О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2818

гр. София, 09.10.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Димитров к. т.д. № 553 по описа на съда за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Агрополизем“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] срещу въззивно решение № 246 от 19.12.2024 г., постановено от Апелативен съд – Велико Търново по в. гр. д. № 522 по описа на съда за 2023 г., с което след отмяна на първоинстанционно решение № 484 от 04.09.2023 г., постановено от Окръжен съд – Велико Търново по гр. д. № 332 по описа на съда за 2022 г. е отхвърлен предявеният от касатора против КРАСИМИР Б. Д., ЕГН: [ЕГН] иск за приемане за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 60000 лв., представляваща вземане по издаден запис на заповед от 22.09.2018 г. с поемател „Сий Сайд“ ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 49 от 10.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 8 от 10.03.2022 г. по ч. гр. д. № 77 по описа за 2022 г. на Районен съд - Елена, вземанията по които са прехвърлени на касатора с договор за цесия от 11.03.2022 г., със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Оплакването...