Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. А. Членове: МАРТИН А. С. при секретар М. Т. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя А. А. по административно дело № 9500/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Ц., подадена чрез адв. М. като процесуален представител, срещу решение № 839 от 09.08.2023 г., постановено по адм. дело № 496/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8-Z-1267/22.10.2020 г. на кмета на община Созопол, в частта по т. 1 относно премахването на незаконен строеж „стоманобетонова тераса“, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 67800.8.205 по КККР на гр. Созопол. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че изпълненото не е строеж по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ, като не се касае за тераса, а за подпорни стени, които са изградени преди много години. Прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени т. 1 от оспорената заповед, както и присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Подадена е и частна жалба от М. Ц. срещу определение № 1406 от 07.06.2023 г., с което е отхвърлена молбата му за изменение на решение № 1239 от 03.11.2022 г. по същото дело в частта за разноските, с искане за отмяната му като неправилно.

Ответникът – кметът на община Созопол, чрез пълномощника си адв. А., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди данните по делото и изложените от страните доводи, приема следното:

1. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалба на настоящия касатор срещу заповед № 8-Z-1267/22.10.2020 г. на кмета на община Созопол, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено: 1. Да бъде премахнат незаконният строеж „стоманобетонова тераса“, находящ се в ПИ с идентификатор 67800.8.205 по КККР на гр. Созопол; 2. След влизане в сила на заповедта, да се отправи до М. Ц. покана за доброволно изпълнение на разпореденото премахване по реда на чл. 277 АПК; 3. При неспазване на срока за доброволно изпълнение да се извърши принудително премахване на незаконния строеж по възлагане на община Созопол за сметка на неговия собственик.

Делото се разглежда за втори път от касационната инстанция по отношение законосъобразността на т. 1 от административния акт.

С решение № 2829 от 24.03.2022 г. по адм. дело № 11574/2021 г. на Върховния административен съд, второ отделение, предходно постановеното решение на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Цонковски срещу оспорената заповед, е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, с указания съдът да прояви активност при събирането на доказателства, които да се обсъдят наред с доводите на страните и въз основа на съвкупната им преценка, да се изследва законосъобразността на оспорения административен акт.

При новото разглеждане на делото Административен съд – Бургас с решение № 1239 от 03.11.2022 г. по адм. дело № 496/2022 г. отменя оспорената заповед в частта по т. 2 и т. 3, оставя без разглеждане жалбата на М. Ц. в частта по т. 1 и с оглед постановения резултат присъжда разноски на страните по делото в половин размер на претендираното от тях. Изложени са съображения, че не се установява жалбоподателят да е извършител, респ. възложител на процесния строеж, поради което заповедта е незаконосъобразна в частта по т. 2 и т. 3, а по отношение разпореденото премахване на строежа като незаконен за него не е налице правен интерес от оспорването на административния акт. В отменителната му част относно т. 2 и т. 3 от заповедта, съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила. По подадената срещу решението в прекратителната му част жалба Върховният административен съд с решение № 5065 от 12.05.2023 г. по адм. дело № 629/2023 г. отменя съдебния акт по отношение оставянето без разглеждане на жалбата срещу заповедта в частта по т. 1, връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването в тази част, оставя без разглеждане касационната жалба срещу решението в частта за разноските и връща делото на административния съд за произнасяне по искането за изменението му в тази част по реда на чл. 248 ГПК. От касационната инстанция са дадени указания да се изясни вида и характеристиките на описания строеж, дали същият е незаконен съобразно посоченото в заповедта правно основание, да се установи годината на неговото изграждане и допустимостта му по правилата и нормите на строителството, а от тук и евентуално неговата търпимост, като при необходимост се съберат доказателства относно изброените обстоятелства и се изложат съображения в подкрепа на направените изводи.

С обжалваното решение № 839 от 09.08.2023 г. е отхвърлена жалбата на М. Ц. срещу заповед № 8-Z-1267/22.10.2020 г. на кмета на община Созопол в частта по т. 1 – да бъде премахнат незаконен строеж „стоманобетонова тераса“, находящ се в ПИ с идентификатор 67800.8.205 по КККР на гр. Созопол.

За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта в тази част е издадена в съответствие с материалния закон. Обосновава извод, че процесният строеж е изпълнен без строително разрешение, поради което е незаконен. Приема поетапното му изграждане в периода 2010 - 2017 г. и през май 2020 г., поради което не намират приложение предпоставките за търпимост съгласно 16, ал. 1 – ал. 3 ПР ЗУТ и 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Излага съображения, че разноски по делото вече са присъдени с решение № 1239 от 03.11.2022 г. по същото дело в половин размер, като искането на Цонковски за изменение на съдебния акт в тази част по чл. 248 ГПК е отхвърлено с определение № 1406 от 07.06.2023 г.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Релевантните за спора факти са установени от съда след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, допусната в изпълнение на задължителните указания, дадени в отменителното решение на касационната инстанция. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи.

Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.

Констатираното строителство съгласно направеното описание в съставения констативен акт № 71 от 05.08.2020 г. представлява: изградена стоманобетонова тераса с приблизителни дължина 10 м и ширина 3 м, изпълнена от подпорна стена с височина 1,5 м и стоманобетонова площадка с ажурен парапет. Строежът е изграден в ПИ с кадастрален идентификатор 67800.8.205 (скали), публична държавна собственост, като достъп до него имат само обитателите на сграда, находяща се в съседния от север имот с идентификатор 67800.8.987 и се ползва за разполагане на шезлонги и чадъри.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за липса на индивидуализация на незаконния строеж. Конкретните параметри и местоположението на нареденото за премахване са подробно описани в оспорената заповед и възпроизвеждат установеното от служителите на общинската администрация, отразено в съставения по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ констативен акт. Административната преписка е съпроводена и от снимков материал на терасата, заедно с отразяването й на окомерна скица, изготвена върху проект - ситуация на изградената сграда в имот с идентификатор 67800.8.987 по КККР, от които е видно точното му разположение. От събраните по делото доказателства по никакъв начин не се създават съмнения относно предмета на заповедта и спрямо кой строеж е разпоредено премахването.

Неоснователни са доводите на касатора, че подпорната стена е извън предмета на заповедта, доколкото същата изрично е описана в мотивната й част и в констативния акт, въз основа на който е издадена. Изграждането на различните елементи на строежа в периода 2017 г. - 2020 г. не води до извод в различна насока. Констатациите на вещите лица при огледа на процесния имот потвърждават установените в административното производство параметри и разположение на стоманобетоновата тераса, разположена на подпорна стена. От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че към 01.07.2010 г. каменен зид и подпорна стена не са показани на наличната геодезическа снимка и вертикална планировка, одобрена от община Созопол, което сочи на изграждането им след този момент. Установено е, че към 2017 г., когато сградата в съседния имот с идентификатор 67800.8.987 е въведена в експлоатация, каменният зид е съществувал, но площадката не е бетонирана, като това е станало през 2020 г.

При тези данни законосъобразно както административният орган, така и съдът квалифицират извършеното като строеж по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ. Изложените в обжалваното решение мотиви относно обема и характеристиките на изпълненото строителство се споделят напълно от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят - чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Безспорно се касае за строеж, който е незаконен поради извършването му без строително разрешение. Изложените фактически обстоятелства в констативния акт и в заповедта сочат на правното основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвид установения по делото период на поетапното му изграждане от 2010 г. до 2020 г., съдът законосъобразно достига до извод, че не са налице и предпоставките за неговата търпимост нито по 16, ал. 1 – ал. 3 ПР ЗУТ, нито по 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, приложими за строежи, изградени до 31.03.2001 г. В допълнение следва да се посочи, че независимо от времето на извършване на строежа, ситуирането му в имот, публична държавна собственост, го прави недопустим съобразно строителните правила и норми и затова само на това основание не може да бъде характеризиран като търпим строеж. В тази връзка законосъобразно е разпоредено премахването му.

Предвид изложеното решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

2. Частната жалба срещу определение № 1406 от 07.06.2023 г. е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

При връщането на делото от касационната инстанция, съдът в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, с определение № 1406 от 07.06.2023 г. отхвърля искането на М. Ц. за изменение на решение № 1239 от 03.11.2022 г. по същото дело в частта за разноските.

Излага съображения, че при дела без материален интерес стриктното разграничение между уважени и отхвърлени част от оспорването не винаги е възможно, поради което не се изхожда от броя на отменените точки, а от тяхното естество. Присъдените разноски определя в половин размер за всяка от страните, като приема условното разделяне на волеизявлението на органа на нареждане за премахване на незаконния строеж (т. 1) и на предприемане на действия, свързани с изпълнението на заповедта (т. 2 и т. 3).

Определението е правилно.

Разпоредителната част на процесната заповед по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ съдържа волеизявление за премахване на строежа като незаконен и за възлагане на това задължение в тежест на жалбоподателя като негов адресат. При влязло в сила съдебно решение за отмяна на административния акт само в частта на т. 2 и т. 3, разпореждаща след влизане в сила на заповедта отправяне на покана за доброволно изпълнение до Цонковски и в случай на неспазване на срока за това – принудително премахване на строежа по възлагане на община Созопол за негова сметка, правилно съдът присъжда претендираните от тази страна разноски в половин размер. Делото е без материален интерес. С оглед резултата по спора, а именно постановената частична отмяна на заповедта относно възложеното на жалбоподателя задължение за премахване на строежа в качеството му на собственик, присъждането на разноските е обусловено от естеството на волеизявлението на административния орган, като броят на точките от акта, които са отменени не дават превес при тази преценка, както правилно приема съдът.

Определението като законосъобразно следва да се остави в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Созопол направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие № 22 от 21.09.2023 г. и списък по чл. 80 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 839 от 09.08.2023 г., постановено по адм. дело № 496/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1406 от 07.06.2023 г., постановено по адм. дело № 496/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА М. Ц., [ЕГН] да заплати на община Созопол направените за касационното производство разноски в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. А. п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА