Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: К. Х. Членове: М. Р. М. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 9982/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрк. Д. К., срещу решение № 196/02.08.2023 г., постановено по адм. дело № 378/2022 г. по описа на Административен съд-Смолян, 5-ти състав, с което е отменено негово решение № 21/311/00679/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх.№ 01-6500/8723/01.06.2022 г.

В касационната жалба са релевирани съображения за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанции, в това число за юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна И. В., действаща като ЕТ САФИ 8005 С. В. И. В., чрез процесуалния си представител адв. П. В., в писмен отговор и в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за касационното производство, по приложен списък.

Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, съдебен състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на И. В., в качеството й на ЕТ САФИ 8005 С. В. И. В. срещу решение № 21/311/00679/3/01/04/02, с изх.№ 01-6500/8723/01.06.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. /Наредба № 30/11.08.2008 г./, чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, т. 4.12 и т. 4.18 във връзка с т. 8.1 от договор № 21/311/00679/10.10.2014 г. и чл. 3, ал. 1 във връзка с т. 30 и т. 18 от Приложение към раздел I Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, както и в изпълнение на влязло в сила решение № 11 800/18.11.2021 г., постановено по адм. дело № 3676/2021 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, на едноличния търговец е наложена окончателна финансова корекция в размер на 390 459.21 лв. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, по искане на страните е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/. Въз основа на данните от приобщения доказателствен материал административният съд приема от фактическа страна, че финансовата корекция е наложена на 01.06.2022 г., с издаването на тази дата от изпълнителния директор на ДФЗ на оспорения пред него акт, във връзка с констатирани от административния орган при извършени извънредна проверка на място след плащане в периода 19.06.2019 г. 21.06.2019 г., повторна проверка в периода 15.07.2019 г. 18.07.2019 г. и допълнителни административни проверки, неизпълнение от страна на едноличния търговец на сключения между неговия наследодател С. В., в качеството му на[Фирма 2]-С. В., и ДФЗ договор № 21/311/00679/10.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРСР за периода 2007-2013 г., финансиран от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а именно изпълнение на бизнес плана средно аритметично за три пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ по отношение на заложените в него приходни показатели в размер на 10.89% и по отношение на застъпените в него параметри за устойчива заетост в размер на 28.89%. При това след издаден първоначално от изпълнителния директор на ДФЗ, акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 21/311/00679/3/01/04/01, с изх.№ 01-6500/8723/13.08.2020 г. и отмяната му с решение № 21/18.01.2021 г., постановено по адм. дело № 329/2020 г. по описа на Административен съд Смолян /оставено в сила с решение № 11 800/18.11.2021 г., постановено по адм. дело № 3676/2021 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение/ и предоставена на търговеца /чрез изпращането на уведомително писмо изх.№ 01-6500/8723/20.04.2022 г./ възможност по реда на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ да изложи писмените си възражения и представянето на такива, е издаден оспореният пред първата инстанция, акт за налагане на финансова корекция. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор № 21/311/00679/10.10.2014 г., клаузата на неговата т. 4.12 предвижда задължения за едноличния търговец, в качеството му на ползвател на помощта, да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок, както и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като съобразно т. 4.18 от договора ползвателят е длъжен да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Според т. 8.1 от договора в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатените му суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 30/11.08.2008 г. По делото липсва спор и относно вложения в договора, смисъл на понятието одобрен проект, доколкото в т. 9.1.г. от него, е изрично уточнено, че това е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстване по мярката и одобрено от ДФЗ, заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 30/11.08.2008 г., документи /включително представения от ползвателя и одобрен от фонда, бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи, и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за разглеждане по мярка 311. Между страните липсва спор и относно това, че предвид датата на неговото сключване и правилото, предвидено в 1, т. 2, б. а от Правилата, мониторинговият период за договор № 21/311/00679/10.10.2014 г. изтича на 10.10.2019 г., както и е безспорно, че ЕТ САФИ 8005 С. В. И. В. е правоприемник на[Фирма 2]-С. В. след поемане, след смъртта на С. В., на търговското предприятие на едноличния му търговец от неговата наследничка И. В., по реда на чл. 60 от Търговския закон, което е вписано в търговския регистър на 15.04.2016 г. Безспорни по делото са и застъпените в одобрения бизнес план показатели за приходи и устойчива заетост за процесните три години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./, вярно посочени в акта за налагане на финансовата корекция и в мотивите на оспореното решение, както и размера на установеното от административния орган неизпълнение на договора по отношение на застъпените в бизнес плана приходни и за устойчива заетост показатели, послужили му като фактическо основание за налагане на финансовата корекция, изцяло потвърдени от приетото по делото, неоспорено от страните, заключение на вещото лице от изготвената СИЕ.

При тези данни, за да отмени оспореното решение за налагане на финансова корекция, като незаконосъобразно при условията на чл. 146, т. 3 АПК, административният съд приема, че същият е издаден при допуснато от изпълнителния директор на ДФЗ съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като финансовата корекция е наложена след изтичането на мониторинговия период за договор № 21/311/00679/10.10.2014 г., а освен това с издаването на процесния административен акт органът недопустимо, според съда, е пререшил правен спор, който вече е решен с влязло в сила решение № 21/18.01.2021 г., постановено по адм. дело № 329/2020 г. по описа на Административен съд Смолян, в което липсва диспозитив за изпращането му на органа за ново произнасяне. По тези мотиви административният съд постановява атакувания пред настоящия касационен състав, съдебен акт, с който отменя акта за налагане на финансова корекция и осъжда ДФЗ да заплати на търговеца разноски по делото в размер на 8 375 лв.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При вярно и изцяло установена от данните от приобщения доказателствен материал фактическа обстановка, административният съд е формирал необосновани и незаконосъобразни правни изводи, при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Неправилни са мотивите на първоинстанционния съд, че като е наложил финансовата корекция след изтичането на 10.10.2019 г. на мониторинговия период за договор № 21/311/00679/10.10.2014 г., изпълнителният директор на ДФЗ е издал процесния индивидуален административен акт при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо неговата незаконосъобразност. Противно на приетото от първостепенния съд, настоящата инстанция намира, че през мониторинговият период, разглеждан като период, проследяващ изпълнението на инвестицията, през който ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява договорните си задължения, не се преклудира правомощието на административния орган да извършва проверки за изпълнението на договор за отпускане на БФП и/или съответно да налага финансови корекции. Независимо дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателите. Нещо повече, когато, както в разглеждания случай, констатира извършени през този период нарушения - да наложи съответните финансови корекции /дори след неговото изтичане/. За изчерпателност в тази връзка следва да се посочи, че единствената предпоставка, относима към крайните срокове за осъществяване на проверки по договорите за БФП и/или към възможността на административният орган да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ чрез налагането на финансова корекция, е въведеният в чл. 3, 1, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, срок на давност. Доколкото, обаче, за давността съдът не следи служебно, а и по делото липсва релевирано във връзка с нея възражение, то въпросът дали в разглеждания случай давността е била изтекла към датата на налагане на финансовата корекция е недопустимо да бъде обсъждан.

Настоящият съдебен състав преценява като неправилен и изводът на административния, че като е издал акта за налагане на финансовата корекция след отмяната по съдебен ред на АУПДВ № 21/311/00679/3/01/04/01, но без изричното изпращане на преписката на органа по реда на чл. 173, ал. 2 от АПК от съда с отменителното съдебно решение, изпълнителният директор на ДФЗ е пререшил вече решен с влязъл в сила съдебен акт правен спор, като по този начин е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка следва да се подчертае, че правният спор относно констатираните от органа нарушения на договорните задължения от страна на ползвателя на помощта и произтичащите от тях негативни последици за него, свързани с необходимостта от възстановяване на недължимо получената помощ, не е разрешен окончателно и по същество с отмяната на първоначално издадения от органа АУПДВ, предвид установения с отменителното съдебно решение негов порок, а именно - по чл. 146, т. 3 от АПК. З. само по себе си отсъствието в отменителното съдебно решение, на диспозитив за изпращане на преписката за ново произнасяне на изпълнителния директор на ДФЗ, не препятства органа, при безспорното наличие на фактическите основания затова, да издаде акт за събиране на недължимо платената по договора, финансова помощ, при спазване на указания му, в отменителното съдебно решение, процесуален ред. Видно от мотивите на първоинстанционното решение за отмяна на АУПДВ, изцяло възприети и в мотивите на решението на осмо отделение на Върховния административен съд, с което последното е оставено в сила, АУПДВ е отменен на изцяло процесуално основание, като е изтъкнато, че при констатиране на нередност на основание чл. 26, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежащата на възстановяване БФП е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Следователно и в противовес с незаконосъобразно приетото в атакуваното пред настоящия съдебен състав решение, няма как административният орган да бъде упрекван, че като е издал акта за налагане на финансова корекция всъщност се е съобразил с постановеното от Върховния административен съд решение.

По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено. Наместо него, предвид изяснеността на делото от фактическа страна, следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Фактическата установеност по делото, в това число по данни от приетото заключение на вещото лице по изслушаната СИЕ /че средно аритметичното изпълнение на бизнес плана за три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. по отношение на приходните показатели е в размер на 10.89%, а по отношение на застъпените параметри за устойчива заетост 28.89%./ налага извод за законосъобразност на решение № 21/311/00679/3/01/04/02, с изх.№ 01-6500/8723/01.06.2022 г., за налагане на финансова корекция, на изпълнителния директор на ДФЗ. Неоснователно е възражението на ответната страна, наведено в депозирания по делото писмен отговор, поддържано и пред първата инстанция, че неправилно административният орган не е приел и обсъдил релевираните от нея доводи в подаденото по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ възражение, свързани с настъпилата временна обективна невъзможност да изпълнява одобрения бизнес план през първата година от изпълнението му, когато е починал съпругът й първоначален ползвател на финансовата помощ по договора. Видно от доказателствената съквупност по делото, в представеното при условията на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ възражение вх.№ 01-6500/8723/10.05.2022 г. /л. 46 от делото/ довод в горепосочения смисъл изобщо не е изтъкнат от ползвателя на помощта, съответно и по аргумент от чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, административният орган не е бил длъжен да обсъжда ненаведено пред него възражение в мотивите на издадения акт за налагане на финансова корекция. Освен това, безспорно установените по делото данни за поемане по реда на чл. 60 от Търговския закон на търговското предприятие на едноличния търговец на починалия съпруг на ответната страна, а оттам и встъпването й като негов правоприемник в произтичащите от договор № 21/311/00679/10.10.2014 г. права и задължения, изключват възможността да се приеме, че в случая е налице хипотезата на чл. 48, ал. 1 от Наредба № 30/11.09.2008 г., обуславяща освобождаването й от отговорност поради неизпълнение, дължащото се на настъпилата смърт на нейния наследодател. Поради това и фактическата установеност по делото, наред с липсата на установени пороци, съставляващи отменителни основания по чл. 146 от АПК, съставът преценява оспореното решение за налагане на финансова корекция, като издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. По тези съображения жалбата на И. В., действаща като ЕТ САФИ 8005 С. В. И. В. срещу оспорения пред първата инстанция акт, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

При този изход на делото, своевременно заявената претенция на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски, в това число за юрисконсултско възнаграждение, се явява основателна, а тази на процесуалния представител на ответната страна - неоснователна. Затова на ДФЗ следва да бъде присъдена сумата от общо 1 900 лв., от които сумата от 1 700 лв. за платена държавна такса за образуване на касационното производство, в установен от доказателствата по делото размер, и сумата от общо 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции /по 100 лв. за всяка инстанция/, в определен от съда размер съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 196/02.08.2023 г., постановено по адм. дело № 378/2022 г. по описа на Административен съд-Смолян, 5-ти състав, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. В., действаща като ЕТ САФИ 8005 С. В. И. В. срещу решение № 21/311/00679/3/01/04/02, за налагане на финансова корекция, с изх.№ 01-6500/8723/01.06.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.

ОСЪЖДА И. В., действаща като ЕТ САФИ 8005 С. В. И. В., [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Доспат, ул. Д. В. № 4, да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 1 900 /хиляда и деветстотин/ лева, представляваща разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРА РАЙЧЕВА

/п/ МАРИЯ РАДЕВА