Решение №561/18.01.2024 по адм. д. №9524/2023 на ВАС, VI о., докладвано от съдия Весела Николова

РЕШЕНИЕ № 561 София, 18.01.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: В. Н. Н. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 9524/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Управителя на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, гр. София, чрез старши юрисконсулт А. Т., срещу Решение № 3462/29.05.2023 г. по адм. дело № 1018/2023 г. по описа на Административен съд София - град.

Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените в жалбата съображения, касаторът моли съда да отмени обжалвания съдебен акт.

Ответникът по касационната жалба - Н. Г. чрез своята майка и законен представител оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й.

Постъпила е и частна жалба от адв. Т. Е., процесуален представител на Н. Г. против Определение № 5505/27.06.2023 г. по адм. дело № 1018/2023 г. на Административен съд София - град, досежно допълване на посоченото решение в частта за разноските.

Всяка от страните изразява становище за неоснователност на оспорването на насрещната.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. По касационната жалба:

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, е неоснователна.

С Решение № 3462/29.05.2023 г. по адм. дело № 1018/2023 г., Административен съд София - град е отменил, по жалба на Н. Г., чрез неговата майка и законен представител Н. Г., заповед № РД-Е-113-01-7/03.01.2023 г. на управителя на НЗОК. Върнал е преписката на компетентния орган за ново произнасяне по заявление с вх. № Е113-01-1945/12.12.2022 г. при изпълнение на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона, и е присъдил разноски.

Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на изискванията за форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.

Решението е правилно.

От фактическа страна е установено, че със заявление вх. № Е113-01-1945/12.12.2022 г., подадено от Н. Г. в качеството й на законен представител на малолетния Н. Г., е предявено заплащане на медицински изделия за оперативно лечение в УМБАЛ Св. И. Р. ЕАД, гр. София. Към заявлението са приложени декларация Приложение № 6 към чл. 23, ал. 1, т. 5 от Наредбата, уведомление за обработване на лични данни, договор, копие от лична карта и копие от акт за раждане с приложена медицинска документация: Становище № 171/07.12.2022 г. на лечебно контролна комисия /ЛКК/ към клиниката по неврохирургия в УМБАЛ Св. И. Р. ЕАД за оперативно лечение на пациента с диагноза [диагноза], хоспитализиран с цел оперативно лечение по КП 206.1 в клиника по неврохирургия. Посочени са и необходимите медицински изделия. Представена е Декларация по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Наредбата от изпълнителния директор на лечебното заведение, в която е посочено, че пациентът ще бъде хоспитализиран по КП 206.1 и стойността на съответното изделие не се включва в цената на клиничната пътека или не се заплаща от НЗОК извън стойността на клиничната пътека. Посочени са конкретните необходими медицински изделия, тяхната стойност и че същите ще бъдат осигурени от аптеката на лечебното заведение. Представена е и Фактура № 5000000286/12.12.2022 г. от лечебното заведение на стойност 14 256.00лв. Представен е и Оперативен протокол № 2877 на Н. Г. от Клиниката по неврохирургия от извършена на 08.12.2022 г. операция. Комисията, създадена със заповед № РД-18-182/24.08.2022 г. на управителя на НЗОК да разгледа заявлението, е издала протокол № Е113-06-4666/15.12.2022 г. Констатирано е, че заявлението не е за предварително одобряване на заплащането на предстоящо лечение, в т. ч. спешно, а се отнася до възстановяване на разходи по приключило вече лечение. Със заповед № РД-Е-113-01-7/03.01.2023 г. на управителя на НЗОК и на основание чл. 19, ал. 7, т. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и чл. 39, ал. 1 ал. 3 е отказано одобряване на заплащането на заявените медицински услуги по заявлението. Изложени са мотиви, че не са налице законните предпоставки за одобряване на заплащането на заявените медицински услуги по Наредбата.

Правилен е изводът на съда, че в процесната заповед не са изложени ясни фактически основания за нейното издаване, т. е., че не са спазени изискванията за форма на акта, посочен е чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на защита на засегнатите лица и препятства съдебния контрол върху неговата материална законосъобразност. В разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК законодателят въвежда изискване за форма на акта като той следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. Административният орган е следвало да изложи мотиви и правни основания, на които отказва да одобри заплащане на заявените медицински услуги. В допълнение, административният орган не е посочил конкретния подзаконов нормативен акт, приложим за обосноваване на отказа за заплащане на медицинските услуги. Не е конкретизирано коя наредба следва да бъде приложима, нито в титулната, нито в разпоредителната част на акта.

На следващо място, обосновано и правилно административният съд е приел, че при издаване на заповедта са нарушени нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, задължаващи административния орган да събере и оцени всички относими доказателства и въз основа на тях да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Наличието на вече събрани доказателства в предходни производства не освобождават административния орган от задължението му по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Липсата на фактически основания за издаване на акта е нарушение на изискванията за форма, тъй като лишават както адресата, така и контролната инстанция от възможност да прецени фактите, а оттам и приложимия закон. Неспазването на административнопроизводствените правила по чл. 35, чл. 36 от АПК е съществено и води до нарушаване на принципа по чл.7 от АПК. Доказването в административния процес е дейност по установяване на правнозначимите факти, тоест на фактите, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл. 35 от АПК е гаранция за прилагането на принципа за участие за страните, както и за установяване на обективната истина. Нормата на чл. 35 от АПК създава насрещно задължение на административния орган да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Тази превантивна защита се намира в пряка връзка с разпоредбите на чл. 34 от АПК и се явява тяхно логическо продължение, както и във връзка с принципа на истинност, установен в разпоредбата на чл. 7 от АПК. Не на последно място, значение има и фактът, че пълното изясняване на фактическата обстановка има определящо значение за коректната правна квалификация на всеки конкретен случай и хипотеза.

Едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите /чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България/, разбирано като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Това свое задължение държавата изпълнява чрез прилагане на принципите по чл. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/, един от които е осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, налагаща обосновано и прецизирано спрямо законовите разпоредби, произнасяне от страна на административния орган по разглеждане на заявленията на лицата за медицинските и други услуги и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане.

При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172 а, ал. 2 от АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение или в отклонение от правилата на формалната и правна логика.

Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, поради липса на представен договор за правна защита и съдействие от ответната страна за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, и липса на списък с разноски по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, такива не се дължат на страната.

По частната жалба:

С определение № 5505/27.06.2023 г., постановено по адм. дело № 1018/2023 г., Административен съд София - град е отхвърлил молбата на адв. Е. за допълване на решение № 3462/29.05.2023 г. в частта за разноските. Съдът е счел, че при липсата на представен списък за разноски по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ и договор за правна помощ и съдействие, претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата /ЗЗД/ е неоснователна.

Така постановеното определение е правилно - същото е обосновано и съобразено със закона. Съгласно чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата /ЗЗД/ се допуска оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на: 1.лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3.роднини, близки или на друг юрист. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗЗД, ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. За да упражни това свое право, достатъчно е адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1 от ЗЗД, както и да посочи от коя група лица е лицето, на което се оказва безплатна адвокатска помощ, съобразно разпоредбата.

В настоящия случай нито една от изброените по-горе хипотези не е налице. От доказателствата по делото е видно, че е представено единствено пълномощно в полза на адвокат Евтимова. В същото липсва отбелязване, че се касае до осъществена безплатна адвокатска помощ. По делото не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да се посочва, че адвокатската помощ се предоставя при условията на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. По делото не са представени доказателства на какво основание се осъществява безплатната правна помощ. Не може да бъде възприето виждането, че в случая е налице устна договорка между страните, която би могла да замести конкретната хипотеза, при която се осъществява адвокатската помощ, и която следва да бъде посочена конкретно в писмения договор.

С оглед изложеното, определението на Административен съд София - град следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3462/29.05.2023 г. по адм. дело № 1018/2023 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 5505/27.06.2023 г. по адм. дело № 1018/2023 г. на Административен съд София - град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

/п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Дело
  • Весела Николова - докладчик
  • Тодор Тодоров - председател
  • Николай Господинов - член
Дело: 9524/2023
Вид дело: Касационно административно дело
Отделение: Шесто отделение
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...