Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 9765/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ /ДА „ДРВВЗ“/, чрез процесуалния му представител юрк. Т., против решение № 735 от 10.07.2023г., постановено по адм. д. № 462/2023г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, с което е отменена заповед № ЧР – 30 – 1 – 5 от 24.01.2023г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Л. Й., поради получена най – ниска оценка „неприемливо изпълнение“ съгласно Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/. С решението ДА „ДРВВЗ“ е осъдена да заплати разноските по делото.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда съображения, че от всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че оспорената заповед е издадена на 24.02.2023г., а не на 24.01.2023г., като в тази връзка твърди, че е спазена процедурата и сроковете за издаването й. Твърди и че при постановяване на решението съдът не е обсъдил доказателства в тяхната цялост, поради което е формирал неправилно вътрешно убеждение, противно на житейската логика. Посочва и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно, че съдът не е изготвил доклад по делото, не е отделил спорното от безспорното, не е указал доказателствената тежест във връзка събирането на допълнителни доказателства за спорните обстоятелства, както и е дал само три дневен срок за становище, което го е възпрепятствало да се запознае с наведените в жалбата пред първата инстанция твърдения, като е допуснал нарушение на чл. 163 ал. 2 АПК. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът Л. Й. с отговор на касационната жалба и лично в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение АС – гр. Бургас е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 108 ал. 1 ЗДСл във връзка с чл. 5 ал. 2 т. 18 от Устройствения правилник на ДА „ДРВВЗ“ и в предвидената писмена форма, съдържаща изискуемите реквизити, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в нарушение на материалния закон и целта на същия при оценяването на държавния служител. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че е допуснато нарушение относно предвидения в чл. 107 ал. 2 ЗДСл срок, тъй като оспорената заповед е издадена на 24.01.2023г., а окончателната оценка на държавния служител е дадена на 08.02.2023г., когато е съставен формулярът за корекция от контролиращия ръководител. Поради това е приел, че оспорената заповед е издадена преди жалбоподателят да е получил окончателната си оценка. Приел е и че макар формално да е била спазена предвидената процедура по изготвяне на оценка по НУРОИСДА, а именно спазено е изискването за съставен работен план на 01.02.2022г., направена е междинна среща с държавния служител на 29.06.2022г., на която са дадени указания на служителя да следи и съблюдава спазването на сроковете и утвърдените образци за изготвяне на документите във връзка с проведените инвентаризации и проверки, да обърне сериозно внимание на подготовката си като член на комисия при провеждане на проверки по ЗЗНН и ЗДРВЗЗ и инвентаризации по ЗС, без конкретизация на препоръките. Поради това е достигнал до извод за това, че макар формално да е спазена процедурата по атестирането, то същата е в противоречие с изискването за извършването й въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, което от своя страна, обосновава противоречие на заповедта с материалния закон и целта на същия. Поради това е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Решението е правилно.

На първо място неоснователно е възражението на касатора за това, че оспореното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради това, че съдът не е обсъдил всички събрани в хода на производството доказателства във връзка с това, че е оспорената от жалбоподателя заповед с дата 24.01.2023г., която е била връчена на жалбоподателя, а в административната преписка е представена заповед с дата 24.02.2023г. Действително от доказателствата се установява, че на жалбоподателя е връчена заповед № ЧР – 30 - 1 – 5 от 24.01.2023г., която именно и той е оспорил, а с административната преписка е представена е представена заповед със същия номер, но с друга дата. Съдът обаче се произнася по отношение на административния акт в рамките на оспорването по жалбата, с която е сезиран. Дори да се приеме, че е допусната очевидна фактическа грешка в заповедта, връчена на жалбоподателя в производството, в частност в датата на издаването й, то тя не е отстранена по предвидения за това ред в АПК, като това се отразява и на правото на защита на жалбоподателя, съответно на възможността му да организира защитата си срещу акт. В тази връзка и при липса на проведена процедура по чл. 62 АПК, е правилен извода на първоинстнационния съд, че е допуснато нарушение от категорията на съществените, а съдът се е произнесъл в рамките на сезирането си. Самото наличие на два акта с различна дата и със сходно съдържание, както беше установено в открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, при сверяване на оригиналите, намиращи се в страните, представлява нарушение, водещо най – малко до отмяна на акта. Това е така, тъй като това препятства и адресата на акта и съдът да установяват в случая валидно ли е проведена процедурата, съответно спазени ли са сроковете. В случай, че се е касаело за грешка, то законодателят е предвидил процедура за отстраняването й, която обаче не е проведена, поради и което не може да бъде безспорно установено коя заповед е меродавна, което пък е нарушение от категорията на съществените.

Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена както при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, така и в противоречие със закона и целта на същия. В случая е индивидуалният работен план не е изготвен съобразно изискванията на чл. 9 от НУРОИСДА. В нарушение на чл. 9, ал. 3 от наредбата целите в индивидуалния работен план на оценявания служител са общи и не са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура, както и не е отразено в графата „изисквания/критерии за изпълнението“, такива, които да са измерими по обем, качество и срокове, каквото е изискването на цитираната норма. В плана няма заложени определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, нито са въведени конкретни изисквания към изпълнението, които служителят следва да реализира през процесния период. Неспазването на това първо изискване опорочава целия процес на оценяване, тъй като констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и при оценката на изпълнението на длъжността съобразно чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, съгласно който оценяването се извършва въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности.

Съобразно изискването на чл. 14 ал. 1 от НУРОИСДА оценяващия ръководител мотивира при определяне на оценката за изпълнението конкретно степента на постигане на целите и показаните компетентности, включително тези сочещи на „неприемливо изпълнение“ въз основа на критериите по чл. 16 ал. 1 т. 5 б. „а“ и „б“ НУРОИСДА, както и съгласно Приложение № 1 към чл. 15 от същата Наредба. В случая в представения формуляр за оценка по приложение № 2 от Наредбата на служителя мотиви относно поставената от оценяващия ръководител оценка „неприемливо изпълнение“ изцяло липсват. Видно е, че е направена междинна среща съобразно изискванията на чл. 12 от НУРОИСДА, с дадени препоръки при изпълнение на заложените в работния план цели служителят да следи и съблюдава спазването на сроковете и утвърдените образци за изготвяне на документи във връзка с проведени инвентаризации и проверки и да обърне внимание на подготовката си като член на комисии при провеждане на проверки по ЗЗНН и ЗДРВВЗ и изискванията на ЗСЧ. Тези указания не могат да заместят изискващите се мотиви за поставяне на крайната оценка, освен това в противоречие и с изискванията са бланкетни, декларативни и неконкретни, непочиващи на обективно установими факти и обстоятелства. Същите се опровергават, доколкото вменяват некомпетентности и от другите събрани в хода на производството доказателства, тъй като видно от тях по повод възникнали пререкания в хода на извършвани преди междинна среща проверки, жалбоподателят е изразил и писмено представил по тях особени мнение, в които подробно аргументира тезите си, включително с посочване, тълкуване и коментар на разпоредби на посочените закони. От дадените указания не може да бъде установено в какво се състои евентуална неподготвеност по тях у жалбоподателя, като изразяването на особено мнение не може да бъде определено като липса на адекватна подготовка. Съобразно чл. 18 ал. 1 НУРОИСДА „Оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка“. В случая и това изискване предвид изложените по – горе съображения, не е изпълнено. Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА са съществени тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл. не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните професионални компетентности за периода на оценяване, а съдържа /в частта на междинната оценка, поради липса на мотиви и констатации на крайната такава/ общи изрази и препоръки във връзка с евентуално /но непосочено/ неизпълнение, които са в противоречие с целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА, свързани със създаване на условия за ефективно управление на изпълнението за постигане целите на съответната административна структура; оценяване приноса на отделния служител за изпълнението на целите на съответните административно звено и структура; справедливо определяне на възнагражденията на служителите; подобряване на работните взаимоотношения и създаване на условия за реализиране на справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие.

Спазването на установената с НУРОИСДА процедура за провеждане на оценяването, неизготвяне на работния план съгласно изискванията на наредбата, неизлагането на мотиви относно степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности, представляват съществено нарушение на административно производствените правила, които са довели до нарушение на материалния закон, тъй като в случая не се установяват критериите по чл. 17 ал. 1 т. 5 НУРОИСДА за поставяне на най – ниска оценка „неприемливо изпълнение“. Поради и това може да се направи обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Ето защо като е достигнал до извод, че обжалвания административен акт е издаден при съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие с материално правните норми и целта на закона, първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон.

По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 735 от 10.07.2023г., постановено по адм. д. № 462/2023г. по описа на Административен съд – гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ