Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: П. Н. Членове: С. Х. П. Б. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 9809/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Й. Й. от гр. София, срещу Решение № 5217/02.08.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело 2505/2023 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на лицето срещу Отказ № 230000-2445 от 13.02.2023 г. на началника на 06 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи ([Фирма 1]), с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е отказано да се издаде разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че издаденото му разрешение № 20160199220 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси не е прекратено или отнето, а е валидно и срокът му не е изтекъл. Счита, че в заявлението си е посочил основателна причина относно необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие пренасянето на пари в брой, което по необорима житейска презумпция се приема за създаващо опасност за живота и имуществените интереси на приносителя. Намира, че тъй като липсва информация в ИИС за него и с оглед направеното предложение за издаване на разрешение, такова следва да му бъде издадено.

Иска съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Претендира и присъждане на разноски по делото, съгласно представен списък. Касаторът се представлява от адв. П. П., САК.

Ответникът по касационна жалба началника на 06 РУ[Фирма 1], в писмени бележки чрез пълномощник гл. юрисконсулт Л. С., изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В съдебно заседание ответникът се представлява от гл. юрисконсулт Х. Х..

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, че:

Административното производство е образувано по Заявление вх. № 142400-87 от 10.01.2023 г., подадено от И. Й. Й. до началника на 06 РУ[Фирма 1] за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие.

В хода на административното производство е установено, че заявителят е бил притежател на късоцевно огнестрелно оръжие пистолет, марка Смит и Уесън, калибър 9х19, с надлежно издадено разрешително за самоотбрана, което е загубено от притежателя на 25.11.2022 г. и след уведомяване на органите на МВР е обявено за общодържавно издирване. На лицето е съставен Акт за установяване на административно нарушение на основание чл. 59, ал. 1 ЗОБВВПИ.

На 27.01.2023 г. от заявителя е изискано допълнително посочването на основателни причини, обосноваващи необходимостта от притежаване, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, на основание чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ.

На 01.02.2023 г. И. Й. представя пояснение, че оръжието му е необходимо за самозащита, тъй като в качеството си на управител на юридическо лице, предприема пътувания из страната, като пренася документи и значителни суми пари в брой.

При извършените служебни справки не е установено наличие на конкретни посегателства против личността на заявителя.

На 13.02.2023 г. е постановен обжалваният пред АССГ Отказ № 230000-2445, с който на основание чл. 83, ал. 5 вр. чл. 58, ал.1, т. 10 ЗОБВВПИ, началникът на 06 РУ[Фирма 1] отказва да издаде разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие от И. Й..

В мотивите си органът сочи, че не са установени посегателства срещу личността на заявителя, които да налагат извод за необходимост от притежаване и носене на оръжие. Не са представени доказателства за непосредствена опасност за живота, здравето или имуществените интереси на лицето, а изложените от него причини, свързани с пренасяне на пари и документи не обосноват необходимост от носене и употреба на огнестрелно оръжие. Посочено е, че самоотбраната предполага съществуване на реална опасност от посегателства, която не може да бъде избегната или преодоляна по друг начин, а доколкото законът установява разрешителен режим за носенето и употребата на огнестрелно оръжие, поради високата обществена опасност на тази дейност, то се изисква за всеки конкретен случай да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от прилагането на тази мярка, съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, което не е сторено в случая от заявителя.

Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Сочи, че в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ изчерпателно са посочени изискванията, които следва да са налице, за да бъде постановен благоприятен за заявителя акт, като в случая не е налице обстоятелството по т. 10 основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Сочи, че съгласно изискването на чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ, в заявлението за издаване на разрешително за оръжие заявителят следва да посочи основателна причина за необходимостта от притежание и носене на оръжие, а в конкретния случай жалбоподателят не е посочил такава, която налага необходимост от носене, съхранение и употреба на оръжие. Съдът приема, че заявителят е следвало да обоснове необходимостта си от ползване на оръжието за граждански или за служебни цели, съгласно чл. 6 ЗОБВВПИ, съответно необходимостта от издаване на разрешение или продължаване на срока на действие на издаденото разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, като установи и докаже, че съществува потенциална опасност и непосредствена заплаха за живота, здравето и/или имуществото му или такива на негови близки. Сочи, че наличието на такава необходимост е въведена от законодателя като задължителна предпоставка, за да се разреши на физическото лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие. Приема, че за да се обоснове нужда от самоотбрана, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване или опасността да е реална и постоянна, а да е достатъчно съществуването на потенциална опасност, която да застрашава конкретната личност, нейни близки хора или нейно имущество. В тази връзка съдът приема, че обстоятелството, че жалбоподателят извършва дейност, свързана със съхранението и пренасянето на парични средства и документи не обосновава непосредствена и пряка необходимост, както и не е сред основанията за издаване или подновяване на разрешение за носене и употреба на оръжие. Сочи, че органът е взел предвид всички обстоятелства по преписката, за да обоснове извод, че не е налице висока степен на обществена опасност за заявителя, включително по отношение на член на семейството му или посегателства срещу имуществото им, която да мотивира издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие за самоотбрана. Въз основа на горното, съдът формира извод, че липсва основна предпоставка, съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ за издаване/подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие, тъй като от заявителя не е доказана необходимостта от притежаване на такова, поради което правилно е постановен отказ.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

ЗОБВВПИ урежда условията и реда за извършването на редица дейности, свързани с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, сред които придобиването, съхранението, носенето и употребата на оръжия и боеприпаси за тях чл. 1, ал. 1, т. 3.

Съгласно чл. 50, ал. 3 вр. ал. 1 ЗОБВВПИ физически лица граждани на Р. Б. могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. Съгласно нормата на чл. 56, ал. 1 с. з. лицето по чл. 50, ал. 1 - 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване писмено или по електронен път на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.

Видно е, че законът регламентира отделни разрешителни режими за придобиването на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него и за съхраняването, носенето и/или употребата на такива. В тази връзка, първоинстанционният съд неправилно отнася изложените от него мотиви към административен акт, който се издава в производство по разрешение за съхраняване, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, а не към такъв, издаван в производство по издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Независимо от това, при безспорно установена фактическа обстановка, че се касае за производство по издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, съдът правилно заключава, че по делото е установено съществуването на възприетото от органа материалноправно основание на отказа.

В зависимост от предназначението, техническите си характеристики и дейностите, за които са предназначени и предвид високата степен на обществена опасност, законодателят е разграничил целите за ползване на огнестрелни оръжия на служебни и граждански чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно наличието на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ за издаване на оспорения отказ.

Съгласно нормата на чл. 56, ал. 4 ЗОБВВПИ, лицата по ал. 1 3 могат да подават писмено или по електронен път заявление за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие едновременно или последователно, като в издаденото разрешение могат да се записват няколко вида дейности (ал. 5). Производството за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях от български граждани се инициира по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ, а това за получаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях по реда на чл. 81 с. з. Независимо от това за кое производство става въпрос, във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятен за лицето административен акт. Това условие се извежда per argumentum a contrario от нормата на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ, която изчерпателно урежда основанията за постановяване на отказ от издаване на разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, и в частност т. 10, съгласно която такова разрешение не се издава, ако не е налице основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие.

При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд. Правилно е прието, че в хода на административното производство, заявителят не е доказал наличието на основателна причина, обуславяща издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, въпреки че такава възможност му е била предоставена. Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка, че изложените доводи във връзка с пренасяне на големи суми парични средства от И. Й. в качеството му на управител на търговско дружество са относими към случаите, когато се иска издаване на разрешение за служебни цели по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗОБВВПИ, а не към настоящия случай, в който се иска издаване на разрешение за граждански цели по смисъла на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Дори от посочените в заявлението обстоятелства да може да се изведе, че придобиването на оръжието е с цел самоотбрана, това не е достатъчно, за да обоснове нуждата от издаване на исканото от лицето заявление, тъй като тези обстоятелства не са доказани. Искането, с което се поставя началото на производството по издаване на съответното разрешение за дейност, свързана с оръжия и боеприпаси за тях, поради високата им обществена опасност, следва да бъде мотивирано от заявителя, така както е предвидено от законодателя във всеки един конкретен случай лицето следва да посочи причината, налагаща издаването на облагоприятстващ го административен акт (вж. чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ). Законодателят е оставил на преценката и възможностите на заявителя установяването на всички положителни, респективно отсъствието на всички отрицателни предпоставки за издаване на исканото разрешение, с изключение на факта дали по отношение на лицето е получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или по чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), както и дали същото е обвиняем за извършването на деяние, квалифицирано от законодателя като престъпление от общ характер, за които обстоятелства органът извършва служебно проверка (арг.: чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ). Поради това, именно въз основа на изложените в заявлението твърдения, ведно със съпътстващите го доказателства, ангажирани от заявителя, органът извършва своята преценка за наличието на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В горния смисъл е и трайната съдебна практика (напр. Решение № 15526/14.11.2019 г. по адм. дело № 5680/2018 г. по описа на ВАС, VІІ отд.; Решение № 12926/20.12.2023 г. по адм. дело № 2825/2023 г. по описа на ВАС, VІІ отд.; Решение № 2295/20.02.2018 г. по адм. дело № 6029/2017 г. по описа на ВАС, VІІ отд.).

Доводите на касатора, че към момента на постановяване на процесния отказ все още действа разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, със срок на валидност до 26.04.2026 г., и посочените по-горе от него причини са послужили като основание за издаването му, са ирелевантни за случая. Както бе посочено по-горе, разрешението за придобиване е предмет на самостоятелно производство, в което административният орган следва да установи наличието на всички положителни и липсата на всички отрицателни законови предпоставки, обуславящи издаване на исканото разрешение, съгласно чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ, и доколкото е установено, че заявителят не сочи основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение, то в съответствие със закона е постановен отказ.

С оглед изложеното, крайният извод на съда, че от страна на заявителя И. Й. не е доказана необходимостта от придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие, което прави отказът на началника на 06 РУ[Фирма 1] законосъобразен, е правилен и в съответствие с материалния закон.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни, а постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение, като своевременно заявена, е основателна, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 АПК И. Й. Й. следва да бъде осъден да заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи в Министерство на вътрешните работи - юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издател на оспорения акт, юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определя в размер на 100 (сто) лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5217/02.08.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 2505/2023 г.

ОСЪЖДА И. Й. Й., с адрес: гр. София, [улица], [адрес], [ЕГН], да заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи в Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. Антим I № 5, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ

/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА