Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Т. Р. по административно дело № 9421/2023 г. Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. М. чрез нейния пълномощник срещу решение № 1044/14.07.2023 г. по адм. дело № 144/2023 г. на Административен съд – Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.

Ответниците по касационната жалба – Н. Б., Д. Б., Н. Н. и П. Т. в писмени становища чрез процесуалните си представители намират касационната жалба за неоснователна и претендират разноски.

Останалите ответници по делото – Х. Д., С. Т. и главния архитект на район „Одесос“ при община Варна, не вземат становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу виза за проектиране на временен строеж, относно преустройство по реда на чл. 49, ал. 3 във връзка с чл. 50, т. 1, б. „б“ и чл. 51, ал. 1 ЗУТ на таванско помещение с изграждане на надзид до 1.50 м и направа на капандури в сграда с идентификатор 10135.1501.1225.4 по КККР, разположена в имот УПИ XII-7,17, кв. 288 по плана на 9-ти м. р. на гр. Варна.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорената виза.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Обжалваната виза е издадена от материално и териториално компетентен административен орган - главния архитект на общината при упражняване на законово регламентираните му правомощие по чл. 140, ал. 7 във връзка с чл. 140, ал. 3 ЗУТ. В случая с оспорената виза се разрешава преустройство на таванско помещение на сграда чрез изграждане надзид до 1,5 м и направа на капандури. Според заключението на съдебно-техническа експертиза процесната сграда е едноетажна и няма таванско помещение, а е налице подпокривно пространство. При липсата на такова таванско помещения като отделно обособен обект, административния орган е издал процесната виза при липса на пълно спазване на разпоредбата на чл. 35 АПК – да изясни релевантните за спора факти. На отделно основание, оспорената виза не отговаря и на установените изисквания за форма, доколкото не е показано конкретното разположение на предвидения надзид и не е определена точната му височина. Налице е и нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 във връзка с чл. 50 ЗУТ, доколкото не са спазени изискванията за съгласие на съсобствениците по реда на чл. 183 ЗУТ за издаване на процесната виза.

Обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка.

От съществено значение за проверката на съответствието на издадената виза с материалноправните разпоредби е установяване на съществуващото положение на процесната жилищна сграда с идентификатор 10135.1501.1225.4, в частност – налице ли е и съществува ли таванско помещение, което може да се преустрои по реда на чл. 50, т. 1, б. „б“ ЗУТ. Отговор на този въпрос е поставен като задача на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза по адм. дело № 449/2021 г. на Административен съд – Варна. Заключението на експерта, както в писмена форма, така и при разпита му в открито съдебно заседание на 08.03.2022 г., е че сграда с идентификатор 10135.1501.1225.4 представлява едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 52 кв. м. с одобрени проекти от 18.10.1956 г. и позволителен билет № 847/12.10.1956 г., със скатен покрив с височина на кота било 3 м. и височина на кота корниз 0 м., от дървена конструкция, покрит с керемиди. На зададен конкретен въпрос от назначения особен представител на Н. Н. и П. Т., относно наличието в момента на подпокривно пространство на сградата, вещото лице отново излага становище за установен скатен покрив с кота било 3м. и кота корниз 0 м.

Предвид изложеното, необоснован е изводът на решаващия съд за липса на съществуващо таванско помещение за процесната жилищна сграда с идентификатор 10135.1501.1225.4 по КККР на гр. Варна. Съдът е изложил мотиви за възприемане на заключение на вещото лице в тази насока, въпреки че експертът при неколкократно поставени въпроси реално не обсъжда наличието или липсата на таванско помещение или подпокривно пространство на сградата. Соченият от вещото лице скатен покрив с височина на кота било 3 м. и височина на кота корниз 0 м., от дървена конструкция, покрит с керемиди, по никакъв начин не дава отговор на изрично поставения му въпрос, доколкото и обособяването на таванско помещение не е технически невъзможно при така установената разлика от 3 метра между кота било и кота корниз на покрива. Освен това, в експертизата се сочи наличието на одобрени проекти за сградата от 18.10.1956 г., които не са обсъждани допълнително и не се представят по делото. В тази връзка съдът е следвало да изясни тази непълнота на отговора по заключението чрез поставяне на конкретен въпрос на експерта или възлагане на задачата на друго вещо лице и да постанови решение по спора едва след установяване на безпротиворечиви фактически констатации.

Изложените от съда мотиви за липса на отразени във визата на конкретната височина и разположение на предвидения надзид, касаят последващ етап на разрешаване на строителство, поради което липсата на такива стойности не могат на самостоятелно основание да обосноват извод за материална незаконосъобразност на издадения административен акт.

Предвид изложеното, без тези фактически установявания касационната инстанция като инстанция на правото не може да провери материалната законосъобразност на обжалваното решение. Касационната инстанция се произнася по приложението на закона спрямо установените от първата инстанция като инстанция по същество факти и не може за пръв път да установява нови фактически констатации. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на инстанцията по същество, който да установи безспорно релевантните за изхода на спора обстоятелства относно наличието или не на таванско помещение на града с идентификатор 10135.1501.1225.4 по КККР на гр. Варна, което да може да се преустрои по реда на чл. 50, т. 1, б. „б“ ЗУТ.

По реда на чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Върховния административен съд.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1044/14.07.2023 г. по адм. дело № 144/2023 г. на Административен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ