. З., оспорват касационната жалба като неоснователна и молят обжалваното решение, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ) против предписание, издадено на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, обективирано в раздел V. Предписания, т. 2 от Констативен протокол № 01-01-14/ 27.01.2023 г. на инспектори в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ - Ю. Б. към Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор ([Фирма 2]) гр. Благоевград, офис Благоевград, като в полза на[Фирма 2] са присъдени разноски в размер на 100 лева.

За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е законосъобразен и не страда от нито един от пороците, визирани в чл. 146 от АПК - същият е издаден от компетентен по закон административен орган в рамките на материалната му компетентност, отговаря на всички изисквания за форма и реквизити по чл. 59 от АПК, при постановяването му не са допуснати каквито и да било нарушения на административнопроизводствените правила и са налице всички материалноправни изисквания за издаване на посочените предписания, които съответстват на целта на закона с оглед класификацията на язовира във втора значителна степен на потенциална опасност.

От фактическа страна по делото е установено, че язовир “Трите дерета/Садово 120”, находящ се в общ. Хаджидимово, обл. Благоевград, е предоставен за управление на ДПУСЯ, което по силата на чл. 139д от ЗВ упражнява права и изпълнява задълженията на собственик на язовир. При извършена проверка от страна на длъжностни лица към РО НЯСС Ю. Б. на язовир „Трите дерета/Садово 120“ е констатирано, че основният изпускател е неизправен и запушен, няма спирателен кран, тъй като е демонтиран. Дадени са предписания в срок до 19.05.2023 г. да се извършат ремонтно-възстановителни работи за привеждане на основния изпускател в изправно техническо състояние. Установено е още, че дадените с по-предишен Констативен протокол № 01-01-32 от 24.02.2022 г. предписания, а именно “да се извършат ремонтно-възстановителни работи за привеждане на основния изпускател в изправно техническо състояние” също не са изпълнени в дадения срок – 10.10.2022 г.. Поради това, с Констативен протокол № 01-01-14/27.01.2023 г., издаден от инспектори в РО НЯСС Ю. Б. на ДПУСЯ са дадени отново предписания за привеждане на язовирното съоръжение в изправно техническо състояние.

Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд е приел, че жалбата на ДПУСЯ е допустима, но неоснователна. Установил е, че предвид факта, че жалбоподателят като оператор на язовирната стена и съоръженията към нея, е задължен да осигури безопасна експоатация, както и да поддържа съоръженията в изправно техническо състояние, което включва и извършване на ремонт, когато е необходимо. Още повече, че процесният язовир е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл.141б от ЗВ. Предписанието дадено в КП № 01-01-14/ 27.01.2023 г. се явява от вида, посочен в чл.190, ал.1, т.3 от ЗВ. Установил е, че за председателя на[Фирма 2] и за оправомощените от него длъжностни лица са налице законови правомощия уредени в чл. 140, ал.2, т.1 във вр. с чл.138, ал.4, т.8 от ЗВ, като във връзка с тези правомощия могат да дават предписания по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ по повод контрола на техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се направи препращане към същите като цяло.

Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства по повод издаденото на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите предписание, обективирано в раздел V, т. 2 от Констативен протокол № 01-01-14/ 27.01.2023 г. на инспектори в РО НЯСС Ю. Б. към[Фирма 2]. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, също и е попълнено с необходимия за установяване на обективната истина доказателствен материал.

Неоснователни са доводите на касатора, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Констативен протокол № 01-01-14/27.01.2023 г. е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ - длъжностни лица. С. З. № А-776/22.12.2021 г. на председателя на[Фирма 2], са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта (под № 19 и № 22 в цитираната заповед), да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на[Фирма 2] или оправомощените от него длъжностни лица правото да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Аналогична е и разпоредбата на чл.117 т.3 от цитираната Наредба, а чл. 116 от същата постановява, че “Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица контролират изпълнението на ”. Контролът е част от административната дейност, която изпълнява по силата на закона[Фирма 2]. Контролът е гаранция за изпълнението на издаваните от административните органи властнически волеизявления, каквито се явяват административните актове. Проверките извършвани от длъжности лица от състава на[Фирма 2] са израз именно на осъществявания контрол, а издаваните от тях актове са резултат от тези проверки.

Поради това, правилно административният съд е посочил, че не се констатира порок на предписанието по чл. 146, ал. 1 АПК. Правилно и подробно са посочени и анализирани и относимите норми на материалния закон при издаването на предписания от страна на председателя на[Фирма 2] или от упълномощени от него лица.

Съдът обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата срещу констативен протокол от 27.01.2023 г., издаден от инспектори в РО НЯСС Ю. Б. към[Фирма 2], с който са дадени предписания по чл. 190а, ал. 2 ЗВ, раздел V, т. 2. Предписанията са били издадени във връзка с техническото състояние на язовир „“Трите дерета/Садово 120”“, стопанисван от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. Според чл. 190а ЗВ предписанията, които дава председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, се адресират именно към собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. В нормата на чл. 190а, ал. 2 ЗВ, е посочено, че собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. От така направения анализ е видно, че собственикът на съоръжението отговоря не само пред областния управител, както предвижда последната от цитираните норми. Не е спорно по делото, че собственик на язовир „“Трите дерета/Садово 120”“ е Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/ собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда, като в чл. 25, ал. 2 от Наредбата е посочено, че безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците. Актът, в който са обективирани предписанията, е издаден от административен орган и съдържа разпоредителна част, с която на ДПУСЯ е разпоредено активно поведение, подробно описано в предписанията, като му е даден съответен срок за изпълнение и му е указано да докладва за изпълнението на[Фирма 2]. Направеното волеизявление е с властнически характер и създава конкретно задължение за адресата си. Така формулирана разпоредителната част на протокола в частта предписания изисква конкретно поведение от собственика на имота. Необходимостта от даването на задължителни предписания, които следва да се изпълнят в кратки срокове, е изключително важно, защото когато една язовирна стена е в неизправно техническо състояние, то това поражда опасност на живота и здравето на населението от първа степен.

Следва да се посочи, че Законът за водите не предвижда специален ред за извършването на проверката от оторизираните длъжностни лица на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Правилно административният съд е отбелязал, че представител на собственика на язовира е присъствал на проверката, но не е направил възражения по протокола. Видно от приложения на стр. 23 от делото на АССГ Констативен протокол, предмет на делото, по време на проверката е присъствал служител към ДПУСЯ – инженер на длъжност специалист „Хидроинженер“, представител на собственика. Поради това следва, че неоснователно е твърдението, че касационният жалбоподател не е бил уведомен за започналото производство. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за нарушение на формата при издаване на предписанието. Както е посочено в обжалваното решение, оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, като също така са посочени фактическите основания за неговото постановяване. Това, че не е посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва, не опорочава акта, тъй като на основание чл. 140 ал.1 от АПК, когато в административния акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок се удължава на два месеца. Тази разпоредба гарантира правото на защита на засегнатите от административния акт лица, като им дава възможност да упражнят правото си на жалба в рамките на един значително по-дълъг срок.

Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че контролните органи на[Фирма 2] са спазили изискванията на чл. 190б от ЗВ и чл.118 от Наредбата при извършени проверки и всички реквизити и след изясняване на фактите и обстоятелствата на чл. 35 АПК, както и при правилна преценка на всички събрани по делото доказателства и при информиране на заинтересованата страна ДПУСЯ са изготвили валиден констативен протокол, в който на база установяване фактически обстоятелства са дали законосъобразни предписания.

В заключение следва да се посочи, че със Закона за водите се уреждат обществените отношения, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, като те са пряко и непосредствено свързани с тяхната безопасна експлоатация. Преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Възникването на една такава непосредствена опасност може да е в резултат именно от действие или бездействие на собственика на съответния неизправен язовир, поради и което сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на язовирните стени, поражда задължения на собствениците на язовирните стени и съоръженията към тях да изпълняват дадените предписания от контролните органи. В конкретния случай, язовир „Трите дерета/Садово 120“ е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, поради и което неговият собственик е задължен да го поддържа в изправно техническо състояние, което да осуетява по всякакъв начин настъпването на неблагоприятни и вредни последствия.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса за касатора не се следват разноски. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4938/20.07.2023 г., постановено по адм. дело № 3747/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, със седалище и адрес на управление гр. София, [ЕИК], да заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор съдебни разноски за юрисконсултско представителство пред касационната инстанция в размер на 100 /сто/лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ ЮЛИЯН КИРОВ