решение по гр. д.№ 889 от 2025 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е
№ 562
гр.София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Ц. ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
М. Д.
при участието на секретаря Ц. П. като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 889 по описа за 2025 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от Г. И. М.- В. молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 484 от 15.02.2023 г. по гр. д.№ 9355 от 2022 г. на Варненския районен съд, 26 състав, потвърдено с решение № 804 от 30.06.2023 г. по гр. д.№ 823 от 2023 г. на Варненския окръжен съд, III състав /последното недопуснато до касационно обжалване с определение № 2946 от 12.06.2024 г. по гр. д.№ 4098 от 2023 г. на Върховния касационен съд, първо г. о./, с което е отхвърлен предявеният от Г. М.- В. срещу К. В. К. и Д. Б. К. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване на право на собственост на основание изтекла придобивна давност за периода от 09.12.2005 г. до 18.07.2022 г. на ид. ч. от подробно описан в решението недвижим имот - самостоятелно жилище, находящо се в [населено място], [улица], ет.1.
В молбата за отмяна се твърди, че е налице основанието на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, предвид следните открити от молителката нови писмени доказателства: молба до Районна прокуратура - Варна от 13.09.2024 г., писмо от Районна прокуратура - Варна от 18.09.2024 г., постановление от 13.06.2008 г. по пр.№ 6234 от 2008 г. на Районна прокуратура - Варна и медицинско направление от 14.04.2008 г.
В проведеното открито съдебно заседание и в писмена защита пълномощникът на молителката поддържа молбата за отмяна и моли решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В писмен отговор от 20.01.2025 г. и писмени бележки ответниците К. В. К. и Д. Б. К. оспорват молбата за отмяна. Молят същата да бъде оставена без разглеждане, евентуално - без уважение. Претендират и за направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г. о. по подадената молба за отмяна приема следното: Съгласно разясненията, дадени в мотивите на т.13 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато първоинстанционното решение е обжалвано и по гражданския спор се е произнесъл въззивният съд, на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК подлежи влязлото в сила въззивно решение, а не това на първоинстанционния съд. Поради това настоящият съдебен състав приема, че предмет на молбата за отмяна в настоящото производство е постановеното от въззивния съд решение № 804 от 30.06.2023 г. по гр. д.№ 823 от 2023 г. на Варненския окръжен съд, III състав, а не посоченото в молбата за отмяна първоинстанционно решение на Варненския районен съд.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение са онези нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.
В разглеждания случай молбата на Г. М.- В. до Районна прокуратура - Варна от 13.09.2024 г. и писмото от Районна прокуратура - Варна от 18.09.2024 г. не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК - такива, които да са съществували при инстанционното разглеждане на делото, но да не са били представени по него. Те са новосъздадени /след влизане в сила на решението на въззивния съд на 12.06.2024 г./ писмени документи и като такива не са основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Освен това, тези два документа не установяват обстоятелства, които да са от значение за правилното решаване на конкретното дело: молбата от 13.09.2024 г. е с искане до прокуратурата молителката да бъде снабдена с препис от постановление по пр. преписка № 6234 от 2008 г. /което постановление от 13.06.2008 г. е следващото представено към молбата за отмяна писмено доказателство/, а писмото на Районна прокуратура - Варна от 18.09.2024 г. удостоверява датата, на която е приключила горепосочената пр. преписка с постановлението от 13.06.2008 г. за отказ да се образува наказателно производство- 17.06.2008 г., която дата не е от значение за материалноправния спор, разрешен с решението, чиято отмяна се иска.
Представеното постановление от 13.06.2008 г. по пр.№ 6234 от 2008 г. на Районна прокуратура - Варна също не е основание по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради следното: То е постановено по прокурорска преписка, образувана по жалба на молителката и на съпруга й А. В. по повод възникнал инцидент на 14.04.2008 г. с ответника К. К.: посещение на К. в спорния имот, находящ се в [населено място], [улица], при което заварил там молителката Г. М.- В. и според нея й отправил заплахи за саморазправа. Като участник в инцидента, молителката Г. М.- В. е знаела за него и съответно е имала възможност да ангажира доказателства за този инцидент още при инстанционното разглеждане на делото, завършило през 2023 г. Тоест, постановлението от 13.08.2008 г. не удостоверява ново обстоятелство, което не е могло да бъде известно на молителката при решаването на делото, и като такова не е основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.
Представеното медицинското направление от 14.04.2008 г. също не е ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради следното: То удостоверява извършен на 14.04.2008 г. от общопрактикуващ лекар медицински преглед на молителката Г. М.- В. и насочването й за лечение към специалист. Издадено е било на молителката, тоест тя се е снабдила с това писмено доказателство още на 14.04.2008 г., преди завеждане през 2022 г. на делото, решението по което се иска да бъде отменено. Поради това не е имало пречка, при проявена добросъвестност от нейна страна, молителката да представи това писмено доказателство още при инстанционното разглеждане на делото. Независимо от изложеното, това медицинско направление не е основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и тъй като не удостоверява факт, който да е от значение за делото.
Предвид на изложеното молбата на Г. М.- В. за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК молителката дължи на ответниците направените от тях разноски за адвокат по настоящото дело. Видно от представените списък за разноски и приложените към него доказателства за плащане, тези разноски възлизат на 2 400 лв.- по 1 200 лв. на всеки от ответниците. Съдът обаче намира за основателно направеното от пълномощника на молителката възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на тези разноски: предвид на това, че ответниците са съпрузи и поради това защитата им по настоящото дело е идентична и е осъществявана от един адвокат и предвид обема и сложността на извършената от този адвокат работа /изготвяне на писмен отговор на молбата за отмяна и писмени бележки по делото, без явяване в проведените две открити съдебни заседания/, молителката следва да бъде осъдена да заплати общо на двамата ответници само 1 200 лв. разноски за адвокат.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. състав на първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Г. И. М.- В. молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 804 от 30.06.2023 г. по гр. д.№ 823 от 2023 г. на Варненския окръжен съд, III състав, с което е потвърдено решение № 484 от 15.02.2023 г. по гр. д.№ 9355 от 2022 г. на Варненския районен съд, 26 състав.
ОСЪЖДА Г. И. М.- В. с постоянен адрес [населено място], [улица], ет.1 да заплати на К. В. К. и Д. Б. К. и двамата от [населено място], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.