Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Х. Членове: В. П. Ц. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Ц. П. по административно дело № 9365/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Халаф, роден на [дата]., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител адв. С. М., против решение № 4312 от 29.06.2023г., постановено по адм. дело № 3759/2023г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Халаф против заповед № 5364з-991/27.03.2023г., издадена от директора на дирекция Миграция МВР, с която лицето е принудително настанено в специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ).

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в настоящия случай липсват данни, от които да се направи обосновано предположение, че е налице опасност чужденецът да се укрие, поради което спрямо него е следвало да бъде приложена някоя от алтернативните мерки ежеседмично явяване в териториалната структура на МВР по местопребиваване, внасяне на парична гаранция или предаване във временен залог на валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина, който да получи обратно при изпълнение на връщането или експулсирането му. Сочи се, че по делото липсват доказателства процедурата по връщане да е възможно да бъде изпълнена или да е започнало нейното изпълнение. Твърди се, че в заповедта за налагане на ПАМ не са изложени съображения дали е извършвана преценка от органа за възможност за налагане на друга, по-лека мярка от предвидените в ЗЧРБ. Иска се отмяна на решението, както и на заповедта, с която е постановена ПАМ - настаняване в СДВНЧ за срок до 6 месеца.

Ответникът директорът на дирекция Миграция при Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез процесуален представител юрк. Ч., оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 4312 от 29.06.2023г., постановено по адм. дело № 3759/2023г. по описа на Административен съд София-град, е отхвърлена жалбата на А. Халаф против заповед № 5364з-991/27.03.2023г., издадена от директора на дирекция Миграция МВР, с която на основание чл. 44, ал. 6, 8 и 10 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ) лицето е принудително настанено в СДВНЧ с цел организиране на изпълнението на наложената му принудителна административна мярка Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, наложена със заповед № 5364з-989/27.03.2023г., издадена от директора на дирекция Миграция МВР, за срок до 6 /шест/ месеца. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че в случая са налице факти, сочещи на опасност от укриване на чужденеца, тъй като лицето не притежава валидни документи за самоличност, не е влязло в страната по законовия ред, няма заявен адрес на пребиваване, няма социална среда, на която да разчита, и няма средства за издръжка. Гореизброените обстоятелства правят невъзможно прилагането на по-леки алтернативни обезпечителни мерки по чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ. Решаващият съд е преценил, че задържането на лицето следва да е основано на обективна причина, каквато в случая е налице - осигуряване на изпълнението на наложената му ПАМ. Направен е извод, че обжалваната заповед е мотивирана, като ясно са посочени законовите норми и фактическите основания за издаването ѝ спрямо чужденеца е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 ЗЧРБ - връщане до страна на произход и е налице опасност да се укрие. Така постановеното съдебно решение е правилно.

Принудителното настаняване в специален дом за временно настаняване, предвидено в чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, има за цел да обезпечи изпълнението на взета по отношение на чужденеца предходна принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЧРБ, в случая е наложена ПАМ на основание чл. 39, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. При това са законосъобразни изводите на решаващия съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми. С разпоредбата на чл. 15, 1 от Директива 2008/115/ЕО на Е. П. и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО) са регламентирани две хипотези, при които е допустимо задържане, и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането.

В настоящия случай е безспорно установено, че със заповед № 5364з-989 от 27.03.2023 г. на директора на дирекция Миграция на А. Халаф е наложена ПАМ Връщане до страна на произход, за която по делото липсват данни да е била оспорена. Установено е също така, че жалбоподателят не разполага с документи за самоличност, адресна регистрация, както и средства за издръжка. Видно от предложение № 5364р-7420/27.03.2023г., изготвено от началник отдел ПНМ в дирекция Миграция, спрямо чужденеца е прекратено производството за предоставяне на международна закрила, няма данни за адресна регистрация в страната, няма и данни за легалното му преминаване през ГКПП на Р. Б. няма семейство и близки на територията на страната и не разполага със средства за издръжка. Фактическите констатации, направени от органа, обосновават извод, че към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденецът да се укрие (по смисъла на 4, т. 4в ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Посоченото, както правилно е приел първоинстанционният съд, мотивира извод за вероятна основателност от укриване на чужденеца, съответно - затрудняване или осуетяване изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ.

Към датата на издаване на заповедта е липсвала възможност по отношение на оспорващия да бъдат приложени по-леки мерки за административна принуда. Не е установено същият да има средства за издръжка или лица, които да му предоставят адрес за пребиваване. Липсата на адрес, на който чужденецът да е установен (или да би могъл да се установи), води до горния извод. Налице е посоченото в чл. 15, 1 от Директива 2008/115/ЕО изискване за законосъобразност на заповедта.

Неоснователни са доводите на касатора, че наложената ПАМ на отговаря на целта на закона. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, респ. чл. 15, 1 от Директива 2008/115/ЕО, право на държавата е да задържи в специален център чужд гражданин, по отношение на когото е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. В случая предмет на съдебен контрол е законосъобразността на акта за принудителното настаняване на лицето в такъв дом. Според разпоредбата на чл. 15, 4 от Директива 2008/115/ЕО, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или че вече не съществуват посочените в 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно, каквито данни не са налични по делото. Освен това обжалваната заповед има ограничено действие - до отпадане на пречките за изпълнение на акта за принудително извеждане - съгласно чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и чл. 15, 1 Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - връщане на чужденеца до страната му на произход, са упражнени законосъобразно.

При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на ответната страна се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4312 от 29.06.2023г., постановено по адм. дело № 3759/2023г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА А. Халаф, роден на [дата]., гражданин на Сирия, да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА