О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№60584
[населено място],04.11.2021г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№36 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Eвробау инженеринг” OOД, [населено място], с настоящо наименование „Хохбау интернационал“ ООД, срещу решение №11705 от 28.07.2020г. по т. д. №1900/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е потвърдено решение №1963 от 04.11.2019г. по т. д.№1466/2018г. по описа на Софийски градски съд, ТО, 20 с-в, в обжалваната част, с която е уважен предявеният от „Медицински център Зора” ЕООД, [населено място], срещу ответника „Евробау инженеринг” ООД, иск по чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за сумата 98 209,76 лв. – представляваща дължимо за връщане и авансово платено възнаграждение по развален договор за изработка от 28.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.07.2018г. до окончателното й изплащане и са присъдени разноски на ищеца.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът прави оплакване, че липсва мотивирано произнасяне на съда по всички въведени с въззивната жалба оплаквания, както и че съдът е отказал да разтълкува действителната обща воля на страните по договора съгласно чл.20 от ЗЗД. Поддържа, че съдът е разгледал предявен иск на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, при наличие на договорни отношения между страните и при изрична договореност между тях за начина на връщане на даденото при неизпълнение на договора.Твърди, че решаващият състав на САС неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като е приел, че при развален договор и при иск за връщане на дадено по този договор, съдът не преценява договорната връзка между насрещните страни, не изследва какви са задълженията им по нея, включително при разваляне на договора, какви са уговорките за последиците при разваляне, както и уредбата на финансовите им отношения след това. Също счита за неправилен извода на съда, че касаторът се е обогатил от неизпълнението на договора, поради което е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 пр.3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1. Погрешно разрешен обуславящ правен въпрос относно тълкуването на договора по чл.20 от ЗЗД. 2.Допустимо ли е съдът да постанови решение, без да обсъди всички искания, възражения и доводи на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор, и без да извърши преценка на доказателствата, така както го задължава чл.12 от ГПК? 3. Погрешно разрешен правен въпрос за приложимостта на чл.55 ал.1 от ЗЗД и начините на уреждане на финансовите отношения между страните, при наличието на изрична писмена договореност между страните за последиците при разваляне на процесния договор и начина, по който се уреждат финансовите отношения помежду им при развалянето му. Твърди, че постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение противоречи на приетото разрешение на същите въпроси в практиката на ВКС, както следва: по първи въпрос - твърди противоречие с решение №546/23.07.2010г. по гр. д. №856/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №4/04.02.2014г. по т. д. №23/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение №81/07.07.2009г. по т. д. №761/2008г. на ВКС, ТК, I т. о., по втори въпрос - с решение №546/23.07.2010г. по гр. д. №856/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №802/23.02.2011г. по гр. д. №1783/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №670/15.11.2010г. по гр. д. №695/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о. Поддържа, че третият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него липсва изрична правна уредба. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение поради нарушение на императивна правна норма и на основните съдопроизводствени правила – липса на обсъждане и мотиви по отношение на доводите на ищеца по делото, както и явна необоснованост.
Ответникът по касация „Медицински център Зора” ЕООД, [населено място], оспорва касационната жалба. Твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна. Подробни съображения излага в подадения от него писмен отговор. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че между ищеца „Медицински център Зора” ЕООД, като възложител и ответниците „Евробау инженеринг” ООД и „Китон техник” ЕООД, като изпълнители, на 28.04.2017г. е сключен договор за изпълнение на строително - монтажни работи на обект „Офталмологична болница „Зора”, като за изпълнението на възложените работи страните са договорили цена в размер на 176 616,90 лв., без ДДС. Към договора бил сключен анекс от 12.06.2017г. за допълнително възложени дейности на стойност 15 424 лв., без ДДС. Съдът е приел за установено, че в изпълнение на договора ищецът „Медицински център Зора” ЕООД е превел по посочената в чл.15 от договора банкова сметка на „Евробау инженеринг” ООД с три банкови превода от 05.05.2017г., 09.06.2017г. и 19.06.2017г. сума в общ размер на 178 806,62 лв., с вкл. ДДС. Уговореният с договора срок за изпълнението му бил 55 календарни дни, считано от датата на двустранно подписан протокол за осигурен фронт на работа. По делото е представен писмен протокол за осигурен фронт за работа от 20.06.2017г., който не е подписан от ответника, но съдът е отчел, че констатациите по същия не са оспорени. От представения по делото писмен протокол от 02.11.2017г. и заключението на назначената СТЕ, въззивният съд е установил наличието на изпълнени СМР и доставени материали на обща стойност 60 956,80 лв. с вкл. ДДС. Предвид изтеклия период на забавата – повече от единадесет месеца след уговорения срок за изпълнение и твърденията в исковата молба, че предвид забавата в изпълнението по договора за ищеца вече липсва интерес и не желае договора да бъде изпълняван от ответниците, както и че процесните СМР са вече изпълнени от друго лице, съдът е приел, че исковата молба материализира ясно изявление от ищеца, че разваля процесния договор и с това изявление ищецът надлежно е упражнил правото си по чл.262, ал.2 от ЗЗД. Поради това е приел процесния договор за развален по отношение на възложените със същия, но неизпълнени от изпълнителите по договора СМР и е заключил, че е отпаднало основанието ответникът „Евробау инженеринг” ООД да държи платените по неговата банкова сметка в изпълнение на разваления договор суми като цена на неизпълнените по договора СМР и същият ответник дължи връщането на претендираната искова сума от 98 209,76 лв., която е по – малка от разликата между реално платеното по договора в размер на 178 806,62 лв. с вкл. ДДС и изпълненото съобразно СТЕ в размер на 60 956,80 лв. с вкл. ДДС, или сумата 117 849,82 лв. Счел е за неотносими към основателността на предявената претенция по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД клаузите от договора, които определят отговорността на изпълнителите при лошо изпълнение на договора, доколкото предявеният иск се основава на разпоредба от института на неоснователното обогатяване, съобразно която всеки дължи връщане на полученото на отпаднало основание, без значение каква е причината основанието да отпадне.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Първият и третият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не отговарят на общия критерий за достъп до касация, доколкото изразяват несъгласието на касатора с изводите, до които съдът е достигнал в резултат на тълкуване на клаузите на процесния договор и преценката на всички обстоятелства по делото. Въпросът по т.3 от изложението не отговаря на общото изискване по чл.280 ал.1 от ГПК и поради това, че чрез него са въведени невъзприети от въззивния съд твърдения, а именно за наличие на изрична писмена договореност между страните за последиците при разваляне на процесния договор и начина на уреждане на финансовите им отношения в този случай. По отношение на тези въпроси обаче не са налице и допълнителните предпоставки за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Съдът е извършил тълкуване на клаузите на процесния договор в съответствие с критериите на чл.20 от ЗЗД и константната практика на ВКС по приложението на тази разпоредба, а също и на преценка на останалите установени по делото обстоятелства, които са специфични за спора. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на това тълкуване, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК
Вторият поставен от касатора въпрос касае правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. Те са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По същия въпрос е формирана и постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения, така и в редица други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК /решение №212/01.02.2012г. по т. д. №1106/2010г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202/21.12.2013г. по т. д. №866/2012г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76/12.06.2012г. по т. д. №377/2011г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №581/30.09.2010г. по гр. д. №1019/2009г. на ВКС, ГК, III отделение и др./, с които е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В случая въззивният съд е обсъдил подробно всички възражения и оплаквания във въззивната жалба, както и доводите в отговора на въззиваемия, като във връзка с тях е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства. Коментирал е съдържанието на представените писмени доказателства, обсъждал е и данните от заключението на приетата в производството съдебно - техническа експертиза. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил основния му довод относно наличието на уговорка между страните за последиците и отговорността за изпълнението на възложената работа по договора за СМР и относно рисковете от неизпълнението – чл.1.3 от договора от 28.04.2017г. Въззивният съд е разгледал този довод, но го е счел за неотносим към спора, като е изтъкнал, че уговорката по чл.1.3. от договора касае качественото изпълнение на договора, видно и от клаузите на чл. 42 до чл. 45 досежно гаранциите за добро изпълнение по договора, каквато претенция – за обезщетение за лошо изпълнение, не е предмет на делото.
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като касационният жалбоподател се позовава на аргументите за неправилност на атакувания акт, изложени в касационната жалба, без да излага доводи за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност.
На ответника по касация „Медицински център Зора” ЕООД, [населено място], следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5520 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №11705 от 28.07.2020г. по т. д. №1900/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
ОСЪЖДА „Хохбау интернационал” OOД, /с предишно наименование Евробау инженеринг“ ООД/, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], б.“и“, партер, офис 2, да заплати на „Медицински център Зора” ЕООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица][жилищен адрес] направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5520 лева / пет хиляди петстотин и двадесет лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.