О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3822
София, 30.11.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 2756 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение № 246 от 26.04.2023 г. по ч. гр. д. № 149/2023 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено определение № 94/08.03.2023 г. по гр. д. № 5/2023 г. на Разградския окръжен съд, в частта, с която е върната исковата молба, обективирана в отговор на искова молба с вх. № 507/01.02.2023 г. на Т. Н. С., с която са предявени обратни искове срещу третото лице-помагач Гаранционен фонд на Р. Б.
Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че в указания срок ищецът по обратните искове не е уточнил тяхната цена, затова правилно исковата молба е върната в тази част. Дори да се приемат за основателни възраженията на Т. С., че предвид характеристиките на обратния иск цената му се равнява на цената на главния иск, то не са отстранени останалите нередовности на молбата, с която са предявени исковете. Освен това в случая, предвид предявяването на два обратни иска – за имуществени и неимуществени вреди, както и направеното искане за привличане на две лица като трети лица-помагачи, ищецът следва ясно и конкретно да посочи срещу кое от тях предявява претенциите си, както и техните размери.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от Т. Н. С..
В жалбата се повтаря доводът, че обратният иск винаги е подчинен на характеристиките на главния иск и неговото уважаване, затова цената по обратния иск е равна на цената на главния. Освен това е посочено, че в отговора на исковата молба, в който са обективирани обратните искове, изрично е указано, че цената им се равнява на цената на главния иск. Макар да липсва цифрово посочване на цената на обратните искове, размерът им е ясно определен, а не определяем.
В изложението към частната касационна жалба се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси, уточнени от състава на ВКС така:
1. Следва ли ищецът да посочи изрично цената на обратния иск, при положение, че цената на главния иск е ясно цифрово посочена;
2. Следва ли цената на обратния иск да съвпада с цената на главния иск.
По делото на основание чл.129, ал.3, изр. 2 ГПК не е изпращан на ответника по обратния иск Гаранционен фонд препис от разпореждането на съда за връщане на исковата молба. По тази причина не му е изпращан и препис от частната касационна жалба.
За да се произнесе по жалбата, съставът на ВКС приема следното:
С. И. А. е предявил срещу Т. Н. С. искове по чл.45 ЗЗД за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от настъпило на 07.01.2018 г. ПТП. Цената на исковете е 60 000 лв. за неимуществените и 2800 лв. за имуществените вреди.
С отговора на исковата молба ответникът Т. Н. С. е поискал привличане на трети лица-помагачи – застрахователя ЗК „О. Л. -Кипър, чрез ЗК „Олимпик“- клон България, с който е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“, както и Гаранционен фонд на Р. Б. като е предявил срещу Гаранционния фонд обратни искове „в размер на присъдените в полза на ищеца суми като обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди“.
С определение № 43 от 02.02.2023 г. по гр. д. № 5/2023 г. на ОС-Разград съдът е приел, че са налице условията за привличане на Гаранционния фонд като трето лице-помагач на страната на ответника Т. С., като е изложил подробни съображения по този въпрос, а с диспозитива на определението е конституирал това трето лице. По исковата молба по чл.219, ал.3 ГПК срещу Гаранционния фонд е приел, че тя е нередовна, тъй като не е посочена цена на исковете, не е платена държавна такса и не е посочена сметката на ищеца, съобразно изискването на чл.127, ал.4 ГПК. Дадени са указания за отстраняване на тези недостатъци в едноседмичен срок. Отделно от това съдът е приел, че има обратен иск и срещу ЗК „О. Л. АД, като исковата молба страда от допълнителни нередовности, за които е дал следните указания, които да се изпълнят в едномесечен срок: ищецът да уточни и да представи доказателства дали вземането по обратните искове срещу застрахователя по чл.435 КЗ е предявено и дали е прието и удовлетворено в производството по несъстоятелност на ЗК „О. Л. АД, а ако не е прието и удовлетворено – да представи доказателства от компетентния съд в Кипър за издадено разрешение за започване на производство по предявения срещу ЗК „О. Л. чрез клона му в България иск по чл.435 КЗ.
Указанията на съда са получени на 07.02.2023 г. от М. И., адвокат-сътрудник на адвокат Д. М., пълномощник на ищеца Т. С..
На 06.03.2023 г. адв. Д. М. е подал в съда молба, с която е искал освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса по предявените искове, както и съдействие от страна на съда чрез съдебна поръчка да изиска от Министерство на правосъдието в Р. К. данни за това дали претендираното вземане по обратните искове е предявено и удовлетворено в производството по несъстоятелност на ЗК „О. Л. АД и евентуално доказателства за издадено разрешение за започване на производство по иск по чл.435 КЗ, в случай, че вземането не е прието и уважено. Представено е и удостоверение за банковата сметка на ищеца.
С определение № 93 от 08.03.2023 г. по гр. д. № 5/23 г. на ОС-Разград ищецът Т. Н. С. е освободен от заплащане на държавна такса по предявените искове.
С определение № 94 от 08.03.2023 г. по същото дело окръжният съд е констатирал, че определеният едноседмичен срок за посочване на цената на обратните искове е изтекъл на 14.02.2023 г. и в този срок указанията не са били изпълнени. Прието е, че това е самостоятелно основание за връщане на исковата молба по обратните искове. По тази причина съдът е приел, че не дължи съдействие по тези искове спрямо ЗК „ О. Л. АД чрез изпращане на съдебна поръчка до Министерство на правосъдието в Р. К.
Отделно от това по въпроса за привличане на третото лице-помагач ЗК „ О. Л. АД съдът е констатирал следното: в молбата от 06.03.2023 г. се съдържа признание, че ищецът по обратните искове не е инициирал производство за получаване на разрешение от Областния съд в Никозия за започване на производство срещу ЗК „Олимпик“ чрез привличането му като трето лице-помагач. Затова било неоснователно искането за събиране на доказателства дали такова разрешение е издадено. Прието е, че при липсата на такова разрешение искането за привличане на ЗК „О. Л. АД чрез клона му в България като трето лице-помагач следва да бъде оставено без уважение.
С диспозитива на определението окръжният съд е върнал исковата молба по обратните искове и е оставил без уважение искането на ищеца за привличане на ЗК „О. Л. АД чрез клона му в България като трето лице-помагач, както и искането за събиране на информация чрез изпращане на съдебни поръчки.
С обжалваното в настоящото производство определение № 246 от 26.04.2023 г. по ч. гр. д. № 149/2023 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено преграждащото определение на Разградския окръжен съд в частта, с която е върната исковата молба на Т. Н. С. по обратните искове срещу третото лице-помагач Гаранционен фонд на Р. Б. Частната въззивна жалба е била изрично насочена само срещу връщането на исковата молба по обратните искове.
Върховният касационен съд счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поставените въпроси са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и отговорът по тях ще има значение и за други подобни дела.
Обратният иск се дефинира като иск на една от страните срещу третото лице-помагач – чл.219, ал.3 ГПК.
Както е прието в решение № 238 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 655/2020 г., IV г. о., обратният иск има за предмет регресно притезание, което значи, че съдът го разглежда само и до размера, до който е уважил главния иск срещу ответника - ищец по обратния иск. Той е винаги евентуален на главния, като при уважаването му се създава условно изпълнително основание - едва след като главното задължение към ищеца-кредитор по главния иск е погасено чрез изпълнение от привличащия ответник, той може да бъде удовлетворен от привлеченото трето лице - ответник по обратния иск.
От тази характеристика на обратния иск следва, че неговата цена винаги е в зависимост от цената на главния иск, която е определяща. Следователно цената на обратния иск се равнява на цената на главния иск.
Посочването на цената на обратния иск е задължение на ищеца, съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1, т.3 ГПК. Процесуалният закон изисква посочване на конкретна цена. Но доколкото обратният иск има за предмет едно евентуално регресно вземане, изискването на чл.127, ал.1, т.3 ГПК следва да се счита изпълнено и в хипотеза, при която ищецът по обратния иск поиска от съда да осъди ответника да му заплати сумата, която е присъдена по главния иск. В този случай посочената по делото цена на главния иск е и цената на обратния иск.
В настоящия случай неправилно съдът е върнал исковата молба на Т. Н. С. срещу Гаранционния фонд на Р. Б. по съображение, че не е изпълнено указанието за посочване на цена на предявените срещу този ответник искове. Доколкото главните искове срещу Т. С. са за 60 000 лв. неимуществени и 2800 лв. имуществени вреди, това е и цената на обратните искове срещу Гаранционния фонд. Ищецът по обратните искове е освободен от задължението за заплащане на държавна такса по тях с определение № 93 от 08.03.2023 г. по гр. д. № 5/23 г. на ОС-Разград. Непосочването на банкова сметка на ищеца не е основание за връщане на исковата молба. Съгласно чл.129, ал.2 ГПК исковата молба се връща заради неспазване на изискванията по чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, а изискването за посочване на банкова сметка е в чл.127, ал.4 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение на апелативния съд и потвърденото с него определение на окръжния съд следва да бъдат отменени и делото да се върне на окръжния съд за разглеждане на предявения срещу Гаранционния фонд обратен иск.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 246 от 26.04.2023 г. по ч. гр. д. № 149/2023 г. на Варненския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 246 от 26.04.2023 г. по ч. гр. д. № 149/2023 г. на Варненския апелативен съд и оставеното с него в сила определение № 94/08.03.2023 г. по гр. д. № 5/2023 г. на Разградския окръжен съд, в частта, с която е върната исковата молба, обективирана в отговор на искова молба с вх. № 507/01.02.2023 г. на Т. Н. С., с която са предявени обратни искове срещу третото лице-помагач Гаранционния фонд на Р. Б.
ВРЪЩА делото на Разградския окръжен съд за разглеждане на обратните искове на Т. Н. С. срещу третото лице-помагач Гаранционен фонд на Р. Б.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: