Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 10038/2023 г.

Производството е по повод постъпила касационна жалба от Д. Р. от гр. Созопол против решение № 815 от 29.07.2023 г, постановено по адм. дело № 74/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. Поддържат се оплаквания, че постановеното съдебно решение е неправилно и необосновано, допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалния закон и процесуалните норми за касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Бургас, в приложено по делото становище оспорва основателността й и прави искане решението на Административен съд Бургас да се остави в сила..

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение в приложено по делото становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение.

Тричленен състав на Шесто отделение на Върховния административен съд, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

Предмет на производството пред Административен съд Бургас е решение № 1040-02-158/21.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което са потвърдени: разпореждане № 021-00-4533-6/07.11.2022 г.; разпореждане № 021-00-4533-7/11.11.2022 г. и разпореждане № 021-00-4533-8/11.11.2022 г., издадени от ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас.

Не е спорно, че касационен жалбоподател се ползвал от възможността, предоставена по силата на чл. 54а, ал. 1 от КСО и подал заявление на 02.11.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. Като причина за това искане е прекратеното му трудово правоотношение с търговско дружество. Към заявлението е приложен акт за прекратяване на правоотношението, а след това по искане на органа по осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Бургас са представени трудова книжка и попълнена анкета/пояснение относно последна заетост в „Ди Ем Груп 5“ ЕООД. От представената извадка от трудова книжка се установило, че последен работодател на заявителя е търговското дружество, посочен период на заетост - 01.10.2021 г. до 01.11.2021 г.; в заемана длъжност и място на извършване на трудова дейност, според попълнената анкета и посочени лица с по едно име. Предвид възникнали съмнения за достоверността и действителността на посочените обстоятелства, регионалния директор на ТП на НОИ, по служебен път в условията на чл. 54г, ал. 4, т. 2 и чл. 108 от КСО поискал сведения за осигурителя „Ди Ем Груп 5“ ЕООД от контролните органи на ТП на НОИ – София град по проверка за осигурителния статус на заявителя, като производството било спряно до получаване на отговор. След възобновяване на производството от страна на ТП на НОИ София – град по преписката постъпват доказателства за резултати от проверката, от които значими за случая са, че посочените с по едно име лица от заявителя не могат да бъдат установени като работещи в търговското дружество за периода, през който жалбоподател е твърдял трудова дейност. От „Ди Ем Груп 5“ ЕООД постъпили трудов договор, сключен с касационен жалбоподател, фиш за заплата, заповед за прекратяване на трудовия договор и справка за уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ. Установена е липса на подпис на работника върху уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ, както и липса на посочено място на работа, образование, специалност и стаж в трудовия договор.

От контролните органи при ТП на НОИ София - град е посочено, че не могат да изразят категорично становище дали Раев е полагал труд за осигурителя „Ди Ем Груп 5“ ЕООД за периода 01.10.2021 г. - 31.10.2021 г., но според тях били налице основателни съмнения за злоупотреба с фондовете на ДОО. С разпореждане от 16.05.2022 г. на касационен жалбоподател е отпуснато ПОБ, определено в размер на 56,45 лева дневно. Независимо от това, проверката по отношение на осигурителя е продължила, като са установени нарушения, изразяващи се в неплащане на осигуровки. По отношение на касационен жалбоподател са потвърдени данните от документалната проверка – наличие на трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, акт за прекратяване на трудов договор. В хода на проверката обаче не били намерени доказателства за извършвана от жалбоподателя трудова дейност в „Ди Ем Груп 5“ ЕООД. З. на дружеството били издадени задължителни предписания за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени за Д. Р.. Към м. октомври 2021 г. тези данни били заличени.

Следващите действия на администрацията по възникналия спор са обективирани в посочените разпореждания: за отмяна на разпореждане за отпускане ПОБ; за отказ за отпускане ПОБ и за възстановяване на получена сума от 12 870, 60 лева главница и лихва – 434,43 лева, недобросъвестно полученото обезщетение за периода 01.11.2021 г. до 30.09.2022 г. При оспорване по административен ред, ответникът по касационната жалба е постановил решение, с което потвърждава актовете на ръководителя по осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас. По повод обжалване на това решение е постановено оспорваното решение на административния съд. С него се споделят изводите на ответника. По отношение оплакванията в жалбата срещу това решение са изложени мотиви за неоснователността й.

Със сходни оплаквания пред ВАС се прави искане за отмяна на порочното, според касационен жалбоподател, решение на първоинстанционния съд. Прави се искане за отмяната му и постановяване на съдебен акт по същество, с който да се отмени и решението на директор на ТП на НОИ Бургас. Направено е и алтернативно искане, при условие на евентуалност, тъй като времето от един месец, за което е признато, че касационен жалбоподател не упражнява трудова дейност в „Ди Ем Груп 5“ ЕООД за периода 01.10.2021 г. - 31.10.2021 г., не е от значение, тъй като имал доказана трудова заетост от 15 години, преди непризнатия период, през което време са плащани осигуровки за социален риск „безработица“. Сочи се приложимост на разпоредбата на чл. 54а, ал. 6 от КСО за отпускане на ПОБ с преизчисление, като се зачете време на трудова дейност преди 01.10.2021 г. Най съществено оплакване в касационната жалба е за допуснати съществени процесуални нарушения при кредитиране на доказателства, с които в отсъствието на главно доказване се приема, че за процесния месечен период, касационен жалбоподател не е упражнявал трудова дейност.

Тричленен състав на Шесто отделение на Върховният административен съд, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

За да отговаря заявител на условията за отпускане на ПОБ следва да са изпълнени кумулативно изисквания, за наличието на които органът по осигуряването за безработица следи и служебно. Безспорно е установено, касационен жалбоподател има регистрация в службите към Агенция по заетостта, което е сторено в съкратения срок по чл. 54а, ал. 4, т. 2 от КСО с посочване на последен осигурител „Ди Ем Груп 5“ ЕООД. Хронологияята на развилото се административно производство е проследена, както в оспорваното пред административния съд решение на ответника по касационната жалба, така и от съдебния състав. По отношение на касационен жалбоподател в хода на това производство е постановено позитивно, към момента на издаване разпореждането от 16.05.2022 г., с което му е отпуснато ПОБ. В хода на служебната проверка при възникнали съмнения е установено, независимо от представени в хода на проверката документи, че не се установява трудова дейност при работодателя/осигурител. Последвала е процедура по заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени за жалбоподателя и са издадени разпореждания, за отмяна на предходно за отпускане на ПОБ, отказ за отпускане ПОБ и за възстановяване на полученото обезщетение с дължимата върху него лихва, а при оспорване на тези актове пред административния орган – ответник по касационната жалба, оплакванията не са споделени. В тази връзка, първоинстанционният съд отчита, че няма съществено процесуално нарушение в преюдициалното производство по заличаване на данни, тъй като относимите оплаквания са развити пред ответника в административното производство по оспорване на разпорежданията от м.11.2022 г. При цялостната проверка в производството пред административния съд не са оборени изводите на административния орган с въвеждане на нови обстоятелства, от които съдът да приеме незаконосъобразност на оспореното решение. Първоинстанционен съдебен състав е изложил правните изводи, до които достига след обсъждане на установени фактически обстоятелства.

В случая жалбоподател не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Процесните разпореждания са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че касационен жалбоподател не е полагал труд във „Ди Ем Груп 5“ ЕООД, което изключва качеството му на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Наличието на трудов договор е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за възникването на осигурителното правоотношение са необходими още и основанията, изброени в чл. 10 КСО в тяхната кумулативна проява. Допуснатите от търговеца нарушения в документооборота (обясненията на управителя, че не знае нищо за назначенията и незнанието къде е фирмената документация и печат, както и твърдението, че дружеството не упражнява дейност) не могат да заместят нереализиралите се в правния мир факти. Правилни са изводите на административния съд за недобросъвестността на заявилото обезщетение за безработица лице. След като жалбоподателят не е полагал труд и не е упражнявал трудова дейност при търговеца – работодател и въпреки това е заявил получаване на парично обезщетение за безработица и го е получавал за процесния период, той е проявил недобросъвестно поведение. На по силно основание е невъзможността му да установи полагането на труд по сключения трудов договор, а на следващо място е изместването на предмета на касационната жалба с алтернативно искане за преизчисляване на ПОБ за предходен период.

Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили. Недобросъвестността не се предполага и в тежест на административния орган е да установи тази недобросъвестност, а в този смисъл са споделените му от съда съображения. От друга страна в хода на административното и съдебно производство пред административния съд от страна на жалбоподателя не са представени противопоставими доказателства за трудова дейност.

По възражението на касационен жалбоподател за преизчисляване на ПОБ, в условията, че заявлението е подадено в тримесечния срок, а с приспадане на месечния срок, за който са заличени данните му по чл. чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, той има над 15 години трудов и осигурителен стаж, не се намира правната обосновка на искането. Заявлението и регистрацията в Агенция по заетостта са подадени от касационен жалбоподател на основание прекратен трудов договор с осигурителя „Ди Ем Груп 5“ ЕООД. Именно от този юридически факт са следващите правнозначими действия и актове. Нормативно не се допуска изборно да се променят периодите на осигуряване, дори в условията на предходни да е имало основания за отпускане на ПОБ. Искането да се приеме, че има основания за отпускане ПОБ, без да има обективирано такова от страна на касационен жалбоподател до компетентната администрация, дори и при променени показатели на обезщетението не подлежи на обсъждане в това съдебно производство.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, тричленен състав на Шесто отделение на Върховен административен съд

РЕШИ

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 815 от 29 юли, 2023 г., постановено по адм. дело № 74/2023 г. по описа на Административен съд Бургас.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ