О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2594

гр. София 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

ч. гр. дело № 2589 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба вх. № 5928/26.05.2023 г. от К. Г. У. от [населено място] срещу определение № 1047/10.05.2023 г. по гр. дело № 1537/2023 г. на ВКС, IV г. о., с което е оставена без разглеждане молба вх.№1757/10.03.2023г. от К. Г. У. за отмяна на влязлото в сила решение №392/14.12.2022г. по в. гр. д.№686/2022г. на Окръжен съд-Добрич и е прекратено производството по гр. д.№1537/2023г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение. Жалбоподателят мотивира доводи за допустимост на подадената молба за отмяна, като счита, че влязлото в сила решение на Окръжен съд Добрич подлежи на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Поддържа, че приетото в т. 3 и 4 от ТР № 7/2014 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС няма опора в закона. Твърди се, че никъде в закона не е установено правило, че на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В жалбата се поддържа, че единственото правило в Глава двадесет и четвърта ГПК, което законодателят свързва със силата на пресъдено нещо, е това на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, което урежда отмяната на съдебни актове, които не зачитат силата на пресъдено нещо, но и в този случай само един от актовете трябва да установява със сила на пресъдено нещо спорното правоотношение. Развити са съображения, че според посоченото и в особеното мнение по т. 8 и т. 13, целта на съдебните производства, уредена в чл. 121, ал. 2 от Конституцията, е установяването на истината в процеса и това се отнася до всички съдебни производства, уредени в отделните процесуални закони. Поддържа се, че от тази гледна точка отмяната по чл. 303 и 304 ГПК е необходим коректив, когато съдебният акт е постановен при наличието на пречки за установяване на истината в процеса. Посочено е още, че до началото на 90-те години на ХХ век в доктрината и съдебната практика господства разбирането, че редица съдебни актове се ползват със сила на пресъдено нещо. В жалбата се поддържа становище, че е правилно изложеното от съдии от ВКС в особеното мнение по т. 3 и 4 от ТР № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС. Жалбоподателят счита, че са налице законовите предпоставки за отмяна на влязлото в сила решение на ОС-Добрич. Иска се отмяна на обжалваното определение № 1047/10.05.2023 г. по гр. дело № 1537/2023 г. на ВКС, IV г. о., съответно молбата за отмяна да се допусне до разглеждане в съдебно заседание и се уважи, като делото се върне за разглеждане от друг състав на РС Силистра.

Ответницата по частната жалба Г. П. Е., в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Г. К. У., чрез адв.И. Р. и адв.Н. Н. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение е прието, че молбата за отмяна на решението, постановено от Окръжен съд – Добрич по реда на ЗЗДН, е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Прието е още, че влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска от молителя, е постановено по реда на Закона за защита срещу домашно насилие, че производствата по този закон са производства по спорна съдебна администрация, които съобразно задължителните указания, дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежат на отмяна по реда на гл. 24 ГПК. Посочено е, че постановените в рамките на същите съдебни решения, дори когато са влезли в сила и с тях е наложена някоя от предвидените в закона мерки за защита, не се ползват със сила на пресъдено нещо. Според съдебния състав издадената по този ред заповед не разрешава правен спор относно съществуването на субективно материално гражданско право, а определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения между страните, след преценка на правнорелевантните факти по очертаните в закона критерии.

Настоящият съдебен състав възприема правните изводи на съда в обжалваното определение.

Жалбоподателят К. Г. У. е подал молба за отмяна на влязло в сила решение № 392/14.12.2022 г. по в. гр. дело № 686/2022 г. на Окръжен съд Добрич, с което след отмяна на решение от 08.06.2022 г. по гр. дело № 83/2022 г. на Районен съд Силистра са наложени мерки по чл.5,ал.1,т.1,3 и 4 от ЗЗДН за защита на малолетния Г. К. У., действащ, чрез майката Г. П. Е. от домашно насилие – психическо и физическо, упражнено от неговия баща К. Г. У. както следва: задължен е К. Г. У. да се въздържа от извършване на домашно насилие над малолетния Г. К. У., действащ чрез майката Г. П. Е.; определено е временно местоживеене на детето Г. К. У. при неговата майка Г. П. Е. на адрес в [населено място], [улица], вх. , ет., ап. за срок от една година, считано от влизане в сила на решението при определен режим на лични контакти с неговия баща, посочен в решението; забранено е на К. Г. У. да приближава Г. К. У., както и жилището, училището и местата за социални контакти и отдих на детето, когато пострадалото лице пребивава в тях за срок от една година, считано от влизане в сила на решението, с изключение определеното време за осъществяване режима на лични отношения; наложена е на К. У. глоба в размер на 400 лв.

Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. В настоящият случай се иска отмяна на съдебно решение на граждански съд с предмет администриране на спорни отношения и постановяване на мерки по Закона за защита от домашното насилие, във връзка със закрила на субективни права. Според разясненията, дадени в т. 22 на ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, от характеристиките на производството по налагане на мерки за защита от домашното насилие следва, че то не е исково – в него е съчетана съдебна защита по реда на съдебното администриране с налагане на административни мерки. Съдебните актове по ЗЗДН не могат да се атакуват по реда на отмяната на влязло в сила решение по чл. 303 и сл. ГПК. Неприложимостта на производството по Глава 24 ГПК в случая се обосновава с негодността им да породят сила на присъдено нещо и възможността да бъдат изменяни или отменяни при наличието на предпоставките за това (в този смисъл са разясненията в т. 4 на ТР № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС). Съдебните актове по ЗЗДН нямат за предмет субективно право, по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо. С тях не се разрешава материалноправен спор относно съществуването на такова право. Тъй като предмет на производството по отмяна са актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници, и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, то решенията на съда при администриране на граждански правоотношения не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Отмяната по реда на Глава 24 ГПК в случая не е необходима, тъй като съществува друг процесуален способ за защита – предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценката, която съдът прави по целесъобразност.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд Добрич по в. гр. дело № 686/2022 г., постановено по ЗЗДН е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. В същият смисъл са и решаващите правни изводи на съдебния състав в обжалваното определение. Последното е правилно и следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото на основание чл.78,ал.3 ГПК, вр. чл.81 ГПК в полза на ответника по частната жалба следва да се присъди сумата 800 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава определение № 1047/10.05.2023 г. по гр. дело № 1537/2023 г. на ВКС, IV г. о., с което е оставена без разглеждане молба вх.№1757/10.03.2023г. от К. Г. У. за отмяна на влязлото в сила решение №392/14.12.2022г. по в. гр. д.№686/2022г. на Окръжен съд-Добрич и е прекратено производството по гр. дело №1537/2023г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение.

Осъжда К. Г. У., ЕГН да заплати на Г. П. Е., ЕГН сумата 800 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: