Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 10233/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на И. Ф., подадена чрез пълномощник – адвокат И. М., против Решение № 1262/30.06.2023 г., постановено по административно дело № 2620/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1006/26.08.2022 г. на Кмета на О. Р.

В касационната жалба се сочат и трите основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебното решение, като се оспорват възприетите от съда правни изводи, обосновали законосъобразност на оспорената заповед. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Алтернативно се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

Ответната страна – Кмет на О. Р. чрез процесуален представител адвокат З. Н., в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пловдив е заповед, издадена на основание чл. 178, ал. 4 и ал.6 ЗУТ, с която е забранено ползването и достъпа до строеж: „Открит паркинг 1“ в ПИ с идентификатор 06077.10.479, местност „Перето“ НТП - нива, вид територия - земеделска в землището на [населено място], собственост на И. Ф.. Заповедта съдържа и разпореждане за освобождаване на строежа с определен 14 дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта, включително във връзка с чл.178, ал.6 ЗУТ е посочено - в 3 дневен срок след изтичане на срока за доброволно изпълнение, „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД-КЕЦ Пловдив да прекъсне електрозахранването на строежа, а „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Пловдив да прекъсне водоснабдяването на строежа. Като адресат на заповедта е посочен И. Ф., за който е установено, че е собственик на строежа.

В съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед.

Законосъобразно е преценено, че административният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване административнопроизводствените правила. Заповедта е писмена и съдържа фактическите и правни основания за постановяването й. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица по смисъла на чл. 223, ал. 2 ЗУТ (началник отдел „КУТ и С“ и гл. специалист „КС“ при О. Р. , като констативния акт е редовно връчен на 03.06.2022 г. при условията на отказ, който е удостоверен с подписите на двама свидетели. Отделно от връчването при отказ според служебна бележка от 08.06.2022 г., със съобщение изх.№ 92-813-1#2/12.05.2022 г. на основание § 4 ДР ЗУТ, жалбоподателят е уведомен за съставянето на констативния акт, чрез залепянето му на таблото за съобщения в сградата на О. Р. и на процесния строеж, като му е осигурена възможност да направи възражения. Противно на твърдяното в жалбата, до И. Ф. е изпратено писмо № 92-813-1# 11/24.03.2022 г., с което същият е уведомен, че започва процедура по реда на чл.225а, ал.1 във връзка с чл.225, ал.2 ЗУТ и по чл.223, ал.1, т.6 и чл.178, ал.6 ЗУТ, като за надлежното уведомяване на И. Ф. по делото е приложена обратна разписка. По този начин процедурата по издаване на заповедта е спазена и на адресата е осигурено право на участие в административното производството.

Заключението на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това, е направено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Заповедта е издадена на основание чл. 178, ал. 6 във връзка с чл. 178, ал. 4 ЗУТ. Съгласно цитираните текстове кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице забранява със заповед ползването и разпорежда освобождаването и прекъсването на захранването с вода, ел. енергия, газ и др. на строежи или части от тях, които в нарушение на забраната по чл. 178, ал. 4 ЗУТ се ползват не по предназначение или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация.

В случая е установено, че описаният в заповедта строеж се ползва като открит паркинг за товарни автомобили и е реализиран върху земеделска земя. Този строеж по класификацията на чл.137, ал.1, т.5, буква „а" ЗУТ и чл.10, ал.1, т.5 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежите, се определя като строеж от пета категория. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 т.5 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи - открити паркинги, разположени в самостоятелен урегулиран поземлен имот, с капацитет до 50 места, са строежи от пета категория. Строежът подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на чл.177 ал.1 ЗУТ. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за въвеждането на паркинга в експлоатация.

Правилно е прието, че описаният в заповедта обект представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 ДР ЗУТ, тъй като видно от заключението по допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза е, че по-голямата площ от поземления имот е покрита с трошенокаменна настилка, като на няколко места са изпълнени шахти за поемане на дъждовни води и настилката не е еднородна по цялата площ на имота, а на места има бетонирани участъци, при входа има асфалтиран участък, а по краищата на паркинга към имотните граници се установява само насипан валиран чакъл. Също така несъмнено е установено, че за земеделската земя - нива, върху която е реализиран открития паркинг за товарни автомобили няма проведена процедура за промяна на предназначението й, като няма и процедиран и одобряван ПУП, според който да е предвидено застрояване, поради което и нормата на чл. 55 ЗУТ е неприложима.

За реализирания открит паркинг липсват както одобрени строителни книжа и разрешение за строеж, така и акт за въвеждането му в експлоатация съгласно чл. 177, ал. 1 ЗУТ. При това положение правилно е прието от съда, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 178, ал. 6 във връзка с ал. 4 ЗУТ за издаване на оспорената заповед за забрана за ползването и достъпа до процесния строеж, представляващ открит паркинг, който не се ползва по предназначение, доколкото имота е с предназначение „нива“, в земеделска територия, поради което законосъобразно е разпоредено неговото освобождаване, прекъсване на захранването му с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други.

Не се споделят доводите на жалбоподателя, че унищожението на хумусния слой, подлежи на санкция по реда на чл. 41, ал.1, т.4 ЗОЗЗ, а не по реда на чл.178 ЗУТ. Налагането на санкция по ЗОЗЗ и забраната за ползването и достъпа до строеж по ЗУТ са две самостоятелни процедури, които се прилагат по различен ред и независимо една от друга.

Несъстоятелни са и доводите на касатора, че имотът се намира в регулационните и строителни черти на гр. Пловдив, в непосредствена близост до „М. П. , а не в землището на с. Брани поле, и поради тази причина заповедта е нищожна, тъй като материално компетентен да се произнесе по приложението на чл. 178, ал. 4 ЗУТ е кметът на О. П. а не кметът на О. Р. Видно от извлечение от кадастралната карта строежът е разположен в ПИ с идентификатор 06077.10.479, местност „Перето“, НТП - нива, вид територия - земеделска в землището на с. Браниполе, О. Р. а не в регулационните и строителни черти на гр. Пловдив.

При тези факти административният съд правилно е приел, че предпоставките на чл. 178, ал. 4 са изпълнени - налице е строеж, който не се ползва по предназначение и не е въведен в експлоатация. Ето защо правилно е прието, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон, а доводът на касатора в обратен смисъл е неоснователен.

При така изложеното, настоящият състав счита, че съдебното решение постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Въпреки твърденията за допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, такива не се установиха. Съдебният състав е провел открити съдебни заседания по делото, предоставил е възможност на страните да изразят своите искания и възражения, допуснал е относимите за спора и допустими доказателства, които са подробно обсъдени в съдебния акт, който е мотивиран съгласно изискванията на чл. 172а АПК. Не е налице и необоснованост на решението. Релевантните за спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени логически и издържани правни изводи.

С оглед на изложените мотиви, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, които са в доказан размер от 1200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1262/30.06.2023 г., постановено по административно дело № 2620/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА И. Ф., [ЕГН] да заплати в полза на О. Р. съдебно-деловодни разноски в размер на 1200 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ