О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1432

София, 26.03.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 2625 /2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Т. Я. против решение № 34 от 06.03.2023 г. по гр. д.№ 536/2022 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 858 от 04.07.2022 г. по гр. д.№ 1056/2021 г. на Окръжен съд-Варна. С последното е признато за установено на основание чл. 465 ГПК по отношение на ищеца „СИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 103916259, че не съществуват вземанията на В. Т. Я. към Т. И. Й. - за сумата от 59 158.49 лева, представляваща стойността на извършени подобрения в самостоятелен обект в сграда площ 60 кв. м., сграда № ***в ПИ № ***обл. В., [община], [улица], [жилищен адрес]0, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 72 от ЗС; сумата от 8873.77 лева, представляваща уговорена неустойка в чл. 3 от подписаното споразумение от 15.03.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79 от ЗЗД и сумата от 2886.04 лева, представляваща заплатена арбитражна такса и признатото право на задържане до изплащане на подобренията на стойност 59 158.49 лева в същия самостоятелен обект на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС, за което е постановено Решение № 18.06.2020 г. по арбитражно дело № 11/2019 г. по описа на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, гр. София и е издаден изп. лист № 260032/15.07.2020 г. по ч. т.д. № 853/2020 г. по описа на ВОС.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с процесуалните правила при анализа на доказателствата и необосонваност на формираните изводи.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Твърди се противоречие със съдебната практика по три въпроса: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните? 2. Допустимо ли е съдът да обсъди избирателно части от свидетелските показания, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти? 3.Допустимо ли е ищецът, който има право на задържане, да реализира вземането си за подобрения чрез самостоятелен иск?

Ответникът по касация „СИ ТРАНС“ ЕООД оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като поставените въпроси не са разрешени в противоречие със съдебната практика, а решението не страда от никакви форми на неправилност.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

По молба от 26.03.2018 г. на „СИ ТРАНС“ ЕООД е образувано изп. д № 20188950400479 по описа на ЧСИ Л. С., за събиране на вземане от солидарни длъжници Т. И. Й. и „Вики 2005“ ЕООД по изпълнителен лист от 01.11.2011г. по т. д. № 4083/2011г. на СГС в размер на 52 199,99 лв. главница, 11 194,69 лв. – обезщетение за забава, законна лихва върху главницата и 7 736,90 лв. По молба от 23.09.2020г. на същия кредитора „СИ ТРАНС“ ЕООД е образувано изп. д № 20208950401910 по описа на ЧСИ Л. С., образувано със солидарни длъжници Т. И. Й. и „И. Т. 2009“ ЕООД за изпълнение на парично вземане на длъжниците по изпълнителен лист от 25.09.2020г. на ВОС, „СИ ТРАНС“ ЕООД в размер на 120 000 лв. главница, 27 245,90 лв. – обезщетение за забава, законна лихва върху главницата и 7 250 лв. и разноски. В хода на изпълнението е отменено, по реда на чл.47, ал.1 ЗМТА, арбитражното решение, по което е издаден изп. лист с решение № 51/26.04.2021г. по т. д. № 1486/2020г. на ВКС. З. с разпореждане от 26.04.2021г. на ЧСИ изпълнителното производство по отношение вземането по изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1050/2020г. е прекратено, извършената публична продан на апартамент № ***и изготвеното разпределение са отменени. Висящо е останало вземането срещу Т. Й. по присъединеното вземане по изп. д. № 479/2018г. На 15.02.2021г. то е присъединено към образуваното изп. д.№ 1015/2020 г. на ЧСИ Я. с взискател В. Т. Я. на основание изпълнителен лист № 260032/15.07.2020г. на ВОС по ч. т.д. № 853/2020г., издаден въз основа на влязло в сила арбитражно решение от 18.06.2020. по арб. д. № 11/2019г. на Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, гр. София. С арбитражното решение и издаденият въз основа на него изпълнителен лист, Т. И. Й. е осъден да заплати на В. Т. Я. сумите: а/ 59 158.49 лева, представляваща стойността на извършени подобрения в самостоятелен обект с площ 60 кв. м., в сграда № ***, в ПИ № ***обл. В., [община], [улица], [жилищен адрес]0, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 72 от ЗС; б/ сумата от 8873.77 лева, представляваща уговорена неустойка в чл. 3 от подписаното споразумение от 15.03.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79 от ЗЗД; в/ сумата от 2886.04 лв, представляваща заплатена арбитражна такса. Със същото арбитражно решение е признато право на задържане до изплащане на подобренията на стойност 59 158.49 лв. в същия самостоятелен обект на основание чл. 72, ал. 3 ЗС. За вземанията на Я. по арбитражното решение първоначално е образувано изп. д. № 2020719041015 по описа на ЧСИ С. Я.. Изпълнението е насочено върху същия апартамент, в който са извършени подобренията. Насрочена е публична продан и като за купувач на публичната продан е обявена В. Т. Я., предложила цена от 84 511.68лв., но не е издадено постановление за възлагане. Изготвено е Постановление за предварително разпределение от 10.03.2021г по чл. 495 от ГПК, с което е определена за внасяне от В. Т. Я. сумата 6870.46 лв, след приспадане на сумата от 77641,22лв. от продажната цена на имота на основание чл. 136 т.4 ЗЗД, като на ищеца-кредитор е разпределена сума 411 лв., за О. В. за МДТ – 177.08лв., и за ЧСИ - 6 282,38 лв.

Оспоредоно вземане на ответницата се основава на следните документи: С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.01.2017 г. Т. И. Й. се е задължил да прехвърли на дъщеря си В. Т. Я. /тогава не навършила 18 години/ недвижим имот – жилище, находящо се на адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес]0, за сумата от 100000лв. в срок до 01.04.2018г. В договора са описани наложените тежести върху жилището до този момент, включително в полза на ищеца, като обещателя се е задължил да освободи имота от тях. Въз основа на предварителния договор е отразено, че се предава владението върху апартамента. На 19.02.2019г. е сключено извънсъдебно споразумение между Т. И. Й. и В. Т. Я., с което поради това, че обещателя не е изпълнил задължението си да освободи имота от наложените вещни тежести, а купувача е извършил подобрения в имота, Й. се е задължил да плати на Я. сумата 59158,49 лв. в срок до 15.03.2019г., уговорена е неустойка в размер на 15% от стойността на подобренията при неизпълнение в срок, като е уговорено и упражняването на право на задържане върху имота до заплащане на подобренията. Отразено е, че между страните липсва спор относно вида и характера на подобренията и техния размер. Уговорена е и арбитражна клауза. Арбитражното решене е постановено въз основа на това споразумение.

Приети са единична и тройна СТЕ, които са установили наличието на описаните в извънсъдебното споразумение от 19.02.2019 г. ремонтни дейности с изключение на това по т. 46 - Доставка и монтаж на паркет 1-во качество, хол и т. 4 - Доставка и монтаж на паркет 1-во качество, спалня, който е само циклен и лакиран/. Общата стойност на разходите за поддръжка и подобрения към момента на изпълнението им е 32 600 лв., остатъчната стойност на разходите към момента на експертизата е изчислена на 21 900 лв, стойността на подобренията, които водят до увеличение на стойността на имота е изчислена след закръгление на 17 500 лв. Относно периода на извършените подобрения, в. л. от единичната СТЕ се позовава на оценителния доклад на в. л. Р. С., съставен на база протокол за опис на недвижим имот от 23.10.2020г., където е записана дата на извършен текущ ремонт в апартамента 2008г. срещу която дата не е имало възражения. Вещото лице е обосновало извода си че по-голямата част от ремонтните дейности в жилището са изпълнени към 2008г. или около тази година и от вида на използваните материали, а за латексовото покритие, кухненското обзавеждане и паркетите поради доброто им състояние, както и дограмата в кухнята е приел, че е възможно да са направени в периода след 20.01.2017г. Така подобренията са разделени на два периода - към 2008г. и към 2017г. Стойността на апартамента заедно с направените подобрения е определена от единичната СТЕ на 81 500 лв., а увеличената стойност на имота вследствие на направените подобрения е 39900 лв., от които, увеличена стойност вследствие на подобренията към 2008г. - 25 600 лв, а увеличена стойност вследствие на подобренията към 2017г. - 14 300 лв. Тройната СТЕ дава идентично заключение за реално изпълнение на СМР и за периода на извършването им. Стойността на апартамента с направените подобрения е изчислена на 80 015 лв., а увеличената му стойност към 18.06.2020г. - на 42 900 лв. от които за извършените СМР и подобрения през 2008г. - кръгло 25 600 лв. и за извършените СМР и подобрения през 2017г. - кръгло 17 300 лв.

Според показанията на св. И. М. през октомври – ноември 2017г. се е правил някакъв ремонт в жилището, но не знае точно какъв. Виждал е да изнасят стари мебели и строителни отпадъци, чувал е шум. Виждал е там съпругът на В.. Св. М. А. дава показания, че през есента на 2017 г. при оглед на жилището, за да извърши ремонт заварил дограмата от вътрешната страна на спалнята, на кухнята и на хола с терасата, направил цялостна шпакловка – шкурене, грундиране и боядисване, отгоре надолу по стените, не само покрай ъглите. Сменил теракота на банята, на тоалетната, на мокрото помещение, на коридора и на кухнята. Стаята, където е усвоена кухнята, е обръщал дограмата, като на стените и на тавана е шпакловал, грундирал и боядисвал. Дограмата била още с лепенките. Сложил контакти, ключове и декорации на осветителните тела. Предполага, че ел. инсталацията най - вероятно също е била сменена,. ВиК инсталацията също била подменена - той направил куфража и фаянса. В банята монтирал моноблока с тоалетната чиния, мивката и бойлера. В. се занимавала с финансовата част. Не може да каже точно колко пари му платила В. за ремонта на апартамента. През 2017 г. В. била на 18 г., ученичка в Строителния техникум. Не знае след като е завършила училище дали е работила някъде.

При тези доказателства, първата инстанция е уважил иска по чл. 465 ГПК.

В. Я. е обжалвала решението с оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Конкретните доводи са, че съдът неправилно е приел, че не е доказано, че в периода от 20.01.2017 г. до 19.02.2019 г. тя е извършила подобренията, описани в извънсъдебното споразумение по вид и размер, т. е., че тя е платила, или е направила подобренията със нейни лични средства. Не кореспондирали на обясненията на вещото лице от единичната СТЕ в съдебно заседание, че само част от подобренията били направени през 2017 г., защото той взел годината 2008 г. от заключението по изпълнителното дело, а вещите лица от тройната СТЕ заявили, че няма технически средства, с които да се определи кога са направени подобрения. Затова Я. счита, че установеното от вещите лица не може да се противопостави на твърденията й, че подобренията са направени след 2017 г. Съдът пренебрегнал и задължението на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите и да ги възпроизведе добросъвестно пред съда. Ирелевантно било с чии средства тя е плащала, но ако съдът е приел, че този факт е релевантен е следвало да й укаже доказателсвената тежест за него. Затова във въззивната жалба е заявено оплакване за необоснованост на решаващите изводи за липса на задължения по арбитражното решение и формирането му в нарушение на правилата на, формалната логика, и при неправилна преценка на доказателствата.

По първия въпрос се твърди, че въззивната инстанция не е обсъдила следните доводи, които били от съществено значение за изхода от спора: че след като вещите лица не са изследвали кога са направени подоренията, а е приет факта от друго лице, чиято достоверността не е доказана със СТЕ, че като противоречащи на експертизите, не са кредитирани показанията на свидетелите, а е прието, че подобренията са от преди 2017 г. Неправилен бил и извода, че е ирелевантно с чии средства са плащани подобренията щом тя се е занимавала с финансовата част и дали те са излезли от нейния патримониум.

Въззивната инстанция е посочила, че в тежест на кредитора по оспореното вземане, т. е. на ответницата Я. е да докаже, при условията на главно и пълно доказване, наличието на валидно възникнало и съществуващо свое притезание, като установяването му пред съд или арбитраж в процес между длъжника и кредитора, е непротивопоставимо на оспорващия взискател по аргумент от чл.464, ал.2 ГПК. Тази доказателствена тежест е изрично указана на касаторката в доклада.

Предварителният договор от 20.01.2017 г. и споразумението от 19.02.2019 г. са оспорени от ищеца като симулативни, без достоверна дата, както и относно това, че е имало предаване на владението по предварителния договор. Тъй като са частни документи, имат доказателствена сила само относно това, че лицата, посочени в тях са направили посочените в тези документи изявления, но не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила относно фактите, предмет на тези волеизявления, нито относно датата и мястото им на съставяне и предвид изричното им оспорване, въззивната инстанция е приела, че ответницата не е доказала датата на сключване на предварителния договор и твърденията за извършени след това подобрения от нея, чиято стойност формира значителната част от вземането й.

Не кореспондира на мотивите на възивното решение твърдението на касаторката, съдържащо се в първия въпрос, че не е обсъдено кога и от кого са извършени подобренията. Съдът е анализирал единичната и тройната СТЕ, защото ответницата е ангажирала такива доказателства за установяване момента на извършване на подобренията. Въззивната инстанция се е мотивирала с взаимно кореспондиращите заключения на вещите лица по двете експертизи относно наличните подобрения с посочените изключения, констатираното несъответствие в количествените параметри на СМР, посочени в споразумението и действителните на место в посока на значителното им завишаване в последното, определянето от СТЕ на много по-ниска увеличена стойност на имота спрямо приетата в споразумението. Съдът се е мотивирал и с констатацията на вещите лица от единичната и тройна СТЕ не само от изготвената оценка по изпънителното дело, но и от наблюденията си на место и специалните им знания относно вида материали, отнесен към времето, когато такива са използвани, придобитите впечатления за износеност, и въз основа на които е направен извода, че повечето от описаните подобрения са извършени през 2008г. и само част от тях /латексовото покритие в коридор и стаи, циклене на паркет, направата на кухненски шкафове и дограмата в дневната, санитария в банята/ могат да се отнесат към 2017г. – 2019г. Съдът е обсъдил това, че вещите лица са се позовали на съставения в изпълнителното производство по изп. д. № 1910/2020г., опис и оценка на апартамента, които не са били оспорени от длъжника Т. Й., а ако подобренията са били по-нови, същите биха обусловили по-висока пазарна цена, която логично длъжникът би имал интерес да претендира, но той е оспорил първоначалната експертиза по изп. д. № 1910/2020г. само на формално основание – нарушение на разпоредбата на чл.485 ГПК. Съдът е посочил, че изводът на вещите лица не се опровергават или разколебават от показанията на ангажираните от въззивницата свидетели И. Т. М. и М. А. А., които са анализирани, но не са възприети, защото тези показания не установяват нито обема на извършените в процесния апартамент СМР, в това число и посочените в споразумението по видове подобрения, нито същите да са извършени от и за сметка на въззивницата. Съдът се е мотивирал защо не кредитира свидетелските показания - първият от двамата свидетели няма впечатления какво точно е ремонтирано в процесния апартамент, сочи, че ремонтът е извършен от Т. и В., т. е. не установява претендираните подобрения да са направени от въззивницата, а показанията на втория свидетел са изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен материал. Съдът е изчерпал и аргументите, като алтернативно е посочил, че дори действително вторият свидетел да е извършвал някакви ремонтни дейности в апартамента /каквито и вещите лица по СТЕ приемат, че има правени през 2017г./, то не може да се приеме, че с тези показания са доказано главно и пълно твърденията, че всички описани в споразумението от 19.02.2019г. подобрения са правени в периода 20.01.2017г. – есента на 2017г., както и че същите са били за сметка на Я.. Съдът се е мотивирал и с посоченото от свидетеля, че когато правел ремонтите / 2017г./ В. е била все още ученичка и не знае да е работила, т. е. не е реализирала доходи, с които да покрие разходите за ремонта, които според посоченото в споразумението възлизат на почти 60000 лева. Съдът е преценил тзи показания във връзка с това, че по делото няма данни към 2017 г., макар и непълнолетна, В. Я. да е живяла самостоятелно в процесния апартамент, отделно от родителите си, да е закупила материали и да е правила плащания за тях и направата им. Затова посооченото от свидетеля А., че Я. е била тази, по чието възлагане е извършвал ремонтни дейности в апартамента е определено от въззивния съд като изолирано, неподкрепено от останалия доказателствен материал и в противоречие с показанията на другия свидетел.

От подробно изложените мотиви към решението на въззивната инстанция е видно, че не кореспондира на съдържанието им твърдението на касаторката за необсъждане на заявени от нея доводи като въззивница във възивната жалба. Следва да се отбележи, че в нейна тежест е било, което й е указана от първата инстанция, да докаже съществуване на вземането си по споразумението от 19.02.2019 г., което включва установяване по основание и размер във всичките му параметри. Съдът е анализирал ангажираните от нея доказателства в подкрепа на подържаната от нея теза, но ги е преценил за недостатъчни, за да я докажат. Невъзприемането на твърденията и доводите й не означава, че доказателствата не са обсъдени. Затова не е налице наведеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по първия поставен въпрос.

Вторият въпрос също не кореспондира на мотивите на обжалваното решение. Не са обсъдени само избрани доказателства. Обсъдени са свидетелските показания. Право на съда е да ги възприеме и да основе решението си на тях, или да не ги кредитира, но в последния случай следва да се обоснове. В закона няма изискване да се възприемат или не изцяло показанията на свидетелите, а и не съществува презумпция, че те са възприели пълно и са изложили добросъвестно фактите, предмет на показанията им. Съдът е посочил в мотивирано защо не възприема свидетелските показания и защо не приема, че те доказват твърденията на касаторката. Тя твърди противоречие по втория въпрос с Решение № 141 /11.10.2019 г. по г. д.№ 3719/2018 г. на І гр. д., в което е посочено, че свидетелските показания се „преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото“. Въззивният съд е извършил именно такава преценка, като в случая не е възприел свидетелските показания, но се е мотивирал, като е посочил, че те са непълни, за да установят релевантните факти, липсват друг доказателства, които подкрепят тези откъслечни показания, а и защото противоречат с констатациите на СТЕ.

Предвид изложеното, съдът не констатира противоречие на въззивното решение със съдебната практика на ВКС относно процесуалните изисквания за преценка на свидетелските показания, поради което не се допуска касационно обжалване по втория поставен въпрос.

Относно признатото право на задържане по чл.72, ал.3 ЗС, въззивният съд е приел, че то е акцесорно, чрез което се отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане на извършените подобрения от добросъвестния владелец, респ. от купувача по предварителния договор, поради което може да бъде релевирано само като защитно средство по предявен ревандикационен иск, но не и като самостоятелен иск или по повод предявен иск за заплащане на подобренията. Поради това, че е неразривно свързано само с иска по чл.108 ЗС, който, съгласно чл.19 ГПК е изключен от компетентността на арбитража, то и на основание чл.47, ал.2 ЗМТА арбитражното решение в частта, в която Т. Й. е осъден „да търпи валидно упражнено в процеса право на задържане“ до заплащане стойността на извършените подобрения от В. Я., е прието за нищожно.

Третият поставен въпрос е: допустимо ли е ищецът, който има право на задържане да реализира вземането си за подобрения чрез самостоятелен иск. Касаторката не е посочила решения на ВКС, на които тези мотиви противоречат, а твърди, че ако не се признае правото на кредитора на вземане за подобрение да упражни право на задържане в отделно производство, той би се превърнал в хирографарен кредитор.

В съдебната практика без противоречие се приема, че правото на задържане е защитно средство, което цели да обезпечи вземането за подобрения като осуети предаването на владението върху вещта до заплащане стойността на подобренията. Именно този негов характер предопределя упражняването на правото посредством възражение срещу предявен иск за предаване на вещта и съответно обуславя недопустимостта на предявяването на право на задържане със самостоятелен иск, ако не е предявен ревандикационен иск. В този смисъл са: ТР № 48 от 3.IV.1961 г. по гр. д. № 26/61 г., ОСГК, Решение № 201 от 17.10.2013 г по гр. д. № 2329/2013 г. на ВКС, IІ г. о., Решение № 93 от 25.06.2015 г. по гр. д. № 1358/2015 г. на І г. о. Определение № 25 от 25.01.2015 г. по ч. гр. д. № 198/2016 г., I гр. о. Определение № 65 от 20.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1579/2021 г., II г. о. С цитираното ТР 48/03.ІV.1961 г. и решение № 37 от 11.02.1988 г. на ВС, IV г. о., се приема възможността добросъвестният подобрител да предяви иск за подобрения и признаване на право на задържане не само срещу собственика на имота, но и срещу негов недобросъвествен приобретател, но по повод претенция за връщане на имота. С разясненията по т.6 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че по предявен ревандикационен иск не може за пръв път да се заяви пред въззивния съд възражение за подобрения, но правото на задържане, като акцесорна претенция може за пръв път да се заяви пред въззивнят съд, ако искът за подобрения е бил уважен в отделен процес. С определение № 854 от 27.12.2012 г., по ч. гр. д. № 696/2012 г. на ВКС е прието, че няма пречка искът за заплащане на подобрения да бъде предявен в отделно производство, но при налична друга претенция на собственика на вещта за предаване на владението й, като правото на задържане се упражни при отделно предявения иск за реализиране на вземането, тъй като обезпечава събирането на вземането. В настоящия случай обаче няма отделно предявен иск за собственост за предаване на владението пред съд, на който единствено е подсъден такъв иск, а правото на задържане е упражнено само по предявен иск за подобрения и то пред арбитраж. Правото на задържане по чл. 91 ЗЗД може да се упражни само когато вземането произтича от разходи за запазване, поддържане, подобрения и поправки на движима вещ, поради което тази норма е неприложима.

Затова по третия поставен въпрос, решението не е постановено в противоречие със съдебната практика относно възможността това право да се упражни в отделно производство по предявен иск за подобрения, респективно не е налице основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК.

Въззивният съд е извършил съвкупна преценка на това, че Я. не е доказала, че тя е извършила подобренията след сключване на предварителния договор и по време на действието му, наличието на висящи изпълнителни дела с насочено принудително изпълнение или наложени обезпечителни възбрани върху процесния апартамент, родствената връзка между нея и длъжника Т. Й., който не е оспорил иска, общия им процесуален представител - на В. Я. по образуваното от нея срещу баща й Т. Й. изп. д. № 1015/2020г. и на него - по висящи към датата на образуване на арбитражното дело и впоследствие изп. д. № 1015/2020г. При съобразяване на всички тези факти е направил извод за симулативност на сключеното на 19.02.2019г. споразумение и водения вр. него арбитражен процес, целта на които е била създаване на основание за вземане и привилегия по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД. Затова е прието, че постановеното решение по арб. д. № 11/2019г. се явява привидно изпълнително основание, което не удостоверява действително съществуващи вземания в полза на въззивницата – за извършени подобрения, неустойка за неизпълнение на задължението за заплащането им, разноски за арбитражното производство.

Касаторката е заявила основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Това основание за допускане до касационно обжалване е налице когато решението страда в особено тежка степен на неправилност в една от трите й форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт, без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма. Съдът не констатира подобно нарушение. Очевидна неправилност е налице и когато не са спазени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор. В случая изводите на съда следват логически от доказателствата, които са подробно анализирани и от правните норми. Съдът не констатира нарушение на основни логически, опитни и общоприложими правила. Тъй като съдът не констатира никоя от формите на очевидна неправилност, не е налице и основанието по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2, пр.2 ГПК , поради което не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация „СИ ТРАНС“ ЕООД следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер 4 300 лв.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 34 от 06.03.2023 г. по гр. д.№ 536/2022 г. на Варненски апелативен съд по касационна жалба, подадена от В. Т. Я..

Осъжда В. Т. Я. да плати на „СИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 103916259 деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 4300 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: