Определение по ч. гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3367
София, 01.07. 2024 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27.06.2024 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело № 2599/2023 г.
Производството е по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.288 ГПК.
Образувано е по молба на Ц. С. Б. за изменение на постановеното определение № 1713/09.04.2024 г. по делото в частта за разноските, като присъденият на насрещната страна адвокатски хонорар бъде намален до определения с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (нататък и Наредбата) минимум.
Молителката твърди, че макар делото да има по-висока от стандартните фактическа и правна сложност, то нито материалният интерес на иска, нито извършените процесуални действия могат да обосноват присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 16 780.02 лева. Следва да се вземе предвид и статусът на страните – потребител и търговец – не следва потребителят да носи тежестта за твърде високото възнаграждение, заплатено от търговеца.
Ответникът по молбата дружество „И Ей Суис Сарл“ я оспорва с доводи, че искането е неоснователно поради липсата на възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК в преклузивния срок за това; поради това че е бил защитаван по няколко обективно съединени иска, по които е взел становище с развиване на подробни аргументи; поради това, че ГПК не предоставя повече права на потребителите по отношение на отговорността за разноски по делото и че отговорността за разноски има и санкционен характер.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от страна по делото, поради което е допустима.
Настоящият съдебен състав не споделя твърдението, че молителката (жалбоподателка) не е подала възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК в преклузивните срокове за това, тъй като не и е връчван препис от...