Р Е Ш Е Н И Е

№ 152

София, 02.11.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

разгледа докладваното от съдия Декова

гр. дело №2497 по описа за 2023 год.

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 8195/27.04.2023 г. на Р. М. Г. от [населено място], чрез процесуален представител адв.И., за отмяна на влязло в сила като необжалваемо /чл.296 ГПК/ въззивно решение №166 от 06.04.2023г. по в. гр. д.№212/2023г. на Окръжен съд – В. Т. с което е потвърдено решение №165 от 27.01.2023г. по в. гр. д. №2630/2022 г. на Районен съд – В. Т. с което е уважен предявения от М. Р. Г. срещу Р. М. Г. иск с правно основание чл.144 СК.

В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В молбата се сочи, че се представят описани в нея доказателства/епикриза и касов бон от 07.04.2023г./, които молителят счита за относими към соченото отменително основание, както и представени с допълнителна молба доказателства/епикриза и касов бон от 08.07.2023г./.

Ответникът по молбата М. Р. Г. не взема становище по молбата и доказателствата.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отд. намира следното:

С влязлото в сила решение като необжалваемо /чл.296 ГПК/ въззивно решение №166 от 06.04.2023г. по в. гр. д.№212/2023г. на Окръжен съд – В. Т. с което е потвърдено решение №165 от 27.01.2023г. по в. гр. д. №2630/2022 г. на Районен съд – В. Т. с което е осъден Р. М. Г. да заплаща на дъщеря си М. Р. Г. по иск с правно основание чл.144 СК месечна издръжка за навършило пълнолетие дете в размер на 150лв., считано от подаване на исковата молба - 24.10.2022г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава и е осъден Р. М. Г. да заплати на дъщеря си М. Р. Г. месечна издръжка за навършило пълнолетие дете за минало време, за периода от навършване на пълнолетие/01.06.2022г./ до подаване на исковата молба - 23.10.2022г. в размер на по 150лв. или общо за горепосочения период 711.32лв.

В молбата за отмяна се сочи от молителя, че по делото е поддържал, че му предстоят операции на очите за оперативно остраняване на катаракта, които ще проведе последователно, а не едновременно, т. к. би го заткруднило финансово да заплати едновременно за двете лещата/имплант, която е на стойност 1500лв. на око /посочено от него в писмения отговор на исковата молба/, но не е могъл да представи доказателства, т. к. първата операция е извършена на 07.04.2023г. - след постановяване на въззивното решение на 06.04.2023г. Допълнително представя доказателства и за проведена операция за остраняване на катаракта и на другото око на 08.07.2023г., при която за импланта/лещата е заплатил също 800лв. /както и за първата/. В проведеното в провтата инстания открито съдебно заседание на 13.01.2023 е заявил, че за здравословния проблем с очите, който особено много го измъчва, т. к. едното му око – дясното е с 5% видимост, има епикризи от д-р Ц. от Г. О. и трябва да си прави операция, но няма възможност.

В молбата за отмяна се сочи, че са налице условията, уредени в чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като молителят не е могъл в приключилото съдебно производство да установи разходите за изплантите, а се е снабдил с тях след приключването му.

Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл.303 ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона.

Съобразно основанието за отмяна, установено в разпоредбата на чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото.

За да се приеме, че е налице основанието за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанциите по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. В случая се поддържа от молителя, че е налице твърдяно обстоятелство /че трябва да си направи операция на очите за прамахване на каратаракта, при която стойността на имплантите/лещите се поема от пациента/, което обаче не е е могло да бъде установено по делото поради независещи от страната обстоятелства. Страната е заявила още пред първоинстанционния съд, че има епикризи относно очното му заболяване и необходимостта от извършване на операция за премахване на катаракта. Ако страната не е получила екземпляр от епикризите или макар да е получила да не го съхранява, тя би могла съгласно чл.192, ал.2 ГПК да иска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице /в случая вероятно издадени също от МЦСМП“Визус“, [населено място], с лекуващ лекар д-р П.Ц., където са проведени и операциите, видно от представеното в настоящото производство за отмяна епикризи, за проведеното оперативно лечение с имплантация на IOL/ да представи намиращ се в него документ /в случая епикризи за очното заболяване на страната и необходимостта от оперативното му лечение, вкл. с посочване на импланта/лещата, която ще бъда използвана/. Ноторно известно е, че стойността на имплантите/лещите варира в зависимост от вида и производителя на импланта, който ще се използва за конкретното оперативно лечение и стойността е могла да бъде установена по делото /с информация от медицинското заведение, представена от страната или ангажирана с молба по реда на чл.192, ал.2 ГПК, или със заключение на икономическа експертиза по делото/ след като бъде установена каква е показаната от лекуващия лекар леща за оперативното лечие на конкретния пациент. Полагайки добрата грижа за собствените си работи страната е могла да ангажира тези доказателства, но не го е направила, включително във въззивното производство – ако е считала, че доказателствата не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – чл.266, ал.3 ГПК. Поради това настоящият съдебен състав намира, че представените в производството по отмяна писмени доказателства не са относими към соченото от молителя основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, при което се касае за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отд.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 8195/27.04.2023 г. на Р. М. Г. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила въззивно решение №166 от 06.04.2023г. по в. гр. д.№212/2023г. на Окръжен съд – В. Т.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: