О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60726

София, 04. 11.2021 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 3896 по описа за 2021г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от „АЗИМУТ 51“ ЕООД, представлявано от управителя си С. П. Д., срещу въззивното решение на Шуменски окръжен съд №260097/29.04.2021г. по в. г.д.№77/2021г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения.

Насрещната страна Т. М. К., редовно уведомена чрез адв.Т., не е депозирала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК и не изразява становище по жалбата.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Шумен, с което са уважени предявените от Т. М. К. срещу „Азимут 51“ ЕООД, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, като е признал за незаконно и е отменил уволнението на Т. М. К., извършено със Заповед от 01.11.2017г. на управителя на „Азимут 51“ ЕООД, представлявано от С. П. Д. и е възстановил Т. М. К. на заеманата преди уволнението длъжност – „Мениджър покупки продажби“ при „Азимут 51“ ЕООД, [населено място].

За да постанови този резултат, съдът е приел, че при уведомяване на ответника е било залепено уведомление по реда на чл.47, ал.1, изр. последно от ГПК, в което е констатирано, че на посочения адрес няма офис и няма упълномощено лице, което да получи съобщението. След изтичане на двуседмичния срок и извършена справка по партидата на търговеца, съдът е приел, че призоваването на ответника е редовно, на основание чл.50, ал.2 от ГПК. Приел е, че при разглеждане на делото от първостепенния съд не са допуснати процесуални нарушения, тъй като съгласно трайно установената съдебна практика на ответника – търговец/юридическо лице не се назначава особен представител, доколкото препращането на чл.50, ал.4 от ГПК е само към чл.47, ал.1 от ГПК, не и към ал.6. Приел е още, че от доказателствата е безспорно установено, че страните по делото са били в трудово правоотношение, въз основа на което ищцата е заемала длъжността „мениджър покупки продажби“ в [населено място] и което е прекратено с издадената заповед за уволнение №11/01.11.2017г., на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, поради намаляване обема на работа. Прекратяването на договора е от 01.11.2017г., на която дата е и връчена заповедта. Съдът е посочил, че доколкото по делото няма наведено възражение, че исковата молба е депозирана след срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ, който е давностен, следва да разгледа спора по същество. В решението са изложени мотиви, че по делото не са събрани доказателства, от които да е видно, че обемът на работа в ответното дружество действително е намалял и това намаление касае именно дейността на ищцата и изпълняваните от нея трудови функции. Посочил е още, че при прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание „намаляване обема на работа“, работодателят има и задължение за извършване на подбор. Приел е, че когато подборът е задължителен, както е в процесния случай, липсата му води до признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. В конкретния случай работодателят не е събрал никакви доказателства за извършван подбор, поради което уволнението е незаконосъобразно. В решението са изложени и мотиви, че по делото няма представени доказателства, от които да се установява въведеното с въззивната жалба твърдение, че дружеството – работодател не извършва никаква дейност, но дори това да е така, съдът се е позовал на съдебната практика, според която искът за възстановяване на работа се уважава и когато междувременно предприятието или част от него е съкратено или длъжността закрита, съответно ако ищецът е навършил пенсионна възраст за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По тези съображения е намерил предявените искове за основателни.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Когато ответникът – юридическо лице не е открит на адреса на управление, следва ли да му се назначи служебен защитник? 2/ Може ли да бъде възстановен на работа работник, при положение че работодателят не извършва дейност? По отношение на двата въпроса е наведено и допълнително касационно основание – липса на формирана съдебна практика и значение на въпросите за точното прилагане на закона и развитие на правото. Искането е основано на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението.

Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване:

Съобразно разпоредбата на чл.280 от ГПК допускането до разглеждане на касационната жалба е обвързано от наличието на предвидените в него предпоставки, а именно: точно и ясно посочване на правния въпрос от касационния жалбоподател, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не е длъжен да извежда въпроса от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.

За да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, е необходимо по поставения обуславящ въпрос да е налице необходимост от тълкуване на неясна, противоречива или липсваща правна норма, поради липса на практика на ВКС или при установена такава, която следва да бъде изменена поради промяна в законодателството или в обществените отношения. Точното приложение на закона и развитието на правото са основания за допускане на касационно обжалване, когато тълкуването има за цел да осигури разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на закона. В този смисъл са и разясненията дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът намира, че първият формулиран от касатора въпрос е извън предмета на спора по делото, не от значение за крайния му изход, не е обуславящ и не кореспондира с правните изводи на съда. В решението изрично е прието, че призоваването на ответното дружество е извършено по реда на чл.50, ал.2 от ГПК. Страната по делото е търговец и за пълнота на изложението съдът е посочил, че дори призоваването му да е извършено по реда на чл.50, ал.4 от ГПК, то за търговците не се предвижда назначаване на особен представител. Постановеното от съда е в съответствие разпоредбите на закона и формираната съдебна практика и не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Вторият формулиран в изложението въпрос е свързан с предмета на делото и е от значение за крайния му изход, но е обоснован с оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно решение и несъгласие с изводите на съда, което съгласно трайно установената съдебна практика по чл.288 от ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В конкретния случай, в изложението на касационните основания не са посочени никакви съображения по отношение на значението на формулираните въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с формираната практика по чл.50, ал.2 и чл.344, ал.1, т.2 от КТ, която е ясна и не са налице основание за изменението й поради изменение на закона или на обществените отношения.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай въззивното решение е мотивирано и обосновано, като от същото не може да се обоснове извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при уважаване на предявените искове за отмяна на извършеното уволнение на ищцата по реда на чл.328, ал.1, т.3 от КТ поради намаляване обема на работа и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност. При постановяването му съдът не се е отклонил от формираната задължителна съдебна практика по приложение на посочената разпоредба.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №260097/29.04.2021г. постановено от Шуменски окръжен съд по в. г.д.№77/2021г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: