О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60583

гр. София, 04.11.2021 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 44 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД, [населено място], срещу решение № 260440/08.10.2020г., постановено по гр. д.№ 7491/2019г. от Софийски градски съд, с което е отменено решение № 150227/19.06.2017г. по гр. д.№ 24246/2014г. на Софийски районен съд и касаторът е осъден да заплати на „В. Х. ЕООД, [населено място], сумата от 24168,16 лв. на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, платена по борсов договор № 242/22.02.2013г. за покупко-продажба на стоки, ведно със законната лихва от 29.01.2014г. и сумата от 201,80 лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, представляваща мораторна лихва за периода 23.12.2013г. – 24.01.2014г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.

Ответникът „В. Х. ЕООД оспорва жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 22.02.2013г. между страните по спора е сключен борсов договор № 242 за покупко – продажба на стоки чрез посредничеството на „Софийска стокова борса“ АД, по силата на който продавачът – „Напоителни системи“ ЕАД се е задължил да предаде, а купувачът - „В. Х. ЕООД да приеме и заплати стоката, описана в спецификация: 1922 куб. м. едра дървесина при единична цена от 14 лв./куб. м. и обща стойност от 26908 лв. без ДДС и 974 куб. м. дребна дървесина с единична цена от 5 лв./куб. м. на обща стойност от 4870 лв. без ДДС. В изпълнение на договора купувачът е платил на продавача общата цена в размер на 38133,60 лв. с ДДС. По спорния въпрос за количеството дървесина, предадена от продавача на купувача, решаващият състав е основал съображенията си на изслушаните по делото заключения на техническа експертиза. Приел е, че доставената дървесина е на стойност 13965,43 лв. с ДДС, а разликата с платената от купувача цена е в размер на 24168,17 лв., за която сума искът е уважен. С покана, връчена на 09.12.2013г., купувачът е определил срок на продавача за изпълнение на договора, след изтичане на който ще го счита за развален. Според въззивния съд неизпълнената част на договора е 63,37 %, поради което кредиторът има право да развали договора и да иска връщане на предварително платената цена.

Касаторът е поставил на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК три въпроса: „С оглед принципа на диспозитивното начало съдът не е ли длъжен да дава безпристрастно и обективно решение, основаващо се на фактическата обстановка по делото, отколкото директно да излиза с извода, че при разминаване на изводите на съдебните инстанции, то „Напоителни системи“ ЕАД следва да бъде осъдено за съответните суми?“; „Не е ли длъжен съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, а не избирателно?“ и „При положение, че всички съдебни решения до този момент по образувани граждански дела от 2014г. са били в полза на „Напоителни системи“ ЕАД, то последното обжалвано решение не показва ли очевиден субективен елемент при постановяването му?“. В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като мотив за формулиране на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК и като основание за неправилност на обжалваното решение, мотивът на Софийски градски съд: „Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като предявените искове се уважат изцяло в заявените от ищеца размери, с оглед установения принцип на диспозитивното начало в гражданския процес.“.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е от значение за формираната воля на съда, обективирана в решението. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В случая касаторът не е формулирал правни въпроси, свързани с конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които да са обусловили изводите на въззивния съд. Цитирания абзац от решението не е единственият аргумент на Софийски градски съд за уважаване на претенцията, а представлява обобщаване на подробно изложените съображения по установените факти и обстоятелства по спора и изразява резултата от решаващата дейност на съда, намерила след това израз в диспозитива на акта. Въззивното решение е постановено при ново разглеждане на делото по реда на чл.294, ал.1 ГПК, като касаторът не е обосновал допуснати нарушения при повторното разглеждане на делото, което представлява предпоставка за допускане на касационно обжалване съгласно чл.295, ал.1 ГПК.

По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.

Ответникът има право на разноски за касационната инстанция в размер на 1130 лв. по договор от 23.12.2020г., в който е отразено заплащането на уговорено адвокатско възнаграждение с Адвокатско дружество „П. и А.“, [населено място].

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260440/08.10.2020г., постановено по гр. д.№ 7491/2019г. от Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, [населено място], бул.“Ц. Б. ІІІ“ № 136, да заплати на „В. Х. ЕООД, [населено място], ул.“Мусала“ № 9, ет.2, сумата от 1130 ЛВ. (хиляда сто и тридесет лева) – адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.