О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60388

Гр. София, 04.11.2021 година

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М. Е. Донкова

като изслуша докладваното от съдия Е. Д. гражданско дело № 2260 от 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. М. Б. и адв. Б. Т. като пълномощници на Н. С. П. и С. Н. П. срещу въззивно решение № 2, постановено на 19.01.2021 г. по в. гр. д. № 2044/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение. Със същото е намалено дарението извършено от С. Н. П. с ЕГН [ЕГН], починал на 02.02.2018 г., в полза на внука му С. Н. П. с ЕГН [ЕГН], с нотариален акт № 80/23.12.2014 г., на 4/6 идеални части от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], находящ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 100.38 кв. м., с принадлежащото му избено помещение № *, ведно с 1.58 % идеални части от общите части и от правото на строеж върху терена, с 16.85 % /процента/ идеални части от имота, като е възстановена запазената част на С. С. П. от наследството, оставено й от баща й С. Н. П., починал на 02.02.2018 г., в размер на 16.85 % идеални части от гореописания недвижим имот и е отхвърлен иска за разликата до пълния заявен размер от 22.22 % идеални части. Постановено е изнасянето на публична продан на следните недвижими имоти: гореописаният имот - апартамент, съсобствен между С. С. П., Н. С. П. и С. Н. П. с ЕГН [ЕГН], при квоти 33.51 % за С. С. П., 16.67 % за Н. С. П. и 49.82 % за С. Н. П., както и на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ от 3 331 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива, съсобствен между С. С. П. и Н. С. П. при квоти по 1/2 идеална част или 50 % идеални части за всеки от тях.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1. „ограничен ли е въззивният съд от въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение“; 2. „следва ли въззивният съд, без да има оплакване във въззивната жалба, респективно в отговора на жалбата, да приеме, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилни изводи, поради което да ги промени“; 3. за да има право едно лице да се разпореди с банковия влог на починало лице, следва ли да притежава качеството наследник“; 4. „какви действия следва да извърши наследникът, за да се счете, че е налице мълчаливо приемане на наследството; в случай че с извършените действия е налице манифестиране на намерение да се приеме наследството, налице ли е мълчаливото му приемане“; 5. „приложим ли е чл.349, ал.2 ГПК за наследник, направил валидно искане за възлагане на наследствения апартамент, в който е живял до смъртта на наследодателя, в случай че след влизане в сила на решението по допускане на делбата друг съделител го прехвърли на трето лице и съделителят почине“. По първите два въпроса се сочи противоречие с тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1 и решение № 204/11.01.2017 г. по т. д. № 1635/2015 г. на второ т. о., по третия – с решение № 93/20.10.2020 г. по гр. д. № 136/2020 г. на първо г. о.; по четвъртия – с решение № 535/02.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010 г. на второ г. о. и решение № 395/04.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г. на второ г. о. и по петия – с тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, решение № 75/27.02.2012 г. по гр. д. № 741/2011 г. на второ г. о. и определение № 41/28.01.2019 г. по гр. д. № 834/2018 г. на първо г. о. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК по отношение на претенцията по чл.30, ал.1 ЗН.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба С. С. П., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, Второ г. о., намира следното:

Производството е делбено във фазата на извършване на делбата. С влязло в сила решение е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите С. Н. П. с ЕГН [ЕГН], С. С. П. и Н. С. П. на апартамент, при квоти: 4/6 ид. ч. за С. Н. П. и по 1/6 ид. ч. за С. С. П. и Н. С. П. и на земеделски имот, при квоти: по 1/3 ид. ч. за всеки от съделителите. След даване ход на устните състезания и преди постановяване на решението за допускане на делбата съделителят С. Н. П. е дарил на своя внук С. Н. П. с ЕГН [ЕГН] собствените си 4/6 ид. ч. от делбения апартамент. Последният е конституиран като трето лице помагач с определение от 02.10.2018 г. въз основа на негова молба с правно основание чл.218 ГПК. Съделителят С. Н. П. е починал на 02.02.2018 г. Съделителите С. и Н. П. са негови наследници по закон – низходящи.

Към делото е присъединено гр. д. № 927/2019 г. на Бургаския районен съд, образувано въз основа на искова молба на С. С. П. от 31.01.2019 г., с която е предявен иск по чл.30, ал.1 ЗН срещу С. Н. П. /внук/ за намаляване на дарението, извършено с нотариален акт № 80/23.12.2014 г. Дъщерята С. П. е приела оставеното от баща й наследство по опис, съгласно решение по ч. гр. д. № 2473/2018 г. на Бургаския районен съд, като съгласно описа наследството включва идеалните части от делбените имоти, както и товарен автомобил „Р. Т. . При образуване на масата по чл.31 ЗН в същата са включени: 1/3 идеална част от делбения земеделски имот, товарен автомобил „Р. Т. , 1/2 идеална част от дворно място в [населено място], [община], съставляващо УПИ * в кв.20, парични средства в размер на 601,33 лева, 1459200/420249600 идеални части от поземлен имот с идентификатор ** по кадастралната карта на [населено място] и 1/80 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място]. Не е налице спор, че гореописаното имущество е принадлежало на С. П. към момента на смъртта му. Цената на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** възлиза на 2 220 лева, на 1/2 идеална част от дворно място в [населено място]- 550 лева, 349,44 лева на товарния автомобил „Р. Т. , 2 268 лева - 1459200/420249600 идеални части от поземлен имот с идентификатор ** по кадастралната карта на [населено място] и 4 124 лева за 1/80 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***. Или общо стойността на недвижимите имоти и на товарния автомобил е 9 511.44 лева. Към тях са прибавени и паричните средства в размер на 601.33 лева или стойността на наследствената маса е определена на 10 112.77 лева, закръглено на 10 112.80 лева. Посочено е, че не се твърди и не се установява да са налице задължения или увеличение на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН. Прието е също така, че към горната сума следва да се добави стойността на дарените 4/6 идеални части от процесния апартамент според положението му към момента на подаряването му /23.12.2014 г./ и стойността към момента на откриване на наследството /02.02.2018 г./, която възлиза на 83 667 лева. Не е установено и доказано да има други дарения, в частност и дарение на парични средства от наследодателя в полза на дъщеря му С. П.. Масата по чл.31 от ЗН възлиза на 93 780 лева. Изчислени са разполагаемата и запазена част, като е отчетено, че наследодателят е оставил за свои законни наследници двете си деца, при което запазената им част съгласно чл.29, ал.1 от ЗН е в размер на 2/3 или по 1/3 за всеки, т. е. общо запазена част в размер на 62 520 или по 31 260 лева за всеки наследник. Разполагаемата част е в размер на 1/3 или 31 260 лева. С извършеното дарение на стойност от 83 667 лева е превишена разполагаемата част с 52 407 лева, като е накърнена запазената част на ищцата с 26 203.50 лева /взета е предвид съответно и запазената част на другия наследник/. Тъй като има чист актив, останал на наследодателя след извършеното дарение, възлизащ на 10 122.77 лева, и половината от него принадлежи на ищцата, която се явява законен наследник заедно със своя брат /чл.5, ал.1 от ЗН/, то тя има как да получи полагащата й се част възлизаща на 5 056.35 лева. Обоснован е извод, че извършеното дарение следва да бъде намалено със сумата от 21 147.15 лева, с която всъщност е накърнена запазената част на ищцата и същата следва да й бъде възстановена. Доколкото цялата стойност на имота към момента на откриване на наследството е в размер на 125 500.50 лева /аргумент 4/6 идеални части са 83 667 лева/, то тези 21 147.15 лева възлизат на 16.85 % идеални части от имота.

Първоинстанционният съд е извършил делбата чрез изнасянето на делбените имоти на публична продан. Въззивното производство е било образувано по жалба на съделителите - касатори, като съдът е обсъдил направените възражения. Посочил е, че е допустимо предявяването на претенцията по чл.30 ЗН и във втората фаза на делбеното производство, като се е позовал на решение № 256/02.05.2001 г. по гр. д. № 649/2000 г., І г. о., решение № 268/17.10.2012 г. по гр. д. № 479/2012 г., ІІ г. о., решение № 173/16.03.2004 г. по гр. д. № 485/2003 г., І г. о. и решение № 911/11.01.2011 г. по гр. д. № 1625/2009 г., І г. о. Съгласно чл.30, ал.2 ЗН когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява правото си да иска възстановяването й спрямо лица, които не са наследници по закон /не са призовани към наследяване/, е необходимо същият да е приел наследството по опис. Посочил е, че основният спорен въпрос е дали С. П. и брат й Н. П. са приели с конклудентни действия наследството оставено от баща им в момент, предхождащ подаването на молба за приемане на същото наследство по опис. Изложил е съображения, че въз основа на писмените доказателства-извлечение от сметка на починалия С. П. в „А. Б. се установява, че действително на 09.02.2018 г. е изтеглена сумата от 601,33 лв. и сметката е закрита. Доколкото липсва в банковото извлечение, а и в последващите банкови документи отразяване за наредителя на тези операции, липсва и отразяване на извършено изплащане на наследствени дялове, то липсва сигурност и не може да бъде направен извод, че именно С. и Н. П. заедно в качеството си на наследници на титуляра са наредили посочената банкова операция. По отношение на представения заверен препис на пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя с рег. № 610/09.02.2018 г., е посочил, че със същото С. П. е упълномощила брат си да я представлява пред посочените административни органи във връзка с наследствено МПС, като са посочени различни възможни действия на упълномощения, пререгистрация на името на наследниците, прекратяване на регистрация на МПС, спиране от движение и /или бракуване. Въпросът е дали горното съставлява действие по обикновено управление с цел запазване на наследството или действие на разпореждане /ако упълномощителят е предоставил права на упълномощения да извърши например продажба на наследственото МПС/. В конкретния случай обаче посочения в пълномощното разширен обем от действия за пълномощника /с изключение продажба/, предполага, че упълномощителят не разполага с информация за действителното техническо състояние на наследеното МПС, дали същото е преминало годишен технически преглед, дали е в изправност, дали за него са заплатени винетна такса и застраховка „Гражданска отговорност“, поради което е в невъзможност да прецени правилния подход при грижата за тази вещ. Възприел е действието като насочено към управление и запазване на наследството, а не като изразяващо намерение за неговото приемане. Счел е за неоснователно и възражението, че с подадената молба по чл.61 ЗН за приемане на наследство по опис ищцата не е посочила всички известни й имоти, които са били собственост на нейния наследодател, поради което е изгубила изгодите, свързани с приемането на наследството по опис. В конкретния случай тя е провела успешно доказване на твърдението си, че не е знаела и това имущество не й е било известно, като е представила адресирани до нея призовки по гр. д. № 4181/2014 г. на БРС, които или са били връщани в цялост като невръчени или са били получавани от баща й и брат й, като няма данни да е изпълнявано поетото задължение да бъдат предавани или съобщавани на адресата от получателите. По делото липсват данни към момента на осъществяване на процедурата по приемане на наследството по опис С. П. да е знаела, че наследодателят й е притежавал и в наследството му са останали права и върху други имоти, поради което спрямо нея не намира приложение последицата по чл.64 ЗН за съзнателно невписване в описа на наследствени имоти.

Въззивният съд е изложил съображения, че правилно е установено, че наследодателят е излязъл извън рамките на разполагаемата си част и по този начин е накърнил запазената част на дъщерята С. П.. Не е възприел и възражението, че жилищният делбен имот е следвало да бъде възложен в общ дял на Н. и С. П., тъй като се касае за делба на наследство. Предвид възникването на съсобствеността в резултат на наследство и на разпоредителна сделка, възлагане по чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК е недопустимо. Първоинстанционният съд е взел предвид усложненията, настъпили във втората фаза на производството и правилно е преценил, че с оглед смъртта на единия от съделителите и извършеното от него дарствено разпореждане в полза на лице, което не е призовано към наследяване, е налице смесена съсобственост, двата делбени имота жилищен и земеделски са неподеляеми, при това съсобствени между различни лица и при различни квоти, поради което и правилно са изнесени на публична продан.

Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по материалноправните въпроси, поставени в изложението като трети и четвърти, които могат да бъдат обобщени и формулирани по следния начин: налице ли е материалноправна легитимация по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, когато правото да се иска възстановяване на запазената част се упражнява срещу лице, което не е наследник по закон, в случай че правото на наследяване е вече упражнено чрез мълчаливо приемане на наследството и последващото му изрично приемане е нищожно. Този въпрос е обуславящ за изхода на делото, като е необходимо да бъде извършена проверка на съответствието на направените изводи с трайно установената съдебна практика, според която фактическите или правни действия на наследника по така нареченото мълчаливо приемане на наследството могат да са различни по вид и във всеки конкретен случай съдът следва да извърши преценка дали са израз на волята на наследника да приеме наследството.

В обобщение, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по посочения по-горе въпрос.

Жалбоподателите дължат внасяне на държавна такса в размер на 92,17 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2, постановено на 19.01.2021 г. по в. гр. д. № 2044/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателите Н. С. П. и С. Н. П. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 92,17 лв. /деветдесет и два лева и седемнадесет стотинки/ и представят в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса.

Председател:

Членове: