Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Т. Т. по касационно административно дело № 9699/2023 г. Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И., от гр. София против решение № 4198 / 23.06.2023 г. по адм. дело № 1508 / 2023 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 9, чл. 9а, чл. 68 и чл. 104 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с неосигуряване на възможност за установяване на относими факти за спора и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът посочва, че административният съд не е изследвал възраженията му за автентичността на административния акт, доколкото е подписан от титуляра – директор на ТП на НОИ във времеви период когато е отсъствал от работа и е следвало да бъде заместван от определените лица. Позовава се на недопускане на доказателства във връзка с вменените задължения на административния орган по изясняване на спора и прилагане на материалния закон, дадени с решение № 6657 / 09.11.2022 г. по адм. дело № 8134 / 2022 г. по описа на Административен съд София – град.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София – град, чрез юрисконсулт Медарова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение № 4198 / 23.06.2023 г. по адм. дело № 1508 / 2023 г. Административен съд София – град е отхвърлил оспорването по жалба на М. И. срещу решение № 2153 – 21 – 415 / 29.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ София – град. Присъдил е разноски. Приел е, че актовете на пенсионните органи са издадени в тяхната материална и времева компетентност, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно.

С решение № 2153 – 21 – 415 / 29.12.2022 г. директорът на ТП на НОИ София – град е оставил без уважение жалба вх. № 1012 – 21 – 990 / 08.07.2022 г. на М. И. срещу разпореждане [номер]/31 от 29.04.2022 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на ЛПОСВ и е отменил разпореждане [номер] / 64 от 02.09.2022 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е постановен повторен отказ.

По делото е установено, че към датата на подаване на заявлението за пенсиониране М. И. е имала изискуемата по чл. 68 КСО възраст. Осигурителният стаж, изчислен от пенсионните органи е определен на 11 години, 04 месеца и 22 дни. Пенсионните не са предложили предоставяне на възможност за закупуване на недостигащ стаж, приемайки че спрямо жалбоподателката не е приложим реда по чл. 9а, ал.2 КСО.

Първоинстанционният съд обосновано е приел, че със своето решение директорът на ТП на НОИ законосъобразно е зачел действието на решение № 6657 / 09.11.2022 г. по адм. дело № 8134 / 2022 г. по описа на Административен съд София – град и е съобразил дадените му указания по тълкуване и прилагане на закона. Точно е изяснил технологичния ред за обявяване на актовете на пенсионните органи и наличието на компетентност на титуляра, изпълняващ функциите на административен орган при издаване на оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Възможното различие в подписването и извеждането на документа, материализиращ властническото волеизявление, дължащо се на съблюдаване на този технологичен ред, състоящ се от съставяне на текста, подписването му и извеждането му в деловодните книги на администрацията финализира различни времеви периоди, но не рефлектира върху автентичността му. В акта ясно и недвусмислено е посочена длъжността на неговия издател, който притежава материална компетентност да издава актове по чл. 117 КСО. разпореждане [номер]/31 от 29.04.2022 г. също е издадено от длъжностно лице по пенсионно осигуряване въз основа на правомощия предоставени със заповед № 1015-21-247/04.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ София – град.

Релевантните по спора факти досежно правото на пенсия са установени точно и не са налице наведените от касатора основания по чл. 209, т.3 АПК за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в недопускане на доказателства във връзка с вменените задължения на административния орган по изясняване на спора и прилагане на материалния закон.

Обосновани са изводите на съда, че зачитайки целия действителен стаж на жалбоподателката, включително и този на преподавателска длъжност в помощно училище не достигат минимално изискуемия такъв от 15 години.

Съгласно чл. 68, ал.1 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.

Разпоредбата на чл. 68, ал.2 КСО уточнява, че от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.

Съгласно чл. 68, ал.3 КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Заложените материалноправни основания за минимална възраст и осигурителен стаж в хипотезите по чл. 68, ал.1-2 и чл. 68, ал.3 КСО са в кумулативно единство и отсъствието на едно от тях препятства възникването на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Законосъобразни са изводите на административния съд и на пенсионните органи и досежно правото за закупуване на осигурителен стаж.

Съгласно чл. 9а, ал.2 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО, се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни вноски. Внимателният прочит на разпоредбата сочи, че правната норма, съдържаща се в нея не касае хипотезата по чл. 68, ал.3 КСО, доколкото там изискването е за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж. Легална дефиниция на понятието действителен осигурителен стаж дава 1, т.12, ал.1 ДР на КСО, съгласно който това е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

В случая, жалбоподателката Иванова притежавайки действителен осигурителен стаж от 11 години, 04 месеца и 24 дни не изпълнява изискването на чл. 68, ал.3 КСО за минимален осигурителен стаж от 15 години.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

По неоснователната касационна жалба в тежест на касатора следва да бъдат присъдени разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4198 / 23.06.2023 г. по адм. дело № 1508 / 2023 г. на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА М. И., от гр. София да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София сумата от 100,00 (сто) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ