№ 284
[населено място], 08.10.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и пета година, в състав:
Председател: Р. Б. Ч. А. Н.
Т. К.
при участието на секретаря И. М. като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 2671 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. В. срещу решение № 555 от 01.08.2022г. по в. т.д. № 359/2022г. на Апелативен съд – София. С решението, като е отменено решение № 260658 от 23.02.2022г. по гр. д. № 15685/2019г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на Фонд за гарантиране на влоговете в банките на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 195 057. 23 лева, недължимо платена гаранция по чл. 4 от ЗГВБ (отм.) по влог с IBAN BG81 KORP 9220 2413 1154 01, със законната лихва за забава от 29.11.2019г., датата на исковата молба, до окончателното плащане.
Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. В мотивите на въззивния съд не са обсъдени и не са обвързани със събраните доказателства доводите на касатора, изложени в отговора на въззивната жалба и в хода на въззивното производство. Не е било съобразено, че към 06.11.2014г. по сметка на касатора е имало наличност от 196 000 лева. Договорът за цесия от същата дата е бил прекратен, не е породил действие между страните и сумата е останала в патримониума на касатора, налична по банковата сметка. При разваляне на договора за прехвърляне на вземане или при прекратяването му с обратна сила отпада облигационната връзка, а прехвърленото вземане се възстановява в патримониума на цедента. Длъжникът не е страна по договора за цесия, но последиците го засягат, тъй като с него се променя лицето, комуто трябва да изпълни задължението си, длъжникът може и да не знае за изменението в субективния състав на облигационното отношение. Ирелевантно е кога е уведомен за прекратяване на договора за цесия длъжникът „КТБ“ АД, доколкото нито се твърди, нито се установява банката да е предприела действия за плащане на новия кредитор. Оплакванията се поддържат и в проведеното открито съдебно заседание. Касаторът иска въззивното решение да бъде отменено и предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
От насрещната страна Фонд за гарантиране на влоговете в банките е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Оспорванията се поддържат и в проведеното открито съдебно заседание. Касаторът се е разпоредил с вземането по влога в полза на „Ломско пиво“ АД преди началната датата на изплащане на влоговете в „КТБ“ АД (04.12.2014г.). Наличието на влог на едно лице в банка с отнета лицензия е абсолютна предпоставка за възникване на гаранционно правоотношение между него и Фонда. Уведомяването на квесторите на банката за прекратяването на договора за цесия е било едва на 28.01.2015г., след извършеното плащане на гаранцията. Тъй като касаторът не е бил титуляр на вземането по банковата сметка, получаването на гаранция от 195 057. 23 лева е било без основание. Същевременно влогът е бил уговорен с привилегировани лихвени условия (8.5% годишно). Ако банката не е предоставяла по-високи лихви от обичайните, стойностите на коефициентите за ликвидност са щели да бъдат по-високи. Решението на БНБ от 20.06.2014г. за поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор е било взето поради възникнали ликвидни проблеми на банката и невъзможността й да се разплаща със своите вложители. Фондът иска въззивното решение да бъде потвърдено.
С определение № 452 от 11.02.2025г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали въззивният съд следва да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото. Приложимото допълнителното основание е по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - за проверка на съответствието на въззивното решение с възприетото в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и в решение № 57 от 08.06.2015г. по гр. д. № 6396/2014г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 101 от 03.06.2015г. по т. д. № 1740/2014г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е редовна като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.
С исковата си молба по делото, подадена на 29.11.2019г., Фонд за гарантиране на влоговете в банките е поискал Р. Н. В. да бъде осъден да върне сумата от 195 057. 23 лева, гарантиран размер по влог съгласно чл. 4 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.), като платена от фонда без основание.
Изложено е било, че между ответника и „Корпоративна търговска банка“ АД е бил сключен договор за индивидуален срочен депозит № 9474 от 12.08.2009г., съгласно който е била депозирана за съхранение парична сума в размер на 167 664. 36 евро по сметка с IBAN BG81 KORP 9220 2413 1154 01. Тъй като банката се е задължила да заплаща лихва в размер на 8.5%, се е касаело за привилегировани лихвени условия, при което наличностите по сметката не могат да бъдат квалифицирани като гарантиран влог и съответно не са подлежали на изплащане (чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.)). Съгласно скалата на лихвените проценти, които „КТБ“ АД прилага към привлечените средства от клиенти, приложима към процесния договор, стандартният годишен лихвен процент за стандартен срочен депозит на физически лица е бил в размер на 4.50%.
Същевременно още на 06.11.2014г. ответникът се е разпоредил с наличността по сметката. Със съобщение с вх. № 12016 от 19.11.2014г., изпратено с нотариална покана чрез нотариус Х. В. ответникът е уведомил квесторите на банката по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че с договор от 06.11.2014г. е прехвърлил вземане в размер на 100 000 евро по сметка с IBAN BG81 KORP 9220 2413 1154 01 на „Ломско пиво“ АД. Така към началната дата на изплащане на влоговете по посочената сметка не е имало парични средства, което предотвратява правото на ответника да получи гаранция по този влог. Действително с уведомление № 602 от 28.01.2015г. „Ломско пиво“ АД е уведомило квесторите, че договорът за цесия от 06.11.2014г. е прекратен със споразумение от 19.12.2014г., но споразумението е антидатирано. Същевременно прекратяването на договора е правноирелевантно, тъй като цесионерът „Ломско пиво“ АД е извършил прихващане и вземането се е погасило. С уведомление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014г. „Ломско пиво“ АД е уведомило квесторите на „КТБ“ АД, че извършва прихващане на свои задължения към банката с придобитите от Р. Н. В. активни вземания. Прихващането е породило действие от момента на достигане до банката (21.11.2014г.). Прекратяването е извършено след отнемане на лицензията на банката от БНБ, ответникът няма как да придобие право на влог – налице е хипотезата на чл. 4, ал. 3 от ЗГВБ (отм.).
Ответникът е оспорил исковете. Поддържал е съществуването на наличност от 100 000 евро по негова сметка към 06.11.2014г., датата на която е отнета лицензията на „КТБ“ АД, и за което с разпореждане на квесторите сумата е пренасочена за изплащане като гарантирани средства от ФГВБ. Споразумението за прекратяване на договора за цесия не е било антидатирано. Самата банка не е приемала цесията. Тя е оспорила извършеното прихващане. Депозитът на ответника не е попадал в графата „привилегировани депозити“. Той не е бил сключен индивидуално и е бил в рамките на лихвените проценти по скалата на стандартните лихвени проценти. С. Д. 94/19 ЕО относно схемите за гарантиране на влогове, изключението за гарантираните влогове се отнася за лихвени условия, които вложителят е постигнал на индивидуална основа. С т. 11 от Приложение І е предвидено изключението: „Депозити, за които вложителят е ползвал от същата кредитна институция проценти и финансови отстъпки, които са спомогнали за влошаване на финансовото й състояние“.
В хода на делото са били събрани писмени доказателства. Изслушана е била съдебно-счетоводна експертиза по задачи на ищеца, както и допълнителна – също по негови задачи, с оглед дадена в открито съдебно заседание на 29.10.2020г. възможност. Най-общо експертизата е потвърдила, че към 06.11.2014г. по банковата сметка на ответника (преди прехвърляне на средства към ФГВБ) е имало наличност от 100 000 евро; сума като гарантиран влог е била платена на ответника безкасово от обслужваща банка („Централна кооперативна банка“ АД) по негова банкова сметка в същата банка на 14.01.2015г.; от откриване на сметката 12.08.2009г. до 01.07.2014г. годишният лихвен процент е бил в размер на 8.50 %, а след това до 06.11.2014г. – 3.90 %; на 06.11.2014г. е имало движение по прехвърляне на сума с левова равностойност от 195 059. 76 лева от банковата сметка на ответника по специална банкова сметка с IBAN BG80 KORP 9220 1016 6943 01, служеща за отразяване от банката на разчетни операции по изплащане на суми от ФГВБ.
По делото са били събрани служебно данни, че с влязло в сила решение по т. д. № 3862/2015г. на Софийски градски съд е признато за недействително на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД извършеното от „Ломско пиво“ АД прихващане, обективирано в изявление по вх. рег. на банката № 12169/21.11.2014г. Предмет на това прихващане е било и вземането, придобито по договора за цесия от 06.11.2014г. в размер на 100 000 евро – вземане на цедента по договор за индивидуален срочен депозит № 9474/12.08.2009г. (така мотивите на решение № 10 от 23.03.2021г. по т. д. № 437/2020г. на ВКС, ТК, І т. о., приложено в първоинстанционното производство).
С решение № 260658 от 23.02.2022г. по гр. д. № 15685/2019г. на Софийски градски съд предявените от Фонд за гарантиране на влоговете в банките искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са били отхвърлени. Прието е било, че влогът на ответника е непривилигирован в какъвто смисъл е била предоставената от квесторите на „КТБ“ АД информация по реда и при условията на чл. 4 и чл. 7 от Наредба № 23 на БНБ. Не се е установило уговаряне на лихвения процент на индивидуална основа - изрично в скалата на банката е била предвидена възможност за олихвяване до 10%, приложимо към неограничен кръг вложители. Дори да се приеме, че ответникът е бил поставен в привилегировано положение спрямо останалите вложители в „КТБ“ АД, според първоинстанционния съд са липсвали доказателства това да е довело до влошаване на финансовото състояние на банката, съгласно изискванията на чл. 7, ал. 2 от Директива 94/19/ЕО. Макар неточно транспонирана, директивата е пряко приложима. Ответникът се е разпоредил със сумата от 100 000 евро, но договорът за цесия от 06.11.2014г. е бил прекратен и не е породил действие между страните, поради което сумата е останала в патримониума на ответника. При разваляне на договора за прехвърляне на вземане или при прекратяването му (чл. 88, ал. 1 от ЗЗД и чл. 25, ал. 2 от ЗЗД) с обратна сила отпада облигационната връзка, а прехвърленото вземане се възстановява в патримониума на цедента. С оглед принципа за относителното действие на договора и за защита интересите на длъжника промяната следва да му бъде съобщена, за да има действие спрямо него. До уведомяване на длъжника за развалянето, респективно прекратяване на договора за прехвърляне на вземане, надлежен кредитор се явява цесионерът. В случая нито се твърди, нито се установява банката да е предприела действия за плащане към новия кредитор. С обратна сила е отпаднала облигационната връзка по договора за цесия, а прехвърленото вземане се е възстановило в патримониума на цедента, такова, каквото е съществувало към датата на цесията (06.11.2014г.). Отделно от съда е било посочено, че липсва обедняване на ответника. Признато му е правото да се суброгира в правата на вложителя. В производството по несъстоятелност на „КТБ“АД са били изготвени одобрени списъци на предявени и приети претенции.
Недоволен от първоинстанционното решение е останал Фондът за гарантиране на влоговете в банките. Отново е поддържано, че влогът на ответника е бил привилегирован. Уговорените по влога условия са се различавали драстично от предлаганите от банката. Ако се приеме, че обстоятелството е било в доказателствена тежест на ответника, неправилно не е била допусната искана от фонда експертиза с молба от 21.07.2020г. Ако банката не е предоставила по-високи лихви от обичайните, стойностите на коефициентите на ликвидност са щели да бъдат по-високи. Обратното действие на споразумението между ответника и „Ломско пиво“ не може да съживи едно погасено вземане, а прехвърленото вземане е било погасено чрез прихващане от цесионера. Споразумението е трябвало да санира незаконосъобразното изплащане на гаранцията. То има достоверна дата от 28.01.2015г., а изплащането е било сторено на 14.01.2015г. Така попада в хипотезата на чл. 4, ал. 3 от ЗГВБ. За неотносимо в случая на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е дали има обедняване на ищеца.
С подаден отговор на въззивната жалба Р. Н. В. е изложил съображения за правилност на първоинстанционното решение, изводите по което са съвпадали и с подадения от него отговор на исковата молба.
Във въззивното производство не са били събирани нови доказателства.
С решение № 555 от 01.08.2022г. по в. т.д. № 359/2022г. на Апелативен съд – София първоинстанционното решение е било отменено и исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – уважени. От фактическа страна въззивният съд е възпроизвел съдържанието на всички събрани по делото писмени доказателства, както и заключенията на съдебно-счетоводната експертиза. От правна страна е приел, че депозитът на ответника е преференциален. Всеки договор за влог, който е сключен при лихвен процент, който се различава от стандартния, е индивидуално уговорен. В случая стандартният лихвен процент е бил 4.5%. Без значение е как банката е нарекла депозита при подаването на информация към ФГВБ. Не са били излагани съображения дали фактът, че депозитът е преференциален, сам по себе си води до основателност на претенцията, тъй като от въззивния съд е било прието, че е отречено наличие на вземане на ответника по договор за влог към момента на изплащане на гаранцията. Ответникът се е разпоредил с цялата сума по сметката си с договор от 06.11.2014г. Цесионерът е отправил изявление за прихващане на свои задължения с придобитото вземане, но то е било обявено за относително недействително спрямо масата на несъстоятелността и е било възможно неговото връщане на цедента. В тежест на ответника е било да установи, че е имало основание за плащане на претенцията (че е бил титуляр на вземане към „КТБ“ АД) и той следва да докаже, че към момента на плащане договорът за цесия е бил прекратен и вземането се е върнало в неговия патримониум. Доказателства не са били ангажирани. Датата на споразумението от 19.12.2014г. е непротивопоставима на ищеца. Уведомлението, отправено от „Ломско пиво“ АД за прекратяване на договора за цесия, е постъпило след плащането на гаранцията. По делото е останало неустановено, че към датата на получаване на гаранцията ответникът е бил титуляр на вземане от банков влог в размер на 100 000 евро. Поради това, според въззивния съд, е липсвало основание за осъщественото от ФГВБ плащане на 14.01.2015г.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:
Съгласно т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ, прието при действието на ГПК (отм.), но приложимо и при действащия ГПК от 2007г. (в сила от 01.03.2008г.), мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, като при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по същество на спора. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), прието при действащия ГПК, уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно; обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор. Разрешението в посочените тълкувателни решения се потвърждава в трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК. Така когато въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба на другата страна (ищеца), въззивният съд, променяйки изхода на делото, е длъжен да обсъди относимите и своевременни възражения на ответника, направени в първоинстанционното и във въззивното производство, както и свързаните с тях доводи по приложението на закона. Изрично в този смисъл е и посоченото от касатора решение № 101 от 03.06.2015г. по т. д. № 1740/2014г. на ВКС, ТК, І т. о.
По основателността на касационната жалба:
С оглед задължителната практика на Върховния касационен съд в посочените тълкувателни решения, както и трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК, касационната жалба е основателна. Въззивното решение е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на процесуалния закон и е неправилно (чл. 281, т. 3 от ГПК). Въззивният съд не се е произнесъл по възраженията и доводите на Р. Н. В., направени още в първоинстанционното производство и поддържани пред въззивния съд, че към момента на плащането на гаранцията по чл. 4 от ЗГВБ (отм.), предвид съдържанието на последващо сключеното споразумение между него и „Ломско пиво“ АД, договорът за цесия от 06.11.2014г. е бил прекратен, при което Р. Н. В. не е загубил качеството си вложител в банката. Липсва произнасяне и по възражението за липсата на плащане на гаранцията в полза на „Ломско пиво“ АД за времето от съобщаването на цесията до уведомяването за нейното прекратяване. Тъй като така констатираните процесуални нарушения са довели до необоснованост на въззивното решение, което, при липса на необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, не обуславя връщане на делото за ново разглеждане по аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК, спорът следва да се пререши от настоящата инстанция.
На 12.08.2009г. между „Корпоративна търговска банка” АД и Р. Н. В. е бил сключен договор № 9474 за индивидуален срочен депозит, съгласно който ответникът – депозант е депозирал за съхранение, а банката е приела сумата от 167 664. 36 евро по сметка IBAN BG81 KORP 9220 2413 1154 01.
С решение № 73 от 20.06.2014г на Управителния съвет на Българска народна банка „КТБ“ АД е била поставена под особен надзор за срок от три месеца, били са назначени квестори, спряно е било изпълнението на всички задължения, забранено е било извършването на дейностите, съгласно лицензията за извършване на банкова дейност, отстранени са били от длъжност членовете на Управителния съвет и Надзорния съвет, както и са били лишени за срок от три месеца от право на глас акционерите в банката, притежаващи повече от 10% от акциите й. Решението е било изменено и допълнено с Решение № 74 от 22.06.2014г.
На 04.11.2014г. квесторите на „КТБ“ АД са внесли в БНБ с писмо вх. № БНБ-127892/04.11.2014г. финансови и надзорни отчети в „КТБ“ АД към 30.09.2014г. – Капиталови изисквания (COREP) – Индивидуален, Обща рамка за финансово отчитане (ОРФО/FINREP) – Индивидуален. Установявала се е отрицателна стойност на собствения капитал на банката в размер на минус 3 745 313 хил. лева, определени според Регламент (ЕО) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013.
Докладът и всички извършени до тогава действия от БНБ са били обобщени в мотивите към Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка. С решението, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ, лицензията за банковата дейност на „Корпоративна търговска банка“ АД е била отнета.
След отнемането на лицензията на „КТБ” АД от квесторите на банката, по реда на чл. 4 и чл. 7 от Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер (отм.), е била предоставена информация за депозити на ответника, включително по влога по депозитна сметка в евро с IBAN BG81 KORP 9220 2413 1154 01. Наличността е била определена в размер на левовата равностойност от 100 000 евро. Влогът е бил определен от квесторите на банката като непривилегирован (подлежащ на гарантиране) и на 14.01.2015г. от името на ФГВБ, чрез обслужваща банка („Централна кооперативна банка“ АД) е била платена гаранция по влога от 195 057. 23 лева. От откриване на сметката на ответника на 12.08.2009г. до 01.07.2014г. уговореният годишен лихвен процент е бил в размер на 8.50 %, а след това до 06.11.2014г. – 3.90 %.
Междувременно на 06.11.2014г. между „Ломско пиво“ АД и Р. Н. В. е бил сключен договор за цесия, съгласно който на „Ломско пиво“ АД е било прехвърлено вземане в размер на 100 000 евро по сметка с IBAN BG81 KORP 9220 2413 1154 01. Р. Н. В. е уведомил квесторите на банката за прехвърлянето със съобщение с вх. № 12016 от 19.11.2014г. С уведомление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014г. „Ломско пиво“ АД е уведомило квесторите на „КТБ“ АД, че извършва прихващане на свои задължения към банката с придобитите от Р. Н. В. активни вземания. С уведомление № 602 от 28.01.2015г. „Ломско пиво“ АД е уведомило квесторите, че договорът за цесия от 06.11.2014г. е прекратен със споразумение от 19.12.2014г. Към уведомлението е било представено и споразумението. Съгласно него датата, считано от която се прекратява договорът за прехвърляне на вземания (цесия) е 19.12.2014г. (клаузата на т. 2 от договора). С влязло в сила решение от 24.04.2017г. по т. д. № 3862/2015г. на Софийски градски съд е било признато за недействително на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД извършеното от „Ломско пиво“ АД прихващане, обективирано в изявление по вх. рег. на банката № 12169/21.11.2014г.
След сезиране от БНБ на Софийски градски съд за откриване на производство по несъстоятелност срещу „Корпоративна търговска банка“ АД, с решение № 664 от 22.04.2015г. по т. д. № 7549/2014г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав е била обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД с начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014г., открито е било производство по несъстоятелност, както и е била обявена несъстоятелността на банката. С решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т. д. № 2216/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти състав, решението на Софийски градски съд е било отменено единствено в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като е била определена друга начална дата – 20.06.2014г. Тази дата на неплатежоспособността е била окончателната.
При тези установени фактически обстоятелства исковете на Фонд за гарантиране на влоговете в банките за връщане от ответника Р. Н. В. на сумата от 195 057. 23 лева като получена без основание гаранция по Закона за гарантиране на влоговете в банките от 1998г. (отм. с § 3 от ПЗР на ЗГВБ – ДВ, бр. 62 от 14.08.2015г., в сила от 14.08.2015г.), със законната лихва за забава, са неоснователни.
С отнемането на издадената лицензия за банкова дейност на „КТБ“ АД на 06.11.2014г. поради отрицателната стойност на собствения капитал на банката (чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ) е възникнало задължение на ФГВБ да изплати на вложителите суми, съставляващи гарантиран размер на влоговете в банката по смисъла на по § 1, т. 1 от ДР на ЗГВБ (отм.), вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ (отм.). С оглед притежавания срочен депозит (влог) в „КТБ“ АД по сметка IBAN BG81 KORP 9220 2413 1154 01, вземане за парична гаранция в минималния лимит за всеки вложител е възникнало и за ответника Р. Н. В.. ЗГВБ от 1998г. (отм.) е въвеждал разпоредбите на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити (§ 1а от ДР на ЗГВБ (отм.)), предвиждаща хармонизирано минимално ниво на защита на депозитите на единния банков пазар в случаите, когато те не са налични (решение на СЕС по дело С-222/02, ECLI:EU:C:2004:606 и др.).
Действително с договор за цесия също от 06.11.2014г. вземането на Р. Н. В. към „КТБ“ АД е било прехвърлено на трето лице – дружеството „Ломско пиво“ АД, но също съгласно постигнатото общо съгласие на цедента и цесионера действието на договора е било преустановено със споразумение от 19.12.2014г., считано от същата дата. С оглед това предвидено действие на споразумението относно прекратяването на цесията, допустимо съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЗД, и обвързващата страните по споразумението негова дата, е без значение коя е достоверната дата на документа по чл. 181, ал. 1 от ГПК по отношение на ищеца (по негови твърдения – 28.01.2015г., с постъпването на уведомление № 602 до квесторите на „КТБ“ АД).
Обстоятелството би било относимо, ако за времето между уведомяванията на квесторите на „КТБ“ АД за прехвърлянето на вземанията по сметка IBAN BG81 KORP 9220 2413 1154 01 на „Ломско пиво“ АД (19.11.2014г.) и за прекратяване на договора за цесия (28.01.2015г.) от ФГВБ е било извършено плащане на гаранция по чл. 4 от ЗГВБ (отм.) на дружеството – цесионер. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, установена в полза на третите лица и длъжника, прехвърлянето на вземане има действие спрямо тях от деня, когато цесията бъде съобщена на длъжника от предишния кредитор и, аналогично, такова значение би имало също съобщението за прекратяването на цесията. ФГВБ е било задължено лице по акцесорното вземане на заплащане на гаранция по чл. 4 от ЗГВБ (отм.) и трето лице спрямо договора за цесия с предмет вземанията по обуславящия договор за срочен депозит (влог), при което плащане в полза на „Ломско пиво“ АД в посочения период би било с погасително действие. При липсата на такова плащане, извършеното на 14.01.2015г. от името на ФГВБ, чрез обслужваща банка („Централна кооперативна банка“ АД), плащане на гаранция чл. 4 от ЗГВБ (отм.) на Р. Н. В. не е без основание. Налице е причина получената сума да бъде задържана от касатора – ответник в производството - притежаваният от него срочен депозит (влог) в „КТБ“ АД към момента на отнемане на лицензията на банката и към момента на извършеното плащане на гаранцията след прекратяване на договора за цесия с предмет вземането по влога.
Вземането по банковата сметка не е било погасено и чрез прихващане съгласно уведомлението за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014г. „Ломско пиво“ АД. Това прихващане е било обявено за недействително съгласно влязлото в сила решение по т. д. № 3862/2015г. на Софийски градски съд по конститутивни искове по чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Ищецът ФГВБ е обосновал водените искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и с обстоятелства по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.). Съгласно тази разпоредба не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банка на лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители.
Разпоредбата е основана на член 7, параграф 2 от Директива 94/19/ЕО, предвиждащ, че държавите – членки могат да предвидят определени вложители или депозити да бъдат изключени от гаранция или да бъдат гарантирани на по-ниско ниво, но транспонирането от страна на националния законодател е неточно. Съгласно директивата изключенията са изброени в приложение І и според него (точка 11) ползването от вложителя на индивидуална основа на проценти и финансови отстъпки трябва да е спомогнало за влошаване на финансовото състояние на банката. Изключението има санкционен характер и е пряко свързано с настъпилото негативно финансово-икономическо състояние на банката. Тъй като категориите, предвидени в приложение І към Директива 94/19/ЕО представляват изключение от общото правило в член 3 от директивата, те трябва да се тълкуват стриктно (решение на СЕС по дело С-127/14, ECLI:EU:C:2015:522). Държавите – членки не се били възпрепятствани да приемат само разпоредби, които предлагат по-голямо или по-пълно покритие на депозитите (чл. 7, параграф 3 от Директива 94/19/ЕО).
Налице е вертикален директен ефект на нормата на приложение І към Директива 94/19/ЕО, изискващо прякото й прилагане. Поради това изключение от заплащане на гаранцията по чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.) би могло да се приеме единствено ако бъде доказана връзка между твърдяната привилегированост при влога на ответника и влошаване на финансовото състояние на банката - нарушаване на нормативните изисквания относно стойността на собствения капитал като основание по чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ на решението на УС на БНБ от 06.11.2014г. за отнемане на лицензията на банката. По делото такива обстоятелства не се установяват и така не е налице предпоставка, при която депозит (влог) може да бъде изключен от покритие.
Във въззивното производство ищецът е изложил твърдения, че в случай, че банката не бе предоставяла по-високи лихви от обичайните, стойностите на коефициентите й за ликвидност са щели да бъдат по-високи и тя е щяла да има по-висока ликвидност. Дори да се приеме, че сами по себе си тези твърдения са относими, за такива факти не са посочени и събрани доказателства. Банковата несъстоятелност, предпоставка за която е решението за отнемане на лицензията, се основава на обстоятелства, различни от общата търговска несъстоятелност, изискваща неплатежоспособност (с преценка на коефициентите за ликвидност и общото финансово икономическо състояние) или свръхзадълженост. В случая е следвало да бъде установена връзка между отрицателния капитал на банката и твърдяната привилегированост при влога на ответника.
Наличието на вертикален директен ефект на нормата на чл. 7, параграф 2 от Директива 94/19/ЕО, изискващо прякото й прилагане, е поради това, че тя е безусловна и достатъчно точна (решение на СЕС по съединени дела С-621/10 и С-129/11, ECLI:EU:C:2012:248, дело С-549/11, ECLI:EU:C:2012:832, дело С-142/12, ECLI:EU:C:2013:292, дело С-413/15, ECLI:EU:C:2017:745 и др.). Същевременно се касае за правоотношение между частно лице и ФГВБ като юридическо лице на публичното право. Това качество на фонда следва от публичната му функция по гарантиране изплащането на задълженията на съответната банка към нейните вложители до гарантираните размери, когато БНБ е отнела лицензията за банкова дейност на търговската банка (механизъм за защита на вложителите), което е с оглед на обществения интерес от повишаване на стабилността на банковата система. Последното е законоустановена цел на производството по несъстоятелност на банка изобщо (чл. 2, ал. 2 от ЗБН). Публичният характер на извършваната от ищеца дейност във връзка със схемите за гарантиране на депозити е утвърден и в практиката на СЕС по приложението на Директива 94/19/ЕО (дело С-688/15 и С-109/16, ECLI:EU:C:2018:209).
С оглед всичко изложено обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – отхвърлени.
По разноските
Касаторът установява по делото разноски в общ размер от 6 931. 14 лева, от които 500 лева разноски в първоинстанционното производство за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 04.02.2020г., 2 500 лева разноски за адвокат във въззивното производство съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.06.2022г., 30 лева платена държавна такса за допускане на касационно обжалване и 3 901. 14 лева за разглеждане на касационната жалба. С оглед представения списък по чл. 80 от ГПК в касационното производство и претендираните с него 6 901 лева, в този размер разноските следва да бъдат присъдени. Списъкът по чл. 80 от ГПК относно разноските е начин за процесуално въвеждане на искането за разноски, той съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени и така произнасянето от съда относно разноските е съответно на посоченото в списъка. В този смисъл е практиката на ВКС (напр. определение № 546 от 16.10.2015г. по ч. т.д. № 2014/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 21 от 20.01.2016г. по т. д. № 1011/2015г. на ВКС, ТК, ІІ то., определение № 428 от 26.11.2018г. по гр. д. № 5039/2017г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и др.).
Въззивното решение в частта на присъдените на Фонд за гарантиране на влоговете в банките разноски от общо 13 250. 35 лева за първата и въззивната съдебна инстанция следва да бъде отменено.
Воден от горното съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 555 от 01.08.2022г. по в. т.д. № 359/2022г. на Апелативен съд – София, с което, като е отменено решение № 260658 от 23.02.2022г. по гр. д. № 15685/2019г. на Софийски градски съд, Р. Н. В., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], в. з.“Малинова долина“ 999, е осъден да заплати на Фонд за гарантиране на влоговете в банките, с БУЛСТАТ[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 195 057. 23 лева, недължимо платена гаранция по чл. 4 от ЗГВБ (отм.) по влог с IBAN BG81 KORP 9220 2413 1154 01, със законната лихва за забава от 29.11.2019г., датата на исковата молба, до окончателното плащане, с присъждане на Фонд за гарантиране на влоговете в банките на общо 13 250. 35 лева разноски в първоинстанционното и във въззивното производство, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Фонд за гарантиране на влоговете в банките, с БУЛСТАТ[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу Р. Н. В., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], в. з.“Малинова долина“ 999, искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 195 057. 23 лева, недължимо платена гаранция по чл. 4 от ЗГВБ (отм.) по влог с IBAN BG81 KORP 9220 2413 1154 01, със законната лихва за забава от 29.11.2019г., датата на исковата молба, до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Фонд за гарантиране на влоговете в банките, с БУЛСТАТ[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Р. Н. В., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], в. з.“Малинова долина“ 999, сумата от 6 901 лева (шест хиляди деветстотин и един лева) разноски в първоинстанционното, въззивното и касационното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, вр. чл. 81 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.