О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2102гр. София, 24.07.2024 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 1258 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. П., представляван от адв. С. Ч., срещу решение № 236 от 06.04.2023г. по в. т.д. № 1038/2022г. на САС, 6 състав, с което е потвърдено решение № 262391 от 15.07.2022г. по т. д. № 7944/2020г. на СГС, I-2 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено на основание чл.415 ГПК вр. чл.535 вр. чл.537 ТЗ, че касаторът В. И. П. дължи на „ВЕТОТ” ЕООД сумата 28 000 лева по запис на заповед, издаден на 14.09.2014г., ведно със законната лихва от 06.12.2019г. до окончателното изплащане.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че началният момент на давността по отношение на вземането по записа на заповед се определя съгласно посочения в него падеж, а не съгласно правилата на каузалното правоотношение, вземанията по което са обезпечени с издаването му. Поддържа, че в произодството по иска по чл.422 ГПК решаващият съд дължи проверка освен на редовността на записа на заповед от формална страна и произнасяне по въведените обективни /абсолютни и относителни/ менителнични възражения, но и проверка на вземането, предмет на записа на заповед, с оглед връзката му с каузалното правоотношение между страните. В тази връзка сочи, че съгласно константната практика на ВКС необходимостта съдът...