Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. А. Членове:
КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВАДИМИТЪР ПЪРВАНОВРУМЯНА ЛИЛО. М. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 9997/2023 г.
Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), подадено чрез нейния председател, приподписано от упълномощения старши юрисконсулт Д. Д., за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, на влязло в сила Решение № 4636 от 06.07.2022 г., постановено по адм. д. № 6454 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. и Решение № 3325 от 29.03.2023 г., постановено по адм. д. № 10070 по описа на Върховния административен съд за 2022 г., с което първото е частично отменено и частично оставено в сила.
В искането са изложени твърдения за наличие на нови писмени доказателства и нови обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са били известни на страната – основание по чл. 239, т. 1 АПК. В тази връзка се прави позоваване на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 22.12.2010 г., постановено по дело С-279/09 г. и на Определение по дело F-55/08 г. DEP. Излагат се подробни съображения, с които се обосновава основателността на искането за отмяна на посочените съдебни решения. Разглежда се въпросът относно необходимостта от ангажиране на адвокатска защита и възможността за осъществяване на защитата на дружеството по делото с наличния човешки ресурс от служители със знания в областта на правото без ангажиране на адвокатско дружество.
В съдебното заседание пред настоящия съд искането за отмяна се поддържа от упълномощен юрисконсулт, който от името на КЕВР моли то да бъде уважено. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Не прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът - "Електроразпределение Север" АД, чрез упълномощен процесуален представител - адв. Н. Г., оспорва искането за отмяна като частично недопустимо, а в останалата част като неоснователно в представен по делото подробно обоснован писмен отговор и моли отхвърлянето му. Позовава се на съдебна практика. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им. В съдебното заседание се представлява от адв. Г., която поддържа изложеното в писмения отговор и прави идентични искания на заявените там за присъждане на сторените по делото разноски.
Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия намира, че искането е недопустимо в частта, с която се иска отмяна на Решение № 4636 от 06.07.2022 г., постановено по адм. д. № 6454 по описа на АССГ за 2019 г., в частта, с която то е частично отменено с Решение № 3325 от 29.03.2023 г., постановено по адм. д. № 10070 по описа на Върховния административен съд за 2022 г. и искът е отхвърлен в съответната част.
Установява се, че с Решение № 3325 от 29.03.2023 г., постановено по адм. д. № 10070 по описа на Върховния административен съд за 2022 г. е отменено Решение № 4636 от 06.07.2022 г., постановено по адм. д. № 6454 по описа на АССГ за 2019 г. в частта му, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД, обезщетение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № НП - 344 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от това дружество разноски за адвокатско възнаграждение в производството по кнахд № 10049 по описа на Административен съд – В. Т. за 2015 г. за сумата над 500, 00 лв. до пълния присъден размер от 1356,00 лв., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва върху тази разлика, считано от 07.03.2016 г. до окончателното изплащане на задължението и в частта му, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД съдебни разноски за първоинстанционното производство за сумата над 162,76 лв. до присъдения размер от 439,90 лв., като вместо него е постановено в тези части решение, с което е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в съдебни производства по отмяна на Наказателно постановление № НП - 344 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР за сумата над 500,00 лв. до пълния присъден размер от 1356,00 лв., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва върху разликата, считано от 07.03.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. В останалата част Решение № 4636 от 06.07.2022 г., постановено по адм. д. № 6454 по описа на АССГ за 2019 г. е оставено в сила.
При така установеното следва да се приеме, че за КЕВР липсва правен интерес да иска отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 237 и сл. от АПК в частите, които са с благоприятен за Комисията резултат. Тя не е активно процесуално легитимирана да иска отмяна по този ред на решението, с което предявеният иск е отхвърлен в съответната част. Ето защо, искането за отмяна в тази част следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустимо по аргумент от разпоредбата на чл. 238, ал. 1 АПК, а настоящото дело в същата тази част следва да бъде прекратено. Относно наличието, респективно липсата на правен интерес съдът следи служебно, доколкото той е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство.
В останалата част искането за отмяна е допустимо - подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, поради което следва да се разгледа досежно неговата основателност.
Разгледано по същество в тази част, искането е неоснователно.
Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. В случая се твърди наличието на основания по чл. 239, т. 1 АПК.
Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства следва да са документи, установяващи факти, твърдени по време на висящността на редовното производство, но останали недоказани поради обективна невъзможност на страната да се снабди с тях, а не поради нейна небрежност или процесуално нарушение на съда. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. В случая такива обстоятелства или доказателства искателят не посочва и не представя.
Решението по дело С-279/09 г. на СЕС, на което се прави позоваване в искането, не представлява нито ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК не включва хипотеза за отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание при наличие на решение на СЕС. Възможност съществува по чл. 239, т. 6 АПК – когато е постановено решение на Европейския съд по правата на човека, което да е относимо към конкретния правен спор. Посоченото в искането за отмяна Решение по дело С-279/09 г. на СЕС има тълкувателен характер. То не може да бъде подведено под хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК и по причина, че решенията на СЕС, постановени в производство по чл. 267 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (ДФЕС) не представляват основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт и са неотносими към посочената разпоредба. Основанията за отмяна е недопустимо да се тълкуват разширително.
Твърдението на искателя, че енергийното дружество е могло да осъществи защитата си, позовавайки се на решението на СЕС относно разрешения въпрос по конкретно преюдициално запитване за осъществяване на ефективна съдебна защита, е приложимо и относимо при осъществяване на инстанционен съдебен контрол, но не и като основание за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Решението няма характер на доказателство и на обстоятелство от съществено значение за конкретното дело, тъй като не представлява факт, касаещ спорното правоотношение. Не представлява новооткрито обстоятелство и Определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на публичната служба, поради което и то не представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Същото се отнася и за Решение по дело С-2/08 г. на СЕС, което е приложено към искането, макар да не е направено изрично позоваване него в текста му.
Наред с това, цитираното в искането за отмяна решение на СЕС и определението са съществували и са били публикувани по предвидения за това ред към момента на разглеждане на съдебните производства в АССГ и във Върховния административен съд, както и към датите на постановяване на съдебните решения от двете инстанции. Следователно, при полагане на дължимата грижа страната е имала възможност да ги представи по делото и да развие аргументите си въз основа на тях. По тези причини посочените актове не се явяват нито нови доказателства, нито новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице твърдяното основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 1 АПК и предявеното искане следва да се отхвърли като неоснователно на това основание.
Останалите релевирани в искането за отмяна оплаквания са такива за неправилност на съдебните актове – този на АССГ и на Върховния административен съд в осъдителните КЕВР части. Те не подлежат на разглеждане в настоящото производство по Глава Четиринадесета от АПК.
С оглед изложеното, настоящият Пети петчленен състав намира, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК в частта, в която същото е допустимо, се явява неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.
С оглед правните изводи на настоящия състав за неоснователност на искането за отмяна, молбата за присъждане на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, направена в представения по делото писмен отговор от процесуалния представител на ответника се явява основателна. Комисията следва да бъде осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сума в размер на 1200,00 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК и чл. 244, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Комисия за енергийно и водно регулиране, подадено на основание чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, за отмяна на влязло в сила Решение № 3325 от 29.03.2023 г., постановено по адм. д. № 10070 по описа на Върховния административен съд за 2022 г., в частта му, с която е отменено Решение № 4636 от 06.07.2022 г., постановено по адм. д. № 6454 по описа на Административен съд София - град за 2019 г. в частта му, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД, обезщетение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № НП - 344 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от това дружество разноски за адвокатско възнаграждение в производството по кнахд № 10049 по описа на Административен съд – В. Т. за 2015 г. за сумата над 500, 00 лв. до пълния присъден размер от 1356,00 лв., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва върху тази разлика, считано от 07.03.2016 г. до окончателното изплащане на задължението и в частта му, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД съдебни разноски за първоинстанционното производство за сумата над 162,76 лв. до присъдения размер от 439,90 лв., като вместо него е постановено в тези части решение, с което е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в съдебни производства по отмяна на Наказателно постановление № НП - 344 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР за сумата над 500,00 лв. до пълния присъден размер от 1356,00 лв., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва върху разликата, считано от 07.03.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 9997 по описа на Върховния административен съд за 2023 г., Пети петчленен състав в тази част.
ОТХВЪРЛЯ искането на Комисия за енергийно и водно регулиране, предявено на основание чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, за отмяна на влязло в сила Решение № 4636 от 06.07.2022 г., постановено по адм. д. № 6454 по описа на Административен съд София - град за 2019 г. и Решение № 3325 от 29.03.2023 г., постановено по адм. д. № 10070 по описа на Върховния административен съд за 2022 г., в останалата му част.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД, с [ЕИК] направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лв.
Решението не подлежи на обжалване и отмяна.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ К. Х. п/ Д. П. п/ Р. Л. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ