О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60752

ГР. София, 3 ноември 2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.10.21 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1779/21 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. В. срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна по гр. д. №484/20 г. в частта, с която искът е отхвърлен и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер на 6 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът на касатора срещу Прокуратура на РБ по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ – за обезщетяване на неимуществени вреди от две незаконни обвинения – в престъпление по чл.182, ал.2 НК / неизпълнение на съдебно решение относно лични контакти с дете/ и в престъпление по чл.296, ал.1,пр.2 НК /осуетяване изпълнението на заповед за незабавна защита/, по които ищецът е оправдан с влезли в сила присъди.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по следните правни въпроси от предмета на спора: Отговаря ли прокуратурата за незаконосъобразни действия и бездействия на разследващите органи и прокуратурата, извършени в хода на досъдебното производство? Носи ли отговорност прокуратурата за медийното отразяване на случая? За приложението на принципа на справедливостта при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД и съобразяване на справедливия му размер с всички обстоятелства по делото, съобр. чл.2, ал.1,т.3 и чл.4 ЗОДОВ.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният...