6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№661

гр. София, 15.02.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 2480 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. А., чрез пълномощник адв. К. К. от АК - Варна, срещу решение № 216/23.02.2023 г. постановено по възз. гр. д. № 2579/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта, касаеща отхвърлената част на иска му за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 предл. второ от ЗОДОВ. С въззивното решение частично е отменено и частично е потвърдено решение № 3541/19.10.2022 г. по гр. д. № 4048/2022 г. на Районен съд - Варна, и като краен резултат Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на А. С. А. сумата 1000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от продължително и незаконно водено наказателно производство по образувани ДП № 16/2013 г. по описа на ОСлС при Окръжна прокуратура – Варна, НОХД № 520/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна и НОХД № 295/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна, което наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.01.2021 г. до окончателното й изплащане, като искът на А. за обезщетение за неимуществени вреди, в разликата над 1 000 лв. до обжалвания размер от 25 000 лв. е отхвърлен.

Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение. Изразява се недоволство от размера на присъденото обезщетение. Сочи се, че съдът не е изследвал всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, а се е позовал само на съдебно минало на касатора и предходните му осъждания.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правен въпрос – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е поставен въпроса: „Как се определя размера на обезщетението и как се прилага общественият критерий за справедливост?“. Поддържа се, че по този въпрос свързан с принципа, отговорността на държавата по искове с правно основание чл.2 от ЗОДОВ да се определя от всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС: ППВС № 4/23.12.1968 г.; т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т.19 от ТР № 1/01.04.2001 г. на ОСГК на ВКС.

Ответникът по жалбата Прокуратурата на Р. Б. не е депозирал отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че А. А. на 09.08.2010 г. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 196а, вр. чл. 20, ал. 2 НК, че от Окръжна прокуратура – Варна е бил внесен обвинителен акт срещу него за това, че на 25.07.2010 г. в [населено място], обл. В., чрез използване на МПС – лек автомобил „БМВ“ с неустановен регистрационен номер, чрез използване на техническо средство – арматура и след предварителен сговор с другите обвиняеми, отнел чужди движими вещи на обща стойност 196 392,55 лв. от владението на М. Г. Т. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение с Присъда от 16.05.2016 г., постановена по НОХД № 520/2014 г. на Окръжен съд – Варна. Присъда била отменена с Решение № 280/19.12.2016 г., постановено по ВНОХД № 295/2016 г. от Апелативен съд – Варна, поради допуснато съществено процесуално нарушение и делото било върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. С Разпореждане № 140/16.01.2017 г., по НОХД № 1572/2016 г., Окръжен съд - Варна прекратил съдебното производство и върнал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. С Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 04.06.2020 г. по ДП № 16/2013г. на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Варна било прекратено наказателното производство по отношение на обвинението срещу ищеца, поради недоказаност на обвинението.

Установено е, че в периода, през който се е водило наказателно производство А. А. е изтърпявал общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 3 месеца, групирано по други повдигнати му обвинения и постановени присъди, изтърпяно на 15.10.2014 г. В съдебната фаза на наказателния процес по образуваното НОХД № 520/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна касаторът бил задържан под стража като мярка за неотклонение 2 месеца и 17 дни в периода 16.04.2015 г. – 03.07.2015 г. В периода 03.07.2015 г. – 27.08.2015 г. /1 месец и 23 дни/ мярката му била изменена на „домашен арест“, но поради собственото му неправомерно поведение, изразяващо се в отклоняване от изтърпяване на наложената мярка и напускане на адреса, на който се изпълнява, марката е била изменена в „задържане под стража“ в периода 30.12.2015 г. – 16.05.2016 г. /4 месеца и 16 дни/, до постановяване на оправдателната му присъда.

Прието е, с оглед представената справка за съдимост на ищеца, че в периода 2007 г. – 2019 г. той е извършвал кражби, за които са постановявани 6 присъди в периода 2008 г. – 2013 г. и са одобрявани 4 споразумения в периода 2012 г. – 2019 г. С влязла в сила присъда по НОХД № 407/2011г. на ДРС са били групирани наказанията, наложени на ищеца по водените срещу него наказателни производства, и му е определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 3 месеца. Установено е, че след като съдебното производство е било прекратено и делото е било върнато на прокурора, през 2019 г. А. е извършил престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, за което било одобрено споразумение от 22.11.2021 г. по НОХД № 214194/2021 г. по описа на Софийски районен съд, като му е наложено наказание „пробация“ за срок от две години. Според приложена справка от деловодната система на ВРП, за периода 2010 г. – 2021 г. срещу ищеца били водени 9 досъдебни производства за престъпления против собствеността, по 6 от които имало данни за внесен обвинителен акт.

Установено е, че ищецът е подал заявление за обезщетение на вреди по реда на Глава трета „а“ ЗСВ, което като подадено след законоустановения 6-месечен срок, поради което било оставено без разглеждане на основание чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпени от ищеца неимуществени вреди – спрямо лицето е било повдигнато обвинение в извършване на престъпления, по което наказателното производство е било прекратено.

При определяне размера на обезщетението съдът е посочил, че наказателното производство е продължило повече от десет години, т. е. е бил обвиняем в един продължителен период от време. Прието е, че наказателното производство, е довело до негативни последици за личната, неимуществена сфера на ищеца, които съставляват претърпени вреди по смисъла на ЗОДОВ. Посочено е, че срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, приключили с осъдителни присъди, които несъмнено също са повлияли негативно на неговия психологически статус - през периода на повдигнатото незаконно обвинение ищеца имал множество наказателни дела, по които бил признат за виновен, наложени са му наказания, като е търпял ефективно наказание „лишаване от свобода“. Освен това, докато било висящо наказателното производство, ищецът извършил ново престъпление против собствеността през 2019 г., т. е. вероятността да му бъде наложено ново наказание „лишаване от свобода“ по процесното обвинение не е обезпокоило ищеца в такава степен, че да го възпре от извършването на друго престъпление. Въззивният съд е приел с оглед съдебното минало на ищеца и демонстрираното от него незачитане на установения от държавата правов ред, че негативните преживявания във връзка с незаконното обвинение са били с нисък интензитет. По тези съображения, въззивният съд е приел, че сумата от 1000 лв. представлява справедливо, съобразно с критерия на чл.52 от ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съдът не е кредитирал показанията на разпитания свидетел М. К.- съпруга на процесуалния представител на ищеца касаещи емоционалното състояние на А. при посещенията му в кантората на съпруга й през 2016 г., като противоречиви и некореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, касаещ прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва, наред с тяхната значимост за всеки човек, и конкретните факти, свързани със стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага имат за увреденото лице. Съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения критерий за справедливост с преценка на конкретно проявените и установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед посоченото в ППВС № 4/23.12.1986 г. и практиката на Върховния касационен съд, напр. решение № 79/17.07.2018 г. по гр. дело № 2034/2017 г, на IV г. о. на ВКС, решение № 165 от 16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 288/2015 г., III г. о., решение №149/02.05.2011 г. по гр. д. №574/2010 г. на ВКС, III г. о. и др., съдът съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК е длъжен да извърши преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД, а също така и да посочи какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост. Правно релевантните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съгласно законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Съдебното минало и наличието други предишни осъждания също следва да бъдат отчетени. Когато едно лице е осъждано и за други престъпления, интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по отношение на което за първи път се подвига обвинение /решение № 270/16.02.2018 г. по гр. д. № 284/2017 г. на ВКС, IV г. о./. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се определя глобално за всички претърпени неимуществени вреди. Унифициране при определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди в различните случаи е невъзможна. Не може да има и уравнение, привързващо продължителността на наказателното производство в години, към умножаем базов размер на парична сума. В различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да са единни, за всеки различен случай те се различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното. Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Обсъдени са твърденията и доводите на страните, обосноваващи намаляване на обезщетението по размер. Като решаващо е отчетено обстоятелството, че от приложеното свидетелство за съдимост се установява, че ищецът е осъждан многократно и при определяне на неимуществените вреди е взета предвид личността му. При констатираните отрицателни последици за ищеца в емоционално и психическо отношение, е взета предвид тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, възрастта на последния, но освен това и многократните му осъждания. В случая, многократните осъждания на ищеца, включително за извършено ново престъпление против собствеността през 2019 г. по време на висящото наказателно производство, са обосновали намаляване на обезщетението. Следователно не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касация на решението в обжалваната му част.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 216/23.02.2023 г. постановено по възз. гр. д. № 2579/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна в обжалваната му част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.