О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4511

гр. София, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 4330 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 6078/23.01.2023 г., подадена от Л. С. П., чрез адвокат Д. Д., срещу решение № 3650 от 07.12.2022 г. по гр. д. № 20221100508525/2022 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 09.07.2008 г. по гр. д. № 9188/2005 г. на Софийски районен съд, като вместо него въззивният съд е обезсилил решение № 8254 от 04.12.2019 г. по гр. д. № 10696/2012 г. на Софийски градски съд, както и осъдил Л. С. П. да заплати в полза на Г. Н. А. и Г. А. А. сумата от 9783.50 лв. - разноски за всички съдебни инстанции.

Въззивният съд е приел, че производството пред него е по реда на чл. 258 - 273 ГПК, във вр. с чл. 294 ГПК.

Съобразил е, че с решение от 09.07.2008 г., постановено по гр. д. № 9188/2005 г. по описа на Софийски районен съд, е признато за установено по иск с правна квалификация чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), предявен от Л. С. П. срещу В. С. К., че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 25, находящ се на ет. 2, вх. Б в сградата на ЖСК „З. в.“, бл. 14 (подробно описан), заедно с принадлежащите мазе № 25 с обща площ от 3.77 кв. м и таван № 25 с обща площ от 5.62 кв. м, както и с 2.522 % ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавно място, съставляващо имоти с пл. №№ 2, 4, 6, 8 и 14, парцел * от кв. 86 по плана на „О. к.”, [населено място]. Съдът е установил изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС по иска, предявен от Л. Б. С. срещу В. С. К., Г. Н. А. и Г. А. А., по договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 59, том I, peг. № 3166, дело № 59/07.06.2000 г. на нотариус Б. Т., на 1/2 ид. ч. от същия недвижим имот, за сумата от 28 239 лв., която сума ищцата следва да заплати на купувачите по договора в месечен срок от влизане на решението в сила; осъдил е на основание чл. 108 ЗС ответниците Г. Н. А. и Г. А. А. да предадат на ищцата Л. С. П. владението на гореописания имот; отменил е на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) нот. акт № 59/07.06.2000 г. След подадена въззивна жалба от ответниците, е било образувано в. гр. д. № 3286/2008 г. по описа на Софийски градски съд, като с решение от 28.05.2019 г. съдът е отменил обжалваното решение в частта по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) и е оставил без уважение искането на Л. С. П. за отмяна на нотариалния акт за покупко-продажба. Оставил е в сила решението от 09.07.2008 г. по гр. д. № 9188/2005 г. по описа на CPC в частта му по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. След подадена касационна жалба въззивното решение, в допуснатата до касационно обжалване част, с която е уважен искът на Л. С. П. срещу Г. Н. А. и Г. А. А. по чл. 108 ЗС за собствеността и предаване на владението от последните на 1/2 ид. ч. от процесния апартамент, е оставено в сила с решение № 120/28.01.2021 г. по гр. д. № 511/2020 г. на ВКС, ІІ г. о. С молба с вх. № 17017/10.02.2020 г. Г. Н. А. и Г. А. А. са поискали отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, на влязлото в сила решение № 120/28.01.2021 г. по гр. д. № 511/2020 г. на ВКС, ІІ г. о. и на решение № 3805/28.05.2019 г. по гр. д. № 3286/2008 г. на СГС в частта относно уважения иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на апартамент № 25, находящ се в [населено място], в сградата на ЖСК „З. в.“, [жилищен адрес]. По повод подадената молба, на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е отменено решение № 120/28.01.2021 г. по гр. д. № 511/2020 г. на ВКС, ІІ г. о. и оставеното с него в сила решение № 3805/28.05.2019 г. по гр. д. № 3286/2008 г. на СГС в частта, с която е оставено в сила решението от 09.07.2008 г. по гр. д. № 9188/2005 г. на СРС в частта, с която е уважен предявеният от Л. С. П. срещу Г. Н. А. и Г. А. А. иск за ревандикация на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, представляващ процесният апартамент № 25, собствеността върху която идеална част произтича от допуснатото изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС. ВКС е върнал делото на СГС за ново разглеждане от друг състав, с указания въззивният съд да започне от фазата по събиране на доказателствата, като производството по гр. д. № 8525/2022 г. на СГС е образувано по повод на това решение на ВКС, като с протоколно определение, при новото разглеждане на спора, е прието решение от 04.12.2019 г., постановено по гр. д. № 10696/2012 г. на СГС.

Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

Л. С. П. и В. С. К. са били собственици на основание наследствено правоприемство на спорния имот. С нот. акт № 59/07.06.2000 г. В. К., действайки лично и като пълномощник на сестра си Л. П., е продал имота на Г. А. и Г. А.. Прието е, че при изповядване на сделката В. К. не е бил надлежно упълномощен да се разпореди с притежаваната от Л. П. 1/2 ид. ч., а позоваването от ответниците на придобиване по давност на собствената на ищцата идеална част е прието за неоснователно поради липса на изтекъл давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. В частта, с която В. К. е прехвърлил собствената си 1/2 ид. ч., сделката е приета за валидна и произвела вещнотранслативен ефект, но тъй като с влязло в сила решение № 2212/24.11.2016 г. по гр. д. № 1619/2016 г. на Софийски апелативен съд е допуснато изкупуване от Л. П. на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, съдът е приел, че ищцата е станала собственик и на продадената от съсобственика идеална част, като е встъпила в правата и задълженията на купувачите на същата, при условие да им заплати сумата от 80 000 щ. д. в едномесечен срок от влизане на решението в сила. С оглед наличието и на другите предпоставки - имотът е във фактическата власт на ответниците, без същите да имат правно основание за това, ревандикационният иск е уважен за целия имот. С определение № 394/05.08.2020 г. по гр. д. № 511/2020 г. на ВКС, ІІ г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 3805/28.05.2019 г. по гр. д. № 3286/2008 г. на Софийски градски съд в потвърдителната му част, с която искът по чл. 108 ЗС е уважен за 1/2 ид. ч., която е била продадена без наличие на представителна власт. Със същото определение е допуснато касационно обжалване на същото решение в частта, с която искът е уважен за останалата 1/2 ид. ч., като в тази част въззивното решение е оставено в сила с решение № 120/28.01.2021 г. по гр. д. № 511/2020 г. на ВКС, ІІ г. о. С решение № 8254/04.12.2019 г. по гр. д. № 10696/2012 г. на СГС, влязло в сила на 21.01.2020 г., е констатирано на основание чл. 33, ал. 3 ЗС, че решение № 2212/24.11.2016 г. по гр. д. № 1619/2016 г. на Софийски апелативен съд за допускане на изкупуването и обявяване на Л. П. за купувач на 1/2 ид. ч. е обезсилено по право поради неизпълнение на задължението за заплащане на купувачите на сумата от 80 000 щ. д. в едномесечен срок от влизането на решението в сила.

Въз основа на така изложеното, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. В частта, с която ревандикационният иск е уважен, е намерил същото за неправилно като краен резултат. Изложил е, че след като решението за изкупуване, на което е основано влязлото в сила решение по иска за ревандикация, е обезсилено по право, то последиците на решението по иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС са отпаднали с обратна сила и молителите са останали собственици на 1/2 ид. ч. Решението, постановено по реда на чл. 33, ал. 3 ЗС, има обратно действие. Обезсилването по право запазва договора за продажба - същият остава в сила, като купувачът по този договор става от деня на неговото сключване притежател на собствеността и страна по продажбеното правоотношение, т. е. положението на съсобственост се връща поради това, че изкупуването не е произвело действие. А щом това е така, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК - постановление на съд, което впоследствие е било отменено. В случая влязлото в сила решение по чл. 33, ал. 2 ЗС е имало не субсидиарно, а основно значение за постановяване на решението по ревандикационния иск досежно 1/2 ид. ч. от имота, разпоредена от съсобственика В. К. и изкупена от Л. П., поради което, щом като е констатирано обезсилването му по право, с обратна сила е съборена основата, на която е изградено решението за ревандикацията на спорната 1/2 ид. ч. Съдът е посочил, че с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че е извършено плащане на дължимите суми, е възложена на ищцата Л. С. П.. Тъй като не са ангажирани доказателства в тази насока, е намерил, че Л. С. П. не е платила сумата, представляваща цена на недвижимия имот, за която е била обявена за купувач на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, в определения едномесечен срок, който е изтекъл на 28.02.2018 г. Ето защо е заключил, че решението на СРС е неправилно и следва да бъде отменено.

След постановяване на въззивното решение по гр. д. № 8525/2022 г. на СГС, от Л. П. са подадени молби за поправка на очевидна фактическа грешка в него, за допълването му, както и за изменението му в частта за разноските. Всички те са оставени без уважение с определение № 6134/17.05.2023 г., постановено в закрито съдебно заседание по същото въззивно дело, което определение се обжалва пред настоящия съд с частна жалба, по която е образувано ч. гр. д. № 4329/2024 г. по описа на ВКС, ІІ г. о.

В определението е прието, че производството е образувано въз основа на три молби на Л. С. П.: по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските и чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на решението. На първо място, молителката твърди, че формулираният от съда диспозитив е в противоречие с изложените в съдебното решение мотиви. Моли да бъде поправена очевидна фактическа грешка в диспозитива, като изрично да бъде отразено, че отмяната на първоинстанционния съдебен акт от 09.07.2008 г. се отнася до частта, в която е уважен искът по чл. 108 ЗС, с който ответниците са били осъдени да предадат владението върху идеална част от процесния недвижим имот на насрещната страна, която произтича от допуснатото изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС. На следващо място, П. твърди, че с постановеното решение съдът неправилно е определил размера на разноските в полза на ответниците, поради което е поискано изменението на съдебния акт в тази му част. За да обоснове това си разбиране, молителката сочи, че производството по делото засяга един от предявените първоначални искове и то само за 1/2 част от спорното право върху процесния имот, което обуславя намаляване на присъдените разноски. На последно място, П. счита, че в диспозитива на постановеното съдебно решение липсва произнасяне по същество на предявения иск.

По искането по чл. 247, ал. 1 ГПК въззивният съд е посочил, че предмет на въззивното производство пред него е бил спорът относно правото на собственост именно върху тази 1/2 идеална част. По отношение на другата 1/2 идеална част от имота производството е било приключило, като насрещната страна е образувала изпълнително дело, вследствие на което е бил извършен и въвод в процесния апартамент, считано ог 18.10.2019 г. Ето защо е намерил, че не е налице твърдяното разминаване между мотивите и диспозитива на постановеното от него решение, което да може да обоснове извод за допусната очевидна фактическа грешка. По искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е счел, че правилно е преценил, че с оглед крайния резултат на делото и отхвърляне на предявения ревандикационен иск по отношение на спорната 1/2 ид. ч., следва да се уважи искането на ответниците да им бъдат признати извършените във всяко едно от производствата разноски. Относно искането по чл. 250, ал. 1 ГПК съдът е визирал, че решението е непълно и следва да се допълни, само в случай че съдът не се е произнесъл по един от съединените искове или когато диспозитивът на решението не е достатъчно конкретен. По реда на производството по допълване на съдебното решение не може да се иска пререшаване на спора по същество, в каквото на практика се състои искането на молителката; наред с това с молбата за постановяване на допълнително решение не могат да се предявяват нови претенции, непредявени в процеса.

Жалбоподателката атакува решението на въззивния съд в частта, с която е отменено решение от 09.07.2008 г. по гр. д. № 9188/2005 г. на Софийски районен съд, кат ого счита в тази част за нищожно, недопустимо и неправилно.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава освен на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, и на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не формулира въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

От насрещните страни е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. първо ГПК – за проверка за вероятна нищожност на въззивното решение, поради невъзможност да бъде изведена волята на съда, материализирана в мотивите и диспозитива на решението, в тяхното единство и взаимовръзка.

Тъй като производството по ч. гр. д. № 4329/2024 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. е обусловено от това по касационната жалба срещу решение № 3650 от 07.12.2022 г. по гр. д. № 20221100508525/2022 г. на Софийски градски съд, посоченото дело следва да бъде съединено за съвместно разглеждане с настоящото дело, под номера на последното, за постановяване на общ съдебен акт (чл. 213 ГПК).

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3650 от 07.12.2022 г. по гр. д. № 20221100508525/2022 г. на Софийски градски съд.

УКАЗВА на Л. С. П. в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 367.11 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

СЪЕДИНЯВА ч. гр. д. № 4329/2024 г. на ВКС, ІІ г. о. за съвместно разглеждане с гр. д. № 4330/2024 г. на ВКС, ІІ г. о.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание при изпълнение на горното указание, или за прекратяване – в случай на неизпълнение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: